Принадлежността към народа на Израел и правото на дял в Бъдещия свят се определят от непоколебимата вяра в тринадесетте Основи на Тора. Еврейският народ е избран да бъде живо свидетелство за присъствието на Създателя в света.
„Всеки от народа на Израел има дял в Бъдещия свят, както е казано: „И твоят народ, всички те са праведници, навеки ще наследят земята, плод на Моето насаждение, дело на ръцете Ми, за Моя прослава“ (Йешаяу 60:21)“ (Мишна, началото на глава „Хелек“, Санхедрин 90а). „А ето кои нямат дял в Бъдещия свят: онзи, който твърди, че в Тора не се говори за възкресението на мъртвите, че Тора не е от небесата, и еретикът“ (пак там).
„И когато човек повярва във всички тези Основи и вярата му в тях стане ясна и непоколебима, той става част от народа на Израел. Тогава е заповед да го обичаме, да проявяваме състрадание към него и да спазваме спрямо него всички заповеди на Всевишния, отнасящи се до отношенията между човека и неговия ближен, до любовта и братството. И дори ако такъв човек съгреши поради страст или защото лошата му природа е надделяла, той ще понесе наказанието за греха си, но ще има дял в Бъдещия свят и ще принадлежи към грешниците на Израел. Но ако човек отхвърли една от Основите на вярата, той отпада от общността и отрича самия фундамент. Такъв човек се нарича еретик или епикорос, изкореняващ насажденията. Заповед е такъв човек да бъде ненавиждан и притесняван, и за него е казано: „Нима да не мразя онези, които Те мразят, Всевишни?“ (Псалми 139)“ (Рамбам, краят на Тринадесетте Основи, коментар към глава „Хелек“).
„Рамбам е казал, че когато човек повярва в тринадесетте Основи, които той е изброил, ще се нарича Израел и ще има дял в Бъдещия свят. И това е така, дори ако не знае нищо друго от цялата Тора. За да достигне духовно съвършенство, му е достатъчна вярата в тези Основи. Затова, когато някой от народа на Израел или пришълец, приел юдаизма и дошъл да намери убежище под крилете на Божественото присъствие, каже: „Научи ме на Тора, за да наследя Бъдещия свят“, необходимо е да бъде научен на тринадесетте Основи на вярата. И само чрез тях той ще получи награда. А без тях човек не може да се нарича Израел“ (Рош Амана 6).
Както виждаме, задължителното условие човек да се нарича Израел е вярата и именно благодарение на нея той се удостоява да стане „наследник на земята на живите“.
Народът на Израел се нарича „вяра“
„Вярата е народът на Израел“ (Зоар 3, 17б). Синовете на Израел се наричат „синове на вярата“ (Зоар 3, 110а). Наричат ги още „Вярващи, потомци на вярващи“ (Шабат 97а).
Те са избрани, за да разкрият и осъществят вярата в света: „Защото Израел е сътворен от Всевишния като главна цел на Творението [1], за разлика от народите на света, които, макар също да са сътворени от Всевишния, не са сътворени като главна цел. Защото сътвореният като главна цел е Израел, а сътворението на останалите народи следва сътворението на Израел, който е главната цел. Сякаш сътворението на народите е нещо съпътстващо, последвало сътворението на главната цел. Следствието, което е главна цел, свидетелства за своята Причина… Затова Израел е първото следствие, и като следствие, което е главна цел, свидетелства за Причината, благословен да е Той“ (Маарал, Хидушей Агадот, Шабат 119б).
И така, стихът пряко провъзгласява: „Вие сте Мои свидетели, а Аз съм Б-г“ (Йешаяу 43:12). „Когато вие сте Мои свидетели, Аз съм Б-г, а когато не сте Мои свидетели, Аз не съм Б-г“ (Сифри Дварим 33:5).
Удивителни и възвишени са тези думи, а предстои да разгледаме и други подобни.
Еретикът не принадлежи към потомството на Израел
„И Създателят, благословен да е Той, вече ни е дал обещание, подобно на човек, който става поръчител за друг. И Неговото поръчителство ни е достатъчно. Той ни е известил, че всички, които са присъствали при Синайското откровение, ще вярват в пророчеството на Моше и във всичко, разкрито чрез това пророчество, както самите те, така и техните деца и децата на техните деца, во веки веков. Защото така е казал Светият, благословен да е Той: „Ето, Аз ще дойда при теб в гъст облак, за да чуе народът Моя разговор с теб и да вярва и на теб завинаги“ (Шмот 19:9).
Затова трябва да се знае, че всеки, който се отклонява от закона [на вярата], даден при това откровение, не произхожда от потомството на тези хора. Така са казали и мъдреците за всеки, който се съмнява в пророчеството: „Неговите бащи не са стояли при планината Синай““ (Рамбам, Послание до Йемен).
Вярата на Израел е наследство от праотците. Авраам, нашият праотец, родоначалник и първи сред всички вярващи, получил обещанието, че „вярата няма да напусне нито него, нито потомците му навеки“ (Зоар 1:85а).
„Същността на това е, че Авраам преди всичко бил подложен на изпитание на вярата си, когато бил хвърлен в огнената пещ. Ако остане непоколебим във вярата си, „ще построим върху него сребърен дворец“ (Шир ха-Ширим 8:9). Този „сребърен дворец“ е зданието на света, изградено върху Авраам. Тъй като той останал непоколебим във вярата си, се удостоил да стане основата и фундаментът, върху който да бъде построен сребърният дворец. Защото за „начало“ може да послужи само онова, чието битие е устойчиво. Затова благодарение на тази вяра той е достоен да наследи както този свят, така и Бъдещия свят. Защото, ако самият той е непоколебим във вярата си, то и неговото битие е устойчиво и той е достоен да съществува както в този свят, така и в Бъдещия. Но онзи, чиято вяра е слаба и неустойчива, не е достоен да съществува нито в този, нито в Бъдещия свят“ (Маарал, Гвурот ха-Шем 7).
Явните чудеса, които Всевишният извършил за потомците на Авраам, извеждайки ги от Египет, както и даряването на Тора, са свидетелство за Онзи, Който ги е сътворил.
„Докато тази общност (общността на Израел) не се пречистила и не станала достойна да приеме Божествената светлина, достойна заради нея да бъде променен естественият ред на природата, за да бъдат показани невероятни чудеса. И тогава всички видели със собствените си очи, непосредствено пред себе си, че светът има Владетел и Пазител, Който го устройва и поддържа реда в него, Който знае всичко, случващо се в света, от най-малкото до най-голямото, възнаграждава за добрите дела и наказва за злите. Този народ станал причина за поправянето на всички сърца до такава степен, че никой от дошлите след него не може да се отклони от Основите на вярата. Сега всички, които живеят в света, признават, че той е бил сътворен, и признават предвечното съществуване на Създателя. А доказателствата за тези Основи са случилото се с народа на Израел и наложеното му наказание“ (Кузари 2:54).
Във „Вратите на вярата“ вече обяснихме колко голямо е задължението на Израел да вярва, съразмерно с величието на откровението на Създателя пред него. Защото най-важното във вярата е верността към разкритата истина. Както казва рабейну Бахия: „И известно е, че няма народ в света, способен да следва истината така, както Израел, защото Тора, която е истинната Тора, е дадена единствено на Израел. Както е написано: „Той възвестява словото Си на Яаков, законите Си и съдбите Си на Израел. Не е сторил това за никой друг народ““ (Кад ха-Кемах, Ерех Емуна).
„Вие сте Мои свидетели, а Аз съм Б-г.“
[1] Това ще бъде обяснено по-нататък.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com