Божествено управление върху цялото мироздание и индивидуалната съдба на всеки човек.
Наградата на човек под това управление
Всичко това се дължи на добротата на Всевишния, който пожела да почете човека и да му даде награда за службата му, дори и в това изправление и процес, което ще дойде при всеки случай, защото той се явява част от корена и замисъла на мирозданието: „И обърнете внимание на допълнителното предимство, което е тук – дори разкриването на Върховната сила ще се случи поради заслуги, а не просто като дар. И въпреки факта, че по отношение на другите хора това ще бъде дар, за праведните това е заслуга и тяхната доброта ще се разлее върху целия свят и тогава се оказва, че цялата общност на Израел има заслуга” ( Даат Твунот, 166).
„Праведни“, са тези, които носят основната тежест за разкриване на Единството и страдат – не заради делата си, а в името на коригирането на цялото мироздание. Така „твоя народ, всички праведни,” носят бремето на цялото човечество и по този начин праведните на Израел страдат за целия народ на Израел.
Фактът, че проявите на това управление често са неразбираеми за хората, е част от страданието, свързано с него:
„И това също увеличава заслугите на праведните. Ако страданието беше винаги ограничено до праведните, тогава щеше да е изпитание, но не толкова трудно, тъй като тогава поне те щяха да имат утехата да осъзнаят праведността си, след като страдат! И всеки разумен човек несъмнено би избрал страданието, защото това е страданието на праведните, а злосторниците не страдат. Но Всевишният иска да даде по-трудно изпитание, за да не могат хората да разберат какво прави Светият, благословен да е, с всеки от тях. Така че на пръв поглед да изглежда: „Всичко е като всички останали, същото се случва и на праведния, и на нечестивия“ (Коелет 9:2). Това е обяснено от мъдреците в Мидраш: „Шломо прегледа всички поколения и видя, че това, което се случва на злосторниците, се случва и на праведните“ (Ялкут Шимони, Коелет, 989, и вижте предишния параграф там). Тоест Светият, благословен да е, се грижи това, което се случва със злодея и е за него наказание, съответстващо на конкретно престъпление, да се случи и с праведника, който с всички сили се пази точно от това престъпление! Авраам и Нимрод и други, споменати в този мидраш, и реални събития доказват неизменността на тази истина.
Това се случва, за да даде по-голяма награда на праведните, които се придържат към вярата, както каза пророкът (Авакум 2:4): „Праведният ще живее чрез вярата си.” Нито един човек не може напълно да разбере какво прави с него Всевишният, тъй като Той, Благословеният, се отнася с него понякога според мярката на наградата и наказанието, понякога според съдбата, както вече обяснихме. И когато с човек се случи някакво събитие, няма кой да определи: дали е свързано с награда и наказание за делата му, или е свързано със съдбата и просто му е отредено. И по отношение на всяко събитие има причина да се спори и в двете посоки, дотолкова, че главата ви да се завърти от многото предположения. Но който е верен на Всевишният, трябва да създаде непоклатима сърцевина на вярата, да знае, че всичко е от Всевишния, независимо от кой път идва, и този път е прав и верен и няма измама по него. И да не бъдем като злодеите, които казаха (Ехезкел 18:29): „ Господният път не е прав.” Човек обаче трябва да стои твърдо, изпълнявайки мисията си и да служи на Всевишния, независимо каква мярка му отмерва Всевишният, и тогава наистина ще се нарече цял.” (Даат Твунот, 170).
Това управление е валидно само в нашия свят, но в Бъдещия свят ще бъде дадена пълна награда на всеки според неговия труд и страданията му по време на службата: „Но тъй като справедливостта е в ръцете на Всевишният, впоследствие праведният трябва да получи награда – и праведният, на когото е съдено да страда в този свят, ще получи награда както за добрите си дела, така и за страданията, които е претърпял. Именно този начин на управление, който не е свързан с награда и наказание [в този свят], а е свързан с това, от което светът се нуждае в съответствие с неговата същност, мъдреците са нарекли мазал [съдба], тъй като това е най-висш закон не зависиш от избора на човека и неговите действия. Но, както вече казахме, това се случва само в този свят, в бъдещият няма нищо друго освен награда според делата, мяра за мяра и дори добрата дума се оценява с награда” (Даат Твунот, 170).
