За човек, в който това качество преобладава, всички дела на този и бъдещия свят са развалени.
Мързелът /атслануть/ е много лошо качество. За човек, в който това качество преобладава, всички дела на този и бъдещия свят са развалени. Цар Шломо каза за него: „Минах покрай полето на един мързелив човек и близо до лозето на един глупав, и ето, то беше обрасло с тръни, покрито с бодили и каменната му ограда се срути“ (Мишлей 24: 30- 31). Той оприличи ума на мързеливия човек с полето на мързеливия човек.
Като не обработва нивата си, мързеливият човек не само не получава реколта, но и отглежда лоши неща, като тръни и бурени, които развалят реколтата. Дори и да се опита да отгледа реколта, щеше да я загуби, защото каменната ограда се срути, а той го мързи да я поправи. Добитъкът се скита в полето, а крадците идват и вземат всичко. И той каза „каменна ограда“ – каменната ограда е много здрава, но се срути поради мързела на собственика – не поправи навреме това, което трябваше да се поправи.
Същото е положението и с мързеливите в Учението и заповедите. Мързеливите хора обичат да си почиват и затова заповедите са трудни за тях, а изучаването на Тора е тежко за душите им. И те бягат от дома на обучение, където могат да си починат. И в синагогата дремят, както се казва: „Мързелът предизвиква сън“ (Притчи 19:15). Защото в човешката природа мързелът предизвиква сън. И цар Шломо предупреди: „Спете малко, дремете малко, легнете малко със скръстени ръце и вашата бедност ще дойде като пътник“ (пак там 6; 10).
Мързеливият човек не само няма да постигне знание за Тора, защото не я изучава правилно, но поради мързела си той измисля погрешни преценки. Защото мързеливият човек обявява мързела си за позволен, като казва: „Добре е тялото да си почине, за да укрепне. Защото, ако човек има сила, той може много. Мързеливият слуша празни приказки, казвайки, че това го прави по-умен – така мързелът го кара да търси доказателства, че като избягва учението, той изпълнява заповедта.
Вярно е, че е полезно да си починете, за да получите сила или да чуете нещо интелигентно и остроумно, за да се подготвите за продължаване на обучението. Но това се казва за такъв човек, който бързо и правилно се ангажира с Учението, защото силата на човека не е силата на камъка, човек не е желязо и костите му не са направени от мед – той не може постоянно да бъде в напрегнато учене и той трябва от време на време да си почива и да набира сили. Но, съгласявайки се с тази мисъл, мързеливият толкова се стреми към нея, че изобщо не учи.
И за всяка заповед, чието изпълнение изисква усилие, той ще намери обяснение, според мързела си, защо тази заповед не трябва да се изпълнява. Накратко казано, мързеливият човек насочва всичките си разсъждения от мързел. Мързеливият човек е страхливец, той няма да отиде в изгнание до мястото на Учението. И цар Шломо каза седем неща за него. Какви? На мързелив човек казват: „Учителят ти е в /съседния/ град – иди да се учиш от него! И той отговаря: „Страхувам се от лъва по пътя!“ – както се казва: „Ленивният каза: „Лъв има на пътя!“ (Притчи 26; 13).
Казват му: “Учителят ти е в /този/ град – стани и иди при него!” А той отговаря: „Сякаш няма лъвове по улиците! Страхувам се! – както се казва: „Лъвът е по улиците!“ (пак там.). Те му казват: „Той живее близо до къщата ти!“ И той отговаря: „А лъвът е отвън!“ -Ленивецът каза: „Лъвът е вън по улиците, ще ме убие““ (пак там, 22; 13). Казват му: „Ето го вътре в къщата!“ И той отговаря: „Ако отида и намеря заключена врата, ще трябва да се върна!“ Казват му: „Вратата е отворена!“ – но той пак не става и не ходи, като казва: „Вратата се върти около оста си, а мързеливият на леглото“ (пак там, 26; 14).
И когато не знаеше какво да отговори, каза: „Нека вратата е отворена, но искам да поспя още малко“, както се казва: „Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще станеш от съня си? (пак там 6; 9). Става – слагат пред него храна, но го мързи да вдигне ръка към устата си, както се казва: „Ленивецът е отпуснал ръката си до чашата и му е трудно да я донесе до устата си” (пак там, 26; 15). И кое е седмото? Казва се: „Мързеливият не е орал от зимата” (пак там, 20; 4). Равин Шимон бар Йохай каза: „Това е някой, който от мързел не е изучавал Тора от детството си, но иска да я научи в напреднала възраст, но не може“; това е „той ще поиска по време на жътва, а не“ (пак там). Ето как Шломо смъмрял мързеливите!
