Ние говорим за обучение, а не за религия за потомците на Ной, защото обучението и религията не са едно и също нещо. Обучението има освен всичко друго и практическо значение. То е като водач, който води човек по пътя на живота, по който той може да постигне духовна цялост и да използва напълно всичките си способности.
Що се отнася до религията, тя добавя определено измерение на святост към разнообразните действия на човек, например предписва определени ритуали, които да се изпълняват по случай брак или смърт. Понякога религията въвежда разделение между ежедневието на човека и определени области на святост, което се отразява например в изграждането на молитвен дом, в който не е предназначено да се живее, а за молитва, т.е. места, където се задоволяват неежедневните нужди на живота. Но религията не е наставление! Последното е предназначено да научи човек как може и как трябва да води своя живот. Следователно добре познатата фраза „кесаревото е на кесаря, а Божието – на Бога” предполага изкуствено разделение между сферите на живота, което противоречи на Тора. Тора не е част от живота („Божието – на Бога“), тя обхваща целия живот на човека, от момента, в който отвори очи до момента, в който ги затвори, от раждането до смъртта, защото Тора е инструкция което трябва да даде истинска ориентация на нашите дейности.
Един от мъдреците на Израел, равин Бахия Ибн Пакуда, живял преди девет века в Испания, в книгата си „Деянията на душата” заявява, че би било грешка да се вярва, че има три вида действия, а именно положителни, отрицателни и свободни от оценяване, от гледна точка на моралните ценности. Всъщност има само два вида, а именно положителни и отрицателни. В техните рамки, пише той, могат да бъдат оценени всички човешки действия: действията, които ни доближават до истината и доброто, се приветстват, а всичко, което ни отдалечава от истината, със сигурност се осъжда. Всяка дейност, било то обучение, работа, хранене или почивка, трябва да се разглежда с одобрение, ако се стремим към положителна цел; и всяка дейност трябва да бъде осъждана, щом е извършена по някаква друга причина. Като пример нека цитираме думите на Маймонид: „За да ходи в пътищата Господни, човек трябва да поддържа здравето и съвършенството на тялото; Невъзможно е да познаеш Създателя, докато си болен; Затова трябва да избягваме дейности, които са вредни за здравето, и да се придържаме само към това, което го насърчава.“
По-нататък Маймонид пише: „Който води начин на живот в пълно съответствие с изискванията на медицината, трябва да се погрижи не само тялото му да е непокътнато и невредимо, но и да роди потомство, което да продължи делото му и да му помогне в напреднала възраст. Но той трябва да се погрижи и за целостта и силата на тялото си, за да може то да се настрои към истинското познание на Господа. Защото е невъзможно да го изучаваш и разбираш, докато си гладен или болен. Очевидно е, че този, който следва този път през целия си живот, непрекъснато служи на Бога, дори когато се бори в съда или изпълнява определени задължения към жена си. В края на краищата неговото намерение е да задоволи нуждите си, така че тялото му да бъде цяло и годно да служи на Бога. Дори сънят, ако се потопим в него с намерението да дадем почивка на душата и тялото си, за да не се разболеем и по този начин да не бъдем отстранени от служение на Господа, е вид богослужение, а не загуба на време. Затова мъдреците изискват: „Вършете всичките си дела в името на небето“. Така е казал мъдрият Соломон: „Във всичките си пътища признавай Него и Той ще изправи пътеките ти“.
Думите на Маймонид се отнасят за евреите, избрания народ, който трябва да е наясно с всяка своя стъпка. Но тук има и обща поука, дадена е обща насока: всичко в нашия свят трябва да бъде насочено към доброто. Това е целта на Тора.
Строго погледнато, обучението като ръководство за живота изобщо не изисква философско обоснование. Освен това философията се нуждае от обосновка от страна на наставленията. На онези, които смятат обучението за философска теория и не го прилагат на практика, мъдреците на Израел ясно казват: „Който казва: „Нямам нищо освен Тора, той няма Тора“, в крайна сметка всички идеологически ценности, не претворени в живота, нямат никаква стойност.
Мъдреците обяснили казаното със следната история: Когато Моисей се възнесъл на небето, ангелите го видели и попитали Бог: „Какво прави човекът тук?“ Бог им отговори: „Той дойде да получи наставление.“ Ангелите били ужасени: „Възможно ли е такова свято и благородно наставление (Тора) да бъде дадено на човек!? Какъв е човекът, че го помниш? И какво е човешкият син, че го изпитваш? Господи Боже наш, постави Твоето величие (Твоето наставление) над небесата! Господ се обърнал към Мойсей: „Дай им отговор!“ И Мойсей казал: “Какво пише в Тора, която ми даваш? Там се казва: „Аз съм Господ твоят Бог, който те изведох от Египет.“ Вие, ангели, слязохте ли в Египет, направиха ли ви там роби? Ако е така, тогава защо тя е наставление за вас? И по-нататък. Какво пише? „Да нямаш други богове освен Мене.“ Вие, ангели, способни ли сте на идолопоклонство? И също така, не е ли писано в него: „Не се кълнете в Моето име с лъжа“? Какви клетви може да имате в съдебните производства? Същото е със заповедта за почитане на бащата и майката, забраната за убийство и много други неща. След тези думи ангелите се убедиха, че Тора е предназначена за хората, които трябва да спазват нейните закони.
И така, наставлението е насочено към запазване на уникалността на човека, в чиято душа има праведни корени, както е писано: „Бог създаде човека праведен“ (Еклисиаст 7:29). Но човекът има и желания, както е казано: „Помислите на сърцата на хората винаги са зли” (Битие 6:5). Понякога човек се нуждае от силно вълнение, за да започне да си търси препитание или да има потомство. Но трябва да има и противоположна сила, която насочва импулсите по път, достоен за одобрение. Човекът се нуждае от ориентация, според която да развива своите способности и сили. Освен това всяка човешка способност трябва да се използва като дар от Бога, за да твори, а именно да рисува, преподава, да свири музика и т.н. Но използването на придобитите способности трябва да служи не толкова за задоволяване на собствените нужди, например повишаване на нивото на личното образование, но и на обществото.
Човек не е машина, която работи по програма и не е животно, което се ръководи от инстинктите си: човек е същество, което знае как да мисли и избира. Той се нуждае от ориентация, а именно напътствие от небето. Без него човек може да се обърка в разнообразието от предоставени възможности. Освен това има много вътрешни и външни импулси, които го подвеждат. Но инструкцията го предпазва от отклонения, като в същото време активира доброто, скрито в душата на човека. В резултат на това човек постига радост и богатство.
Учителите отбелязват, че когато възпитавате, е важно да научите децата на чувство за пропорция, чувство за граници, което ще доведе до чувство за безопасност и сигурност.
Ето защо Бог даде на Своите деца Своето наставление – Тора. Той действаше сякаш в ролята на родител, който възпитава децата си, или в ролята на учител, който наставлява своите ученици.
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com