Обяснение на думите на Тора, че човекът е сътворен по образ и подобие на Бога: разкриване на понятието „образ“
Идеята за „образа“ („цéлем“), който Аризал е разделил на три аспекта: „Цади“, „Ламед“ и „Мем“[1], е, както е известно, древният корен на всичко съществуващо – коренът на четирите елемента: огън, въздух, вода и земя. Основните действащи елементи са три: огън, вода и въздух, и те са наречени в книгата „Йецира“ (гл. 3, мишна 3): „три майки – „Алеф“, „Мем“, „Шин“[2]“ – това са майките на всичко съществуващо. А действията на тези три се осъществяват посредством елемента земя, който получава тяхното въздействие.
И това са трите букви: „Йуд“, „hЕй“, „Вав“ от свещеното име на Бога[3], а последната „hЕй“ е двойна, и те образуват буквата „Мем“ в думата „цéлем“ („образ“) – всяка умножена по десет[4]. А действащите – това са „Гимел“ и „Ламед“ от думата „цéлем“[5]. Но засега те са още в аспекта на разума и трите мозъка, а когато достигнат до сърцето и делата, стават три пъти по три[6], тоест, корен на чертите – аспект „Малхут“ на сфирата „Бина“, която достига до „малкия лик“ („Зеир Анпин“) и самите черти – Хесед („милост“), Гвура („строгост“) и Тифéрет („красота“), а след това черти в действието – Нецах, hОд и Йесод – и това е буквата „цади“ в думата цéлем[7].
И виж в „Зоар“ (Ваера 23б), че Святият, благословен да е Той, когато сътворил света, направил човека по Свой образ и му дал поправления… Рави Шимон казва: Ела и виж: четирима са първите в тайната на вярата, и те са праотците на всички светове и тайната на висшата свята колесница: огън, въздух, вода и земя – те са висшата тайна и прародители на всички светове.
И там (24а): „Ела и виж: огън, въздух, вода, земя – това са първите и висши корени, и всички нисши и висши се опират на тях, и тези четири са разположени по четирите посоки на света… „земя“ – студена и суха, затова може да приеме всички тях, и всички извършват в нея своите действия, а тя приема от всички, за да даде плод според тяхната сила“.
И това, както казахме по-горе, е че основните действащи сили в света и в душата са трите елемента: огън, въздух и вода, а чрез елемента земя се разкриват действията на тези три елемента в света, както и в душата – чрез тялото на човека, взето от земята, се разкрива действието на силата на тези три елемента в душата, както е обяснено там в „Зоар“: „и всички извършват в нея своите действия… за да произведе според силата им“.
И това ясно се вижда и в осезаемата реалност: земята ражда растения, като някои от тях са порождения на огъня – както се казва „и с даровете на слънчевата реколта“, а други са порождения на водата – „и с даровете на произвеждания месец“, а някои са порождения на въздуха, за които се казва: „от въздуха се появяват“ (Хулин), „вятър след дъжд – като дъжд, слънце след дъжд – като два дъжда“ (Таанит 3б), както е известно, природата на огъня и въздуха е да се издигат нагоре, а водата се движи надолу към земята. Но когато елементите въздух и огън се съединят с елемента вода, и те също дават своята сила и се насочват към земята, тогава чрез елемента земя се разкриват всички растения – като резултат от съчетаването на трите елемента по правилния начин.
И всяка промяна във всичко, което съществува в света – от дълбините на земята до висините на небето – е резултат от промените в съчетанията на четирите елемента, които са първите корени, и тяхното съчетаване е вътрешната душа на всяко нещо, а от качеството на тяхното съчетание вътре произтича разнообразието от детайли във всяко нещо – от формата на плътта и цвета при минералите, през цвета, вида и вкуса при растенията, до особеностите на всички животни: формата на органите им, външния им вид, и формата и действията им – всичко това се изменя според съчетанието на душите и кръвта им от четирите жлъчи, които са четирите елемента.
А всяко съчетание на четирите елемента произлиза от властта на небесните тела, които изпълняват своята служба на небето, както са казали мъдреците („Берешит Раба“ 10:7): „Всяка тревичка на земята има свой ангел на небето, който я удря и ѝ заповядва да расте, а небесните тела в своята власт получават от ангелите, които са насочвани към тях от четирите зверове на колесницата[8].“ И всичко произтича от четирите букви на Името на Твореца, както е подробно обяснено в книгата „Ец Хаим“. Тоест, че всички четири първи корена са една реалност, защото волята на Твореца, благословено да е името Му, е била да сътвори целия свят в структурата на четирибуквеното Име, така че във всяко същество да се проявят силите на тези четири корена.
