Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Тора забранява отмъщението, защото то погрешно се възприема от жертвата като компенсация за преживяното страдание. В действителност всичко в този свят е предопределено от Твореца.
1. В Тора е написано („Ваикра“ 19:18): „Не отмъщавай и не таи злоба в сърцето си към синовете на твоя народ, а възлюби ближния си, както самия себе си.“
— „Не отмъщавай“ означава да не постъпваш зле с другия, както той е постъпил с теб.
— „Не таи злоба“ означава да не задържаш в сърцето си гняв и ненавист, ако някой ти е причинил болка или страдание.
Рамхал в своята книга „Месилат Йешарим“ пише, че една от причините, поради които човек трудно се отказва от плановете си за отмъщение, е, че болката от обидата не стихва в сърцето му. Той вярва, че отмъщението ще му донесе успокоение. Но ако успее да преодолее това желание, самата болка и споменът за обидата постепенно ще изчезнат.
Да се откажем от жаждата за възмездие е изключително трудно, ако не осъзнаем, че всички събития в живота ни носят по-дълбок смисъл. Когато разберем, че всичко е под контрола на Всевишния и че често това, което ни се случва, е отзвук от наши предишни постъпки, ще можем по-лесно да се откажем от „меча на възмездието“. Затова основната ни задача е да отворим сърцето си за това осъзнаване.
Освен това си струва да обърнем внимание на ползата от тази заповед: ако повече хора се научат да бъдат по-сдържани и да не таят злоба, светът несъмнено ще стане по-добро място.
Рамбам пише, че за мъдрите хора отмъщението е просто загуба на време, защото много от случващото се им изглежда незначително. И макар че не винаги можем да гледаме на ситуацията отстрани, би било мъдро да се доверим на великите ни учители и да приемем този принцип като златно правило.
- Ако при вас дойде човек, който се нуждае от помощ, но в миналото ви е измамил или ви е причинил болка, вие нямате право да му напомняте за това или да затваряте пред него вратата.
- Тази заповед не е ограничена нито във времето, нито в пространството, и се отнася както за мъже, така и за жени. Задачата на родителите е да намерят правилния начин да обяснят на детето този принцип и да му помогнат да преодолее препятствията, с които се сблъсква още в детството си. Въпреки това, не бива да се забравя, че детето трябва да разбере и в какви ситуации е позволено, а дори и необходимо, да се защити от чужди нападения. Тора не забранява самозащитата, когато човек е застрашен.
- Забраната за отмъщение и таене на злоба се отнася не само за външни хора, но и за най-близките роднини. Родителите нямат право да отмъщават на децата си, а децата – на родителите си.
Въпреки че децата са длъжни да почитат и уважават родителите си, ако бащата или майката заповядат на детето да не прощава или да отмъсти на някого, то не е длъжно да се подчинява. Това важи за всяко действие, което би довело до нарушаване на някоя от заповедите на Тора.
16 септември — 16 март
- Не е забранено да се отмъщава (тук не става дума за прояви на жестокост или убийство) на човек, който се занимава с мисионерска дейност и отклонява евреите от Тора. Същото се отнася и за „епикорос“[1], настроен против вярата и традицията, както и за човек, който постоянно нарушава заповедите на Тора. Но мъдреците предупреждават, че в такъв случай трябва да се действа много предпазливо и да не се създава опасна ситуация нито за себе си, нито за други евреи.
- Няма забрана да се подаде жалба в еврейския съд (бейт-дин) срещу човек, който не връща заетите от вас пари или който ви причинява щети.
- Освен това е позволено да се предприемат и други действия (разбира се, в рамките на Тора), за да се върнат парите или да се избегне някаква вреда.
Изабела постоянно обижда своята съученичка Адаса. Освен това тя отдавна не ѝ връща парите, които е взела назаем по време на летния поход.
Адаса има право да се обърне към учителя или друго отговорно лице, за да потърси помощ. Това няма да се счита за отмъщение, ако всичките ѝ действия (и мисли) са насочени единствено към връщане на парите и осигуряване на защита, а не към отмъщение. Освен това Адаса може да седне на друго място, да не играе с Изабела и по този начин да се избави от нейните нападения. Това също не се смята за отмъщение.
