Една еврейска гледна точка за границите на вярата и смисъла на живота.
В интернет често циркулират теории – като например тези на привържениците на „праничното хранене“ (като Джасмухин), – които твърдят, че човек може да обходи природните закони само чрез силата на мисълта. Според тях, ако вярваме достатъчно силно, можем да спрем да се храним, да спрем да дишаме и дори да станем безсмъртни. Някои хора, водени от любопитство, дори експериментират: опитват се да „вярват“, че са сити, когато са гладни, или се опитват да задържат дъха си с убеждението, че въздухът не им е нужен.
Резултатът обаче винаги е един и същ: тялото си иска своето. Това често поражда съмнения у търсещия човек. Ако в различни учения се казва „Всичко е възможно за вярващия“ или „Според вярата ви ще ви бъде дадено“, защо тогава не можем да спрем да дишаме само със силата на волята? Дали вярата е просто самозаблуда, или може би ефектът изисква много повече време? Възможно ли е, ако в Библията (Авакум 2:4) е казано: „…а праведният чрез вярата си ще бъде жив“, това да означава буквално физическо безсмъртие?
Нека разгледаме този въпрос от гледна точка на юдаизма, логиката и етимологията на свещените текстове.
Границите на илюзията
Фактът изглежда неоспорим: ако човек скочи от небостъргач или реши да спре куршум с чело, вярвайки безрезервно и дълго, че няма да умре – това няма да го спаси. Същото важи и за въздържането от дишане. И от храна. Разликата е само във времето – без храна човек може да издържи по-дълго, отколкото без въздух, и в началото може дори да се самонавие, че се чувства сит, но в крайна сметка биологията надделява.
Вярата не е инструмент за отмяна на физичните закони, създадени от Твореца. Що се отнася до цитатите от други религиозни традиции (като Новия завет), те не са авторитет в рамките на юдаизма и не носят тежест при тълкуването на духовните закони на Тора. Ние трябва да мислим със собствените си глави и да се ръководим от Тора, за да определим истината.
Човек не може да стане безсмъртен чрез вяра. Нещо повече – той не може да стане дори богат или учен само чрез вяра, макар това да е принципно възможно (за разлика от безсмъртието). Ако ставаше само с вяра, защо изобщо да работим, да учим или да полагаме усилия? Може би трябва просто да повярваме и всичко ще ни бъде поднесено на тепсия?
Отговорът е категоричен: Не, няма.
Защо Бог не ни дава всичко наготово?
Възниква въпросът: Нали Бог съществува и Той ни обича? Защо не ни даде безсмъртие или богатство просто така?
Любовта към човека означава желание за най-доброто за него. Но какво е най-доброто за нас? Да получим всичко даром? Великият кабалист Рамхал (Раби Моше-Хаим Луцато) обяснява, че ако получавахме всичко наготово, това щеше да се усеща като подаяние („хляб на срама“).
Много по-добре е, ако ние си го заработим – чрез труда си, чрез преминаване през изпитания, дори чрез временни разочарования. Тогава това ще се усеща като наше постижение. И точно в това ние се оприличаваме – ни повече, ни по-малко – на Самия Бог! Защото Той не получава нищо от никого, а Сам твори и споделя Своето творение с другите.
Въпросът за безсмъртието
Това се отнася за постиженията в този свят. Но безсмъртието е специална тема. Може ли човек по принцип да бъде безсмъртен?
Според Тора – да. Бог е създал Адам първоначално безсмъртен. Но е имало условие: душата му да остане чиста, без примеси на грях. Тогава тя би могла да пречисти и тялото, своята материална обвивка в този физически свят. Ако Адам не беше съгрешил, той щеше да остане безсмъртен. Но той съгрешава и с това въвежда в душата си примес на зло и поквара. В такова състояние душата не може да пречисти тялото напълно, затова то трябва да се разруши (смъртта), за да се изгради наново по-късно. Затова безсмъртието ще бъде възможно едва след Възкресението на мъртвите.
В настоящия свят смъртта е неизбежна даденост и никакви усилия или вяра не могат да я предотвратят.
Нещо повече – в състоянието, в което се намира светът след греха на Адам, безсмъртието тук дори не е благо и няма защо да се стремим към него. Този свят не е място за награда, а място за работа. Тук се трудим, изпълняваме задачи, борим се с препятствия и правим избор. А в Бъдещия свят получаваме наградата. Да, ние се стремим да живеем колкото се може по-дълго, но само за да „заработим“ (чрез добри дела) колкото се може повече. Вечният живот в този свят би бил като постоянно стоене на работа, където заплатата непрекъснато се отлага. Защо да искаме такова нещо?
Що се отнася до плацебо ефекта – той е реален, но има своите граници. Бог е позволил на човека да се лекува чрез природните закони (част от които е и плацебото) и да удължава живота си. Но не е позволил да го прави безкраен. В крайна сметка всеки умира – ако не от болест, то от старост (което също е медицинско определение).
Какво всъщност означава „Вяра“ (Емуна)?
Нека се върнем към споменатия цитат от пророк Авакум (2:4): „…а праведният чрез вярата си (бе-емунато) ще бъде жив“. Тук е ключово да разберем какво означава думата „емуна“, която Тора използва и която обикновено превеждаме като „вяра“.
Ето няколко примера, които показват, че тази дума не означава просто „да вярваш, че нещо е така“:
- По време на битката с Амалек, Моше вдига ръце към Небесата. Въпреки че му е било трудно да ги държи, е написано: „ръцете му бяха емуна (אמונה)“ (Изход 17:12). Какво означава това? Че ръцете му са били „вяра“? Това е безсмислица. Означава, че са били верни, стабилни, твърди – той не ги е отпускал.
- Думата уман (אומן) означава „майстор“, „професионалист“. Човек, който си върши работата стабилно и добре. Той е надежден, можеш да му се довериш.
- Думата амен (אמן) е потвърждение: да, това е така или трябва да бъде така. Вярно е!
- За Бога също е казано: Ел емуна (Второзаконие 32:4). Тук не се превежда „Бог вяра“, а по-скоро, както обяснява коментаторът Сфорно – „не’еман“ (נאמן) – Верен. Тоест надежден, Той няма да излъже, на Него може да се разчита.
Това прави и Авраам, когато Бог му обещава потомство, въпреки че е стар и бездетен. Реакцията на Авраам е „хе’емин“ (האמין) – „И повярва той в Господа, и Той му го счете за праведност“ (Битие 15:6). Авраам по това време не просто е „вярвал, че има Бог“ – той е говорил директно с Него! Защо тогава се казва, че е „повярвал“?
Защото се има предвид доверие. Убедил се в съществуването на Твореца чрез размисъл и наблюдение, Авраам Му се доверява напълно. Въпреки страховете и съмненията, които са го терзаели, той си припомня фактите, надвива емоциите и избира да се довери на Божието обещание. Именно тази твърдост и лоялност му се зачитат за заслуга.
Следователно, когато се казва, че праведникът ще живее чрез „вярата си“, това означава, че той ще черпи сили от своята увереност във Всевишния и доверието си към Него, подобно на Авраам.
Става въпрос за качеството на живота в този свят – живот, изпълнен със смисъл и доверие, докато настъпи моментът за преход. А истинската награда и „безсмъртието“ – те ни очакват в Бъдещия свят. Именно така и Авраам е получил своята награда. И това пожелаваме на всички нас.
Автор – Равин Меир Мучник
Източник – toldot.com