Статия от равин Свирски по темите от втората седмична глава в Тора – „Ноах“
Тора характеризира Ноах така: „Ноах иш цадик, тамим беше в своите поколения“ (Берешит, 6:9).
Засега умишлено не превеждам ивритските понятия, характеризиращи трите качества на Ноах, но думата „цадик“ („праведен“) мисля, че е ясна за всички.
Коментаторите обръщат внимание на уточнението: „беше в своите поколения“.
Ето един много известен коментар на Раши (върху Берешит, 6:9) по този въпрос:
„Има равини, които обясняват това в полза на Ноах: ако той живееше в поколение на по-праведни хора, щеше да бъде още по-праведен; но някои го дискредитират: Ноах е праведен спрямо своето поколение, но ако живееше в поколението на Авраам, той не би имал никаква значимост.“
Раши се позовава на трактата от Талмуда „Санхедрин“ (108а).
В Талмуда обаче за това се говори малко по-различно: „Рав Йоханан [казва]: в неговото поколение, но не и в други поколения.“
Бележка под линия в изданието на Талмуда „Сончино“, обясняваща това мнение, уточнява: „В други поколения той би бил обикновен човек.“
Оспорвайки това мнение, рав Лакиш казва: „[Бил е праведен] в неговото поколение, а колко повече (по-високо) [би бил] в други поколения.“
Да се върнем към думите, с които Всевишният¹ е охарактеризирал Ноах.
איש «Иш»
В Тора това не означава просто мъж, а човек с много високо духовно ниво. С този термин в Тора и ТаНаХ² са удостоени такива личности като Моше-рабейну³, цар Давид, Боаз, Мордехай и т.н.
Мъдреците са сметнали, че през последните 2000 години на практика няма хора от такова ниво и затова в сутрешната молитва, благодарейки на Твореца за заповедите, свързани с времето, вместо да кажем: „Благословен си Ти, Творецо, затова че си ме създал мъж (иш)“, ние казваме: „Благодарим, затова че не си ме създал жена.“
По-подробно за значението на тази дума ще поговорим малко по-долу.
צדיק «Цадик»
Въпрос. Кой, освен Ноах, е наречен „цадик“ от Твореца в Тора?
Отговор. Никой.
Той е единственият, удостоен с тази характеристика от Твореца.
תמים «Тамим»
Това е множествено число от תם «там», което нерядко срещаме в източниците от Тора.
В Тора: „Яаков – иш там.“
В Пасхалната агада⁴: „Третият син – там.“
В Агадата обикновено превеждат „там“ като „простият“. Коментаторите обаче отбелязват, че този „прост“ син задава съвсем не прост въпрос: „Какво е това?“ (на иврит: Ма зот?). Обърнахте ли внимание, че местоимението „това“ по някаква причина е в женски род?
Коментаторите обясняват: „там“ усеща присъствието на Шхина⁵ на седера (пасхалната вечеря). Но тъй като е още дете, той само чувства, без да разбира какво усеща и как да го изрази, затова синът-„там“ задава такъв, на пръв поглед, елементарен въпрос.
А „иш там“, обяснява рав Моше Файнштейн, е възрастен човек, който вече е разбрал и овладял своите духовни способности, включително е успял да ги балансира с умението да се ориентира в този свят. „Иш там“ Яаков е цялостна личност.
Ноах е бил не само високодуховен човек, достигнал ниво на пророчество, но той е изобретил и плуга, подобрявайки материално-техническата страна на живота на своето поколение. И главното – успял е да построи ковчега.
Има коментатори, които казват, че „цадик“ се отнася до праведните постъпки, а „тамим“ – до качествата на характера.
И така, как след всичко казано да обясним противоположните мнения на коментаторите относно праведността на Ноах? Мъдреците, разбира се, могат да спорят помежду си, но обикновено не спорят с Всевишния. В кое поколение човек, определен от Твореца като „иш, цадик, тамим“, би бил обикновен човек?
Мидраш Раба⁶ привежда мнението на раби Йехуда (30:9). В поколението на Моше-рабейну или на пророк Шмуел, Ноах не би бил наричан цадик.
В същия мидраш раби Нехемия не се съгласява с него. Според него Ноах е бил праведен в своите поколения дотолкова, доколкото сам е могъл да се издигне в духовната работа над техните страсти и идеали, макар че в такива условия е много, много трудно потенциалът за праведност да се разкрие. А в поколението на Моше-рабейну нивото на неговата праведност би било много по-високо.
