Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
- Мъдреците постановили да се поздравяваме помежду си с думата „Шалом“ (мир). Въпреки че тази дума се счита за едно от Имената на Твореца, не е забранено да се използва като поздрав. Когато се срещнете с мъдър човек, този поздрав се повтаря два пъти: „Шалом-шалом“.
- Разрешено е да се поздравява и неевреин с думата „Шалом“. Тора многократно подчертава колко е важно да поддържаме добри отношения с представителите на другите народи, дори ако за това трябва да произнесем особено Име на Всевишния.
Великият рав Нахум Перцович, ръководител на ешивата „Мир“, винаги поздравявал всеки човек много радушно и с усмивка. Това изненадвало всички, които го познавали добре, защото знаели, че равинът страда от тежка болест. Един ден един от учениците го попитал: „Как успявате винаги да се контролирате и да се усмихвате при среща, въпреки че страдате толкова много?“ Равинът отговорил: „Чух от рав Йехиел Гордън, че лицето на човека прилича на обществено място, а на такова място е забранено да се копаят ями и да се поставят препятствия…“
- Ако вече знаете, че вашият познат винаги ви поздравява с „Шалом“, опитайте се да го изпреварите и да го поздравите пръв. Тора ни учи не просто да поддържаме равновесие и мир, а да се стремим да правим всичко, което допринася за развитието на приятелски отношения: „Търси мира и го преследвай“. Талмудът разказва, че никой никога не е успял да изпревари раби Йоханан бен Закай[1] в поздрав. Той винаги поздравявал пръв всеки човек, когото срещнел.
Ако човек не отговори на поздрав, мъдреците го наричат газлан (грабител). А този, който поздравява другите с благословия за мир – „Шалом“, първи ще бъде удостоен с благословия.
В ешивата „Тиферет Йерушалаим“ в Ню Йорк веднъж влязъл един прочут равин. Той веднага се насочил към мястото, където обикновено седял рав Моше Файнщайн, за да го поздрави. Забелязвайки обаче, че всички вече са започнали да се молят вечерната молитва, той веднага напуснал помещението. След молитвата рав Моше излязъл при него, извинил се, че не е отговорил на поздрава му, и обяснил, че в онзи момент вече се бил присъединил към молещите се.
В Келм имали традиция да обръщат особено внимание на начина, по който се поздравяват (откритост, усмивка) по време на дните на Рош а-Шана. Това било свързано с факта, че в тези дни много хора са заети със себе си, тревожни за наближаващия Съд, и често забравят да се усмихнат един на друг.
27 септември — 27 март
- Нашите мъдреци казали: „Посрещай всеки човек радушно“. Също така: „Този, който се усмихва на друг (т.е. носи му радост), е по-добър от този, който го пои с мляко“. (По онова време млякото било скъп и ценен продукт.) Голямо благодеяние е да примириш врагове или да зарадваш тъжен човек – дори чрез шега.
- В случай на опасност или от уважение е позволено да се прекъсне и да се отговори на поздрав, дори по време на четенето на „Шма, Израел“[2]. Това е разрешено и ако по време на четенето човек срещне цар или високопоставен държавник. (Този закон е разгледан подробно в трактата „Брахот“.)
- Забранено е да се използва тази форма на поздрав на нечисти места, в баня или тоалетна, или на места с неприятна миризма, тъй като думата „шалом“ – както вече споменахме – е едно от Имената на Твореца.
- Когато човек пише писмо, е по-добре да изписва „шалом“ съкратено, например без буквата вав или без последната буква. Това е само предпазна мярка, тъй като писмата понякога могат да бъдат изхвърлени на неподходящо място.
9. До сутрешната молитва не се поздравяват с думата „шалом“. Недопустимо е да се приветства друг с Името на Твореца, без преди това да сме се обърнали към Него в молитва. Въпреки това е позволено да се каже „Добро утро!“
Една вечер, в края на Шабат, главният равин на ешивата в Хеврон, рав Йехезкел Сарна, дошъл в своята ешива. Въпреки че се чувствал зле, той решил да се качи на горния етаж, за да се срещне със своите ученици. Един ученик го спрял и му казал, че вечерната молитва вече е приключила, така че няма смисъл да се качва. На това рав Йехезкел отговорил: „Вечерната молитва е постановление на мъдреците, но да благославяме и приветстваме другите сме длъжни и без такова постановление – защото самата Тора ни учи на любов към ближния.“
28 септември — 28 март
10. Не се поздравяват с думата „шалом“ хора, които са в траур. В някои общности това правило важи дори в Шабат, въпреки че тогава обичаите на траура не се спазват публично.
