Обикновенно човек мисли: решението дали да помогнем, или не, зависи изцяло от чувството на разположение към ближния. На този, когото обичам повече от себе си – помагам, а на когото обичам по-малко – не помагам.
Струва ми се, че човек винаги обича себе си повече от когото и да било другиго. Да обърнем внимание: Тора не изисква да обичаш другия повече от себе си, дори в идеалния случай. Само – „като самия себе си“, не повече. Това е нормално, че в центъра на човека стои собственото му „аз“, така сме създадени всички ние. Но нашата задача е да се научим в нужния момент да оставяме своето „аз“ настрана и да се съобразяваме също и с другите хора.
Ако обичам себе си повече от другите, защо им помагам?
Отговорът: защото печеля от това. Каква е печалбата? Много просто: помагайки на другите, ние се показваме от най-добрата си страна, създаваме добро впечатление за себе си. Уважават ни. Също така, обикновено получаваме съответната благодарност, а това е приятно.
Човек има потребност да се чувства добър. Помагайки на другите, ние удовлетворяваме тази потребност. Лесно е да се провери: да предположим, че съм се постарал, помогнал съм на някого, а той не е забелязал и не е оценил. Нито уважение, нито благодарност. Ще искам ли да помагам на такъв човек в бъдеще? Разбира се, че не, нека сам се оправя.
Всъщност можем да наблюдаваме: тези, които са се отчаяли да виждат в себе си добър, позитивен човек, например престъпниците, няма да помагат на другите. Те нямат тази потребност, те вече знаят, че са „лоши“. Още един пример, до болка познат на мнозина: децата, които не искат да помагат на родителите си. Причината е, че те получават повече критика, отколкото благодарност и уважение. Ако родителите не са успели да дадат на децата необходимата им признателност и благодарност в замяна, разбира се, те няма да искат да правят нищо.
Така работи това при хората. Решението дали да се помогне, или не, се взема в зависимост от очакваната обратна връзка. Затова обикновено е лесно да се помага на хора, които не са нито съвсем чужди, нито съвсем близки. Така наречените познати от средна дистанция. Те могат да бъдат впечатлени и винаги ще благодарят, както подобава.
Друго нещо са чуждите хора или, обратно, много близките: съпруг/а, родители, най-близки роднини. Помощта за чужд човек обикновено „не се оправдава“: чуждият знае, че няма да има продължение на отношенията и не бърза да показва уважение и да благодари. Възвръщаемостта е минимална.
На много близък човек също е трудно да се помага. Роднините често очакват помощта като нещо, което се подразбира от само себе си, и вместо благодарност има риск да получим критика и недоволство по свой адрес. Да направим впечатление също няма да се получи: тук вече ни познават добре. Тогава защо да помагаме? Не е изгодно!
Какво изисква Тора, предписвайки да помагаме на другите?
Йерусалимският Талмуд (Недарим 9:4) предполага: предписвайки ни да „възлюбим ближния като себе си“[i] (Ваикра 19:18), Тора иска да ни изведе извън обичайните рамки на „изгодно-неизгодно“. По-точно, малко да разшири понятието за изгода. Евреинът, спазващ мицвот (заповедите)[ii], има възможност да помага на другите дори тогава, когато не му се иска, и дори там, където за помощта „няма да платят“. Защото, ако признаваме, че мирозданието има Творец и всички наши действия се записват „Горе“, можем да бъдем сигурни, че постъпвайки правилно, няма да останем на загуба. Напротив, широко известно е изказването на Раби[iii] в Пиркей Авот[iv] (2:1): „…съотнеси щетата, (която ще понесеш поради неизпълнение) на заповедта, с наградата (за следването ѝ), а наградата (за въздържание) от грях – с щетата, която ще понесеш, (ако го извършиш)“.
Длъжни ли сме да помагаме, когато не ни се иска?
Интересно е, че Тора ясно говори за задължението да помагаме дори на такъв човек, с когото сме в лоши отношения. Намираме това в книгата Шмот (Изход), в заповедта за връщане на загубеното (23:4, „бика на врага“) и заповедта да се разтовари падналото магаре (пак там, стих 5, „магарето на врага“). И в двата случая Тора задължава да се положат усилия заради спасяването на имуществото на друг човек[v]. Както виждаме, нежеланието да се помага не служи за оправдание.
Разбира се, въпросът на кого, как и в каква степен да се помага, винаги си остава въпрос. И често – много непрост. За съжаление, ние не сме на нивото на праотеца Авраам, който помагал на всички без изключение във всяка ситуация (помните ли как приемал гости на третия ден след обрязването?). Но нашата задача е да работим над качеството хесед (милосърдие), да не се поддаваме на леността и другите уловки на злото начало, което се опитва да ни попречи да проявяваме милосърдие.
Изглежда, че този, който иска да „расте“, развивайки в себе си желание да помага, преди всичко трябва да обърне внимание на най-близките си хора. Често именно с тях живеем в определена система на отношения, организирана на принципа „ти – на мен, аз – на теб“. Задълженията на всеки са ясно разписани. Условно: жената мие чиниите за всички, мъжът пазарува за всички. Да излезеш от рамките на тази система, да направиш повече, да облекчиш в нужния момент товара на близкия човек, без да очакваш нещо в замяна, понякога е много трудно. Това е, според нас, истинският хесед, най-ценното.
[i] „Возлюби ближния“ – далеч не е единственият стих в Тората, от който се извежда задължението да помагаме на ближните. Виж въведението към книгата на Хафец Хаим „Ахават Хесед“, там авторът привежда дълъг списък с цитати от Тората, където става дума за хесед (милосърдие към ближния, необходимостта да му се прави добро). Практически няма седмична глава, в която да не се споменава под една или друга форма задължението да се помага на ближния (бел. на автора на отговора).
[ii] Заповеди, дадени на евреите.
[iii] Раби Йехуда а-Наси (или просто Раби; 3896-3980 / 135-220 г., Ерец Исраел) – наси (глава) на висшия еврейски съд – Санхедрина, съставител и кодификатор на Мишна.
[iv] „Пиркей Авот“ – последният от деветте трактата на четвъртия раздел на Мишна, раздела Незикин („Щети“). Представлява сборник с изречения на танаите – мъдреците на Мишна. Основното съдържание на трактата е етическо учение. В Талмуда (Бава Кама 30а) е казано: „На този, който иска да бъде праведник, му трябва да постъпва съгласно трактата Авот“.
[v] В първата част на своята книга „Ахават Хесед“, гл. 4, Хафец Хаим подробно разглежда тази тема (бел. на автора на отговора).
Автор – Нохум Желязник
Източник – toldot.com