И Мойсей каза нещо повече от това, както е казано: „И това слово е много близо до теб: то е в устата ти и в сърцето ти, за да го изпълниш“ (Второзаконие 30:14). Така че, просто го кажи с устните си! (Дварим Раба 8; 6). И няма по-голям мързел от това да те мързи да произнасяш тези думи със собствените си устни!
Вижте колко далеч е мързеливият човек от всички добри качества! Вреден е като пратеник, както оцетът е вреден за зъбите. Както е казано: „Както е оцетът за зъбите и димът за очите, така е и ленивецът за онези, които го изпращат“ (Притчи 10:26), и се казва: „Алчността на ленивия ще го убие, защото ръцете му отказват да работят” (пак там 21:25), и се казва: “Ленивният е по-мъдър в очите си от седем съветници, които отговарят внимателно” (пак там 26; 16).
Обяснението на този стих е следното. Царят имаше много пратеници и посланици и всички те, изпълнявайки заповедта на царя, отидоха и му донесоха необходимите сведения. А един е мързелив, той мами, казвайки: „Болен съм!“ И почива и яде от царската трапеза. И като вижда, че другарите му са уморени от пътя, той се смята за по-умен от всички тях. Това са глупости, както е писано: „Виждали ли сте човек, който е пъргав в работата си? Той ще стои пред царете” (пак там, 22; 29). Тук е същото: царят ще възнагради интелигентните слуги, които са донесли необходимия отговор, но тази награда не е важна за мързеливия човек. Накратко, мързеливият човек не е годен нито за този, нито за бъдещия свят, защото ръцете му отказват да вършат добро.
И мъдрецът каза: „Най-мързеливият сред хората е този, който го мързи да намери умни приятели, които се страхуват от Всевишния; а още по-мързелив е този, който е имал всичко това и го е загубил.”
Всевишния създаде слабо създание, което обработва нивата си и работи за храната си. А за да помъдрее мързеливият, трябва да се научи, писано е (пак там, 6; 6): „Иди при мравката, мързеливецо, виж поведението и и помъдри”. Нека се засрами мързеливият, като види колко усърдна и внимателна е слабата мравка в делата си! И нека се научи от мравката как да бъде прилежен, как да се освободи от гнета на мързела и да се спаси от ада!
Но има и много положителен мързел. Например мързела да се върши зло или преследване на страсти. Разказват за един човек, когото царят искал да изпрати на опасно място, но той не искал да отиде там. Царят го засрамил. И той каза на царя: „По-добре е да ме обвиняваш жив, отколкото да се молиш за мен мъртъв.“ Мъдреците казаха нещо подобно на това: „Има усърден човек, който получава награда, и има усърден човек, който я губи; Има мързелив човек, който получава награда, и има мързелив човек, който я губи. Усърдният, който получава наградата си, работи цяла седмица, но не работи преди съботата. Усърдният човек, който губи наградата си, работи цяла седмица, а преди събота също работи. Мързелив човек, който получава награда, не работи цяла седмица, но не работи и преди събота. Мързелив човек, който губи наградата си, не работи цяла седмица, но работи преди Шабат” (Пс. 50б).
Погледнете и вижте, че има похвално усърдие и има лошо усърдие. Същото може да се каже и за мързела: има похвален мързел и има лош мързел.
Помислете и изчислете как да правите добро с всички части на тялото си и с всичките си движения. Изберете за всяка част от тялото си малко лекота и тежест и всичко това в името на Всевишния. С лекота придобивайте приятели, които се събират за Учението, заповедите и добрите дела, и да ви е тежко с присмивателите и онези, които вършат зло. Нека очите ви светнат, когато гледате закона и делата на заповедите, и се затруднявайте дори да гледате безполезни дела, идоли и жени.
Нека ушите ти се отварят лесно, за да слушат инструкции и назидания, и нека ушите ви да не чуват ругатни и бърборене. Леко раздуите носа си, като се ядосвате на злодеите и не се ядосвайте на праведните. С устата и езика се затруднявай от кавгата, лъжата, подигравката и клеветата, но бързай да учиш, лесно наставлявай, назидавай и заповядвай добри неща. Не вдигай ръка срещу ближния си – нека стане тежка – но не стискай ръката си – нека бъде лека – когато даваш на бедните, побързай да дадеш милостиня и върши работата си честно.
Нека краката ви са тежки, за да вървите по пътеките на злодеите, по кръчмите и празните празненства. Но тичайте с леки крака към дома на молитвата и в дома на обучението, отидете да посетите болните, придружете мъртвите в последния им път и посетете домовете на онези, които скърбят за починалия, и изпълнете всички заповеди. Не натоварвайте сърцето си със зли мисли, завист и омраза, но размишлявайте върху Учението, постигайте лесно степените на любов към Всевишния и чист страх от Него. Така ще станете леки и ефективни в сърцето си, ще се стремите към най-висшата светлина.
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com