Също така всички сили на човека – според природата му и според склонността на разума и волята му – се изменят в зависимост от промените в съчетанието на неговите четири корена[9]. Както е обяснено в „Рая Меемна“ (Пинхас, началото на 34б): „Има животни по природа, определени над телата, които произлизат от четирите елемента, и те са чисти, а срещу тях има четири животни, хищни и нечисти, определени над четирите жлъчи: бяла жлъчка, червена жлъчка, зелена жлъчка и черна жлъчка; и има разумни животни, които обкръжават Престола, и има още по-високи от тях.“
А четирите корена на висшия човек са именно „образът“ („Целем“), от които произлизат всички форми на човешките сили, както е обяснено в „Зоар Хадаш“ (Мидраш Анээлам Берешит 9а): „Защото Творецът, благословен да е Той, създаде човека и го направи по Свой образ и подобие, и го създаде от четири неща, отделени едно от друго: от огън, въздух, вода и земя…“
И както е разяснено в „Тикуней Зоар“ (Тикун 18, лист 34б): „Издига се в огъня и въздуха, а се спуска във водата и земята, и тайната на това е в думите „и ето Божии ангели се издигат и спускат по нея“ (Брейшит 28:12) – двама се издигат и двама се спускат. А земята е средството за всички тях.“
И това е защото, според вътрешното съчетание на огъня и въздуха в човешката душа, които по природа се издигат нагоре, така също и вътрешните детайли на човешките сили се издигат. А според вътрешното съчетание на елементите вода и земя в душата на човека, така и детайлите на неговите сили се спускат надолу.
И макар съчетанието на вътрешностите на елементите в човешката душа да не може да бъде усетено, все пак, когато светлината на това съчетание озарява своя съд – елемента земя, корена на тялото, тогава тялото извежда навън тяхната сила – трите майки „Алеф“, „Мем“ и „Шин“ според своето действие, както е разяснено в „Зоар Ваера“, цитиран по-горе. И силата на съчетанието на корените на трите елемента – огън, въздух и вода – са именно тези корени, от които произлизат всички действия на тялото, но те са скрити и не могат да се усетят.
И също така, когато виждаме действията на тялото, произтичащи от съчетанието на жлъчките, тези елементи не се усещат от нас. Само от явните за нас действия можем да постигнем представата за тяхното съчетание в духовността, както е разяснено в „Зоар“, глава „Йитро“ върху стиха „ти обаче виж“[10], и в „Тикуней Зоар“, и „Зоар Хадаш“.
И затова е казано в „Зоар“ и в писмата на Аризал, че „образът“ („целем“) е аспектът на скритите светове, а „подобието“ („дмут“) – това е аспектът на откритите светове. Също така се казва там, че „образът“ е мъжкото начало, а „подобието“ – женското, тоест действащата сила и тази, която приема действието.
В това е и смисълът на казаното: „по Наш образ, по Наше подобие“ – така както Светият, благословен да е Той, е скрит по Своята същност и мисълта не може изобщо да Го постигне, а само чрез Неговите добри действия се разкрива пред нас Неговата доброта по най-добрия начин, така и жизнеността, духът и душата на човека могат да бъдат осмислени от ума единствено чрез действията им посредством тялото, а самата душа остава невидима – просто усещаме нейното съществуване. Както казаха мъдреците (Брахот 10а): „Тези пет псалма „благославяй, душо моя…“ – както Светият, благословен да е Той, вижда, но не е видим, така и душата вижда, но не е видима.“ Виж също книгата „Томер Двора“, където именно за това говори св. божествен мъдрец рабби Моше Кордоверо, както пише в началото на първа глава: „Човек трябва да подражава на Твореца и така ще бъде съответстващ на тайната на висшата форма – на образа и подобието. Защото, ако е подобен само по тяло, а не по дела, той прави формата си лъжлива.“
И за това е написано в книгата „Ец Хаим“, че основната цел на слизането на душата в тялото е да се пречисти аспектът „образ“[11].
