В тази статия ще разберем, че провидението към народите по света е различно от управлението на народа на Израел. Това идва от съществената разлика между тях.
„Една от дълбоките концепции в Неговото управление на света е тази за статута на Израел и нациите по света. От страна на човешката природа те изглеждат абсолютно еднакви, но от страна на Тора те са много различни и са отделени един от друг, като два напълно различни вида. Сега ще изясним достатъчно този въпрос и ще обясним по какво си приличат и по какво се различават” (Пътят на Създателя, 2:4).
Рамхал обяснява нивата на човешката раса преди и след греха на първия човек. Нека обобщим думите му.
Поколения – корени и клонове
Първият човек преди греха е бил в изключително възвишено състояние в сравнение с това, което е човекът днес, и този въпрос вече беше обяснен в част 1, гл. 3. В това състояние човечеството заемаше много почетно ниво, подобаващо на неговото възвишено вечно достойнство. И ако Първият човек не беше съгрешил, той щеше да се подобри и да се издигне, преминавайки от ниво на ниво.
И в това добро състояние той трябваше да роди определен брой потомци. Това число се отмерва от Мъдростта на Създателя, според истината за това, което е подходящо за съвършенството на онези, които се радват на Неговото благо. И всички тези бъдещи поколения щяха да се наслаждават на това добро заедно с Адам.
Всемогъщият също постановява, че всички поколения, които Адам трябваше да роди, са разделени на отделни нива. Тоест, че сред тях ще има главни и второстепенни, „корени” и „клонове”, произтичащи един от друг в определен ред, като дърветата и техните клони; както броят на „дърветата“, така и броят на „клоните“ се измерват с изключителна точност.“
Първият човек е коренът и той съдържа душите на всички хора във вселената. В неговата духовна структура има основни и по-малко важни органи. Израел е основният аспект в него. А народите по света са аспект на останалите органи.
“Освен това ще ви кажа нещо много важно. Народът на Израел има корен на святост, който е общ за всички свети хора по силата на самото им членство в Израел, дори и за грешниците сред тях. Мъдреците казаха (Синедрион 44а): „Въпреки че [той] съгреши, той е Израел.“ И въпреки че източникът на този корен е много висок, тъй като Израел се издига с корените си към Създателя, благословен е Той, както се казва (Ейха 3:24): „Моята съдба е Всевишният, каза душата ми, „ затова ще уповавам на Него” (Даат Твунот, 160).
„В началото Б-г създаде небето и земята“ – за Израел, който се нарича начало (Раши).
Замисълът на Израел предшества всичко останало (Берейшит Раба). Израел е началото и целта на творението. На тях им е дадена Тора и 613 заповеди, за разлика от народите по света, на които са дадени 7 заповеди.
Израел – в изграждането на „образа на Б-г“
Както обяснихме, 613-те заповеди – 248 и 365 съответстват на човешките органи и са вътрешната структура на неговата форма – образа на Б-г. Тази структура се отнася до народа, получил Тора, тяхното задължение да спазват заповедите свидетелства за това съвършенство и че коренът, от който са изрязани душите им, се намира в отделите на Върховната колесница, откъдето идват корените на заповедите. По този начин може да се разбере следното изявление: „Господ, благословен да е Той, е направил корекцията на цялото творение и неговото издигане в зависимост от делата на Израел. Сякаш Той подчини контрола Си на действията им: да освети и повлияе или да се скрие, не дай Боже, според техните действия. Действията на хората по света няма да добавят или намалят същността на творението и откровението или скриването на Всевишния, а само ще доведат до полза или загуба за тях, за тялото или душата им и ще добавят сила към техния ангел или ще го отслабят” (Пътят на Твореца, пак там).
Този въпрос е обяснен и в книгата Нефеш аХаим: „Това е учението за човека, всеки мъж от Израел ще разбере и познае… че всички подробности от неговите действия, речи и мисли… не изчезват… и колко много са действията му и колко велики и възвишени са, че всяко от тях се издига в съответствие с корена си, за да върши работата си в най-високите висини, в световете и чистотите на най-висшите светлини… а лошите му дела… достигат да развалят и с малък грях повече, отколкото унищожиха Навуходоносор и Тит, защото с действията си не причиниха никакви щети и поквара горе, тъй като нямат част и корен във висшите светове, за да могат да докоснат нещо там с техните действия ” (Врата 1, гл. 4).
