Изключително важно е да разберете какви са основните ви черти на характера. Това е много трудна задача, защото дори малко предразсъдъци могат да заслепят човек, за да не види истината.
А. Равин Израел Салантер каза: „Човек може да живее седемдесет години и все още да не познава себе си” (Tnuas Hamussar, том 1, стр.301).
Б. Всеки, който е сериозен в работата върху себе си, трябва преди всичко да познава себе си. И няма по-трудна област на познание, която може да бъде овладяна, от истинското осъзнаване на своята същност. Трябва да сте наясно както с положителните, така и с отрицателните черти на характера си. Вашите най-скрити наклонности и стремежи трябва да ви станат известни. Много е лесно да направите грешки и да се заблудите в тези области (Алай Шур, стр.64).
В. Вероятно ще разгледате критично действията си и няма да откриете недостатъци в тях. Ако това се случи, тогава заключението трябва да е, че сте били пристрастни в изследването си и това е причината да не забележите много очевидни грешки и недостатъци, които биха били очевидни за външен обективен наблюдател (Rabbi Yosef Hurwitz of Nevardok; Tnuas Hamussar, том 4, стр.309).
Равин Симха Буним от Пшиска каза: „Няма по-голям недостатък от това да мислиш, че нямаш недостатъци“ (цитирано в Otzer Pisgamim Vesichot, том 2, стр. 11).
Изключително важно е да разберете какви са основните ви черти на характера. Това е много трудна задача, тъй като дори малкото предразсъдъци може да заслепи човек, за да не види истината (Ohr Yohail, том 3, стр. 39).
Тъй като сме пристрастни, често сме толкова слепи, че дори не осъзнаваме колко сме необективни. Едва когато нашите предразсъдъци останат в миналото, осъзнаваме колко субективни сме били (Имраи Бина, стр.55).
Г. Човек може да извърши много сериозни нарушения в живота си. Въпреки това, ако той направи нещо, дори отдалечено наподобяващо на нещо добро (дори ако това, което е направил, е погрешно заключение), той веднага ще се счита за праведен и добродетелен човек (Rabbi Yeruchem Leibovich; Daat Chochmah Umussar, vol.3, p.35) .
Д. Една от основните трудности в себепознанието е, че в собствените си умове рисуваме нереалистична, измамна картина за себе си. В тази картина няма място за недостатъци, а положителните ни качества са преувеличени хиляди пъти. Освен това е много вероятно в нашето въображение съществуващите положителни качества напълно да изчезнат от погледа и вместо тях да видим други предимства, които изобщо не притежаваме. Това се случва, защото гледаме на себе си от гледна точка на картината, която си представяме. И точно тази измислена картинка контролира действията и думите ни. Ако искрено искате да получите обективна представа за себе си, трябва да усетите разликата между илюзия и реалност. Трябва да се опитате да погледнете на себе си такъв, какъвто сте в действителност (Алай Шур, стр.151).
Е. Има две крайности в заблужденията свързани със самооценката. Има хора, които са склонни да оценяват себе си много благосклонно. Струва им се, че всяко тяхно действие преследва най-благородната цел. Когато крещят на някого, те го правят само в полза на този човек. Ако почитат порочен, неморален индивид, те наричат това акт на филантропия. Когато са депресирани, това е, защото ги измъчват угризения. Те се стремят към власт само за да помогнат на другите хора. Те отказват да променят мнението си, защото са последователни. Те прекъсват говорещия, защото изискват от него да говори кратко и сбито. Те действат импулсивно, защото са готови да свършат нещата с характерния си плам. Ако такъв човек таи злоба към някого, то е за да му даде урок. Когато лъже, това е само в името на запазването на мира. Той не прави услуги на хората, защото се страхува, че ще бъде обвинен в скрити мотиви (Madraigas Haadam: cheshbon tzedek, гл.10).
От друга страна, има хора, които виждат собствените си грешки навсякъде и във всичко. Дори и да направят добро дело, те се съдят неблагоприятно. Изглежда винаги са водени от негативни мотиви или личен интерес. Считат се за много по-лоши, отколкото са в действителност.