Смисълът на това е, че така както „образ“ означава „шаблон“ (виж коментара на Раши върху стиха „по Наш образ, по Наше подобие“[12]), както например някой, който рисува в ума си някаква определена форма, за да доведе мисълта си докрай, първо събужда разума си да измисли образ и шаблон, така че тази форма да може да бъде изработена чрез този шаблон. Измисля вътрешен печат, за да може чрез него да направи вътрешността на съда, така че той да е способен да побере това, което иска човекът, и създава външен печат, който обгръща стените на съда, за да ги направи с необходимата дебелина и размер – и двата заедно са един образ и печат, само че единият оформя вътрешността на съда, а другият – външната му страна.
По същия начин, когато Творецът е пожелал да създаде човека от земя – съда, чрез който Той да действа според Своята воля, първо е приготвил „образ“ и печат, с чиято помощ може да бъде изработено „подобието“ на човека, с тяло и органи, чрез които той да изпълнява отделните действия според волята на Твореца, и е създал четири корена, от които е оформил духовния образ – вътрешен и външен.
Бележка: И също както думите „станах като пеликан в пустинята“ (Псалми 102:7) означават, че както пеликанът се отдалечава от населеното място и денем и нощем зове с жален глас, така и Давид се е отдалечил от своето място и е викал и въздишал денем и нощем. И както преобладаващата меланхолия в природата на пеликана го кара да изпитва тъга, затова и крещи, а леността – затова и стои в своето пусто място, така и множеството беди доведоха до преобладаваща меланхолия у Давид, която го застави да се отдалечи от събранието на хората и да зове с плач, както е казано: „защото ядох пепел като хляб и пиенето си смесвах със сълзи“, подобно на хора, страдащи от депресия, които искат да ядат въглени и да плачат постоянно. И макар в делата му да се виждаше само уединение и плач, и ядене на пепел, а същността на вътрешното му състояние и нарастващата депресия не бяха видими с просто око, все пак с разума може да се разбере, че вътрешната тъга, причинена от тревогите, която вече „е влязла“ в него, и нещастията на тревогите, които още го обкръжават „отвън“, представляват „образа“ и духовния шаблон, който поражда действията на Давид във вид на частно „подобие“ – да плаче, да вика и да се уединява.
Сега ще анализираме общата категория „образ“ и „подобие“ в духовен смисъл. Когато Творецът в Своята проста воля пожела да сътвори свят, който да разкрие подобието на всички детайли в света, такива каквито са, Той еманцира една сила, която философите наричат „гюле“, а ние ще наречем сила, или светлина, или воля. А именно – така пожела Всевишният, Неговата воля да се разкрие чрез две сили: едната сякаш се издига нагоре, а другата сякаш слиза надолу, а за да не се разединят, Той създаде нещо средно между тях. Това напомня за стихиите „огън“, която се издига нагоре, и „земя“, която се спуска надолу, а „въздухът“ е близък до стихията „огън“, защото също се издига нагоре, но може и да слиза надолу, а „водата“, макар да се стреми към „въздуха“, все пак напуска висшето място във въздуха и се спуска надолу към земята.
И макар в духовните светове да няма понятия като „горе“ или „долу“, особено във висшата еманцирана сила, все пак термините „горе“ и „долу“ не се отнасят само до промяна на местоположение, както например „и ще бъдеш само горе, и няма да бъдеш долу“ (Второзаконие 28:13), което означава, че евреите ще бъдат горе в духовните нива и няма да се спуснат под своята степен, както е казано „въздигат се в святост, не се понижават“. По същия начин същността на „силите, издигащи се нагоре“ е в това, че се възвисяват духовно към по-висока степен от тяхната висша. А спускането „надолу“ означава към по-ниски степени.
(И е казано в Зоар, че Тора без страх и любов не се издига нагоре, тоест — ако човек няма страст и любов към думите на Тора, както подобава, и също така не изпитва страх да се отдалечи от нея, сякаш се отдалечава от самия живот, дори и понякога да учи, неговото учение няма да може да се задържи в ума му на най-високото ниво, както трябва.
Алегорично може да се каже, че любовта и страхът са оприличени на две крила. Птица, на която крилата са счупени, сама по себе си все още е годна за ядене, стига да не е скъсан нейният бял дроб, за да може гласът на Тора да бъде чут, и да се изпълни (Йеошуа 1:8): „размишлявай за нея денем и нощем“).
