За ролята на богобоязливостта по време на учене
Ето защо истинският път, който Всевишният е избрал, е следният: всеки път, когато човек се готви да учи, редно е първо да се замисли, макар и за кратко, за чистата богобоязливост в чистотата на сърцето си; да изповяда греха си от дълбините на сърцето си, за да бъде неговата Тора свята и чиста. И нека намерението му да бъде да се прилепи чрез учението си към Тора, а следователно – и към Всевишния. Тоест, да се прилепи с всичките си сили към „словото на Г-д – закона на Тора“. По този начин той ще бъде пряко прилепен към Всевишния, ако може така да се каже, защото Той и Неговата воля са едно, както е написано в „Зоар“. А всеки закон и постановление от святата Тора е Неговата воля, защото така е постановила волята Му законът да бъде такъв: кашерно или негодно, чисто или нечисто, забранено или разрешено, виновен или оправдан.
Дори когато човек изучава повествователната част на Тора, от която не произтичат законови постановления, той е прилепен към Словото на Всевишния. Защото цялата Тора, като цяло и в частност, и във всичките ѝ подробности, е дадена от устата на Б-г на Моисей на планината Синай, както са казали Мъдреците в края на втора глава на трактата Мегила и на други места. А в Мидраш Шмот Раба (47) пише: „Напиши си тези думи“ (Шмот/Изход 34:27) – в часа, когато Светият, благословен да е Той, се открил на Синай, за да даде Тора на Израил, Той казал на Моисей по ред Писанието, Мишна, Галаха и Агадот, както е казано (Шмот/Изход 20:1): „И Б-г изрече всички тези думи“, дори и това, което ученикът пита своя учител“.
Нещо повече, всеки път, когато човек изучава Тора тук, долу, всяка дума, която той произнася, е сякаш дума, излизаща в същия този миг и от устата на Всевишния. Така намираме в трактата Гитин (6б) по повод историята с наложницата в Гива: „и наложницата му извърши прелюбодеяние“, равин Евиатар казал: „муха намерил“, а равин Йонатан казал: „косъм намерил“… И срещнал равин Евиатар пророк Илия и го попитал: „Какво прави Всевишният?“ Пророкът му отвърнал: „Занимава се с историята за наложницата в Гива“. „И какво казва?“ „Евиатар, сине мой, казва така, а Йонатан, сине мой – така“. Тоест, тъй като равин Евиатар и равин Йонатан са изучавали въпроса за наложницата в Гива, то в този момент и Всевишният, така да се каже, е повтарял техните думи.
А Той и Неговата реч са едно, както е написано пряко във Второзаконие: „да обичаш Г-да, твоя Б-г“ (Дварим/Второзаконие 30:20), което се тълкува като отнасящо се до изучаването на Тора (Недарим 62а); а самият стих завършва с думите „и да се прилепиш към Него“.
И затова цар Давид е казал (Псалми 119:72): „По-добра е за мен Тора от Твоята уста, отколкото хиляди златни и сребърни монети“. Сякаш казва: сърцето ми се радва, когато се трудя над святата Тора с всички сили, защото си припомням, че тя е Тора от Твоята уста; че всяка дума от Тора, която сега изучавам, е излязла и сега също излиза от Твоята уста.
И затова светостта на цялата Тора е еднаква, без абсолютно никакво различие или промяна, защото всичко е реч от устата на Всевишния. И ако в Тора липсва дори една буква от стиха: „А ето имената на старейшините на Исав според племената им, според местата им, с техните наименования: старейшина Тимна, старейшина Алва, старейшина Йетет“ (Берешит/Битие 36:40), тя е невалидна (негодна) точно както ако липсваше една буква в Десетословието или в стиха „Шма Исраел“. За това е писал и Рамбам (Маймонид), а то е взето от Тана де-вей Елияу.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com