Важността на Тората и нейната роля за поддържането на жизнената енергия на Творението
Следователно същностната жизненост, светлината и правилното съществуване на всички светове се осъществяват само тогава, когато се занимаваме с Тората, както подобава. Защото Всевишният, Тората и Израил са едно цяло (вж. Зоар, Ахарей, 73). Тъй като коренът на висшата душа на всеки евреин е прилепен и се крепи за една от буквите на Тората, и те стават буквално едно. Затова в Берешит Раба се казва, че мисълта за Израил е предшествала всичко останало, и това не противоречи на казаното, че Тората е предшествала всичко останало, защото в техния корен всичко е едно. Затова е казано „мисълта“ за Израил, и изразът „Израил беше замислен“ има предвид началото на мисълта, тайната на висшата воля. Както е писано в Зоар (Вайера 118), Израил се е появил във волята на Всевишния още преди светът да бъде сътворен. А тази воля е началото на всичко, като съвършена божественост от световете на Ейн Соф. Както се споменава в Зоар (Пикудей 168): „Каза раби Шимон: вдигнах ръце нагоре в молитва, че когато най-висшата воля стои над онази воля, която е непознаваема и изобщо не се възприема в световете, главата, която е най-скрита от всички… тя е началото на онова, което произтича… … и всички тези светлини, произтичащи от тайната на висшата Мисъл, всички се наричат Ейн Соф…“ (Вж. Ец Хаим, Игулим ве-Йошер 4).
Затова е казано „в началото“ — заради Тората, наричана „начало“, и заради Израил, наричан „начало“. (И затова Мъдреците са казали (Моед Катан 25): „Този, който стои до умиращ в момента на излизането на душата му, трябва да разкъса дрехата си в знак на траур, защото на какво прилича това? На изгарящ свитък на Тората“. Святостта на душата на всеки от Израил е святост на свитък на Тората в буквалния смисъл).
И затова от момента на сътворението, когато Тората все още е била спотаена в източника на своя корен, скрит от всички висши светове, и е светела на всички светове само отдалеч, за да им дава живот и съществуване, а нейната същност не е била слязла долу в този свят, за да се занимават с нея събраните тук евреи — тогава световете все още са били нестабилни и колебливи, и не са се намирали в своето истинско състояние. Затова Мъдреците са ги нарекли „две хилядолетия на хаос и пустота“. Световете са били във висящо положение до момента на даряването на Тората, както е известно изказването на Мъдреците, че Всевишният е поставил условие на Вселената: ако Израил приеме Тората — тя ще продължи да съществува, а ако не — ще се върне в нищото.
„Уподобих те, моя любима“ (Песен на песните 1:9). Учителите са казали: „Моя спътнице в Моя свят“, тъй като приеха Тората[1], защото ако не я бяха приели, Аз бих върнал Моя свят в нищото… писано е (Псалми 75:4): „Аз утвърдих стълбовете ѝ“ – ако не беше Израил, който стоеше на планината Синай… и кой утвърди света? „Аз съм Господ, Бог твой…“ — заради заслугата на Десетте заповеди, започващи с думите „Аз съм Господ, Бог твой“, Аз утвърдих нейните стълбове.
А от момента, в който Тората слезе от източника на своя скрит корен в този свят, както са казали „дойде Моше и я свали на земята“, цялата жизненост и съществуването на всички светове зависят единствено от нашето изучаване на глас и осмисляне на Тората. И няма съмнение, че ако целият свят, от единия до другия му край, останеше лишен дори за миг от нашето занимание с Тората и размишление върху нея, незабавно биха се разрушили всички светове, висши и нисши, и биха се превърнали в нищо и пустота. Както и изобилието на тяхната светлина или нейното намаляване — всичко това съответства на качеството и количеството на нашето занимание с Тората. Затова ние произнасяме благословия за нея: „вечен живот насади сред нас“. Подобно на насаждение, което се прави, за да дава плод — да умножава благото. Така, ако ние се държим за святата Тора с всички сили, както подобава, наследяваме вечен живот и привличаме от нейния скрит корен, високо над всички светове, допълнителна святост, благословия и велика светлина във всички светове. Точно затова е казано в Мишлей Рабати: „Повече от всичко, което се пази, пази сърцето си“, за да не избягаш от думите на Тората. Защо? „Защото от него са изворите на живота“ — това те учи, че от думите на Тората произтича животът в света.
