Талмудът (Йома 4 b) казва, че човек няма право да споделя с други информация, получена в личен разговор, без разрешение. Това се извежда от факта, че Всемогъщият, след като е информирал Мойсей за този или онзи закон или заповед, след това е дал отделна инструкция да се предаде това на еврейския народ. Тоест Мойсей не е имал право да споделя с евреите това, което е чул от Всевишния, без да получи разрешение за това. Вижте например Вайкра 1:1,2: „И той повика Мойсей и Господ му говори от шатъра, казвайки: „Говори на синовете на Израел и им кажи…“
Хофец Хаим (Закони за клеветата, 2:13, бел. 27) казва, че този принцип се прилага дори ако получената информация не съдържа нищо лошо и не може по никакъв начин да навреди на лицето, за което се говори. В края на краищата разпространението на информацията, получена от Мойсей от Всемогъщия, разбира се, не може да навреди на Всевишния по никакъв начин. И все пак Мойсей не можеше да я сподели, без да получи специално разрешение.
Естествено възниква въпросът: ако дори „безобидна“ информация е забранено да се разпространява без разрешение, защо има отделна, всеизвестна забрана за злословене (lashon ha-ra) – забрана за разпространение на информация, която може да навреди на друг?
Хофец Хаим дава два отговора на това. Първо, да не се разпространява „безобидна“ информация не е отделна забрана, а само правило за морално поведение. Разпространението на информация, която може да навреди е забранено в Тора.
Второ, неразпространението на „безобидна“ информация също е отделна забрана, но тя влиза в сила само когато информацията е получена в личен разговор или кореспонденция, т.е. когато самата форма на комуникация предполага, че намерението на говорещия е да запази информацията поверителна. Според Хофец Хаим това заключение се прави от факта, че когато Всевишният говори с Мойсей, само Мойсей влиза в Мишкан, другите евреи не са имали възможност да чуят какво се случва там.
А разпространението на информация, която може да причини вреда, е забранено, дори ако информацията не е била предадена поверително.
От гореизложеното можем да заключим, че разпространението на информация (дори „безобидна“) за потребител, получена в частна кореспонденция, е забранено, ако се предполага, че потребителят иска да запази информацията поверителна. И дори да няма причина да се предполага, че това е било желанието на потребителя, разпространението на тази информация би било нарушение на правилата за морално поведение.
Разпространение на лична информация, получена по други начини
Разпространението на лична информация също може да бъде забранено както разпространението на клюки – „Не бъди клюкар сред народа си…“ (Ваикра 19:16).
Дори предаването на истинска лична информация за друго лице се счита за клюка. И дори ако няма нищо негативно в тази информация (Смаг, Ло таасе 9; Рамбам, Законите на възгледите 7:2). Говорим не само за информация, получена в личен разговор, но и за информация, получена по други начини, например от персоналния компютър на дадено лице, от неговото лично досие и др.
Отбелязваме обаче, че въпреки че коментаторите смятат, че дори разпространението на лична информация, която не носи отрицателна конотация, се счита за клюка, от коментарите на Раши към Ваикра 19:16, може да се разбере, че за клюка се счита само разпространението на информация, съдържаща отрицателна конотация.
Други забрани за получаване на лична информация и етичен аспект на проблема
Преди повече от хиляда години един от най-видните мъдреци от края на периода, геоним Рабейну Гершом, е обърнал внимание на проблема с четенето на писма на други хора. Той забрани да се четат чужди писма без разрешение. Този указ има статут на харем – нарушението му води до отлъчване на човек от общността.
Грешка е да се смята, че забраната за четене на чужди писма е нововъведение на рабейну Гершом. Винаги е било забранено. Някои смятат, че поради страх, че след като е научил тайните на друг човек, четящият може да ги разкрие на други и това ще бъде нарушение на забраната за рехилут – клюки (Рав Яков Хагиз, Галахот Ктанот 1: 276).
Други вярват, че е така, защото е вид кражба (Рав Абрахам Хаим Шор, Торат Хаим 3:47).
А има мнение, че това е нарушение на заповедта „обичай ближния като себе си“ или, с други думи, „не прави на другия това, което не искаш за себе си“ (Рав Йосеф-Рафаел Хазан, Хикрей Лев, Йоре Деа 49). Рабейну Гершом просто „фиксира“ тази забрана, давайки й статут на харем.
Много халахични авторитети смятат, че тази забрана се простира не само до четене на чужда кореспонденция, но и до получаване на достъп до всяка поверителна информация по други начини.
Получаването на поверителна информация може да бъде забранено въз основа на добре известен закон от Законите за съседите (Шулхан Арух, Хошен Мишпат 154), който забранява например поставянето на прозорец срещу прозореца на друго лице (хезек рейя – „вреда, причинена на човек, когато го видят“).
Коментаторите смятат, че този закон не само регулира поведението на съседите, но съдържа и общ принцип – неприкосновеността на личния живот. Следователно, дори ако, например, човек не възразява съседът да направи прозорец срещу неговият прозорец, то все едно е забранено съседите да гледат в прозорците на другия и да наблюдават какво се случва в другия дом (Рамо, Хошен Мишпат 154 : 7).
Оказва се, че освен забраната за разпространение на поверителна информация има и отделни забрани – дори само за получаване на достъп до такава информация; и дори ако получената информация няма да бъде разпространена.
В допълнение, разпространението на лична информация е не само нарушение на горните забрани, но и нарушение на етичните стандарти.
Рабейну Йона (Шаарей Тшува 3:228) пише, че разкриването на тайни на друг човек е, наред с други неща, нарушение на приетите стандарти за скромност.