И двете крайности са вредни и опасни. Ако човек винаги се самооценява положително, независимо какво и как прави, той никога няма да поправи грешките си, защото смята, че ги няма. Обратно, ако някой вижда всичко, което прави в негативна светлина, той ще е склонен да се смята за неудачник и ще се чувства отчаян, без надежда някога да стане по-добър. Такъв човек ще бъде депресиран и ще се чувства виновен и също няма да се стреми да коригира недостатъците си.
Най-продуктивният подход за всеки човек е не само да осъзнава своите недостатъци, но и да осъзнава достойнствата и силните страни на своята личност. Признавайки грешките и недостатъците, човек все пак има увереност в себе си и в това, че може да стане по-добър и да израсне духовно.
Ж. Има едно основно предварително условие за коригиране на човешките недостатъци. И това е осъзнаването им. Не може да започнете да работите върху самоусъвършенстването, преди да разберете какво се нуждае от корекция, преди да осъзнаете, че ви липсват положителни качества и че имате много отрицателни – трудно е да придобиете такова разбиране. Това не става изведнъж. Човек не вижда собствените си грешки. Никой не обича да признава, че нещо му липсва. Той не е готов да признае дори най-малките грешки, които биха могли да хвърлят сянка върху него, но които лесно се откриват при много по-добри от него хора.
По-специално по отношение на грешките, които петнят неговото величие, доблест, доброта. Такива недостатъци е много трудно да откриете в себе си. Човек ще се опита да ги оправдае с помощта на всякакви логически обосновки и няма да признае присъствието им. Очите му не виждат и сърцето му не разбира. Както е казал мъдрецът: „Пътищата на човека са в неговите очи.“ Всичко, което човек прави, казва, мисли, се отразява на неговия облик. Тора установява основния принцип: „Подкупът заслепява очите на мъдрия човек“. Дори малък подкуп има огромна сила да заслепи човек по въпроса, за който е получил подкупа. Това важи особено за големия подкуп.
От гледна точка на правилното разбиране на себе си, не говорим само за малък подкуп, говорим за подкуп, който се отнася за човека като цяло. Това е подкуп, съдържащ всички онези човешки качества, които го хвалят и говорят, че е честен и справедлив. Този подкуп, идващ от много различни аспекти, заслепява зрението му до такава степен, че човек лесно може да каже, че неговото „лошо“ е „добро“, а нечие „добро“ е „лошо“. Поради тази причина е много трудно човек да осъзнае кой и какъв е всъщност (Torat Avraham, стр.386).
3. Себелюбието може погрешно да тласне човек да подобри онези характеристики, в които вече е силен. И ако не преглеждате внимателно всичките си силни и слаби страни, може лесно да се съсредоточите върху общите чувства за себе си. Обичайно е човек да фокусира вниманието си върху онези въпроси, по които вече е достигнал определено ниво на компетентност. Например, някой, който учи усилено, често ще мисли, че не се старае достатъчно. И на този, който постоянно прави добри дела, ще изглежда, че не е успял достатъчно да помогне на другите хора.
С други думи, човек изгражда своята воля и желание да успее в тези области, в които вече се е отличил. Това ще го накара да работи повече в такива области, докато има много сериозни недостатъци, които се нуждаят от корекция в други области. Тези недостатъци могат силно да възпрепятстват всяка посока на човешкия живот и да се превърнат в пречка във всяко благородно начинание. Ето защо е изключително важно да се работи върху самоусъвършенстването в тази сфера на дейност.
За да се предпазите от непродуктивна работа, трябва добре да познавате всичките си качества и да разбирате добре собствените си силни и слаби страни. Правете разлика между дребни грешки и сериозни нарушения; между тези, които ви разстройват съвсем малко (дори ако се случват изключително рядко), и тези, които силно и постоянно ви притесняват. Знайте върху кои недостатъци трябва да започнете да работите незабавно и кои трябва да отложите за известно време (Torat Avraham, стр.392).
