Човек е създаден по образ и подобие Божие. Следователно той по природа иска връзка с Твореца, а молитвата е естествен начин за поддържане на такава връзка. Цар Давид казва за себе си в Псалмите: „Аз съм молитва“. Психолозите, които изучаваха човешкото поведение в екстремни ситуации (особено по време на война), стигнаха до извода, че всеки човек се моли по време на бедствие и затова го нарекоха „молещо се животно“.
Датският философ Киркегор изтъква факта, че човек има връзка с Бога и като доказателство цитира случая с човек, който се нарича атеист и възпитава близките си в този дух. Жена му беше болна и на ръба на смъртта и той забеляза, че нещо се е променило в нея. Той я попита какво има, а тя отговори, че дори в течение на живота си човек да се отчужди от Бога, когато дойде моментът на истината, той знае, че не може да бъде напълно откъснат от Създателя. И тя го моли да доведе свещеник, който да се моли с тях. След нейната смърт съпругът й продължава да бъде атеист и възпитава сина си в духа на атеизма. И така синът се разболява тежко, а баща му не може да понесе гледката на страданието му. Когато видял, че идва нов пристъп на болестта, той паднал на колене и се помолил на Създателя, в чиято ръка са животът и смъртта, да излекува сина му. Нещастният баща бил сломен и колкото повече се опитвал да си докаже, че това е временна слабост, толкова повече се убеждавал, че не е така. Човек знае в себе си, че е свързан с Бога.
Молитвата е връзка между човек и Твореца и нейната основна цел е духовното издигане на човека.
Един от еврейските мъдреци се чудеше защо молитвата променя присъдата на Всевишния, приготвена за човек? В края на краищата, ако човек е обречен на известно страдание, нали това е за негова собствена полза, по-специално за изкупление на греховете? И ако не изпита тези страдания, ще му липсва ли духовно съвършенство? На това той отговаря: молитвата издига човек на ново духовно ниво и такъв човек вече не се нуждае от страдание.
Молитвата включва възхищение от действията на Създателя, интроспекция, анализ на връзката на човека с Всемогъщия, признаване на величието на Бог и зависимостта на човека от Него.
Има два вида молитва – обща и частна. Индивидът се моли за другите, но добавя и свои лични молитви за собствените си нужди, докато молитвата на общността е главно за обществото и цялото човечество като цяло.
Личната молитва може да се провежда навсякъде (с изключение, разбира се, на нечисти места като тоалетна); Въпреки че е за предпочитане да се молите на свято място, например в специално определен молитвен дом, това не е необходимо. По-добре е да провеждате публична молитва на осветено място, например в Дома на молитвата на синовете на Ной или в еврейска синагога, както се казва: „Защото моят дом ще се нарече дом на молитва за всички народи. ” Трябва да се отнасяте към такова място с нужното уважение и да не се държите лекомислено там.
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com