Защото дори и в света Ацилут и по-нагоре, всяка категория се прилепя в своята вътрешна същност към степента над нея, и също така постепенно се спуска, за да даде съществуване на степента под нея…
Така пожела Всевишният да сътвори сила, която винаги да се стреми да се прилепи към корена на своя корен и да предава въздействие и благодат също и на по-ниските степени. Това е именно „небето и неговото воинство, и земята и нейното воинство“, защото макар че стремежът на духовното воинство на небесата е да се прилепи към по-висшите степени, както е казано „Небесата възвестяват славата на Бога“ (Псалми 19:2), заедно с това — „по цялата земя преминава тяхната линия, до края на вселената — думите им“ (пак там), тоест тяхното въздействие достига и до земята, „на слънцето Той постави шатра в тях“. Чрез „слънцето“ се събират светлините на духовността на „небето“, за да осветят „земята“ — от една степен към друга. Виж Зоар Трума 136, 137.
От тази сила или воля постепенно са се развили и са се спуснали надолу и са се въплътили силите на стихиите — първоелементите, от една степен към друга, така че те оказват влияние и благодат върху цялата по-ниска реалност, и се проявяват в различни отделни форми, в съответствие с желанието на Всевишния, така че човекът да бъде създаден в тяло от пръст, и посредством трите първооснови אמ“ש (алеф, мем, шин), които са духовният образ и отпечатък, всички части на неговото тяло да бъдат такива, че човекът да може да извършва с тях отделни действия според волята на Твореца.
И чрез конкретните действия-заповеди, които човек изпълнява на тази пуста земя, неговите първоелементи се издигат към своите първични корени горе, според волята на Всевишния, а тялото е инструмент за осъществяване на силата на тези корени. Чрез неговите действия в Тора и заповедите се разкрива, че стремежът на първоосновите в неговата животинска душа е да се възвисят към главата, както казва Давид (Диврей аЯмим I, 29:11): „Тебе, Господи, величието и могъществото, и славата, и вечността, и красотата, защото всичко, което е на небесата и на земята, е Твое, Господи; Твое е царството и си превъзнесен над всички като глава“, и не е казал „от Тебе, Господи, величието“, а „(Към) Тебе“ — тоест, че дори всички сили, които се намират долу на земята, се стремят към Тебе, Господи, и макар част от тях да се спуска долу на земята… — Тебе, Господи, царството и си превъзнесен над всичко като глава, дори на земята.
Всевишният пожела да създаде посредством трите основи אמ“ש (алеф, мем, шин) съдове, които да се намират на всяка от степените, и на всяка степен първоосновите да се смесват по различни начини, и чрез всеки съд по своему да бъде видимо, в различни аспекти, че техният страстен стремеж е да се издигнат нагоре, а също така и да оказват въздействие надолу, към по-нисък съд, така че дори и в най-ниския от всички съдове да присъства първоначалното стремление — „да се въздигне към главата“.
Затова в човека смесването на първоосновите се намира в три съда: в мозъка, в сърцето и в черния дроб, и те са инструментите на животинската душа (нефеш), духа (руах) и висшата душа (нешама) у човека, и във всеки от тези три съда се проявяват трите първооснови אמ“ש, за да покажат своята сила в различните проявления.
В съответствие с казаното по-горе, четирите висши корена са именно образът и духовният шаблон, чрез който се отпечатва тялото на човека с всичките му органи… и те произтичат от четирите букви на Името на Всевишния – Авайе.
Тъй като светлината на висшите корени в своя източник е твърде голяма, тя само обгръща човека отвън, и доколкото човек се пречиства отвътре, дотолкова тази светлина може да проникне вътре.
А именно: „Мем“ от думата „Целем“ са четирите висши корена, и всеки корен се подразделя на десет категории, както е известно. А „Ламед“ от „Целем“ – това е обгръщащата светлина от трите основи, които произвеждат своите действия според взаимното им смесване в мозъка. „Цади“ пък – това е вътрешният мозък според трите основи, които влизат в тялото през трите съда: мозък, сърце и черен дроб. За това е обяснено и в „Ец Хаим“, че „Цади“ се разпростира в цялото тяло на Зеир Анпин в девет части, а „Ламед“ – в половината на Зеир Анпин.
