Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)
Човек е сътворен единствено, за да се наслаждава на Всевишния.
Основата на благочестието (Хасидут) и изворът на съвършеното служение (А-авода а-тмима)¹ не е ли в това, човек да проумее в какво се състоят неговите задължения в живота? Към какво трябва да бъде насочен неговият поглед и устремено неговото старание във всичките му житейски дела?
Нашите мъдреци ни учат, че човек е създаден, за да се наслаждава на Всевишния и да се радва на сиянието на Неговото Присъствие (Зив ха-Шхина²) – защото именно това е истинската наслада и най-великото удоволствие, което може да съществува. Но мястото на тази наслада е в бъдещия свят (Олам ха-Ба³), който е създаден и подобаващо приготвен за тази цел. Пътят, който трябва да извървим, за да достигнем това средоточие на нашето желание, преминава през този свят. Нашите мъдреци казват (Авот 4:21)⁴: „Този свят е подобен на коридор към бъдещия свят.“ Заповедите, които са ни дадени от Всевишния, са средствата, водещи човека по този път, а изпълнението на тези заповеди е възможно само в този свят. Човек изначално е бил поставен в този свят, за да може чрез тези средства да придобие правото да достигне мястото, отредено му в бъдещия свят, и да се наслаждава на благото, което е придобил за себе си чрез тях. Казано е (Ерувин 22а): „Днес да ги изпълняваме, а утре да получим възнаграждение за стореното.“
Ако се вгледаме внимателно, ще открием, че истинското съвършенство е само и единствено близостта до Всевишния, защото цар Давид е казал (Псалми 73:28): „А за мен е добро да се приближавам до Бога.“ И казва (пак там, 27:4): „Едно съм поискал от Всевишния, това ще търся: да пребъдвам в дома на Всевишния през всички дни на живота си.“ Единствено това е благото, а всичко останало, което хората смятат за благо, е лъжовно и нищожно; не повече от мъгла.
Но човек трябва да се постарае, за да се удостои с това благо, и да се потруди в пот на лицето си, за да го придобие. Това означава, че той ще се опита да се приближи до Всевишния по пътя на дейностите, които приближават към Него, тоест чрез изпълнението на заповедите.
И така, Всевишният е поставил човека там, където има много неща, които го отдалечават от Него – това са материалните желания, които имат свойството да отдалечават стремящия се към тях от истинското добро. Това означава, че човек се намира сякаш насред битка, тъй като всички обстоятелства в човешкия живот, както добрите, така и лошите, го поставят пред изпитания. Бедност или богатство? Това е подобно на казаното от Шломо (Притчи 30:9): „Да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе… или като обеднея, да открадна.“ Покой или страдание? Човек е обкръжен от всички страни! Но ако успее да бъде истински боец, да устои и да победи в тази битка – той ще стане съвършен човек, ще достигне близост със Създателя и ще излезе от мрачния коридор към светлината на живота. В съответствие с това доколко е успял да укроти своето зло начало и своите желания и се е отдалечил от всичко, което го е отклонявало от доброто, доколкото се е старал да постигне това добро – дотолкова сега ще може да се наслади на радостта.
Задълбочавайки се в този проблем, ще видите, че светът е създаден в полза на човека. Но въпреки това този свят се намира в неустойчиво равновесие. Защото, ако човек се увлича по света и се отдалечава от Създателя, той вреди на самия себе си и разрушава света заедно със себе си. А ако човек владее себе си и се приближава към Създателя, използвайки света като спомагателно средство в служението си на Него – той възвисява себе си и целия свят заедно със себе си. Защото най-висшата цел на всичко сътворено е да служи на съвършения човек, който е осветен от Всевишния, подобно на това, което са казали мъдреците (Хагига 12а)⁵ за светлината, която Всевишният е съхранил за праведниците. Ето думите им: „И тъй като светлината видяла, че Всевишният я е запазил за праведниците, възрадвала се, както е казано (Притчи 13:9): ‘Светлината на праведниците ще се радва’.“ И за „камъните на онова място“, които Яаков взел и положил при главата си, са казали (Хулин 91б)⁵: „Казал раби Ицхак: Това ни учи, че всички те се събрали на едно място и всеки от тях казвал: ‘Върху мен ще положи праведникът главата си’.“ И този принцип е разяснен в Мидраша (Коелет Раба 7)⁵: „Казали мъдреците: ‘Погледни делата на Всевишния: нима някой може да изправи това, което Той е изкривил?’ (Коелет 7:13). Когато Всевишният сътворил първия човек, показал му всички дървета в Ган Еден (Райската градина) и го предупредил: ‘Виж делата Ми! Колко са прекрасни и славни! И всичко, което създадох – за теб го създадох! Затова, внимавай да не поквариш и да не разрушиш Моя свят!’“
И така, човек не е бил създаден за живот в този свят, а за живот в бъдещия свят. И все пак животът на човека в този свят е средство за постигане на живота в бъдещия свят, който е и целта на човека. Ето защо ще намериш множество мнения на мъдреците, които уподобяват този свят на пространство, където има място и време за подготовка за съществуването в бъдещия свят, което е и резултатът от тези приготовления, място на покой и наслада от радостта. Това е, за което са казали мъдреците (Авот 4:21): „Този свят е само коридор, водещ към бъдещия свят.“ Както са казали мъдреците (Ерувин 22а): „Днес да ги изпълняваме [заповедите], а не утре!“ И са казали мъдреците (Авода Зара 3а): „Този, който усърдно е работил в навечерието на съботата, ще яде в събота, а този, който не е работил в петък – откъде ще вземе храна в събота?“ „Този свят е подобен на суша, а бъдещият – на море.“ И има още много подобни мнения по тази тема.
