Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
- Човек, който е обидил или навредил на друг, е задължен да поиска прошка. Ако той се е разкаял за стореното, но не е поискал прошка (и не е бил простен), дори Йом Кипур (Денят на изкуплението) не може да го очисти пред небесния съд. В случай че човек дължи пари или е причинил материална щета, прошката не настъпва, докато, първо, той не върне дълга или не компенсира загубата и, второ, не поиска и не получи прошка.
- Дори ако човек не е имал намерение нарочно да обиди или да навреди, той трябва да поиска прошка и да направи всичко възможно, за да предотврати задържането на обидата в сърцето на другия.
- Пострадалият няма право да проявява жестокост и да отказва прошка, защото това не е характерно за потомците на Авраам, Ицхак и Яков[1]. Затова, ако обидилият е поискал прошка веднъж или два пъти и е очевидно, че се е разкаял искрено за стореното, трябва да му бъде простено. Ако човек реагира веднага на молбата за прошка и бързо забравя обидите, това е достойно за похвала и уважение.
- Мъдреците обясняват как човек може да провери дали е напълно простил на обидилия го: ако е способен да се моли за него, желаейки му успех или оздравяване, това означава, че наистина го е простил и е освободил сърцето си от обиди и негативни чувства.
Съществува мнение, че законът не изисква от човека чак такова ниво на благочестие. В Тора е написано само: „Не отмъщавай…“, тоест основното е да спреш негативните си мисли и да не желаеш зло на ближния си. Въпреки това, заслугата на човек, който намира сили да прости напълно, е много голяма, и той е обичан и желан от Твореца.
Излизайки от асансьора в един хотел, чух как един чистач се кълнеше, че никога няма да прости на свой колега, който без разрешение му взел ключа. В този момент си помислих: „Кой може да се сравни с Твоя народ, Израел…“ — защото за много по-тежки обиди евреите си прощават искрено преди Йом Кипур.
5. Най-добре е прошката да бъде поискана лично. Срамът, който човек изпитва в този момент, има очистваща сила. Но ако това е твърде трудно за него или ако знае, че ще бъде по-лесно да изпрати приятел, който да уговори потърпевшия да прости, вторият вариант е по-подходящ.
Ето един пример:
Ривка по погрешка оставила своята чанта до умивалника. Сара отишла да измие ръцете си и случайно разляла вода върху чантата. Видяла какво се случило, но нищо не казала на приятелката си. Прозвучал звънецът, всички бързо събрали вещите си и се втурнали към класната стая. Учителката се обърнала към Ривка и я помолила да предаде тетрадката с домашното си. Ривка извадила мократа тетрадка и с трепереща ръка я подала на учителката. „Така ли се носи домашно?“ — възмутила се тя. На Сара станало много мъчно за Ривка.
Няколко дни преди Рош ашана[2], бащата на Сара споделил, че трябва да се иска прошка, дори ако обидата е станала случайно. Сара веднага решила, че трябва да се извини на Ривка, но нещо я спирало. Тя се притеснявала, че Ривка може да се възползва от случая и да поиска някаква услуга в замяна. Освен това се страхувала, че Ривка може да се ядоса и да откаже да я прости.
Сара се обърнала за съвет към баща си, който предложил следната идея: да помоли тяхна обща приятелка за помощ. Приятелката трябвало да каже нещо от рода на: „Има едно момиче, което иска да ти поиска прошка, но не мога да ти кажа коя е, докато не обещаеш, че ще я простиш…“.
20 септември — 20 март
- Тора задължава обиждащият да направи три опита да поиска прошка, ако обиденият продължава да се чувства засегнат и не може да прости. Желателно е всеки път да се използват различни форми на обръщение и увещаване. Всеки път с него трябва да идват още трима души. Ако и след това човекът не прости, трябва да се обърне към десет евреи и да им каже, че вече е поискал прошка. Хората трябва да знаят, че сте направили всичко възможно. След това вече не сте длъжни да се стремите към опрощение.
- Когато човек отива да моли за прошка, трябва да обясни за каква постъпка става дума. Но ако някои детайли (например какво сте си помислили за човека или какво сте искали да направите) могат само да го наранят и да навредят на по-нататъшното развитие на отношенията, по-добре е да не ги споменавате.
- Ако някой е обидил друг човек, той не може да иска прошка, обръщайки се в обща форма към групата, в която обиденият се намира. Трябва да се обърне лично към него.
- Човек, който е бил оклеветен, не е длъжен да прощава. Но и тук, „според мярката на хасидут“, е по-добре да прости и да не натрупва злоба и обида.
- Онзи, който е обидил своя учител (от когото е получил всичките си знания по Тора или дори само част от тях), трябва да иска прошка толкова пъти, колкото е необходимо, докато учителят не му прости.
Един човек разказал лъжливи неща за един от учениците на рав Натан Цви Финкел, което довело до анулиране на годежа му с момиче от добро семейство. Но това не било краят: понеже ученикът останал неженен, го взели в царската армия, където му се наложило да преживее много тежки изпитания.