- В древни времена, когато в Еретц Израел функционирал Синедрионът[2], действал закон, който позволявал на роднините на човек, убит по невнимание, да отмъстят на непреднамерения убиец, дори до степен да го убият. Въпреки това, такъв убиец имал възможност да се укрие в един от градовете-убежища, където разрешението за отмъщение не важало. Тора не забранила на роднината на убития да преследва убиеца, но оставила възможност да се избегне втора трагедия.
- Какво е отмъщение? Пример от Талмуда: човек моли съседа си: „Дай ми назаем сърпа си.“ Съседът му отговаря: „Не.“ На следващия ден съседът моли: „Дай ми назаем лопатата си.“ А човекът му отвръща: „Ти вчера не ми даде сърпа си, затова и аз няма да ти дам лопатата си.“
- Човек не е длъжен да дава вещите или инструментите си на други, ако се притеснява за тяхното запазване. Следователно, ако някой неприятел ви поиска инструменти за известно време и вие му откажете единствено, защото се безпокоите за тяхната безопасност, а не за да си отмъстите, това не се счита за нарушение на забраната „не отмъщавай“.
17 септември — 17 март
- Ако човек все още не е върнал стари дългове и идва отново да заема пари, сякаш нищо не е станало, няма задължение да му се дава заем. При това не се нарушава забраната „не отмъщавай“. Но ако му имате доверие и не се притеснявате за парите си, съществува заповед да се помогне на ближния.
- Ако някой ви е отказал в молбата ви, а на следващия ден идва при вас с молба за помощ (например да му заемете пари), забранено е да казвате: „Аз не съм като теб, ще ти дам“ или „Не искам да приличам на теб, затова заповядай…“. Забраната „не храни злоба“ се нарушава дори ако само си помислите така. А ако откажете на човека, защото той преди това е отказал на вас и не е откликнал на вашата молба, това вече е нарушение на забраната „не отмъщавай“.
Пример:
— Сара! Моля те, дай ми за секунда гумичката.
Възможни отговори:
а) — Откъде накъде? Вчера, когато ми трябваше молив, ти не ми даде, а сега искаш гумичка? — нарушена е забраната „не отмъщавай“.
б) — Въпреки че вчера не ми даде молив, което беше много неприятно, аз няма да ти отговоря по същия начин. Вземи! — нарушена е забраната „не храни злоба“.
***
Михаил не можа да танцува на сватбата на внука си. Преди двадесет и две години, на Пурим, той попаднал в автомобилна катастрофа и загубил двата си крака. Оттогава е прикован към инвалидна количка. Вината за това била на един шофьор на име Пянковски. Въпреки че Михаил получил много голямо обезщетение, той не може да забрави деня, който променил целия му живот. В същото време Михаил продължава да се вижда с този човек, без да изразява никаква злоба и без да мисли за отмъщение. В сърцето му не е останала болка и негодувание. Той постоянно се моли за възстановяването на Храма и Йерусалим, когато всички инвалиди и болни ще станат здрави.
- Причините, поради които се отдалечавате от друг човек, могат да бъдат различни, но ако го правите единствено, за да избегнете неприятности или лошо влияние, не се нарушава никаква забрана. Единственото, което се изисква, е да премахнете от сърцето си обидата и озлоблението, както и да се постараете да скриете причината за такова поведение.
- Съществува мнение, че забраните „нетира“ (да се таи обида и злоба) и „некама“ (отмъщение) се отнасят само за случаите, когато някой ви е отказал помощ, например не ви е дал да ползвате неговите инструменти. Но ако човек ви е обидил, оскърбил или е разпространявал клюки за вас, такава забрана няма.
- Въпреки това, има и друго мнение. Дори в случаите, когато сте били обидени, съществуват забраните „нетира“ и „некама“. Защото всички страдания идват при нас заради нашите грехове, а този, който ни причинява болка, е просто пратеник на Всевишния. Мъдреците от последните поколения са се отнасяли много сериозно към това мнение.
- Мъдрец, който е бил публично оскърбен, не е длъжен да премахне болката и обидата от сърцето си, докато не му бъде поискано прошка.
Господин Обижански, старейшината на синагогата, дълбоко съжалява, че пред очите на всички присъстващи е оскърбил равина по време на четенето на Тора в Шабат. Той самият не разбира какво му е станало: вече тринадесет години е старейшина на синагогата и никога не е вършил нещо подобно, още повече че човекът, когото е унизил, е равин и голям познавач на Тора.
