Според мнозина, включително авторитетни равини, във Facebook се крие сериозна заплаха – той може пагубно да повлияе на вътрешния свят на човека в много посоки.
Има разбиране, че за нашето поколение Facebook (и социалните мрежи като цяло) се превърнаха в нещо като „витрина на постиженията“, където всеки може да се похвали с ваканция, прекарана на екзотично място, скъп ремонт или прием на децата в елитен колеж. И всичко това – под безобидния лозунг: „Да бъдем в крак с актуалните събития и да следим за тяхното развитие“.
Седейки в социалните медии, много от хората с натежали сърца признават колко много са изостанали от приятелите си: тяхната прекрасна семейна ваканция не е била нищо в сравнение с това, което „приятелите“ описват, домът им изглежда малък, мебелите остарели, а за постиженията на децата изобщо не искат да споменават.
А от искрата на завистта бързо може да се разгори огън, собено когато в него отново и отново се налива „масло“. Неудовлетвореността от себе си нараства, когато преглеждате нови публикации в секциите „пътувания“ и „истории за дома“. Многобройни са скептичните коментари за това, което другите са публикували във Facebook. Но това не е всичко.
Излагайки личния си живот пред обществеността, хората често губят от поглед последствията от това, като загуба на достойнство и като цяло на своето „вътрешно Аз“. Какво остава на човек след целият този „репортаж“, когато споделя своите снимки, мисли, преживявания и т.н. с хиляди „приятели?“
Според юдаизма скромността се проявява не само във външния ни вид, дрехите. Това е нещо повече – какъв е човека: как говори, с какъв тон, какви думи използва или не използва, какви теми засяга или не засяга. Как се държи човек, как пази нещо много лично, касаещо само него. Това е особено самоусещане, когато животът на душата надделява над живота на тялото. Това е пълна противоположност на идеята за Facebook, където всичко се излага на показ.
Как да реагираме, когато всички наоколо споделят подробности от личния си живот?
В религиозната среда, особено в Израел, може да намерите хиляди и дори стотици хиляди хора, които никога не са се сблъсквали с подобно изпитание: никога не са влизали във Facebook, не общуват там и не създават приятелства. Съответно те никога не са си кореспондирали с познати, които отдавна са потънали в забрава. Междувременно нямат усещането, че животът минава покрай тях! Да, те не се хвалят с последната си ваканция (честно казано, може и да не е била много дълга), но не изпитват завист, когато четат за чуждите.
Животът предоставя достатъчно възможности да работите върху вашите „midot“ (качества) и без това! Не е необходимо да излагате личния си живот на публичен показ, предписан от етикета.
Ние нямаме право да забраняваме или позволяваме, но можем да дадем един съвет: когато човек има нещо ценно, много скъпо, той ще го пази, ще се отнася към него с особено внимание. Хората изграждат огради около луксозните си домове, крият бижута в сейфове, защото оградите помагат на другите да избягват съблазънта.
Представете си ситуацията по друг начин: всички сме в опасност и рискът е много голям. Фейсбук ни призовава да намалим бдителността си и защитата. Използването на Facebook насърчава поведение, което е точно обратното на това, което се нарича скромност в юдаизма. И резултатът е неизбежната загуба на самото понятие „лично“ и загуба на собствено достойнство.
Автор: Емуна Браверман, от сайта Ash HaTorah
Източник: Toldot.com
Превод: bneinoah-bg.com