Разликата между настоящия и бъдещия свят, където постигането на Името на Всевишния ще стане пълно. Защо Десетте заповеди започват с посочването на Всевишния като „Г-спод (Авайе), Б-г (Елоким)“
Същността на въпроса е в това, че както е известно в Зоар, Всевишният и Неговата реч са едно. И всяко изречение на Всевишния при сътворението на света, когато Той е казал – и всичко е станало, е душата и жизнената сила на онзи обект, който е бил създаден с даденото изречение, и на всичките милиони видове на дадения обект, заедно с духовните източници (мазалот), назначени над тях, и ангелите, назначени над източниците, и техния корен, и корена на техния корен, по-високо и по-високо, във всеки свят. И оттогава и нататък, през всички дни на съществуването на света, изречението на Всевишния стои в тях, за да ги осветява и да им дава битие във всеки един момент, с всичките им детайли, промени и устройства.
Ето защо във всичките десет изречения при сътворението на света се споменава само името Елоким (Б-г, Всесилният), тъй като всяко изречение е силата на сътворения от него обект и на всичките му видове. То е тяхната душа, разпространяваща се вътре в него във всички детайли на техните части. Но днес нашите плътски очи не са в състояние да видят как и по какъв начин изречението на Всевишния се разпространява в тях. А за Бъдещия свят е написано: „…И ще види всяка плът заедно, че устата на Г-спода са говорили“ (Исаия 40:5). Тоест, че нашето постижение ще се пречисти до такава степен, че ще се удостоим да постигнем и да видим дори с „плътско око“ разпространението на изречението на Всевишния във всяко нещо на света, както вече е имало подобно постижение в часа на даряването на Тора, както е написано (Изход 20:15) „…а целият народ вижда гласовете“.
Бележка на автора.
В съответствие с това може да се обясни изказването на Мъдреците за този стих, че са чували видимото и са виждали чуваемото. Има се предвид, че до такава степен са се анулирали у тях тогава всички материални сили и се е пречистило тяхното постижение, че цялата материална реалност, дадена ни в усещанията, която преди това са виждали с чувството на зрението, сега се е отменила за тяхното зрение и дори за тяхното размишление, така че, например, ако някой е искал да ги накара да разберат нещо от областта на материалното, усещаемото с органите на чувствата, той е трябвало да им разкаже за това, че те изобщо съществуват. А духовните неща, за които преди е трябвало да се разказва, сега те са виждали със собствените си очи и са разбирали със своето забележително постижение.
Тази концепция е включена и в изказването на Мъдреците в трактата Псахим: „Не е подобен нашият свят на Бъдещия свят: в нашия свят [Името на Всевишния] се пише י-ה, а се произнася א-ד [А-донай]; а в Бъдещия свят се пише י-ה и се произнася י-ה, и разбери това правилно. За това говори и стихът (Исаия 30:20): „И няма повече да се скрива (букв. „покрива се с крила“) твоят Учител, и очите ти ще виждат твоя Учител“. И виж Зоар Хадаш, Итро 68: „Крилата са покривала за скриване на имената“, виж там подробно.
Затова Всевишният е започнал Десетословието с думите „Аз съм Г-спод (Авайе), твоят Б-г (Елоким, Всесилният)“, тъй като това е основата на вярата, която всеки евреин трябва да закрепи в сърцето си, че само Той е истинският притежател на силата и Той е душата, жизнената сила и коренът на същността на всеки човек и на всички творения, на силите на световете. В това се състои същността и обяснението на името Елоким – притежателят на всички сили, Всесилният.
Но заедно с това, съгласно същността и обяснението на това име, може да се разбере, че световете и новосъздадените с простата воля на Всевишния сили пълноценно съществуват в реалността. Всевишният е съкратил Своята слава и сякаш е оставил място за реалността на силите и световете; но при това Той е тяхната душа и източник на корена на тяхната жизнена сила, която те получават от Него, и тя сякаш се разпространява и скрива в тях, подобно на душата, разпространяваща се в тялото на човека. Въпреки че душата се разпространява във всяка отделна част и точка в него, не можем да кажем, че тялото се анулира по отношение на душата, сякаш изобщо не съществува в реалността. И същото е с всяка сила и висш свят: той се разпространява в цялата същност на силата и света под него, и заедно с това, също и силата и долният свят реално съществуват. Това е гледната точка „от наша страна“, нашето постижение, както обяснихме по-горе.
