Месилат Йешарим 34. За съставните части на благочестието. 4. За любовта

Каква е разликата между променливата реалност и Абсолюта? Защо само Творецът притежава качеството на неизменната и неоспорима истина? Фундаменталният еврейски поглед върху природата на битието.

„Съществуващият неизменно“

„Невъзможно е да си представим Неговото отсъствие, защото с Неговото отсъствие ще престанат да съществуват всички останали и няма да остане нищо, което би могло да съществува. При това, ако си представим небитието на всички останали съществуващи неща, това няма да отмени битието на Създателя, благословен да е Той, и няма да Му нанесе вреда“ (Рамбам в „Основи“).

Тези подробни думи имат за цел да ни обяснят понятието „Съществуващ неизменно и неоспоримо“.

Нека обясним по-подробно

Възприемането на реалността от човека е изградено върху възприемането на онова, което е около него, чрез сетивата му. Въз основа на това неговият разум прави изводи за същността на заобикалящите го явления. Разумът прави своите изводи и определя понятията чрез оприличаване.

Повърхностното възприятие на човека вижда във всичко, което му се разкрива, едно задължително и неизменно битие.

Но в действителност това не е така. Всички съществуващи неща не са задължителни сами по себе си, въпреки онова, което казват усещанията на човека. Според разума те не могат да съществуват сами по себе си. Всички съществуващи неща са възникнали някога, ограничени са и са променливи. Тяхното битие е възможно, но не е задължително. Всички те зависят едно от друго, като следствията зависят от причините [1], така че нито едно от тях не съществува само по себе си.

Единственото битие, което съществува само по себе си, е битието на Създателя, благословен да е Той. Неговото съществуване не зависи от нищо друго освен от Него самия. Напротив, всички съществуващи неща освен Него зависят от Него.

Това е очевидно и обосновано съгласно онова, което обяснихме по-рано, когато говорихме за основите на понятието „битие“. Цялата реалност е само едно ограничено разкриване, една „капка в морето“ от неизчерпаемото битие на Създателя. Несъмнено е, че битието на съществуващите неща е невъзможно да си го представим без битието на Създателя. Но от друга страна е невъзможно да си представим, че самото битие на Създателя зависи от това ограничено разкриване на Неговото собствено битие. Това е очевидно.

Всичко това научаваме от Рамбам, от неговото обяснение за основите на възприемането на реалността.

Нещо повече, ако се замислим в действителност, е трудно да разберем битието на всички останали съществуващи неща освен Създателя. Откъде изобщо се взема място за тяхното битие?! Та нали „целият свят е изпълнен с Неговата слава“, няма „място“, свободно от Него, и няма никой освен Него. Затова кабала ни разкрива тайната на цимцум (самоограничаването и свиването на светлината), което дава възможност за битието на нещо друго освен битието на Всевишния.

По този начин се удостоихме да научим, че битието на всички творения е „възможно“, и само битието на Създателя е „задължително“.

„Господ Бог истинният“

„Основата на основите и фундаментът на мъдростта е да знаеш, че има Някой, Който съществува изначално, и Той създава всичко съществуващо. И всички съществуващи неща на небето и на земята съществуват само от истинността на Неговото съществуване. 2. Ако си представим, че Той не съществува, нищо друго не ще може да съществува. 3. А ако си представим, че нищо съществуващо освен Него не съществува, Той единствен ще съществува. Той няма да изчезне поради тяхното изчезване. Защото всички съществуващи неща се нуждаят от Него, а Той, Благословеният, не се нуждае от тях, нито от което и да е от тях. Затова Неговата истинност не е подобна на истинността на нито едно от тях. 4. Именно това казва пророкът: „А Всевишният е Властелин истинен“ (Ирмияу 10:10)“ (Рамбам, Основи на Тората 1:1-4).

Както вече обяснихме, когато говорихме за битието (съществуването), прилагането на това понятие както по отношение на Създателя, така и по отношение на създадените творения, не бива да въвежда в заблуждение, сякаш тяхното битие (съществуване) е подобно. Защото битието на Създателя е неизменно и неоспоримо, а на създадените е само възможно. Същото се отнася и за понятието „истина“, тъй като „при другите няма истина като Неговата истина“.

Нека обясним по-подробно

„Печатът на Святия, благословен да е Той, е истината“. Думата „истина“ (אמת) на свещения език е съставена от първата, средната и последната буква на азбуката, защото „Аз съм първият, Аз съм последният и това съм Аз“ (Шабат 55а и виж Раши там).