Говорихме накратко за корена на разделените категории – Израел и нациите по света. И двете са били съставна част от структурата на Първия човек, Адам.
След греха на Дървото на познанието
„След като съгреши, Първият човек се спусна на много ниско ниво и в него влезе голяма доза тъмнина и мътност, както вече споменахме, и цялата човешка раса падна от степента си и зае много ниско ниво, неприлично за възвишеното и вечно ниво, предназначено за нея първоначално. Човекът започва да съществува на много по-ниско ниво и в това си качество ражда потомство в света, всички от които са на споменатото ниско ниво.
Но въпреки всичко, от страна на истинския си корен, човешката раса не е загубила висшия аспект от онези аспекти, които е притежавала по време на извършването на греха. Първият човек не беше отхвърлен завинаги, да не може да се върне на по-високото ниво, но всъщност намирайки се на по-ниското ниво, има потенциала да се издигне до най-високото ниво.
Господарят на всичко даде на създанията на Първия човек, които съществуваха по това време, избор: [възможността] да се укрепят и да се опитат да се издигнат от ниско ниво до по-високо. Той им отреди за това време, което Висшата мъдрост счете за подходящо за усилието по същия начин, както сега ни дава време да постигнем съвършенство и степен в събранието на обладателите на Бъдещия свят, както споменахме по-горе. Защото за всяко усилие трябва да има граница” (Пътят на Твореца, пак там).
Освен това се обяснява, че границата е била поставена преди поколението на Разделението, това са първите, корени поколения на човечеството.
Поколение на разделението – време на установяване на коренните поколения
„Тъй като чашата с греховете на човечеството „преля“ по време на Разделението, Праведният Съдия постановява, че времето на „коренните“ усилия трябва да приключи и че краят на всички неща ще бъде установен в съответствие с това, което им подхожда като „корен“ обекти на основата, която вече се е случила до този момент. След това Той погледна всички хора, определи всички степени, които трябва да бъдат установени за тези хора според техните дела, и установи тези степени в тяхното „коренно” качество, както споменахме.
И така, по начина, по който са били разположени, е постановено, че те ще създадат потомство, притежаващо качествата, които се считат за подходящи за този „корен“ (прародителя). И всички те се оказаха установени видове в света, всеки със свои собствени закони и природа, като всички други видове творение, и им беше дадено да произвеждат потомство според тяхната природа и техните аспекти, както всички други видове.
И така, според Върховния съд, се оказа, че всички те са достойни да останат на ниското ниво на човечеството, до което Първият човек и неговите потомци паднаха поради греха, но изобщо не на по-високо [ниво] “ (пак там.).
И както казват мъдреците: „Казва равин Шимон, Всевишният повика седемдесете ангела, заобикалящи престола на Неговата слава, и им каза: нека объркаме езиците им… и откъде знаем, че Той хвърли жребий между тях, като се казва: „Когато Всевишният разпределяше народите в наследство” (Деварим 32:8). И жребият на Всевишния падна върху Авраам и неговия дом. Всевишният каза: Душата ми желае този дял и този жребий, който ми се падна, както е казано: „приятни дялове ми се паднаха“ (Псалми 16:6). Всевишният и седемдесетте ангела, заобикалящи престола на Неговата слава, слязоха и смесиха езиците и седемдесет езика, всеки със собствена писменост и свой собствен език, и поставиха ангел над всеки език” (Пиркей дераби Елиэзер, 24).
„Само Авраам беше избран в делата си, възвишен и заслужен да стане белязано и скъпоценно Дърво, съответстващо на най-високото ниво на човечеството, и му беше дадено да произвежда „клони“ в съответствие с неговата природа. Тогава светът беше разделен на седемдесет нации: всяка на определено ниво, но всички заедно – в аспекта на човешката си същност – в ниско състояние; и Израел (потомството на Авраам) в неговото възвишено състояние.
И след това Портите на “корените”-прародителите се затвориха и започна обращение и управление в “клоните”-потомците, всеки “клон” – според природата му. Оказва се, че въпреки че на пръв поглед изглеждаме равни на нашите предци, всъщност това не е така: преди разделението е имало време на „корените“ на предците на човечеството и всички събития са се случили в това качество, и когато това време свърши, всичко беше установено според закона и започна друго време – времето на „клоновете“, в което все още се намираме“ (пак там).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com