Този, който искрено и постоянно изучава Тора, не се нуждае от големи усилия за развитие на богобоязливост: самата Тора го дарява със смирение, мъдрост и разбиране.
Същото важи и за разрешението да се прекъсне ученето по средата, за да се помисли малко за страха от Бога. Мъдреците оприличават това на добавянето на малко солен пясък (консервант) в мярката с жито. Оттук виждаме: ако някой смеси с житото повече пясък, отколкото е нужно за съхранението му, това се счита за кражба и измама.
Така е и с богобоязливостта: ако човек ѝ посвети повече време, отколкото е необходимо за запазване на „реколтата“ (знанието за Тора), той краде това излишно време от самата Тора, която е трябвало да изучава в този момент. Защото не е разрешено да се отделя време за размисъл и придобиване на богобоязливост повече от необходимото за съхранението на Тора – като всеки трябва да прецени мярката според своята природа и характер.
Истината е, че човек, който е потопен в изучаването на Тора заради самата нея (Лишма) – както обяснихме това понятие в Третите врати – не се нуждае от толкова много труд и усилия, нито от четене на много книги за етика, за да утвърди страх Божи в сърцето си (в сравнение с онзи, който не учи постоянно). Защото светата Тора сама ще го облече в богобоязливост за кратко време и с лекота. Такова е нейното свойство, както е казано: „всеки, който се занимава с Тора в името на самата нея… тя го облича в смирение и богобоязливост“ (Авот 6:1).
В Мишлей Рабата (коментар към Притчи) е казано: „Мъдрост и наставление глупците презряха“ (Притчи 1:7). Ако има наставление, защо е нужна мъдростта, а ако има мъдрост, защо е наставлението? Отговорът е: ако човек е учил Тора и се е занимавал с нея колкото е нужно, то в ръцете му са и мъдростта, и наставлението. Ако ли не – те ще му бъдат отнети насила, и тогава той се нарича глупак.
А в Тана девей Елияху пише: „И край реката, при устието ѝ, от едната и от другата страна, ще израснат всякакви плодови дървета“ (Йезекиил 47:12). Какво е това дърво, което ще израсне в тази река? Това са мъдреците на Тора, в които има Писание, Мишна, закони, повествования, добри дела и практика… Тъй като мъдреците на Тора в този свят пребъдват в думите ѝ, четат Писанието и повтарят наученото… и понеже думите на Тора са сладки за тях, Всевишният се смилява над тях и им дава мъдрост, разбиране, знание и разум да вършат добри дела и да изучават Тора, и всичко е приготвено пред тях…
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com