След няколко години този човек написал писмо до рав Финкел, в което признал вината си и молел учителя да направи всичко възможно, за да получи прошка от засегнатия. Учителят се свързал с втория ученик и му разказал всичко. Изслушвайки го, ученикът станал и казал: „Аз напълно му прощавам (мехила гмура).“ Това изненадало всички. Да простиш толкова бързо след толкова страдания изисква изключителни душевни качества и силна воля.
Рав Финкел се обърнал към ученика още веднъж: „Наистина ли не изпитваш злоба към него?“ Ученикът без колебание повторил: „В сърцето ми няма нито капка обида, нито желание за мъст, нито омраза.“ Учителят се приближил, целунал го и го нарекъл истински праведник.
21 септември — 21 март
- Няма задължение да прощавате на друг човек, докато той не се разкае за постъпката си и не поиска прошка, особено ако продължава да постъпва зле. Ако обиждащият казва: „Ще му причиня болка, а после ще поискам прошка“, законът разглежда това като много тежко нарушение. Онзи, който не му прощава за стореното, не нарушава нищо. Подобно казват мъдреците и за човек, който е съгрешил пред Всевишния. Ако е казал: „Ще съгреша, а после ще се разкая“, за него вратите на тшува (разкаянието) не се отварят лесно.
Гаон рав Йехиел Вайнберг пътувал с влак заедно с рав Хаим Соловейчик, прочутия равин от Бриск. На една от гарите във вагона влязъл евреин и седнал до рав Хаим. Когато се настанявал, толкова силно блъснал равина, че той паднал от седалката на пода.
На гарата в Бриск се били събрали много евреи, които чакали пристигането на знаменития рав Соловейчик. Необръщащият внимание на околните пътник забелязал вълнението на хората и разбрал, че човекът, когото е бутнал, е уважавана личност. Тогава той се обърнал към мъдреца и започнал да моли за прошка.
За изненада на всички, рав Хаим категорично отказал да приеме извинението. „Ти искаш прошка само защото разбра кой съм. Това означава, че извиненията ти не са насочени към обикновения евреин, който пътуваше с теб във влака, а към важния равин. Как тогава мога да ти простя?“ — обяснил той.
Едва след като пътникът обещал, че занапред ще се отнася с уважение към всеки евреин, дори и към най-простия, рав Соловейчик се съгласил да му прости.
12. Понякога човек преследва определена цел и умишлено показва, че не прощава на обиждащият. Ако го прави, за да избегне възможни неприятности, които могат да възникнат веднага след примирието, или ако това е част от възпитателна работа, той не нарушава забраната. Ако обиждащият (нарушителят) наистина съжалява за случилото се и се разкайва, необходимо е да премахнете от сърцето си всяка омраза, дори ако не му съобщавате за прошката.
Тринадесетгодишният Давид смятал, че неговият учител в хедера не разбира от житейските неща. При всеки удобен случай той му се подигравал. Веднъж, преди Пурим, учениците измислили история, в която учителят им бил представен в лоша светлина. Историята се разпространявала от клас в клас, придружена от подигравки и критики. За съжаление, дори възрастните повярвали на тези слухове и вече не се доверявали на учителя, както преди. Например, когато имал нужда да заеме голяма сума пари, му било трудно да намери поръчители.
Дошло време Давид да кандидатства в ешива. Той усърдно се подготвял за събеседването и молил Б-г за помощ. Преди Рош а-Шана той отишъл при учителя си и поискал прошка за всичко, което бил направил заедно със своите приятели. Било му трудно да умилостиви учителя си и се връщал няколко пъти, за да поиска прошка. Въпреки всички молби, учителят не приел извиненията му.
Той имал няколко причини да не прости на Давид:
а) Той е равинът на Давид и го обучава в Тора;
б) Виждал е, че подигравките все още продължават;
в) Давид го е опозорил и компрометирал в очите на колегите му;
г) Искал е да покаже на Давид, че в живота не всичко е толкова просто и че има неща, които могат завинаги да променят хода на събитията. Давид трябвало да се научи да поема отговорност за постъпките си.
д) Знаел е, че ако му прости, Давид отново ще започне да му се подиграва, виждайки в него мекушав и слаб човек.
- Позволено е да се напомня на човек за нанесената вреда и за финансовите претенции, свързани с нея, когато той идва да моли за прошка.
- Дори ако човекът не е пряк виновник за случилото се, потърпевшият има право да изрази недоволството си и дори да поиска обезщетение (което може да бъде символична сума). Но много зависи от самия човек – понякога е възможно да се умилостиви потърпевшия и без това.
[1] Тримата праотци — основатели на еврейския народ.
[2] Празникът на Новата година, установен от Тората на 1-ви Тишрей. Основната заповед в този ден е да се надува шофар. Десетте дни от Рош а-Шана до Йом Кипур се наричат Дни на разкаянието.
[3] Буквално „тшува“ се превежда като разкаяние, но по-точно означава завръщане по пътищата на Всевишния.
Източник – toldot.com