Смисълът на израза „изучаване на Тора заради самата нея“ се заключава в това, че изучаването трябва да се води заради самата Тора – заради разбиране, анализ и нови изводи, а не заради гордост или изгода.
Но всъщност смисълът на концепцията „изучаване на Тора заради самата нея“ е „в името на Тора“. Това понятие се съгласува с тълкуванието на Рош на изказването на раби Елазар, син на раби Цадок (Недарим 62): „Прави нещата в името на техния Създател“ – в името на Всевишния, Който е направил всичко заради Себе Си, „и говори за тях в името на самите тях“ – всички твои изказвания и разбор на думите на Тора нека бъдат в името на Тора, например – да знаеш и разбираш, да правиш нови изводи или да градиш аналитични конструкции, а не заради подигравка и гордост“. В това тълкувание се обръща внимание на разликата в изказванията на раби Елазар: по повод на действието той е казал „в името на техния Създател“, а по повод на речта – „в името на самите тях“. Затова относно действието той е обяснил – „в името на Всевишния, Който е направил всичко заради Себе Си“, а относно речта – „в името на Тора и т.н.“
Очевидно той е имал предвид следното. Когато човек изпълнява заповед, за да бъде тя идеална, е нужна приобщеност към Б-г и най-чистата мисъл, възможна за неговия разум и постижение, за да бъде възхвален Всевишният и за да се предизвикат поправяния на световете и силите, и на висшите порядки. Такъв е смисълът на изказването „в името на техния Създател“, защото „всичко е направил Г-спод заради Себе Си“ (Притчи 16:4), и са казали Мъдреците: „заради Неговото възхваление“. И макар че е несъмнено, че и относно заповедите, главното в тях, това, без което те не се считат за изпълнени – е изпълнението в реалността, а особената интенция и чистота на мисълта не са необходимо условие, както обяснихме по-горе, в края на Първа врата, въпреки това светостта и чистотата на мисълта се присъединяват към основното действие в реалността, пробуждат и предизвикват по-силни поправяния в света в сравнение със ситуация, когато заповедта е изпълнена без приобщеност към Б-г и святост на мисълта.
Но за поведението на човека в часа на изучаване на Тора, на законите на заповедите, е казал раби Елазар: „„и говори за тях“, тоест речта за заповедите и техните закони, трябва да бъде „в името на самите тях““. Тоест, в името на думите на Тора, а именно – да се знае и разбира, да се правят изводи и да се анализира. (А при Раши е имало друг вариант на текста: «и говори за тях в името на Небесата», и затова той е обяснил, че всички твои намерения трябва да бъдат в името на Небето. Но относно същността на концепцията «заради самата нея», която Мъдреците споменават на всяко място, Раши също, несъмнено, я обяснява по същия начин, както и Рош тук според неговия вариант на текста. А и Раши тук няма предвид двекут, а само иска да подчертае, че учението не трябва да бъде с цел подигравка и гордост, както е написал Рош; и това очевидно произтича от завършека на думите на раби Елазар, син на раби Цадок: «не прави от тях венец, за да се възвеличаваш с тях и т.н.»).
Затова Талмуд завършва изказването за раби Йоханан бен Закай, който не е оставил [неизучен нито един стих от] Писанието, Мишна, законите, агадот и т.н, за да изпълни казаното (Притчи 8:21): «За да дам в наследство на обичащите ме същественото, и техните съкровищници аз напълвам», и там от контекста следва, че това е пряка реч на самата свята Тора, която «възпява отвън», че е в нейната сила да въздаде блага награда на всеки, който размишлява за нея и се занимава с нея поради самата любов към нея, в буквалния смисъл, тоест – за да добави в нея изводи и дълбок анализ. Това са «обичащите ме».
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com