И. В областта на самопознанието не може да разчитате на съветите на другите, дори и да са много умни хора. Това е тема, в която трябва да си задавате въпроси и сами да намерите отговорите. Трябва да осъзнаете, че вероятността да не се познавате достатъчно добре е много голяма. С течение на времето вашите качества ще се променят и вие ще усетите тези промени. Докато навлизате по-дълбоко в себе си, ще може да откриете аспекти от себе си, които никога преди не сте си представяли (Алай Шур, стр. 197).
К. Колкото по-значим е човек, толкова по-лесно му е да оправдае факта, че всичките му недостатъци или грешки всъщност не са грешки и недостатъци, а действия и възгледи, основани на най-благородни намерения. Такъв човек ще се изправи пред по-сериозна борба за правилно разбиране на себе си и своите мотиви, отколкото обикновен човек (Алай Шур, стр.227).
Л. Същността на високомерието е, че човек вижда себе си като много по-напреднал духовно, отколкото е в действителност (Rabbi Avraham ben HaRambam, Hamaspik L’ovdai Hashem, p.54).
Един ден млад мъж дойде при своя равин и го помоли за съвет как да преодолее своята гордост.
„Вие зададохте много важен въпрос“, каза равинът. Моля, седнете с мен, докато свърша някои обществени дела. И тогава ще обсъдим вашия проблем.
Докато младият мъж чакал, първият посетител, дошъл при равина за помощ и го помолил за пари. Трябваше да омъжи дъщеря си и се нуждаеше от финансова подкрепа. Равинът се обърна към младия мъж и каза: „Дайте му необходимата сума.“
„Простете ми, но аз самият съм беден. „Нямам пари да дам назаем на никого“, каза младият мъж с унил глас.
Няколко минути по-късно друг мъж дойде при равина с много труден въпрос относно еврейския закон. Равинът се обърна към младия мъж и попита как ще отговори на въпроса? Но младият мъж отговори: „Аз не съм толкова голям експерт по законите и отговорът на този въпрос е извън моите познания.“
Няколко минути по-късно бизнесмен дойде при равина и поиска съвет относно някои трудности, които изпитваше в бизнеса си. „Какво бихте посъветвали един бизнесмен за решаване на проблема?“, обърна се равинът отново към младия мъж.
„Но аз не разбирам нищо от бизнес“, смирено отвърна той.
След като бизнесменът си тръгна, равинът се обърна към младия мъж и каза: „Виж, ти нямаш пари, нямаш познания нито за Тора, нито за бизнес. Защо се нуждаеш от повече съвети относно гордостта? Просто няма причина да бъдеш горд!“ (Ал Хатора-Айкев).
М. Равин Елияху Деслер каза: „Човек може да се научи как да бъде скромен и да се гордее с това“ (Michtav Mi Eliyahu, том 3, стр.320).
Баал Шем Тов каза: „Фалшивата скромност може да бъде илюстрирана със следната история. Един много надарен евреин, учен и също така щедър и симпатичен човек, обаче беше поразен от такъв порок като тщеславието. И му казаха, че когато се научи на скромност, ще стане идеален човек. Затова той изучаваше смирението, докато изглеждаше, че усвои това достойнство. Скоро след това някой не си направи труда да му покаже уважение. И този уж скромен човек побесня и извика: „Как смееш да се държиш толкова неуважително с мен!“ Не разбираш ли, че откакто се научих на скромност, станах идеален човек?!’” (Keter Shaim Tov, стр.23а).
Н. Човек лесно може да преувеличи размера на даренията и добрите дела, с които дарява другите. Например, един известен човек в движението муссар помогна на много млади хора, които нямаха родители, да се оженят. По-късно той отбеляза: „Съпругата ми и аз прекарахме много време, пари и усилия, помагайки на сираците да изградят семейства. На моменти ни се струваше, че правим толкова много за тях, колкото родителите правят за своите синове и дъщери. Но когато помогнахме на собствените си деца да се оженят и видяхме колко време, пари и усилия сме похарчили за това, осъзнахме колко сме грешали преди. Едва тогава осъзнахме колко далеч сме от високото духовно ниво, което погрешно смятахме, че сме достигнали” (Maarchai Laiv, p.40).
Автор-Рав Зелиг Плискин
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com