Равинът, от своя страна, е приел обидите като изпитание, изпратено му от Небето, а господин Обижански – като пратеник на Всевишния, чрез когото получава наказание за своите грехове. Той няма намерение да му отмъщава и дори не изпитва злоба към него в сърцето си, но не може да му прости, защото е била оскърбена самата Тора. (Защото се казва, че знаещият Тора е „ходещ свитък на Тора“.)
Когато Обижански дойде да поиска прошка от равина и по този начин бъде възстановена честта на Тора, равинът с радост ще му прости.
18 септември — 18 март
17. Забранено е да се моли Всевишния да накаже друг човек или да се обръща към Него с думи като: „Виж какво ми прави този човек… не затваряй очите си за това“. Мъдреците казват, че такъв човек първи получава наказание от Небето. Но ако другият не се подчинява на съдебното решение или няма никой, който да може да отсъди между тях, такава забрана не съществува. Въпреки това, много мъдреци на Тора са се въздържали от „прехвърляне“ на разбирателството във „висшите инстанции“, за да не станат причина за страданията на други хора. „Как може човек да влезе в двореца на Царя, ако заради него е бил наказан един от Неговите приближени?“ – казвали те.
Рахамим от дълго време търпи постъпките на своя съсед Йоав. Последният удар бил, когато Йоав направил пристройка, която напълно закрила светлината в кухнята. Жена му непрекъснато се оплаква и настоява да се вземат някакви мерки. Освен това, след изграждането на пристройката, семейството на Йоав може да вижда всичко, което се случва в дома на Рахамим, и затова прозорците на салона често трябва да се затварят. Освен това, шумът от строителството и неразчистеният строителен боклук създават неудобства за всички съседи, включително и за Рахамим.
Той постоянно успокоява жена си и казва, че е по-добре да продължи да се моли, отколкото да влиза в конфликт с Йоав. Рахамим знае, че съседът му е много груб и жесток човек, и разговор с него няма да мине без голям скандал или загуби, затова вижда пред себе си само един път – молитвата. „Ще моля Бог да се разправи с този негодник“ – казва Рахамим, за да успокои жена си.
Оказва се, че Рахамим е „предал“ обвинението в Небесния съд, преди да се обърне към равинския съд на земята, което е неправилно, както беше казано по-горе, докато все още има възможност да реши проблема чрез равински съд.
18. Забраната за отмъщение не се нарушава, ако всичко се случва в момента на конфликта или сбиването. Позволено е да се отговори на обидчика, който е започнал да ви оскърбява, или дори да се нанесат ответни удари, ако ви нападнат – и това не се счита за отмъщение. Мъдреците обясняват, че дори в рамките на няколко минути след случилото се, ответната реакция не се възприема като отмъщение, защото човек все още е разгорещен от спора и не може веднага да се овладее. Същото се отнася и за словесните препирни.
В момент на конфликт на човек му е трудно да мълчи и да не реагира на обидите и оскърбленията, затова Тора не забранява да се отговори със същото на обидчика.
Когато обаче става въпрос за родители, Тора забранява да се отговаря на техните забележки (дори и на оскърбления) по същия начин и в същия тон.
Всичко казано по-горе се отнася за обикновените хора. Обаче мъдрият човек трябва да бъде по-сдържан, за да не се увлече в бурята на емоциите и да не започне да се гневи повече, отколкото е необходимо. Що се отнася до особено праведните хора, те напълно се владеят и изобщо не реагират на нападките и оскърбленията, поради опасението, че могат да се разгневят повече, отколкото е допустимо.
19. В някои ситуации е позволено да се отговори на обидчика дори след като всичко е приключило, например, когато е необходимо да се предотвратят подобни сблъсъци в бъдеще. В такъв случай човек трябва да помни, че целта му не е самото отмъщение, а опит да спре евентуална бъдеща агресия. В подобна ситуация е необходимо да се посъветва с компетентен равин.
По същия начин, както в законите за лашон а-ра (злословието) при определени обстоятелства е позволено да се говори за друг човек, така и понякога е позволено да се отмъсти, ако няма друг начин да се повлияе на човека и на ситуацията като цяло.
[1] Така, по името на гръцкия философ, който е ценял плътските наслади над всичко, се наричат хора, които не само не спазват заповедите, но и отричат основите на вярата.
Санхедрин – върховният еврейски съд.
Източник – toldot.com