А това, че в началото стои „Цади“, после „Ламед“, а след това „Мем“ — ако Всевишният беше пожелал висшите корени да действат в човешкото тяло от самото му раждане, човек лесно би се удостоил с категорията „мозък“ (мохин) от „Целем“. Но по волята на Всевишния всички действия на тези висши корени в животинската душа, духа и висшата душа първоначално са скрити в своята същност и не действат веднага в органите на тялото, докато детето не порасне – както виждаме с очите си, че колкото повече детето пораства физически, толкова повече се развива и неговият разум, речта и действията му.
Бележка: Както е известно в „Ец Хаим“ (Шаар мохин де-катнут), затова и се нарича Зеир Анпин така („малък Лик“), че въпреки че той притежава всички съдове на мозъка (мохин), действията на мозъчните съдове на Образа (Целем) не проявяват своето действие и остават скрити по същество, както е казано в „Зоар“ (Балак 185): „Великият и Превъзвишен над всички светове намали Своята светлина и стесни Своята святост по отношение на човека, за да изпълни желанието му“.
Но докато положителните основи на човека в неговата вътрешна същност са скрити, а неговите висши корени го обгръщат отвън и не изпращат своята светлина навътре, съществува място за властта над него на силите на злото (както е известно в „Ец Хаим“, че мястото на корена на властта на Ината страна – Ситра Ахра – е между вътрешното и обкръжаващото). „Диво магаре се ражда човекът“ (Йов 11:12). [Тази власт] е от страна на четирите нечисти хищни животни, които са свързани с четирите субстанции – бяла, червена, зелена и черна, които се противопоставят на чистите първоелементи.
И въпреки че има Животни на Разума, които обкръжават Престола, и има по-високи и още по-високи, те по своя корен все още са в категорията на „обкръжаващите“ и не са влезли още вътре.
А от властта на Страната на Нечистотата произтичат отрицателните качества на характера, от страна на четирите първоелемента: от първоелемента Огън идват гордостта и гневът, от първоелемента Въздух – лошите думи, от първоелемента Вода произлизат лошите влечения, а от първоелемента Пръст – съда, чрез който те се реализират в мисъл, слово и действие, посредством тялото за негативни дела, а за добри дела тялото е лениво, тежко и тъжно по своята природа, както подробно е написал раби Хаим Витал в „Шаар Кдуша“.
И понеже Всевишният пожела да удостои Израил, умножи им Тора и заповедите, за да могат чрез тях да укротят Страната на нечистотата (Другата страна) и да пробудят висшите корени, които се протягат от Името Авайе, така че да очистят своето тяло, и всички инструменти на „мозъка“ да са изпълнени с мисли за Тора, а с цялото си „сърце“ да размишляват върху думите на Тора ден и нощ, а с цялото си „тяло“ да се занимават с изпълнението на практическите заповеди, защото тя (Тора) е коренът на всички висши корени, съществувала още преди сътворението на света.
В това се състои и самата воля на Всевишния да сътвори тези четири висши корена, както Мъдреците тълкуват първата дума на Тора „В началото“ — заради Тора, наричана начало, заради Израил, наричан начало. И когато човек изпълнява Тора и заповедите в мисъл, слово и действие, заради Всевишния, тогава привлича върху себе си Името на Господа, защото Израил се свързва с Тора, а Тора — със Всевишния.
И в Зоар (Шмини 35): Раби Хия каза, Писмената Тора и Устната Тора изправят човека на крака в света, и за това е казано (Берешит 1:26): „Да сътворим човека по Наш образ, по Наше подобие“. Тора се нарича „образ и подобие“, както обяснихме по-горе; „образ“ — това са скритите светове, а „подобие“ — световете на разкриването, така Тора обхваща всичко от началото до края.
За това и се казва в Зоар (Емор 98): „Цялата Тора е скрита и разкрита, както и Светото Име е скрито и разкрито, защото цялата Тора е Светото Име, и затова тя е скрита и разкрита.“
Обяснението е следното. Както Всевишният е наречен „Богът, който се скрива“ (Йешаяу 45:15), макар че световете са сътворени на много стъпала, по отношение на Него няма никаква промяна, и само спрямо нас Той се скрива, така че действията Му да ни изглеждат като случващи се на различни нива, а ние трябва да осъзнаем Неговото единство именно на най-ниското стъпало.
А цялото Негово скриване е само за да може чрез него да се разкрие пред нас славата на Неговото единство, именно по този начин, както ще се обясни в следващите Врати (виж Врата 3, гл. 7), както е известно, че скриването на ясната светлина е за добро, за да може тя да се разкрие чрез своя „калъф“… Така Името е скрито и чрез това скриване то се разкрива.
