Автор: рав Бенцион Зилбер
Тази глава продължава излагането на указанията относно устройството на Мишкана („И ти [Моше] повели на синовете на Израел…“), като описва реда на службата в него, облеклото на коените (свещенослужителите) по време на служението в Храма и ритуала по посвещаването им.
Одеянието на обикновения коен се състои от четири елемента, а това на първосвещеника – от осем („И направи свещени одежди на Аарон, твоя брат, за слава и великолепие“). Ако облеклото не отговаря на установената форма или е неподдържано, това прави службата недействителна.
Един от детайлите на първосвещеническото облекло е хошенът – нагръдникът, украсен с дванадесет скъпоценни камъка, съответстващи на дванадесетте израилеви колена. На тези камъни били гравирани имената на синовете на Яаков, родоначалниците на колената. На първия камък, носещ името на Реувен (оттук и „рубин“), били допълнително изписани имената на тримата ни праотци – Авраам, Ицхак и Яаков. На дванадесетия камък – ясписът, носещ името на Бинямин, били изписани думите „Шивтей Йешурун“ („Колената на Йешурун“, едно от имената на народа Израел). Хошенът съдържал всички двадесет и две букви от еврейската азбука.
Ако първосвещеникът бил достоен, можел да получава отговори чрез хошена на въпроси, свързани с важни решения за народа. Ако обаче не бил достоен за този дар, бил отстраняван.
ИСКАШ МАСЛО – ПРИГОТВИ СЪД!
Всевишният заповядва на Моше: „…говори на всички мъдри по сърце, които Аз изпълних с дух на мъдрост: нека те направят одеждите на Аарон…“ (Шемот 28:3). Как да разбираме тази повтореност, с която Тора говори за мъдростта? Ако мъдростта се дава от Всевишния, по-простото изказване би било: „на всички, които Аз изпълних с дух на мъдрост“, което би обяснило, че тези хора са мъдри. Но тук се казва, че този дар е даден на „мъдрите по сърце“ – т.е. на хора, които вече притежават мъдрост. Защо?
Рав Хаим Шмулевич, благословена да е паметта му, един от големите еврейски мислители на нашето време, в чието ешива учих, дава отговор на този въпрос: получава този, който търси. И развива тази мисъл така.
Няма по-мъдър човек сред евреите от цар Шломо. От него можем да се учим как се придобива мъдрост. В Танаха има епизод, когато Всевишният му казва: „Поискай от Мен каквото искаш, и Аз ще ти го дам“. Всеки човек в такава ситуация би се концентрирал максимално и би назовал най-важното за него. Основните ценности на хората са сходни – всички искаме здраве, благополучие, щастие. Но какво поиска Шломо? Както е известно – мъдрост. Тя заемаше първо място в неговата ценностна система, беше най-важното за него. Тогава, в Гивон, Всевишният му каза: „Затова, че не поиска нито богатство, нито дълголетие, а поиска мъдрост и разбиране, Аз ще ти дам и едното, и другото, и третото“. Именно това има предвид Тора, когато говори за „мъдри по сърце“ – хора, които копнеят за мъдрост и никога не се задоволяват с вече придобитото, а жадуват за всяка нейна частица.
В Танаха има още един пример за жажда за нещо, което човек вече притежава – но този път в негативен смисъл. Това е примерът на Амана – везирът, най-приближеният човек на цар Ахашверош. В цялата огромна Персийска империя, включваща 127 страни, всички му се кланяли – освен един човек: Мордехай, братовчедът на Естер. И това малко обстоятелство обезценявало в очите на Амана цялата почест, която бил постигнал. За него имало смисъл само „абсолютното“ преклонение. Същото е и с мъдростта при истинските мъдреци – тя винаги им е недостатъчна.
След смъртта на учителя ни Моше негов наследник и водач на еврейския народ станал Йеошуа бин Нун. Защо именно той заслужил тази чест?
Когато Моше се изкачил на Синайската планина, за да получи Скрижалите на Завета, го придружавали най-уважаваните хора от общността. След като Моше се качил, всички се върнали в стана – освен един. Йеошуа останал. Той опънал палатка в подножието и зачака. Колко време? Как щял да живее? Какво щял да яде? За него това не било важно. Той знаел едно: че няма да пропусне нито една драгоценна минута от разговора с Моше на връщане.
Мъдреците казват, че в това време ман падал и за Йеошуа – както за целия народ в стана. Това не означава, че получавал 600 000 порции – какво би правил с тях? Това означава, че Всевишният извършил за Йеошуа отделно чудо, както за целия народ. Обикновено човек, който се намира сред обществото, получава блага заради него, независимо от личните си заслуги. Йеошуа бил отделен от обществото – но за своите лични заслуги бил удостоен с чудо, равно по мащаби на това, което било дадено на целия народ.
Йеошуа ликувал ли е в този момент? Надявал ли се е на такава „награда“? Не. Водело го само едно – копнежът по мъдростта.
Същата сила на стремежа виждаме и у Тамар – далечната прародителка на цар Давид. Тя останала вдовица два пъти, без деца, а Юда ѝ обещал да я омъжи за третия си син, когато порасне. Но това не се случило. Тогава Тамар се маскирала като блудница и застанала на кръстопът, където знаела, че Юда ще мине. Той наистина минал – и бил спрян от ангел.
На какво разчитала Тамар? Че праведникът Юда ще поиска да бъде с блудница? Нелепо. Че ангел ще се намеси? Не можела да знае това. Но най-съкровеното ѝ желание – потомците ѝ да бъдат царе и пророци – я накарало да направи всичко възможно, без да знае дали ще постигне резултат.
Мъдреците казват: получава този, който търси.
Това е като в случая с жената от Танаха, на която пророк Елиша помогнал да се избави от дългове. Тя събрала всичката посуда, която можела, и Всевишният я напълнил с масло. Маслото текло, докато имало съдове. Щом свършили – спряло.
Същото е и с духовните дарове – колкото по-голям е съдът на нашето търсене, толкова повече благословии получаваме.
Източник – toldot.com