Иронията е в това, че Моше-рабейну е реинкарнация (гилгул) на Ноах.
Затова и двамата [раби Йехуда и раби Нехемия] са прави.
Ноах не се е застъпил за своето поколение.
Моше-рабейну е поправил този пропуск, застъпвайки се за народа постоянно.
Но да си представим, че самият Ноах би стоял заедно с всички при планината Синай, би се издигнал, както всички, до ниво на пророчество и би бил в хармония със себе си. Тоест, допускането, че Ноах би могъл да бъде „като другите“, работи, само трябва да се определи мястото и времето.
Но защо изобщо е нужно това допускане? Нали, поне на пръв поглед, то принизява репутацията на праведника. Това е много нехарактерно за мъдреците.
Сега да се върнем към втората част на коментара на Раши, в която се казва, че ако Ноах живееше по времето на Авраам, той не би имал никаква значимост.
Първо, Ноах е живял по времето на Авраам. Авраам е бил на 52 години, когато Ноах е починал.
Второ, поколението на Авраам е било идолопоклонническо. Един цадик и пророк във всяко поколение, а още повече в такова, би имал огромна значимост.
Така че, след като анализираме, разбираме, че Ноах не е сравняван просто с поколението на Авраам, а именно със самия Авраам. Разликата между тях е в това, че Авраам активно учи хората на знанието за съществуването на Твореца и има ученици и последователи, а Ноах в този период не се споменава от Тора.
Нима, не дай Боже, той е престанал да бъде праведник?
И изобщо, къде и защо у мъдреците са започнали съмнения дори в изначалното ниво на праведност на Ноах и дискусията за това?
Всичко е започнало с буквата ו (Вав) в последната фраза на предходната глава „Берешит“ (6:8):
„И каза Хашем⁷: „Ще залича човека, когото сътворих, от лицето на земята…“ И (ו) Ноах намери хен (благоволение, привлекателност) в очите на Твореца“ (Берешит, 6:7-8).
Коментаторите пишат, че ако беше написано „НО Ноах намери благоволение“, тук щеше да има явно противопоставяне на Ноах на неговото поколение и тогава въпроси не би имало. Тук обаче стои не противителен съюз („но“), а съединителен („и“).
Както знаем от ученическите години, елементите на изречението, свързани със съединителен съюз, взаимно се допълват. Затова, заради съюза „и“, разглежданият текст може да се разбере и така, че Ноах също е заслужавал гибел, но само неговото благоволение го е спасило.
Междувременно се появява и друг въпрос. След всички преживявания и катаклизми, останал ли е Ноах праведен и в края на живота си?
Отговорът идва от самата Тора.
Коментаторите питат, защо е казано, че Ноах е бил праведник в своите поколениЯ? Нали човек живее само в едно свое поколение.
Отговор. Той е бил праведник и в поколението преди Потопа, и в поколението след Потопа.
Това обяснение отново потвърждава, че Ноах все пак е бил праведник в поколението на Авраам. И тогава какво се случва с мненията, че той не би значел нищо или не би се наричал праведник?
Отговор на тези противоречия дава рав Ноах Вайнберг, основател и първи ръководител на йешивата⁸ „Еш ха-Тора“.
Има две скали, по които се измерва дейността на човека.
Първата – обективните резултати от дейността му спрямо идеала. По тази скала Ноах, който е притежавал изброените по-горе качества и благоволение, но за сто и двадесет години строеж на ковчега не е привлякъл нито един ученик или последовател, когото да успее да спаси, явно губи в сравнение с Авраам и Моше-рабейну (своето следващо въплъщение).
Втората скала обаче, по която съди Творецът – колко усилия са били положени за постигане на резултата.
И макар Ноах да не е завършил своята работа (неговите следващи гилгулим-въплъщения, казва Аризал⁹, са Йосеф ха-Цадик и Моше-рабейну), по скалата на положените за духовен и емоционален растеж усилия, казва Самият Творец, Ноах е и „иш“, и „цадик“, и „тамим“.
И се оказва, че мъдреците не спорят нито помежду си, нито с Твореца. Но те ни посочват съществуването на две системи за оценка на нивото на човека. А също и как съди Творецът.
Затова е необходимо да знаем и двете мнения. Това е много важен урок за нас.