Така и светата Тора, макар че в нея са скрити всички най-висши светлини, има в себе си стъпала, които са корени на инструментите на действието, речта и мисълта – в съответствие с нисшата душа, духа и висшата душа на човека. В нея са скрити тайните на тайните, които се разкриват пред нас чрез разкритата част на Тора, учението, което води до изпълнението на заповедите, за да можем чрез Тора и заповедите, Писмената и Устната Тора, да привлечем върху себе си и в себе си „образа“ от скритите светове и „подобието“ – чрез действията на нашето тяло – от разкритите светове. И затова се казва, че и тя (Тора) също е „скрита“ и чрез това е „разкрита“, според волята на Всевишния, за да можем да постигнем скритото чрез разкритото. Всичко това е само от наша страна – за да укротим Страната на нечистотата чрез изпълнение на заповедите, и по този начин, сама по себе си, светлината, която е скрита в Тора, ни осветява от висшите корени.
Такова е и тълкуванието на Мъдреците в трактата Хагига (12): „Светлината, която Всевишният създаде в Първия ден – човек гледа чрез нея от единия край на света до другия, и Всевишният я скри за праведните за Бъдещето.“ „От единия край на света до другия“ – това е цялата реалност, от началото на световете до края на света на действието, и тя светеше и идваше като едно.
Това е подобно на тяхното тълкуване (пак там), че Адам е бил с ръст от земята до небето, а друг мъдрец казал: от единия край на света до другия, и казаха, че и двете – са едно и също измерение (както се обяснява в „Ец Хаим“ – Адам Кадмон преминава през всички светове), и в „Зоар“ се казва, че тази Светлина е била скрита в Тора.
Бележка: Мъдреците постановиха да се чете в молитвата: „Благословен Господ, Бог на Израил, от света и до света“, и се казва в „Зоар“ (Вайеце 158): „Всички благословии на двата свята – в разкритото и в скритото, и заедно те са едно…“, защото е написано: „Благословен Господ, Бог на Израил, от света и до света“, а това означава – от края на духовните светове до края на материалния свят, защото наистина се считат за едно цяло.
И затова в Първия Храм, където Божественото присъствие (Шехина) беше съвършено и скритите светове се съединяваха с разкритите, и всички виждаха, че са едно, се казваше само „до света“, а във Втория Храм, където липсваха пет неща и не всички хора разбираха Единството, и онези, които поквариха, постановиха да се казва „от света и до света“, за да се подчертае поне, че материалният свят не е главното, а второстепенното.
И Мъдреците посочиха в своето изразяване – за тези, които са способни да постигнат – че светът на скритото е едно със света на разкритото. И затова не казаха „от свят (олам) и до свят (олам)“, а „от този свят (ха-олам) и до този свят (ха-олам)“ – с определителен член – защото те наистина се считат за едно.
Също така „ръстът“ на Адам, първия човек, беше „от началото на света до края му“. И според това, което обяснихме, светът на скритото – „образът“ (целем), и светът на разкритото – „подобието“ (дмут), светеха и идваха в него като едно цяло, силно свързани. За това е казано в Псалмите (139:5): „Отзад и отпред си ме обгърнал“, което означава, че вътрешните мозъчни сили (мохин) са били свързани с обкръжаващите (макифин), а обкръжаващите – с още по-висшите обкръжаващи, и това е „от земята до небосвода“, както е известно, че „небето“ – това са обкръжаващите <…>.
Виж в „Зоар“ (31), че тази светлина е скрита за праведниците. Именно за праведниците, а смисълът на думата „праведник“ (цадик) е този, който е праведен в действията си. Защото именно чрез практическото реализиране на заповяданите действия се пробужда висшата светлина, скрита в Тора. И там – висшите корени в образа (целем). За това казаха Мъдреците (Авот 3:9), че „всеки, чиито дела надминават мъдростта му – мъдростта му е устойчива“. Защото най-важното е първо да се победи злото начало, като се подчини на изпълнението на заповедите, дори ако все още човек няма „мозъчни сили“ (мохин) от ламед в думата „целем“.
