Според книгата“ Малко светлина מעט מן האור“
„Ако една жена зачене и роди…“ (Вайкра 12:2) – с тези думи започва нашата седмична част от Тора и мъдреците, коментирайки ги, подчертават чудесата, скрити в тайната на Сътворението като цяло и в тайната на зачеването и раждането, в частност. Стихът от
Книгата на Теилим ( Псалми) взет за заглавие на тази статия, илюстрира позицията им по най-добрия възможен начин, описвайки човек, който стои изумен пред Създателя и възкликва: „Твоите дела са прекрасни и душата ми знае това във всичко“ (Пс. 139:14).
И така пише Ибн Езра в коментара си към този стих: „Този мизмор (музикален Псалм) отлично изразява страхопочитание към пътищата на Твореца и няма подобен в цялата книга Псалми, описващ удивлението на човека, както от гледна точка на ума, така и от гледна точка на душата“. Каква беше причината за възхищението на коментатор като Ибн Езра от този стих, известен със своя рационално-лингвистичен подход към тълкуването на Писанието, увенчаващо този мизмор с толкова висока корона на славата? Няма съмнение, че сме изправени пред израз на цялостна визия за света, основаваща принципите на вярата върху внимателното разглеждане на удивителното функциониране на създадения свят и човека. Този подход, забележително изразен в този удивителен по красота Псалм, представлява разбирането на сътвореното не само чрез рационален, интелектуален подход, но на първо място описва състоянието на човек, който гледа учудено на тайните на съвършенството на функционирането на света, както е казано в Книгата на Йов: „който не научи от това всичко, което е сътворила ръката на Г-спод. В чия ръка е душата на всеки, който живее, и духът на всяка човешка плът“ (Йов 12:9-10).
„Какъв е пътят на любовта към Него и страха пред него?»
Заслужава да се отбележи, че в еврейската традиция от древни времена до наши дни няма единство на мненията по въпроса каква е ролята на съзерцанието на създадения свят като основа на вярата. Въпреки факта, че мъдреците признават, че съзерцанието на тайните на природата несъмнено може да отвори дълбините на творението и да укрепи вярата в Създателя, който е създал света и го призовава към живот, те обаче смятат, че в такова съзерцание не е достатъчно да се открие Творецът, който контролира историческите процеси и съдбите на отделните хора. За това е необходимо изучаването на тората, като учение, което показва правилния житейски път. И затова се казва, „че този, който върви по пътя и е зает с Учението, не му е позволено да се разсейва, като гледа красиво дърво или красива гледка“ (Мишна Авот 3:7).
Но след като този принципен подход към смисъла на съзерцанието на света е усвоен, ние се връщаме да разгледаме създадения свят, виждайки в това съзерцание важен компонент от основата на вярата и органична част от философията на Писанието. И можем само да съжаляваме, когато възпитателите и „владетелите на мислите“ именно в наше време, когато постиженията на науката ни дават възможност да познаем мъдростта на създателя със специална сила, пренебрегват разглеждането и изучаването на тайните на сътвореното. Тогава, са правилни думите на великия мъдрец Рамбам в Мишна Тора да служат като наш водач: „какъв е пътят на любовта към Него и страха от Него? В момента, в който човек погледне в неговите дела, прекрасни и велики, и види в тях неговата безкрайна мъдрост, веднага ще се въодушеви и ще се поклони пред него и ще иска да познае великото Му име. Но когато помисли добре, веднага ще се отдръпне и ще се уплаши и ще разбере, че той, човекът, е само малка част от Неговото творение, стоящ пред него, велик и страшен“.
Тайната на зачеването и раждането
Както вече отбелязахме в началото на тази статия, чудото на зачеването, раждането на нов живот, заема специално място в удивителния процес на създаване и поддържане на живота на създадения свят – от безпомощен ембрион до „владетел на умовете и световете“ с перфектна структура на тялото и божествена душа.
Мъдреците, Хазал, надниквайки в процеса на раждане, от зачеването до раждането, ни дават възможност да разберем дълбочината и уникалността на този процес, за характеристиките на който те пишат така в коментарите си към нашия стих „ако една жена зачене и роди…“ в колекцията мидраши Мидраш Танхум:
Тайната на обединението на тялото и душата – земният ЦАР от плът и кръв може да създаде материална форма на нещо, но не може да вдъхне душа в него, дъх на живот. Всемогъщият, благословен да е Той, създава форма във формата (тоест плод в утробата на майката) и пуска дъх и душа в нея.
2. Тайната на речта-човек създава материалната форма на нещо, когато самият той е в състояние да говори, докато създадената от него форма няма дарбата на речта, но въпреки това човек се гордее със себе си и прославя създадената от него форма. Но Святият, Да бъде Благословен Той, създава човек, който се изправя на крака и прославя Всевишния.
Тайната на различията (диференциация) – човек, създавайки форма, му придава много разлики като видове форма, цвят и т.н., за да го отдели от другите форми, които е създал. Не е така при Святият, Благословен да е Той, който създава всеки отделен човек от една капка семе.
Тайната на предаването на наследствеността е, че човек създава форма, но тя от своя страна не може да създаде друга форма, докато Светият, Благословен да е Той, създава форма, която носи в себе си възможността да създава други форми, като сътворената жена, която поражда подобни на нея.
В Мишна СанХендрин (4: 5) мъдреците добавят още една разлика, много дълбока в своето разбиране, свидетелстваща за една от уникалните тайни на сътворението, обща за всички живи: „ние виждаме величието на Царя на всички царе, Святия, Благословен да е Той, в това, че за разлика от човека, който използва щтампа, за да създаде много еднакви форми, той също „отпечатва“ всеки човек в „щтампата“ на първия човек, Адам, но при това нито един от тях не прилича на другия. Затова всеки трябва да каже: този свят е създаден за мен“.
***
И въпреки изключителните постижения на науката във всички области на живота, настъпили в съвременните времена и неизмеримо големите знания, които човек, живеещ в нашата епоха, притежава в сравнение с ерата на мъдреците, въпреки това тайните на живота само се умножават и решението на чудото на произхода на живота е далеч от неговото решение, както и преди.
И както преди, изумен човек стои, гледайки голямата тайна на живота, казвайки: „Знанието е невероятно за мен, високо – не мога да го разбера“, изпълнен с трепет и скромност, произнасяйки в мълчание: „Твоите дела са прекрасни и душата ми знае това във всичко“.