Също така не се поздравяват с „шалом“ на Девети Ав, защото това е ден на скръб за целия еврейски народ. Въпреки това, ако някой, който не знае този закон, поздрави, е позволено да му се отговори.
11. По принцип не е прието мъж да поздравява жена с „шалом“. Въпреки това някои съвременни равини разрешават този поздрав, тъй като в днешно време думата „шалом“ се е превърнала в елемент на етикета и не носи особен нюанс на близост. По същата причина е позволено да се пита съпруг за здравето на жена му.
12. Ако човек срещне близък приятел след тридесет дни раздяла, казва благословението „Шехеяну“ – „…Който ни даде да доживеем до този момент“. Ако не са се виждали цяла година, се произнася благословението „Мехае аметим“ – „…Който възкресява мъртвите“. Но това се отнася само ако човек изпитва истинска радост от срещата. Според някои мнения в наше време, ако хората са поддържали контакт чрез телефон или писма, тези благословения не се казват при среща.
Всеки, който е познавал рав Симха, винаги се изпълвал с радост, когато някой наблизо произнасял неговото име. Рав Симха Гутнис винаги бил усмихнат и излъчвал любов. Той никого и никога не обиждал, и на никого не се удавало да събуди в него лоши мисли или завист. За рав Гутнис казвали, че притежава особена способност да дарява с любов всеки срещнат човек.
Неговият десетгодишен внук Нахум бил много затворено и срамежливо дете, и рав Симха се грижел за него по особен начин – толкова, че и той започнал да му отвръща с любов и да помага на другите. Веднъж Нахум, отивайки на гости, казал на своя осемдесетгодишен дядо: „Ех, ако имах характер като твоя! Целият ми живот щеше да бъде различен…“
Дядото вдигнал глава от книгата, погледнал внука си с добрите си очи и, сочейки към дивана, казал: „Седни, трябва да поговорим“. Младият Нахум предположил, че дядо му отново ще говори за това колко е важно да поздравява всеки човек. Той много често повтарял на внуците си: „Когато човек вижда, че се интересуват от него и му се усмихват, той усеща, че е добре дошъл, и контактът с него придобива особено значение. Именно така се сближават сърцата на хората. Заповедите, които определят взаимоотношенията между хората, са ключът към всички останали заповеди, а поздравът е първата стъпка към изграждането на добри отношения между хората.
Поздравът е най-важният ключ. Много често хората се оказват затворени в своето собствено пространство и се чувстват самотни, което води до различни лоши мисли и подозрения. Но всички тези облаци се разсейват много бързо по време на една приятна среща. Само си представи – един поздрав и една усмивка могат да избавят хората от омраза, конфликти, измами! Освен това, в такава ситуация е много по-лесно да обясниш на човек в какво греши, защото той е готов да те изслуша. Приятните, кратки срещи могат да спасят хората и от ненужни клюки, защото доброжелателността помага на човек да бъде по-сдържан.“
Същевременно внезапно Нахум забеляза, че изражението на лицето на дядо му се различаваше от обичайното. Рав Симха започна да разказва за себе си в трето лице, сякаш разкривайки тайна.
„Симха Гутнис беше много затворено дете. Неговата самота и неувереност в себе си бяха причина за тъгата му и недоверието към другите. Той нямаше приятели, с които да сподели мислите и тревогите си. Въпреки че самият той не се опитваше да изгражда отношения с другите и не бързаше да поздравява с усмивка, беше ужасно огорчен, когато някой познат, минавайки покрай него, не го поздравеше.“
Нахум замръзна от изненада и любопитство: „Какво? Има още един Симха Гутнис освен дядо? Та това момче толкова прилича на мен!“
Беше очевидно, че тази история все още вълнуваше дядото: гласът му понякога потрепваше, а очите му се пълнеха със сълзи. Той продължи:
„Когато Симха навърши тринадесет години, родителите му организираха голямо угощение и поканиха всички роднини и приятели на семейството. Един от гостите на бар мицвата беше главният равин на града. Той беше много мъдър и опитен човек. Седна до момчето и започна да разказва за този необикновен ден и за заповедите на Тора. След това се спря, погледна Симха и каза: ‘Трябва да избереш една заповед, на която да обръщаш специално внимание през целия си живот’.
В главата на Симха веднага се появиха хиляди идеи. Възможностите бяха много, но коя да избере?
