Мъдреците са учили, че на Съда ще се пита за пълнотата на изученото. Дори голямо усърдие в четенето на псалми не заменя старателното усвояване на всички области на Тора.
Относно концепцията за изучаване на Тора заради самата нея, истината е ясна, че „заради самата нея“ не означава „с плам и прилепеност на мисълта към Б-г“, както смята днес мнозинството от народа. Защото Учителите са казали в мидраша (Шохер Тов, Псалми 1:8), че цар Давид е молил Всевишния, занимаващият се с Псалмите да се счита при Него сякаш се занимава с [най-сложните закони за ритуална нечистота на] проказа и шатри. По този начин виждаме, че старателното и задълбочено занимание със законите на Талмуда е по-възвишено и обичано от Всевишния в сравнение с четенето на Псалми. А ако „заради самата нея“ означаваше именно плам и прилепеност на мисълта, то няма по-забележителна прилепеност на мисълта към Б-г от правилното четене на Псалми през целия ден. И освен това, кой знае дали Всевишният се е съгласил с него по този въпрос, защото не намираме в думите на Мъдреците какъв отговор е получил Давид на своята молба.
Освен това, за прилепеност би бил достатъчен един трактат, или една глава, или една мишна, за да се занимава човек с нея през всичките дни на живота си с упоение, въодушевление и плам. А ние намираме в думите на Учителите обратното, защото те са казали за раби Йоханан бен Закай (Сука 28), че той не е оставил [неизучен нито един стих от] Писанието, Мишна, законите, агадот и т.н. Той през цялото време е смятал, че все още не е изпълнил задължението за изучаване на Тора заради самата нея с това, което е изучил досега, и затова през всичките дни на живота си се е старал да добави още нещо към изученото, от ден на ден и от час на час. А в Мишлей Раба, 10: „Казал раби Ишмаел, ела и виж колко суров е денят на Съда, защото в Бъдния свят Всевишният ще съди целия свят… идва онзи, у когото в ръцете има Писание, но няма в ръцете си Мишна, Всевишният се отвръща от него и адските мъчения се усилват в него… и те го вземат и го хвърлят в ада. Идва онзи, у когото в ръцете има два раздела от Мишна или три, Всевишният му казва: сине мой, защо не научи всички закони… Идва онзи, у когото в ръцете има закони, казва му: сине мой, Тора коеним защо не си изучил… Идва онзи, у когото в ръцете има Тора коеним, Всевишният му казва: сине мой, Петте петокнижия на Тора защо не си изучил, защото в тях има четене на Шма, тфилин и мезуза. Идва онзи, у когото в ръцете има Петте петокнижия на Тора, казва му Всевишният: защо не си изучил агада. Идва онзи, у когото в ръцете има агада, Всевишният му казва: Талмуд защо не си изучавал. Идва онзи, у когото в ръцете има Талмуд, Всевишният му казва: сине мой, след като си се занимавал с Талмуд, съзерцавал ли си Колесницата… Тронът на Моята слава – как стои… хашмал – как стои и колко варианта на неговата трансформация има…“, вж. там подробно.
И такова разбиране на концепцията „изучаване на Тора заради самата нея“ изглежда също логично, защото в Талмуда има множество закони, изучаването на които изисква анализ и задълбочаване на мисълта и разума в тяхната материална съставна част, например правилата за жертвоприношения на птици и нида, които са същността, „тялото“ на законите на Алаха, или обсъжданията в Талмуда, и правилата относно това как съдът разглежда твърденията на заподозрян в измама; и е почти невъзможно при дълбоко изучаване на такива закони човек също да се намира в състояние на двекут – прилепеност към Б-г в съвършенство.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com