Да не се опитваме да се сравняваме с другите, ръководени от гордост или слушайки гласа на йецер ха-ра¹⁰ (злото начало), за да се принизим.
С какво можем да сравним тези два възгледа за духовния растеж в наше време?
Единият предлага да сравним много способен равин, израснал в среда на спазващи Тора, и човек, който се е върнал към еврейския живот – баал-тшува¹¹. Нивото на иврит, арамейски език, умението за учене, количеството прочетено и т.н. Човек, който в зряла възраст е дошъл до Тора, в абсолютното мнозинство от случаите явно ще отстъпва по тези критерии.
Но може да се погледне и от друга страна. Да избираш между десетки течения и религии, да разбереш, че Тора е истината, да промениш целия си начин на живот и мислене, да преминеш през подигравки и негативна реакция от обкръжението и близките, да отделиш време и енергия за изучаване на езици, да тръгнеш вече не в детска възраст буквално в първи клас и т.н., и т.н. Това е пътят на баал-тшува.
Неведнъж съм чувал от много големи равини: „Вие, баал-тшува, не разбирате каква награда ви очаква за цялата работа, която вършите, връщайки се към Тора.“
Те се позовават на класически коментатори, включително на Аризал, който е казал на раби Хаим Витал, че неговите заслуги и мицвот са също толкова скъпи на Твореца, колкото и изпълнението на заповедите от танаите и амораите¹², тъй като силата на тума¹³ (духовната нечистота) сега е много по-висока. И това през XVI век в общината на Цфат!
А какво да говорим за нашето време, когато всеки подрастващ с едно натискане на бутон може да получи достъп до такава мръсотия, която е била напълно недостъпна преди половин век.
Две различни скали за оценка на нивото на човека.
На миналия Йом Кипур ние, Барух Хашем¹⁴, бяхме записани в Книгата на живота, затова и преживяхме миналата година, продължавайки нашия духовен растеж.
Сега, когато празниците свършиха, ние се върнахме към обикновения живот и за пореден път започна потоп от различна информация от всички страни.
И като защита Тора ни предлага отново да построим ковчег от шестте постоянни заповеди и да прекараме в него, както Ноах, цялата следваща година.
И все пак, на първо място именно за тези усилия, които ще положим, ще бъдем оценени по скалата, според която Ноах е бил наречен „иш цадик, тамим“.
Бележки под линия:
¹ Всевишният (Всевышний): Един от епитетите за Бог, често използван в рускоезичната еврейска литература.
² ТаНаХ (תנ״ך): Акроним за еврейската Библия, състояща се от три части: Тора (Петокнижието), Невиим (Пророци) и Кетувим (Писания).
³ Моше-рабейну (משה רבנו): „Моисей, нашият учител“ – традиционното обръщение към Моисей.
⁴ Пасхална агада (הגדה של פסח): Текстът, който се чете по време на ритуалната вечеря на празника Пасха и разказва историята за Изхода от Египет.
⁵ Шхина (שכינה): Божественото присъствие, често описвано в женски род. Идеята е, че Божието присъствие обитава сред хората и в света.
⁶ Мидраш Раба (מדרש רבה): Сборник с класически равински коментари и тълкувания върху Тора и други книги от ТаНаХ.
⁷ Хашем (השם): Буквално „Името“. Използва се от религиозните евреи като почтително обръщение към Бог, за да се избегне напразното произнасяне на святото Му име.
⁸ Йешива (ישיבה): Висше учебно заведение за изучаване на Талмуд и други текстове от еврейската традиция.
⁹ Аризал (האר״י ז״ל): Равин Ицхак Лурия (1534–1572), един от най-влиятелните кабалисти.
¹⁰ Йецер ха-ра (יצר הרע): Склонността към злото, егоистичният нагон у човека.
¹¹ Баал-тшува (בעל תשובה): Буквално „господар на завръщането“. Означава евреин, който не е спазвал традициите, но се е върнал към вярата и спазването на заповедите.
¹² Танаи и Амораи: Мъдреците, чиито дискусии са записани съответно в Мишна и Гемара, двете основни части на Талмуда.
¹³ Тума (טומאה): Духовна нечистота, състояние на отдалеченост от святостта.
¹⁴ Барух Хашем (ברוך השם): „Слава на Бога“, „Благословено да е Името“. Често използван израз на благодарност.
Източник – toldot.com