Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
1. Гостоприемството в юдаизма се счита за много важна заповед. Това не е свързано само с понятията за доброта и взаимопомощ. Приемането на гости се сравнява с посрещането на Шехина, което внася в дома частица от Божествената светлина. В тази глава ще видите какви правила и традиции трябва да спазват онези, които желаят истински да изпълнят тази заповед.
2. Ако видите човек, който се нуждае от подслон или почивка, трябва да го поканите в дома си. Отнасяйте се с него така, както бихте искали да се отнасят с вас в подобна ситуация. Мъдреците казвали: „Заслугата на този, който приема гости, е равна на заслугата на онзи, който сутрин бърза към дома на учението“. Също така казвали: „Приемането на гости е по-важно от посрещането на Шехина“.
Разказват, че веднъж рав Хаим от Воложин не се явил навреме за молитва. Служителят на синагогата (шамаш) тръгнал да го търси и го открил у дома, седнал на трапезата заедно с гостите. Забелязвайки изненадата на шамаша, рав Хаим обяснил: „Мъдреците наричат молитвата приемане на Шехина, но, както е известно, приемането на гости е по-важно от това“.
3. Този закон не е ограничен нито от време, нито от място. Заповедта да се приемат гости важи както за мъжете, така и за жените. И макар че основно се отнася до самия домакин, трябва да се възпитават и децата в този дух, като се приема с радост тяхната готовност да помогнат – било то с подготовката на мястото или с поднасянето на храна на гостите.
4. Заповедта не се изчерпва само с това да пуснем нуждаещия се в дома си, а включва и осигуряването на нощувка, храна, напитки (доколкото е възможно) и изпращане на път. При необходимост трябва да се предостави на госта възможност да се изкъпе и да му се осигури място за почивка, така че да се чувства спокойно и без притеснения. Това обаче не означава, че човек трябва да се откаже от приемането на гости, ако предварително знае, че няма да може да изпълни всичко изброено поради заетост или заболяване.
5. Заповедта да се приемат гости важи дори когато гостът е заможен човек, който може сам да се погрижи за себе си. Още повече това се отнася за беден човек – в такъв случай се изпълнява и заповедта за цдака (помощ на нуждаещия се).
6. Когато започне трапезата, домакинът има правото да произнесе благословията и да разреже хляба. Ако той сам разпределя и поднася храната на гостите, е много вероятно порциите да бъдат по-щедри. Не бива да се канят повече хора, отколкото домакинът наистина може да приеме.
7. По време на хранене не бива да се гледа в чинията на госта, за да не се чувства неудобно. Освен това трапезата трябва да протича в спокойна и приятна атмосфера. Ако гостите кажат нещо неприятно на домакина, той не бива да му отдава значение, защото във всеки случай за оказаното гостоприемство му се полага голяма награда отгоре.
Веднъж рав Йосеф Дов Соловейчик пристигнал в еврейското градче Барановичи. Той тръгнал да търси страноприемницата, за която му разказали местните жители. Когато влязъл в къщата, домакинът не го разпознал. В този момент бил зает с приготовленията за посрещането на знатен гост – раби от Куйдинов, и разговорът бил съвсем кратък: „Намери си сам място, където можеш да отседнеш“ – казал домакинът, продължавайки да подрежда.
Неочаквано на прага се появил раби от Куйдинов. Щом видял рав Йосеф, веднага се отправил към него с изражение на дълбоко уважение и възхищение. Домакинът разбрал какъв гост е попаднал в дома му и се почувствал силно засрамен. Опитвайки се да смекчи ситуацията, той се приближил до рав Соловейчик, започнал да говори с него с почтителен тон и му предложил просторна, удобна стая.
„Сега разбирам защо учим за заповедта на гостоприемството именно от праотеца Авраам – казал рав Йосеф Дов. – Въпреки че Лот също приемаше гости, дори с риск за живота си, има съществена разлика. Праотецът Авраам с радост приемаше дори такива гости, които изглеждаха като идолопоклонници или хора с ниско социално положение. Лот, от своя страна, още от самото начало знаеше, че при него са дошли ангели. Ако той ни беше даден за пример, бихме могли да си помислим, че трябва да оказваме специално внимание само на ангели и велики праведници, а не на обикновени хора.“
8. Трябва да се прави всичко възможно в интерес на госта. Затова, ако някой търси подслон и знаете, че наблизо живеят хора, които с радост биха го приели и осигурили всичко необходимо (докато самите вие не можете да го направите по някаква причина), не бива да го лишавате от тази възможност.
9. Ако пътникът бърза и не може да остане дълго на гости или не иска да утежнява домакина, не бива да го задържате против волята му.