Но същностното име י-ה-ו-ה Авайе указва на аспекта и категорията на въпроса така, както той се представя „от Негова страна“, което обяснихме по-горе. (И въпреки че името Авайе също се назовава от страна на съединението Му по Негова воля със световете, тъй като за същността на Безкрайния в аспекта на Неговото абстрахиране от световете няма никакъв намек в никое име изобщо; въпреки това, световете са анулирани и несъществени в реалността по отношение на Него от страна на това почитаемо Име, и това е нещо подобно на аспекта „от Негова гледна точка“). Затова това същностно име се нарича „собствено име“.
За това говори и Тора (Второзаконие 4:39): „Разберете днес и проумейте със сърцето си, че Г-спод (Авайе) е Всесилният (Елоким)“. Има се предвид, че въпреки че от страна на нашето постижение Той се нарича с името Елоким (Всесилният), а от Негова страна се нарича с името Авайе (Г-спод, Съществуващият), в действителност всичко е едно, и „Г-спод е Всесилният“ („Авайе е Елоким“), както беше обяснено по-горе по въпроса за цимцум и кав, че всичко е едно.
Това разбиране е включено и в провъзгласяването на Единството, съдържащо се в първия стих на Шма: „Чуй, Израилю, Г-спод е нашият Б-г, Г-спод е Един“. При неговото четене трябва да се има предвид, че Всевишният е нашият Б-г, притежателят на всички сили, и източникът на корена на нашата душа и жизнена сила, и на всички сътворени и светове. И въпреки че Той е сътворил и реализирал съществуването на силите, световете и създанията, заедно с това Той е в аспекта на Авайе и е Един от Негова гледна точка, че всички сътворени по никакъв начин не стават преграда за Неговото просто единство, изпълващо всичко, и Той и сега се нарича Авайе и Един.
Бележка на автора. С това може да се разбере изказването на Мъдреците (Псахим 56) по повод възхвалата „благословено да е славното име на царството Му во веки веков“, която се произнася веднага след първия стих на Шма, и са установили да се казва скрито (шепнешком). „Алегория за принцеса, която усетила аромата на остатъците, залепнали по стените на тенджерата; ако ги поиска – това е позорно, ако не ги поиска – ще се измъчва. Слугите започнали да ѝ носят тайно“. На пръв поглед алегорията е странна, тъй като тази фраза е велика възхвала. Но просто казано, може да се каже, че в действителност това изобщо не е възхвала. Ще се счита ли за възхвала за цар-човек да се каже, че той царува над милиони мравки и комари и те приемат върху себе си игото на неговото царство с въодушевление? Още повече и несравнимо повече, че по отношение на Всевишния, чиято святост и просто Единство са невъобразими, и всички светове пред Него са като нищо, няма да е възхвала изказването, че Той е благословен в славата на Своето царство над сътворените светове, тъй като те са низши и не се считат за нищо пред Него. Обаче „там, където намираш величието на Всевишния, там намираш и Неговата скромност“, и Неговата воля е установила да приема от нас това изказване като възхвала.
А в съответствие с казаното по-горе, можем да обясним подводната част от мисълта на Мъдреците. След като сме провъзгласили Единството на Всевишния с фразата Шма Израел, че Той е само един, просто Единство, и няма никой друг освен Него, изобщо, и всички светове сякаш изобщо не съществуват, как след това можем да Го възхваляваме с това, че Той е благословен със славата на Своето царство над световете, че и световете съществуват в реалността, и Той царува над тях? Това не се счита за възхвала в сравнение с мощта на декларацията за Единство във фразата Шма Израел. Но Неговата воля е установила, че въпреки това ние ще Го възхваляваме с тази възхвала, тъй като такава е действителността от страна на нашето постижение и нашето поведение, в съответствие с основите и законите на святата Тора, които всички са изградени именно в съответствие с този аспект, както писах по-горе. И затова произнасяме фразата „благословено да е славното Име на царството Му во веки веков“ тайно.
(На пръв поглед, казаното противоречи на това, което е казал раби Ирмия от името на раби Хия бар Аба (Брахот 13), който много се е бавил на думата „Един“ в Шма: „ако си Го възцарил горе, долу и на четирите страни на света, повече не е нужно“. Тук, в светлината на казаното по-горе, концепцията за „възцаряване на Него“ по отношение на думата „Един“ е донякъде проблематична. Обаче това не е противоречие, както е известно на изучавалите думите на Аризал, че самото начало на замисъла на Всевишния във връзка с творението е било в тайната на Малхут Ейн Соф, и разбери).
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com