Изправление на душата
Нека разгледаме по-отблизо въпроса за управлението на съдбата, което установява всичко, което ще се случи с човек в съответствие с предварително приет план, произтичащ от по-висш план:
„Всички души са разделени според дадена причина. И коренът на тяхното разделение е дълбок, скрит и непознат, тъй като би било необходимо да се знае значението на всички Сефирот, а това зависи от Висшата воля, която е неизвестна. Но ние знаем едно – че изправлението на мирозданието е разделено между душите и на всяка от тях е даден определен дял, както Висшата Мъдрост намери за добре по причина, скрита от нас. И на някой се падна да извърши изправление чрез много блага, а на някой – да се коригира в бедност и пречистване, както се очиства сребро“ (Рамхал, Клалим Ришоним 34).
Реалността висша и нисша
„Всичко е предопределено, но свободата е дадена“ (Авот 3:15).
„Какво пише по-горе? „…Моше беше пастир.“ Мнозина са били предопределени преди да дойдат на света: било е подготвено смъртта да дойде на света, както е казано: „…и тъмнината е над бездната“ – това е ангелът на смъртта, който помрачава лицата на хората… Но Всевишният донесе смъртта чрез Змията, която беше подготвена за това, както се казва: „…и Змията беше хитра.“ И беше предопределено пред Всевишния Адам да яде от плода и да се противопостави, както се казва: „… защото в деня, в който ядеш от него, ще умреш.“ Всевишният му казал: това не дойде днес, но вече беше подготвено. Потопът трябваше да дойде на земята и Ной и синовете му трябваше да бъдат спасени от него, както е писано: „Ной беше праведен човек“, беше предопределено праведните да се издигнат и да възстановят света. И след него постави Авраам, както е писано „един беше Авраам“. Беше предопределено Йов да страда, както е писано: „мъжът беше в земята Уц“. Беше предначертано евреите да бъдат продадени в дните на Аман и беше подготвен Мордехай за тях, чрез когото те щяха да бъдат спасени. Израел беше предопределен да бъде поробен в Египет и Йосиф беше предопределен за тях, както е писано: „…и Йосиф беше в Египет.“ Израел беше предопределен за избавлението от Египет и Моисей беше предопределен за тях, както е писано: „…и Мойсей беше пастир.“ (Танхума, Шмот 17).
„(Ной) беше цялостен в своите поколения.“ Какво означава „беше“? Че е бил предопределен да покаже на целия свят пътя към покаянието. Адам беше подготвен за смъртта, змията беше подготвена за разплата, Каин беше подготвен за изгнание, Йов беше подготвен за страдание, Ной беше подготвен за чудо, Моисей беше подготвен да стане избавител, Мордехай беше подготвен за освобождение” (Берейшит Раба 30) :10).
Както обяснява Рамхал, първоначално при замисъла на творението е била предоставена възможност за разпространение на злото и неговото коригиране. В тази връзка бяха подготвени корените на душите и техните задачи в този процес. Оттук и коренът на съдбата (мазал) на всеки човек е в съответствие с неговия дял в това поправяне. Целта на човека е да изпълни тази своя задача, като издържи изпитанията, които Висшето Провидение е поставило върху него в съответствие с корена на душата му. Всички предопределения на съдбата и детайлите на изпитанията, през които преминава човек през живота си, не са случайни, а са нагласени, за да формират неговата същност тук, в съответствие с корена на душата му. По този начин човек адаптира своя свят и цялото мироздание, което зависи от него, с предварително подготвената структура на света.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com