Всяко крайно и променливо битие е лъжа: „Това е „лъжлив извор (מעיין אכזב), който пресъхва (дори) веднъж на седем години“ [2] (Пара 8:9).

Ако сме разбрали, че „истината“ е вечна и неизменна реалност, то няма истина, подобна на истинността на Създателя. Та нали битието на всички творения е ограничено, то зависи от нещо извън тях и се променя, преминавайки от потенциал в реалност. Тяхното битие е възможно, но не е задължително. Тяхното битие е временно, а не вечно, а формата им се променя в зависимост от тяхната природа.

А щом е така, нашето обяснение относно понятието „битие“, че битието на останалите съществуващи неща не прилича на битието на Създателя (това е само използване на една дума за по същество различни понятия), се отнася и за разликата между тяхната истинност и Неговата истинност. Както казва за това Абарбанел: „Тъй като в битието на съществуващите неща има „потенциал“, преплетен с „реализация“, и „възможност“, преплетена със „задължителност“, те не са абсолютно завършено действие. Това означава, че тяхното битие не е съвършено и не е абсолютно. Затова те не са абсолютна истина. Но думата „истина“ е справедлива по отношение на първопричината, Създателя, благословен да е Той. Защото Неговото битие е задължително само по себе си, Той е реален във всяко отношение и в Него няма никакви „потенциални“ или „възможни“ аспекти. И съгласно това Неговото битие е различно от битието на останалите съществуващи неща. А поради това Неговата „истинност“, тоест Неговите „действия“, не приличат на истинността и действията на всички останали явления. Защото Неговото битие е неизменно и неоспоримо, а Неговата истинност е абсолютна. А битието на другите само по себе си е само възможно и тяхната истинност и действия са преплетени с „потенциал“, както битието им е преплетено с небитието. Затова се казва, че битието и истината са в Него. А за останалите явления тези думи се отнасят само в ограничено или преносно значение, но не като „име“ или определение“ (Рош Амана 20).

Същото се отнася и за останалите гледни точки и идеи в света, нито една от тях не може да претендира за короната на истината. По силата на своята същност те са плод на размишленията на човека и в тях е заложена ограничеността на човешкото постижение, както и неговата предубеденост (субективност). И е излишно да се казва това за „религиите“, създадени от хората, защото те се променят от поколение на поколение. Променят се тяхната същност и формите на служене в съответствие с промяната в представите на „вярващите“.

По този начин виждаме, че възгледите на хората за истинската същност на Творението и неговата форма, за неговата природа, за религията и философията, за етиката и справедливостта, се променят от една култура към друга и от едно общество към друго. Те менят формата и съдържанието си през поколенията. И е очевидно, че всяко възприятие, чийто източник е „човекът“, е ограничено от собствената ограниченост на човека.

Истинността на битието трябва да бъде отвъд рамките на самото Творение, в Ейн Соф, в безграничната реалност.

Рамбам говори подробно за това в началото на „Море Невухим“ (Пътеводител на колебливите). Още от самия грях с дървото за познаване на доброто и злото всеки избор на човека се извършва между „добро“ и „зло“, които са субективни понятия, а не между обективните „истина“ и „лъжа“, които са понятията за възприемане на реалността такава, каквато е [3].

Тора, която е „дървото на живота“, посочва на човека постигането на „истината“ и „лъжата“ в реалността: „Истината е нашият Цар и няма нищо освен Него“.

Тора ни разкрива тринадесетте Основи на вярата, истината за битието.

Сградата на вярата, върху която вярващият гради своя живот, сама по себе си е основана върху този монолитен фундамент: единствената истина е „Господ Бог истинният“. Осъзнай и осмисли всичко, обяснено досега.

[1] С други думи, всяко съществуващо нещо има свои причини, а причините от своя страна имат свои причини.
[2] „Водите, които „разочароват“, са негодни. Какво представляват водите, които „разочароват“? Тези, които разочароват веднъж на седем години“ (Пара 8:9). И в коментара на Рамбам към тази мишна се обяснява: „Изворите, които от време на време пресъхват, се наричат „разочароващи“. Такива води се наричат измамни поради това, че на тях не може да се разчита и не може да се разчита на тяхното постоянство. Именно това са „неистинските“ неща (Рав Моше Шапиро, „Живей с вяра“ 2:3).

[3] „Доброто“ и „злото“ не са реалността такава, каквато е сама по себе си, а отношението на човека към нея.

Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)

Източник – toldot.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *