На пръв поглед вината е предимно на Ева. В крайна сметка змията убеждава Ева да яде от плода на забраненото дърво. Едва след това Ева дава плода на Адам и той яде. Нещо повече, когато впоследствие Бог наказва тримата основни участници, Той първо порицава змията, след това Ева и едва след нея – Адам. Нима това не представлява низходящ ред на вината, като змията е най-виновна, след нея е Ева, а Адам – най-малко?
Нищо чудно, че многобройни еврейски източници посочват, че Ева е първопричината за лошото начало на човечеството, а Адам е жертва на нейното своеволие. Бен Сира, мъдрец от втори век пр. Хр., не оставя никакво съмнение по въпроса: „От жена е началото на греха и заради нея всички умираме“ (Сирах 25:24).
„О, зла жено“, присъединява се и авторът на „Апокалипсис на Мойсей“, „Защо си донесла разрушение сред нас?“ (14:2, 21:6). В края на I в. сл. Хр. Йосиф Флавий пише: „След това Бог наложи наказание на Адам затова, че се е поддал на съвета на жена“ (Юдейски древности 1:49). Съществува обаче един детайл в библейския разказ, който уличава Адам.
Когато Бог за пръв път разказва на Адам за Градината, която трябва да обитава, Той казва: „Можеш свободно да ядеш от всяко дърво в градината, но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш, защото в деня, в който ядеш от него, ще умреш“ (Битие 2:16-17). Когато обаче змията пита Ева какво може и какво не може да се яде, тя дава малко по-различен отговор: „Бог каза: „Не яжте от плода на дървото, което е посред градината, нито го докосвайте, за да не умрете“.“
Откъде ѝ е хрумнала идеята, че е забранено дори да се докосва дървото? Не и от Бог. Когато Бог дава Своите наставления на Адам – „Можеш свободно да ядеш от всяко дърво в градината“ и т.н. (Битие 2:16-17) – Ева все още не е била създадена! Така че, ако тя е мислела, че е забранено да се докосва дървото, то трябва да е било, защото Адам ѝ е казал така.
Може би с най-добри намерения той се е опитал да я държи възможно най-далеч от това опасно дърво. Но правейки това, той е предоставил на змията идеалния начин да я подмами. Според мидрашката компилация „Авот де раби Натан“, веднага щом Ева съобщила, че е забранено дори да се докосва дървото, змията ѝ казала: „Но аз мога да докосна дървото и да не умра, а значи и ти можеш“.
В този момент змията ударила дървото толкова силно, че някои от плодовете му паднали на земята. Тогава змията взела един и го лапнала. „Виж – казала тя, – аз мога да ям от това и да не умра, а значи и ти можеш.“ При което Ева си помислила: „Всичко, което съпругът ми ми е казал, е лъжа“, за съжаление, включително и това, което Бог наистина бил забранил – яденето на плода. („Авот де раби Натан“, гл. 1)
Поуката е ясна: Адам може да е имал най-добри намерения, но добавянето на нови забрани към старите понякога може да има обратен на желания ефект – урок, който някои равински авторитети би било добре да имат предвид днес.
Източник – jameskugel.com