10. Ако разполагате с голям дом, е правилно да отделите една стая за прием на гости. Що се отнася до ръководителите на общността, във всеки град, ако е възможно, трябва да се отделят средства за изграждане на ахнасат орхим – дом за нуждаещи се и пътници, където те могат да получат храна и топъл подслон.
11. Дори бедни или болни хора трябва, доколкото имат възможност, да участват в изпълнението на тази заповед. Въпреки това, на първо място, те трябва да се погрижат за себе си и своето семейство, а едва след това да приемат гости. Това правило е изразено в принципа „Хайеха кодмим“ („Първо се погрижи за своето препитание“).
Веднъж, по време на празника Сукот, при главния равин на Вилнюс – рав Хаим Озер Гродзенски, дошъл един евреин, който нямал нито храна, нито сука. Рав Хаим Озер помолил да му поднесат храна, а сам се извинил, казвайки:
„Можете да слезете в суката и да се нахраните, а аз ще остана вкъщи, защото не се чувствам добре. Както знаете, болният човек е освободен от задължението да яде в суката.“
Когато гостът вече седял на богато подредената трапеза в суката, той с изненада забелязал как рав Хаим с усилие слиза надолу. Гостът останал изумен, а равинът се приближил и обяснил:
„Изведнъж ме споходи мисълта, че макар болният човек да е освободен от заповедта да седи в суката, той не е освободен от заповедта да приема гости. Нали праотецът Авраам приемаше гости, дори когато изпитваше болка (след обрязването). Затова би било неуважително и неприемливо моят гост да седи в суката сам, докато аз оставам вкъщи.“
12. Съществува особена заповед за устройване на празнична трапеза. Рамбам пише, че ако човек затваря вратата си и се наслаждава на празничната трапеза само със своето семейство, без да допуска бедните да влязат и да поискат храна, той не изпълнява заповедта, а просто засища стомаха си. Затова в празнични дни е важно да се канят бедни на трапезата или поне да се погрижим те да имат всичко необходимо за отбелязването на празника.
13. Заповедта „приемане на гости“ може да бъде изпълнена и от жена, но при това трябва да се избягват ненужни разговори и да се спазва забраната за йихуд (уединението на мъж и жена, които не са съпрузи). Това е особено важно, ако жената не е омъжена или ако съпругът ѝ не е в града. В такъв случай тя трябва да се държи с изключителна скромност. Не е прието жената да излиза на улицата, за да раздава храна на бедните – тази заповед може да бъде изпълнена в близост до дома.
14. Не е прието жена да пие силни спиртни напитки в обществото. Дори ако у дома съпругът ѝ позволява да пие вино или други алкохолни напитки, когато е на гости, тя трябва да избягва това.
15. Не бива да се канят в дома хора, които не са достойни.
16. В миналото, когато Храмът е съществувал, евреинът е можел да принася жертви, за да изкупи греховете си. Но след разрушаването на Храма, нашата трапеза, на която се храним, е подобна на очистителен жертвеник. И ако на нея присъстват мъдреци на Тора, трапезата се приравнява с жертвоприношение, което Всевишният приема, подобно на даровете, положени на жертвеника.
17. Не бива да се казва на госта: „Влез и се нахрани с мен, защото някога съм ял при теб“, за да не изглежда като връщане на дълг. Ако това се възприеме като изплащане на задължение, възниква проблем с рибит (лихвата): ако гостът изяде повече, това ще бъде подобно на връщане на дълг с лихва. Разрешено е обаче да се каже: „Хапни първо с мен, а друг път ще дойда аз при теб на гости“, без значение кой колко яде.
18. Заповедта да се изпращат гостите (и да им се покаже пътят, за да не се изгубят) се смята дори за по-важна от заповедта да се приемат гости. Този, който от мързел не изпраща гостите, се приравнява с убиец. В миналото бейт дин (религиозният съд) назначавал хора, които помагали на пътниците да напуснат града в правилната посока и им осигурявали минимален запас от храна за из път. Най-вече тази заповед се отнася за хора, които не познават местността.
Прието е, че учителят изпраща своя ученик до границата на града, където свършват постройките и жилищните сгради. Ученикът изпраща своя учител на разстояние парса (приблизително 4000 метра). Ако става дума за знаменит мъдрец на Тора, разстоянието е до три парсаот. Що се отнася до приятели, в този случай става дума за разстояние от 2000 ама (приблизително 1000 метра).
Съществува мнение, че гореспоменатото се е отнасяло основно за времена, когато не е имало пътни указатели и други обозначения, а ако някой се изгубел, можел да попадне в опасна ситуация. Но дори в наши дни, когато навсякъде има табели с имена на улици и номера на домове, и няма особена трудност да се стигне до желаното място, е прието да се изпрати гостът поне до портата или да се извървят с него поне 4 ама (приблизително 2 метра).
