Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Ето три фактора, които унищожават и отдалечават това качество: първият – безпокойната грижа за материални излишества, вторият – лекомислието и насмешката, третият – лошото общество. Нека ги изложим и обсъдим един по един.
За безпокойната грижа относно материалните излишества беше казано по-горе, а именно: когато човек е твърде зает с материални въпроси, мислите му са обременени и оковани от този товар и не могат да се обърнат към Делото. Мъдреците, виждайки това, са казали (Авот 4:12): «Намали броя на делата и се занимавай с Тора». Защото, макар делата да са задължителни за осигуряване на доход /парнаса/, броят им не е задължително да бъде толкова голям, че да не остави на човека време и възможност за служене на Всевишния и работа над себе си. Затова ни е заповядано да отделяме част от времето за учене.
Вече говорихме за това, че то е най-необходимо на човека за постигане на предпазливост. И раби Пинхас каза така: «Тора води към предпазливост» – и без нея тя няма да дойде. И са казали мъдреците (Авот 2:6): «Невежият не може да бъде благочестив». Защото Създателят, който е създал в човека злото начало, е създал Тора като противодействие на злото начало, и са казали мъдреците (Хагига 15б): «Аз създадох злото начало – Аз създадох Тора като противоотрова за него». А ако Създателят не е създал друго лекарство за тази болест – как ще може човек да се излекува от нея по друг начин без това лекарство? Който се надява да се спаси без това лекарство, дълбоко греши. Той ще види грешката си, когато умре, без да се е разкаял за престъплението си. Злото начало, всъщност, е много силно в човека и незабележимо расте в него и го управлява. И ако, както написах, човек не използва всички възможни в този свят способи и не употреби създаденото за него лекарство – тоест Тора – той няма да забележи и няма да усети разпространението на болестта, докато не умре в престъплението си, докато не изгуби душата си.
На какво прилича това? Прилича на болен, който се обърнал към лекари и лекарите разпознали болестта му и му указали да приема определен лек, а болният, без да има никаква представа от медицина, не приема този лек и се лекува с каквото му хрумне. Несъмнено този болен ще умре!
Но кой друг, освен Създателя, който е създал злото начало, знае заложената в него сила и признаците на този недъг? И Той също е създал Тора – лекарството срещу злото начало. Та кой ще оцелее, оставяйки Тора и предпочитайки пред нея нещо друго?
Несъмнено мракът на грубата материалност постепенно ще нараства в такъв човек, докато не открие, че е потънал в злото и отдалечен от истината на такова разстояние, че у него дори няма да възникне мисълта да търси истината. Но ако той изучава Тора, вижда нейните пътища, заповеди и предупреждения – от само себе си в него ще се обнови подтик, който ще го изведе на добрия път. За това са казали мъдреците (Въведение към «Ейха Рабата»): «По-добре да Ме бяха оставили, но да бяха пазили Моята Тора – защото светлината в нея щеше да ги върне към доброто».
И така – това включва в себе си също, че е необходимо да се отделя време за наблюдение над себе си и поправяне на Делото, както е казано по-горе. И освен това, мъдрият човек няма да изгуби нито една свободна минута, а ще я използва за работа над собствената си душа, за поправяне и подобряване на качеството на своето служене. Този фактор на безпокойната грижа за материалното благополучие е всеобхватен фактор, но да се спасиш от него е по-лесно, отколкото от другите.
Много тежък е вторият фактор, който отдалечава от предпазливостта, а именно: лекомислието и насмешката. Онзи, който се потапя в лекомислие и насмешка, е подобен на давещ се в море, откъдето е трудно да се спасиш. Защото лекомислието унищожава човешкото сърце дотолкова, че разумът престава да владее човека. И човек става подобен на пиян и безумен, на които е невъзможно да се обясни или посъветва нещо, защото пияният и безумният не разбират обяснения и не приемат доводи. За това е казал цар Соломон (Еклисиаст 2:2): «За смеха казах, че е безумие, а за веселието – каква полза от него?» И са казали мъдреците (Авот 3:17): «Смехът и лекомислието приучават човека към прелюбодеяние». За всеки мислещ човек прелюбодеянието е страшно и сърцето му се бои да се приближи до прелюбодеяние, защото знае величието на това престъпление и размера на наказанието. Но смехът и лекомислието постепенно го дърпат и стъпка по стъпка го приближават и приближават към престъплението. Страхът от престъплението малко по малко се изпарява, човек се приближава плътно до престъплението и го извършва.
А защо е всичко това? Защото, точно както самата същност на предпазливостта се състои в това, че е необходимо да се обръща внимание на различни ситуации и положения – така и самата същност на лекомислието се състои в отдалечаването на разума на сърцето от праведните и разумни дълбоки мисли. Мислите за страха пред Всевишния никога няма да проникнат в такова сърце.