‘Имам предложение’ — каза мъдрият равин. ‘Нека това бъде заповедта за поздравяването. Когато срещаш някого, винаги бъди открит и усмихнат.’
Симха се поколеба да откаже на уважавания равин. Той прие предложението и оттогава животът му започна да се променя. Разбира се, в началото тази заповед изискваше големи усилия, но след известно време, осъзнавайки, че в това няма нищо страшно, Симха почувства огромно облекчение. Постепенно се промени и обкръжението му. Той намери приятели, много от които започнаха да го уважават и да проявяват истински интерес към него.“
След кратка пауза рав Симха се върна от своите спомени и каза на Нахум:
„Представяш ли си каква ситуация може да се получи? Да кажем, че имаш един далечен познат, с когото обикновено не се поздравявате. Но един ден ти трябват пари и точно той се оказва наблизо. Взимаш назаем необходимата сума и започваш да се чувстваш неловко. А сега вървиш по улицата и го виждаш насреща си. Искало ти се е първи да го поздравиш, но в този момент си спомняш за забраната на рибит[3]. Та нали никога преди не си го поздравявал пръв, а сега изведнъж ‘дългът’ ти заговори. Парите ще върнеш, но всичко, което се прибави към тях, включително тази особена доброжелателност, ще изглежда като рибит.“
„Ще ти разкажа още една история. Това се случи в Уругвай, където група шойхети (резници) се занимаваха с кошерно клане на добитък. В края на деня един от тях реши да провери нещо в хладилната камера и се забави вътре. Когато се опита да излезе, с ужас откри, че вратата е заключена. По това време всички вече си бяха тръгнали и на огромния склад беше останал само пазачът.
Виковете и блъскането по вратата не помогнаха. Изглеждаше, че шойхетът е обречен.
Но пазачът, с когото този шойхет – единствен от всички – се поздравяваше всеки ден с усмивка, беше запомнил лицето му и доброто му отношение. Когато всички напуснаха склада, пазачът усети, че нещо му липсва. А! Тази вечер никой не му беше казал: ‘Шалом!’ (В този случай – ‘Довиждане’.) Веднага си спомни за порядъчния шойхет и се обади на ръководителя на групата. Той провери и установи, че шойхетът наистина не се е върнал с останалите. Няколко души се върнаха в склада и започнаха да го търсят, докато най-накрая не го намериха в хладилната камера – премръзнал, но жив и невредим.“
Този евреин следваше примера на великия раби Йоханан бен Закай, който винаги поздравявал всеки срещнат. А нали всички знаеха, че раби Йоханан бил толкова потопен в изучаването на Тора, че дори по пътя си не изминавал и четири крачки, без да изрече думи от Тора. Как мислиш, сине мой, какъв урок извличаме от тази история?“
— Че наградата за заповедта да поздравяваш другите е много велика, тя дори може да спаси човешки живот! — веднага отвърна Нахум.
— Не! — усмихна се дядото. Това, че хората изключително се нуждаят от тези няколко думи, които изглеждат толкова незначителни! Този пазач всеки ден чакаше добро слово – и сутрин, и вечер.
Виждаш ли тази книга? Тя се нарича „Авот де-раби Натан“[4]. В тринадесета глава е написано, че дори ако човек даде на ближния си всички блага на света, но самият той гледа в земята и думите му са лишени от човешка топлина, този дар не струва нищо. И обратното – когато човек е посрещнат с усмивка и топлина, той се чувства така, сякаш му е подарено цялото богатство на света!
Вечерта Нахум се върна у дома, отвори вратата, но вместо, както обикновено, веднага да се шмугне в стаята си, той събра кураж, обърна се към присъстващите и с ясен глас произнесе заветната дума:
„Шалом!“
[1] Глава на поколението и изпълняващ длъжността президент на Синедриона по времето на разрушаването на Втория храм. Благодарение на неговите дипломатически усилия се запазила ешивата в Явне, от която излезли всички велики учители на онова поколение. Талмудът свидетелства за необикновената широта на неговите познания и праведност.
[2] „Шма, Израел: Господ е нашият Бог, Господ е Един!“ Тези думи от Тората евреите повтарят два пъти на ден, те са квинтесенцията на нашата вяра и представляват една от основните части на молитвата.
[3] Рибит – забрана за даване и вземане на заеми с лихва.
[4] Разширен вариант на трактата „Авот“, който не е включен в Талмуда, но е много почитан сред познавачите на Тора.
Източник – toldot.com