Бележка: В съответствие с обясненото по-горе – както „образът“ е от скритите светове, а „подобието“ – от разкритите, така и мъдростта и разумът на човека: „образът“ е скрит вътре в него, за да реализира „подобието“ на инструментите на действие в реалността, в заповяданите дела. И както в началото на сътворението на света „подобието“ на инструментите на действието в заповедите, което е било замислено в началото на всичко, е пробудило създаването на инструментите на „образа“, така и сега заповяданите действия, които човек изпълнява във видимата реалност, привличат върху него „образа“ от древните корени.
Затова за сътворението на човека е написано (Берешит 1:26): „Да сътворим човек по Наш образ, по Наше подобие“, а когато Адам роди Шет, е написано (5:3): „и го роди по свое подобие, по свой образ“. При сътворението на човека, Всевишният е създал коренните сили, които са именно „образът“, за да може човекът да изпълнява заповяданите действия – „да го обработва и пази“, и Мъдреците тълкуваха (Зоар Берешит 27): това са положителните и забраняващите заповеди.
Но изборът беше в ръцете му и той все още беше само потенциално, а не реално подобие, и затова е написано „Да сътворим човек по Наш образ, по Наше подобие (כדמותנו)“, и затова по-нататък се казва: „и сътвори Бог човека по Свой образ, по Божия образ го сътвори“, и не се споменава „подобие“.
А що се отнася до Адам, когато той роди Шет, е казано: „и го роди по свое подобие, по свой образ“ – тоест след като „образът“ беше отнет от него, остана само „подобието“, и чрез подобието на своите действия той привличаше върху себе си образа. И Шет също е можел чрез подобието на своите конкретни действия към по-доброто да възстанови своя образ, според своя избор и приемане на Царството Небесно.
Приемането на Царството Небесно чрез действие е основната вътрешна точка, заради която Всевишният като че ли е съкратил сътворението на всички светове, за да може да бъде сътворен Адам в света на действието. И така е казано в Зоар за атрибута Царство на Всевишния (Малхут), че тя е допълването на всички сфирот и допълва деветте категории. За това е казано и в Сефер Йецира (1:4): „Десет сфирот на скритост – десет, а не девет“, и както се обяснява в Ец Хаим, че основната същност на качеството Малхут е в това, тя да се увеличава, за да стане притежател на десетте категории на парцуфа.
(Самото значение на имената на буквите в думата צלם (целем) също сочи: първо цадик – праведник в действие, след това ламед – категорията разум, макифин бемохин (окръжаващи мозъка), а след това мем, която е аспект нецах, ход, йесод, малхут на Бина, „защото ще наречеш майка разума (бина)“ (Притчи 2:3). И в това е смисълът на казаното „на четиридесет години (числовата стойност на буквата мем=40) – към разума“, и „четиридесет дни след зачеването“).
В това е и смисълът на изказването на Мъдреците (Сота 2), че първата половинка на човека не е според делата му, а втората половинка – според делата, както е известно в Зоар (Емор, 104), че по време на съчетанието на мъжкото и женското начало стои над тях един образ, и това са трите категории на образа (целем), както обяснихме по-горе. Защото смесването на четирите първоелемента и първичните корени не е еднакво във всяко нефеш-руах-нешама, тъй като обличането от четирите първоелемента и мохин от четирите корена се привличат според святостта на бащата и майката при съчетанието, и тогава това все още не зависи от делата на детето, което ще се роди.
И тогава редът на тяхното привличане и съчетание на техните енергии е: първо мем – четирите висши корена, след това ламед – привличане на техните действия, което са четирите първоелемента – огън, въздух, вода, без първоелемента земя, и все още е само разбиране и макиф мохин („окръжаващ мозък“), а след това се разпространяват в качествата и действията три по три, което е цадик. Това е първото съчетание, което зависи само от святостта на парцуфите аба и има.
А след това всички поправления и привличането на мохин, съчетаването и реализирането на действията им в света – това е второто съчетание, което вече зависи от делата, и редът им тогава е цадик, ламед, мем, и оттук можеш да разбереш този въпрос в неговия корен, във висшите светове.
Затова всички поправления на световете се наричат в Зоар и в писанията на Аризал „съчетания, съвкупления“ (зивугим), и на пръв поглед изглежда странно, защото е известно, че това е само алегория за връзка на духовни обекти – например, когато човек свързва в разума си две съждения, и от съединяването на тези две съждения се ражда ново съждение според предположенията на първите две. Какво е накарало светите мъдреци да използват такава „земна“ алегория за духовни неща?