И наистина! – забележете, че всеки мислещ човек не може да вярва, че е създаден за живот в този свят. Защото какво е човешкият живот и кой наистина живее щастливо и спокойно на света? „Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила – осемдесет години; и най-доброто от тях е труд и суета“ (Псалми 90:10). Колко различни болести, нещастия, грижи и тревоги, а след всичко – смърт! И един на хиляда няма да се намери, на когото светът да е дал множество удоволствия и истински покой! И дори да доживее до сто години, той ще се превърне в нищо.
И не само това! Да предположим, че човек е създаден за този свят. Тогава защо му е дадена такава възвишена и фина душа, по-велика от самите ангели (посланици на Всевишния)? Душа, която няма да намери никакво удовлетворение в каквито и да било наслади на този свят. Тази мисъл ни е предадена от мъдреците в Мидраша, и ето думите им (Коелет Раба 6): „Но душата не се насища“ (Коелет 6:7). На какво прилича това? Прилича на прост селянин, който се оженил за принцеса. Той може да я обсипе с всички богатства на света, но тя ще ги отхвърли и няма да се удовлетвори от тях, защото е царска дъщеря. Същото е и с душата: всички удоволствия на света са нищо за нея. Защо? Защото тя е създадена за по-висше съществуване. А също са казали мъдреците (Авот 4:29): „Не по своя воля си създаден и не по своя воля си роден“ – ето защо душата не обича този свят, отблъсква го и го презира. А щом е така – Всевишният не би създал творение, което противоречи на самата същност на своето битие. Човек е създаден за живот в бъдещия свят и затова му е дадена душа, над която той трябва да работи, защото посредством душата си човек може да усети резултатите от своята дейност на подобаващото за това място и в съответното за това време – в свят, който няма да бъде противен на душата му, а ще бъде обичан и приятен за нея, което се разбира от само себе си.
Знаейки това, веднага ще разбереш голямото значение на заповедите, възложени ни, и важността на служението, зависещо от нас. Те са средствата, които ни водят към истинското съвършенство, недостижимо без тях. Но е известно, че постигането на една цел е възможно само чрез най-доброто използване и прилагане на всички средства, а достигането на всяка цел зависи от силата и начина на прилагане на тези средства. Всяка неправилна употреба на средствата се отразява на резултатите от дейността, както беше казано по-горе, и това е несъмнено. Ето защо старанието в изпълнението на заповедите и в служението на Всевишния трябва да бъде измерено и претеглено с възможно най-голяма точност и достоверност, подобно на начина, по който златарят претегля скъпоценни камъни и злато, защото те са ценни. Защото резултатът от това старание ще се отрази на истинското съвършенство и вечната ценност, по-високи и по-скъпи от които няма.
Така стигнахме до извода, че да бъдеш човек в този свят означава да изпълняваш заповедите, да служиш на Всевишния и да устояваш на изпитания. Наслаждението от този свят трябва да служи само на посочените цели, за да може човек да запази уравновесено настроение и способност да мисли разумно, така че сърцето му да бъде насочено към служението, което му е възложено. Неговият главен стремеж трябва да бъде стремежът към Създателя. Никоя друга цел, каквато и да е тя, не трябва да бъде цел на човешката дейност, освен да се приближи до Него, преодолявайки всички прегради, разделящи човека и Всевишния, които са всичко материално и свързано с материалното. Ето какъв трябва да бъде стремежът: човек ще се стреми към Него, подобно на начина, по който желязото се стреми към магнита. И онова, което му се стори средство за тази близост, той ще се старае да придобие и да не го изоставя. И ще бяга като от огън от всичко, което му се стори, че го отдалечава от тази цел. Подобно на казаното (Псалми 63:9): „Душата ми се е прилепила към Тебе; Твоята десница ме поддържа.“ Защото човек е дошъл на този свят само с тази цел: да достигне близост с Всевишния, избягвайки всичко, което го отдалечава от тази близост.
Сега, когато ни стана ясна истинността на това правило, ще изследваме детайлите поетапно, от началото на въпроса до неговия край, в съответствие с това, което (както е споменато в предисловието) е изложил раби Пинхас бен Яир: предпазливост, усърдие, чистота, отделеност, висша чистота, благочестие, смирение, страх от греха и святост. С помощта на Всевишния ще разясним тези детайли.
Бележки:
¹ Хасидут (חסידות) и А-авода а-тмима (עבודה תמימה): Хасидут се превежда като „благочестие“, но означава състояние на отдаденост, което надхвърля стриктното изпълнение на закона, мотивирано от любов към Бога. А-авода а-тмима означава „цялостно/съвършено служение“, тоест служение с пълна отдаденост и чисто сърце.
² Зив ха-Шхина (זיו השכינה): „Сиянието на Божественото Присъствие“. Това е кабалистичен термин за най-висшата духовна наслада, която душата може да изпита – прякото възприемане на Божията светлина.
³ Олам ха-Ба (עולם הבא): „Бъдещият свят“ или „Светът, който идва“. В юдаизма това е реалността, която настъпва след физическия живот, където душата получава своята истинска награда.
⁴ Авот: „Пиркей Авот“ или „Поучения на бащите“ – трактат от Мишна, съдържащ етични и морални афоризми.
⁵ Хагига, Хулин, Коелет Раба: Имена на трактати от Талмуда (Хагига, Хулин) и сборници с равински тълкувания (Мидраш Коелет Раба), които са основни източници на еврейската мъдрост.
Източник – toldot.com