Разрешен начин за събиране на лична информация
По-горе говорихме за недопустимостта на разпространението на лична информация и свързаните с нея забрани. В определени случаи обаче еврейският закон позволява събирането на лична информация.
Това се допуска, когато едно лице влиза в определени отношения с друго лице, например да го наеме или направи свой търговски партньор. Друг пример: хора възнамеряват да се женят, те трябва да съберат информация за силните и слабите страни на потенциалния съпруг.
Когато продава нещо, продавачът е длъжен да информира купувача за недостатъците му (Шулхан Арух, Чошен Мишпат 228:6). По същия начин жената е длъжна да информира своя потенциален съпруг за физическите си увреждания, ако има такива (Хелкат Мехокек и Бейт Шмуел до Евен Аезер 117:1).
Това включва и възможността за събиране на информация за потенциален бизнес партньор или съпруг. Ако информацията е необходима за някаква наистина градивна цел, това не е нарушение на забраната срещу клюки. Ето защо, например, е обичайно да питате приятели и съседи на потенциалната булка или младоженец за достойнствата и недостатъците на този човек. Това е съвсем естествено, защото преди да установи търговско партньорство, бизнесменът трябва да провери силните и слабите страни на бъдещия партньор. Още повече е необходимо да направим това, когато свързваме живота си с даден човек.
Ясно е, че и в този случай е разрешено само събирането на информация, която е публично достояние. Следователно, когато има наистина градивна цел, е разрешено да видите страницата на дадено лице в социалните медии, неговите публикации или други налични източници.
Но, разбира се, дори в името на конструктивна цел е забранено да се получава достъп до поверителна информация без знанието на човек. Например достъп до медицинското му досие, лична кореспонденция, история на трафика в интернет и др.
Разкриване на личната информация за целите на обществената безопасност
Ибн Езра в коментара си върху забраната на Тора „Не убивай“ (Шемот 20:12) пише, че тя се отнася и до различни видове непряко убийство. Например, ако човек разбере, че друг е в опасност и не го предупреди, самият той се счита за убиец.
Някои коментатори вярват, че забраната вТора „не стой на кръвта на ближния си“ (което предполага задължението да спасиш ближния си) е дадена в същия стих който забранява клюките (Вайикра 19:16), точно за да ни съобщи: че забраната за клюки се отменя, когато поради това може да възникне заплаха за човешкия живот (Орах Хаим; Нецив, Аамек Давар). С други думи, позволено е да се разкрива лична информация, когато е необходимо да се спаси човешки живот.
В съответствие с това Рав Моше Стернбух (Тшувот ве-Анхагот 1:869) пише: ако очен лекар, проверявайки зрението на пациента, установи, че то не му позволява да шофира безопасно, той е длъжен да докладва за това на съответната държава органи. Тоест, въпреки че информацията за здравословното състояние на пациента е поверителна информация, в този случай лекарят няма право да я крие, тъй като в противен случай много хора ще бъдат в опасност. Рав Овадия Йосеф стига до подобно заключение (Йехаве Даат 4:60).
Сблъсъкът на титаните: ФБР срещу Apple
Това е ситуация, в която е възникнал проблемът с разкриването на лична информация в името на обществената безопасност. След бомбения атентат в Сан Бернардино, Калифорния през декември 2015 г., полицията уби двама терористи, които стреляха на обществено място, убивайки четиринадесет души.
Месец по-късно полицията съобщи, че е открила iPhon на терористите, който може да съдържа информация, необходима за разследването, както и такава за предполагаемите съучастници на терористите. Информацията обаче остана недостъпна, тъй като ФБР не успя да отключи iPhone. Те се свързаха с Apple с молба за премахване на защитата от телефона. Apple обаче каза не, заявявайки, че компанията не прави компромиси, когато става въпрос за поверителността на своите клиенти.
Тогава ФБР съди Apple, за да му даде достъп до криптираната информация в телефона на терориста. Apple продължи да отказва, обяснявайки, че създаването на „задна врата“ за ФБР значително ще намали сигурността на телефоните на компанията.
Съдът застана на страната на тайните служби, но Министерството на правосъдието оттегли делото срещу Apple, след като успя да хакне телефона с помощта на частна компютърна компания, чиито услуги струваха на ФБР милион долара.
Така виждаме, че в този случай решението на гражданския съд е в съответствие с изискванията на еврейския закон. Оказва се, че когато възникне въпросът за обществената безопасност, законите и разпоредбите за запазване на поверителността на информацията се отменят.
Заключение
Както виждаме, еврейският закон приема поверителността много сериозно. Забранено е разпространението и, дори и да не съдържа негативно съдържание. Нещо повече, просто достъпът до такава информация е забранен – дори ако тя няма да бъде разкрита.
Въпреки това, последните събития, като скандала във Facebook и приемането на нови закони за съхранение и разпространение на потребителски данни, ни карат да се замислим отново за последствията от нашите действия.
Разказват, че по времето, когато телефоните току-що са се появили, Хофец Хаим казал, че това отново ще ни помогне да почувстваме, за какво са говорили мъдреците в Пиркей Авот (2: 1): „Запомнете три неща и няма да съгрешите . Знай, че над теб е зрящо око и чуващо ухо и всички твои дела сезаписват в книга.
Същото може да се каже и за личните данни и историята на трафика – те се запазват. Човек може да прекарва часове в интернет (дори и най-кошерния), но готов ли, това което прави там, да стане достояние на любимия му или на хората, които уважава?
Наскоро беше казано кратко: „Ако се срамувате от нещо, което правите в интернет, и не искате другите да знаят за това, тогава не го правете.“
Автор: рав. Яков Шуб
Източник: toldot.com
Превод: bneinoah-bg.com