Известна е огромната вреда от лекомислието и щетата, причинявана от него. Щит, намазан с мазнина, отбива насочените към човека стрели, те се плъзгат по щита и падат на земята, без да достигат тялото. Така и с насмешка, шега и празнодумство човек може да отбие и да отклони от себе си упрека и укора, които биха го пробудили и вдъхновили. Виждайки или чувайки нещо, което подтиква към обмисляне и обсъждане на постъпките му, той с насмешка или шега ще отбие укора и упрека, и всичко само ще се плъзне и ще падне на земята, без да остави следа в сърцето му. Не защото няма сила в укора и сърцето не разбира упрека, а защото е велика силата на насмешката, която разрушава всички установления на етиката и страха пред Всевишния. За това е викал пророк Исаия, когато е виждал, че язвителната подигравка, насмешката, отклонява влиянието на неговите упреци и отбива неговите укори, унищожавайки всяка надежда за неправедните. И за това той е казал (Исаия 28:22): «И сега не се подигравайте, за да не се усилят страданията ви». И мъдреците са произнесли присъда – насмешникът навлича на себе си страдания. За това ясно е казано (Притчи 19:29): «Готови са за насмешниците наказания».
Това е логично, защото онзи, който се вдъхновява по пътя на наблюдението и ученето, не се нуждае от физически страдания, за да се покае. Той ще се покае, избирайки пътя на размишленията за покаянието, които ще възникнат в сърцето му от това, че чува призиви за самоусъвършенстване и чете за възмездието. Но до насмешниците това няма да достигне, те ще отбият всичко със силата на насмешката и няма да се поправят без мъчително наказание, което вече няма да могат да отблъснат, както са отблъснали укорите и упреците, и съответно на тежестта на престъплението им и произтичащото от него зло ще последва строго наказание пред Съдията. И за това ни учат нашите мъдреци (Авода Зара 18б): «Колко тежки за насмешките, защото началото им е страдание, а краят – пълно унищожение», както е казано (Исаия 28:22): «За да не се усилят страданията ви, защото за пълно унищожение чух».
И третият фактор, който отдалечава от предпазливостта – това е обществото на глупци и грешници. За това се казва (Притчи 13:20): «Който дружи с глупави, ще бъде съкрушен». Често виждаме, че дори след като е узнал истинността на задължението за служене и предпазливост, човек е толкова слаб, че нарушава нещо в него, за да не му се смеят приятелите, за да остане приет сред тях. От това предодвратява Соломон (Притчи 24:21): «С изменници не общувай!» Ако ти каже някой (Ктубот 17а): «Човек трябва винаги да бъде в единомислие с хората» – кажи му: «За какво се говори тук? За хора, които се държат като хора, а не за хора, които се държат като добитък». И Соломон предупреждава (Притчи 24:3): «Отмини глупака!» И цар Давид е казал (Псалми 1:1): «Щастлив е онзи, който не е ходил по съвета на нечестивите, и на пътя на грешниците не е стоял, и не е седял в събранието на лекомислените».
И е разяснено от мъдреците: «Ако е отишъл – в края на краищата ще стои там, ако застане там – в края на краищата ще седне». И е казано (Псалми 26:4): «Не седях с хора лъжливи и със скриващите се не сядах, мразех обществото на злите».
На човека не му остава нищо друго, освен да се очисти и да се пази от пътищата на злодеите, потънали в суетата на времето, и да се отправи към дворовете на Всевишния. И самият Давид заключава (Псалми 26:6): «Ще умия дланите си в чистота и ще обиколя Твоя жертвеник, Господи».
И ако в обществото се намери насмешник, не бива да се обръща внимание на насмешките. Човек трябва да се надсмее над тези, които му се присмиват, и да ги презира. И да си каже: «Ако можех да спечеля голяма сума пари – нима щях да оставя тази възможност заради насмешките на приятелите?» И със сигурност човек няма да губи душата си заради насмешки! Това са посочили мъдреците (Авот 5:24): «Изпълнявайки волята на Всевишния, бъди смел като леопард, лек като орел, бърз като елен, могъщ като лъв». И Давид е казал (Псалми 119:46): «И ще говоря за Твоите заповеди пред царе, и няма да се засрамя» – по негово време царете живеели в пищен разкош, забавлявали се и само за това говорели. За цар Давид, изглежда, би било срамно в тяхното общество вместо разкази за пищност и развлечения да тълкува за Тора и морал. Но той ни най-малко не се е страхувал от това и сърцето му не се е съблазнявало от светската суета, защото той е постигнал и намерил истината, за което ясно казва: «И ще говоря за Твоите заповеди пред царе, и няма да се засрамя».
И Исаия също е казал (Исаия 50:7): «Затова направих лицето си като кремък и знам, че няма да бъда посрамен».
Източник – toldot.com