Основната тема на Парашат Емор е светостта на времената, включваща изчерпателен списък на еврейските празници, започвайки от Събота, Рош Ходеш (нови месеци), Пасха, Празника на безквасните хлябове, седмия ден на Пасха, Шавуот, Рош Хашана, Йом Кипур и Сукот. Всички тези празници са свързани по различни начини с Храма, свързвайки светостта на времето със светостта на мястото, както е подробно описано в книгата Левит. Този обширен списък е доста впечатляващ.
В края на този списък обаче има един особен стих – „И Моисей каза на израилтяните [тези закони] за определените от Господа [свети дни].“ (Левит, 23:44). Това твърдение може да изглежда тривиално и банално, тъй като е очевидно, че когато Светият, благословен да е Той, казал на Моисей да предаде нещо на израилтяните, Моисей отишъл и говорил с тях. И така, защо е необходимо да се казва „Моисей обяви празниците на ГОСПОДА“? От това можем да научим, че Моисей е учил израилтяните как да продължат и освещават допълнителни времена извън празниците на Тората. Тези празници в Тората са предназначени да ни напомнят за събитията от Изхода, отбелязвайки различни етапи от Изхода. Но през цялата история Светият, благословен да е Той, продължава да се разкрива на народа на Израел чрез други специални събития като Ханука, Пурим и други.
Веднага след стиха за Моисей, обявяващ празниците, има привидно неуместен раздел за маслото, използвано в Менората в Храма. Тук виждаме намек, че веднага след Сукот има празник, свързан с Менората на Храма, който ще се появи по-късно в историята – това е Ханука, празникът на Хасмонеите, което предполага, че от Храма произлизат нови светини на времето.
След това има по-малък раздел за хляба на предложението, състоящ се от 12 хляба. Хлябът е основата на всяко хранене, намеквайки за бъдещ фестивал, съсредоточен около хранене, случващо се през 12-ия месец, Адар – по този начин имаме основата за честването на Пурим.
Какво следва? Мрачна част за богохулника, който е двусмислено свързан или с еврейския народ, или с египетската нация. Той е евреин по майка си от племето на Дан, но културно египтянин по баща си, подобно на Моисей. Като изкупител, Моисей има връзки както с египетската култура, така и с еврейската нация, неговия дом. Следователно, Моисей е имал затруднения с говоренето.
По подобен начин този богохулник, който също има затруднения с изразяването си, говори нагло. В крайна сметка той е разочарован, когато всички, които го чуват, сякаш полагат ръце на главата му, сякаш е жертвоприношение извън Храма. Това предсказва трети бъдещ фестивал, който ще възникне от дързостта – дързостта на израилтяните в поколението, което носи изкуплението, Денят на независимостта. По този начин имаме намеци за дългосрочни исторически процеси, които произтичат от свещеното и допълват светостта на времената чрез израилтяните.
Раби Ури Черки
https://noahideworldcenter.org/