Веднъж в дома на един от най-богатите хора във Вилнюс избухнал пожар. Всички знаели, че този човек винаги радушно приемал гости, затова били силно изненадани. Някои решили да попитат Виленския Гаон защо добрите му дела не са го защитили от огъня. Гаонът отговорил:
„Този човек даваше на всички храна и напитки, но никога не изпращаше гостите си.“ ЕШеЛь – това е съкращение от три думи: ахила (храна), штия (питие), левая (заповедта да се изпращат гости). Но при него останали само буквите „алеф“ и „шин“, които заедно образуват думата „еш“ (אש) – огън. Затова тази заповед не успяла да го защити от пожара.
Правила, които трябва да спазва гостът
19. Гостът не трябва да иска допълнително храна, ако подозира, че домакинът няма достатъчно. Ако домакинът се окаже в неудобно положение и бъде принуден да сложи на масата повече, отколкото може да си позволи, това от страна на госта ще бъде подобно на кражба. В някои случаи, когато домакинът няма какво да предложи на гостите, той може буквално да умре от срам.
Поради тази причина се счита за неприемливо да се идва, когато трапезата вече е към края си и на масата почти не е останала храна. Въпреки че мъдреците са казали: „Който не оставя къшей хляб на масата в края на трапезата, няма да види благословение“ (защото по всяко време може да почука бедняк и да поиска храна, а в онези времена храната не се съхранявала дълго), беднякът не бива да разчита на това и да идва, когато повечето хора вече са приключили с храненето.
20. Не бива да се водят други хора, ако това не е уговорено предварително, нито да се появява неочаквано, без да се предупреди домакинът за посещението.
21. На госта не е позволено да взима храна от масата и да я подава на децата на домакина без негово разрешение, тъй като ако в крайна сметка храната не стигне, това може да постави домакина в неудобно положение. Въпреки това съществува мнение, че това се отнася само за случаите, когато храната е в ограничено количество – ако има достатъчно, такова действие не е забранено.
22. Упоменатият по-горе закон се отнася само за гостите, но на Сина, който се храни при баща си, му е позволено да вземе храна от трапезата и да я даде на бедния. По същия начин и работникът по време на обедната почивка (на трапезата, организирана от работодателя му) може да сподели с бедния или да почерпи сина на домакина.
23. Не подобава на мъдрец от Тора да седи на една трапеза с неграмотни и невежи хора. Известно е, че в миналото някои мъдреци не са се съгласявали да се хранят на една маса с човек, за когото не знаят нищо.
24. Отказът да се приеме покана за участие в заповедана трапеза (например в чест на брит-мила или на сватба) обикновено се счита за сериозно нарушение. Въпреки това, ако е известно, че там присъстват недостойни хора, няма задължение да се яде заедно с тях.
25. Когато човек за втори път посети място, където преди е бил гост, не бива да търси друго място за нощувка, освен ако няма особена причина за това, за да не си помислят хората, че предишните домакини са били тежки или скъперници.
26. Гостът трябва да се подчинява на домакина и да изпълнява всичките му молби, стига с това да не се нарушава някоя забрана и да не се причинява вреда на никого.
27. Ако има подозрение, че домакинът не спазва кашрута, когато става въпрос за любимите му храни, на госта е забранено да яде от тях. Но дори ако гостът лично не познава домакина, му е позволено да се храни у него, докато няма никакви свидетелства или слухове, които да го дискредитират. В крайна сметка, първоначално всеки евреин трябва да бъде приеман за кошерен и праведен. Въпреки това, ако гостът плаща за храната си (например в хотел), той е длъжен предварително да се увери в степента на кашрут на предлаганата храна.
28. Добрият гост казва: „Колко се е постарал домакинът, колко много е сложил на трапезата, и колко всичко беше вкусно! И всичко това – за мен!“ Въпреки това, не бива да се възхвалява домакинът прекалено пред другите, особено в присъствието на недостойни хора, за да не се възползват те впоследствие от неговото гостоприемство.
Ако гостът бъде помолен да изнесе урок или да каже думи от Тора, той трябва да започне речта си с благодарност към домакина.
29. Гостът трябва да благодари на домакина и да се поинтересува от неговото здраве и благополучие.
30. Препоръчително е също така да се оставят малки подаръци за семейството на домакина.
31. Когато гостът чете Биркат а-мазон (благословението след хранене), той трябва да изрече специално вмъкнат текст, установен от мъдреците, в който благославя домакина и му пожелава по-нататъшен успех и благополучие.
Източник – toldot.com