А също и за да се възстанови разрушеното чрез велики поправяния (тикуним), за да се свържат, обединят и помирят висшите светове с нисшите, и всички светове да бъдат балансирани и осветени като едно цяло. Както са казали Мъдреците в глава Хелек (Санхедрин 99): „Каза раби Александрай: всеки, който се занимава с Тората заради самата нея, сякаш създава мир във висшата свита и в нисшата свита, както е казано (Исая 27:5): «Ако се държи за Моята крепост (Тората), ще се примири с Мен, ще сключи мир с Мен». Рав каза: сякаш е построил Висшия дворец и Нисшия дворец, както е казано (Исая 51:16): «И ще вложа Моите думи в устата ти… за да насадя небесата и да основа земята».“
„Краката му са мраморни стълбове“ (Песен на песните 5:15) — това са мъдреците на Тората. И защо са оприличени на стълбове? Защото те са стълбовете на света, както е казано (Еремия 33:25): „Ако не беше Моят завет денем и нощем, не бих установил законите на небето и земята“.
А в Мишлей Рабати (9:1): „Мъдростта съгради своя дом“ — казал Всевишният: ако човек се удостои да изучава Тората и мъдростта, той се смята пред Мен, сякаш е сътворил небесата и сякаш е утвърдил целия свят. И пак там са казали: „Каза Светият, благословен да е Той, на Израил: синове Мои, занимавайте се с Тората денем и нощем, и Аз ще ви го зачета, сякаш вие сте утвърдили целия свят“.
И в Зоар (Берешит 47): „Всеки, който се занимава с Тората всеки ден, ще се удостои да има дял в Идния свят и ще му се зачете, сякаш е построил светове, тъй като чрез Тората е съграден и усъвършенстван светът; затова е и писано: «Господ чрез мъдрост основа земята», писано е също: «аз (Тората) бях при Него питомка» и всеки, който се е занимавал с нея, е усъвършенствал световете и им е позволил да съществуват. И иди и виж: чрез дух Светият, благословен да е Той, е създал света, и чрез дух Той поддържа съществуването му – това е духът (т.е. речта) на онези, които се трудят над Тората…“
И в Зоар, в глава Екев, след като първоначално обстойно възхвалява човека, който се занимава с Тората в този и в Идния свят, и говори за суровото наказание в двата свята за онзи, който се отклонява от нея, завършва със следните думи: „Затова всичко съществува благодарение на изпълнението на Тората, и светът поддържа своето съществуване само чрез Тората, защото тя е опората за съществуването на висшите и нисшите светове, както е писано: «Ако не беше Моят завет денем и нощем, не бих установил законите на небето и земята».“
И в глава Трума 161, след подробно обяснение на концепцията, че чрез Тората са сътворени всички светове, се казва следното: „Когато е бил сътворен светът, нито едно нещо не е имало стабилно съществуване, докато Той не пожелал да сътвори човека, за да се занимава с Тората и заради него да съществува светът. Сега всеки, който вниква в Тората и се занимава с нея, сякаш поддържа съществуването на целия свят. Всевишният гледа в Тората и твори света, човекът гледа в Тората и поддържа съществуването на света. Установяваме, че делото и съществуването на всеки свят е Тората. Затова щастлив е онзи човек, който се занимава с Тората, защото той позволява на света да съществува.“
И в глава Ваикра, 11: „Тъй като светът е сътворен единствено заради Тората, през цялото време, докато Израил се занимава с Тората, светът продължава да съществува. А когато Израил се отклонява от Тората, какво е писано за това? «Ако не беше Моят завет денем и нощем, не бих установил законите на небето и земята».“
Затова са казали в главата за достойнствата на Тората (Пиркей Авот 6:1), че всеки, който се занимава с Тората заради самата нея, се нарича „приятел“, защото сякаш става съратник на Създателя, тъй като в този момент той дава съществуване на световете чрез своето занимание с Тората, а без това всички те биха се върнали в пустота и хаос. И както е писано в гореспоменатия мидраш „Уподобих те, моя любима“ (Песен на песните 1:9), Учителите са казали: „Моя спътнице в Моя свят“, тъй като приеха Тората.
[1] В „Песен на песните“ Бог е уподобен на младоженец, а народът на Израил — на девойка, „любима/съпруга“. Народът на Израил е приел Тората и по този начин е позволил на света да съществува, тъй като Всевишният е поставил условие, че ако Тората не бъде приета, светът ще се върне в небитието.етът ще се върне в небитието.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com