Но работата е там, че това беше направено, наред с другото, именно за да се затвори устата на присмехулниците, които не признават еврейската концепция, че всички заповядани действия, които човек извършва долу, водят до велики поправления във висшите светове.
Затова беше даден пример, че така както не можем да разберем и проумеем как от едно привидно ниско действие като съвкуплението се създава удивително творение – пълно с духовен разум, способно да възприема чудни, духовни и свети неща – така и не можем да разберем същността на истинското поправление на световете и висшите сили, което се осъществява чрез изпълнението на заповедите, които човек извършва долу, в този нисш свят, така, както ни е заповядал Бог.
Бележка: Известно е, че дори зивуг анешикин („съчетание на целувките“), т.е. съединяването на дух с дух, поражда само души на ангели и висши разуми, а от съчетаването на Зеир Анпин и Нуква се раждат душите на хората, които се протягат от самото най-висше, за да осъществят своето действие на земята чрез своя висш източник.
И на всички е известно, че силите на висшите съзвездия също дават своята част в човека, както казват Мъдреците (Шабат 156): който се е родил под знака на Меркурий, ще бъде светъл и умен човек, под знака на Юпитер (Цедек) – ще бъде справедлив и т.н. Въпреки това, те не дават своята сила, докато не се осъществи актът на съвкупление в действителността.
По същия начин, силите от висшите светове дават своя дял едва след действието на човека в материалната реалност – чрез изпълнението на заповедите и изучаването на Тора, което води до практическо осъществяване, и тогава тези сили се пробуждат, за да окажат въздействие със своя висш светлина и надолу.
И макар частните и детайлни категории на „образа“ в трудовете на Аризал да са много пространни, по същество това е достатъчно. А мъдрият ще може сам да разбере още повече от казаното тук.
[1] И така е написано в книгата „Ец Хаим“ („Друшей аЦелем“, 1): … И нека разясним трите букви на думата „Целем“ („образ“), как те са трите букви „Йуд“, „hЕй“, „Вав“, и ще започнем с буквата „Мем“ в думата „Целем“, защото тя трябва да се чете отдолу нагоре, и буквата „Мем“ в нея – това е най-висшият аспект, и той съответства на буквата „Йуд“ от този ред… След това вторият аспект – това е първата буква „hЕй“ от четирибуквеното име на Бога, която включва разширението на мозъците, както беше казано по-горе…, и това е буквата „Ламед“ в думата „Целем“… След това третият аспект, това е буквата „Вав“ в името на Бога, която включва разширението на мозъците… а сега това е аспектът „Цади“ в „Целем“…
[2] „Алеф“ – „Авир“ („въздух“), „Мем“ – „Майим“ („вода“), „Шин“ – „Еш“ („огън“).
[3] И виж коментара на Виленския Гаон (Сефер Йецира 1:13), че трите майки „Алеф“, „Мем“, „Шин“ – това са и буквите „Йуд“, „hЕй“, „Вав“.
[4] Буквата „Мем“ в думата „Целем“ има числова стойност 40, което намеква за четирите елемента, взети по десет пъти.
[5] Буквата „Ламед“ в думата „Целем“ има числова стойност 30, което намеква за трите действащи елемента, взети по десет пъти.
[6] Буквата „Цади“ в думата „Целем“ има числова стойност 90, което намеква за трите действащи елемента в тяхното разгръщане, тоест три по три, взети по десет пъти.
[7] По-нататък от думите „и това ‘Мем’ в думата ‘Целем’“ ще бъде обяснено подробно.
[8] Виж по-нататък във „Втори врата“, глава 6 в бележката, и виж „Трети врата“, глава 10.
[9] В откъса, който започва с думите „съдовете на мозъка“, се обяснява по-подробно.
[10] Виж там подробно за тайната на мъдростта на лицето и ръцете, както се обяснява тук, че чрез разкритите за нас действия, постигаме образа на съчетанието на корените в духовността.
[11] Защото всички заповеди са дадени само за да се очисти „образът“ и материята… И в това е смисълът на слизането на душата в този свят, за да поправи и очисти… („Ец Хаим“, Шаар аЦелем, края на глава 1).
[12] „По Наш образ“ (Брейшит 1:26).
[13] Виж по-нататък от думите „в съответствие с това, за което беше говорено по-рано“.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com