Моше е могъл да постигне абсолютното Единство на Всевишния, за разлика от другите праведници, които са се фокусирали върху аспекта на Неговото царство.
Затова нашият учител Моше е бил готов за пророчество по всяко време, както е казано (Бамидбар 9:8): „Стойте и ще чуя какво ще ви заповяда Г-спод“, и както са казали нашите учители.
Бележка на автора:
Това е и една от причините, поради които праотецът Яков е казал „Благословено да е славното име на Царството Му во веки веков“, а нашият учител Моше не е произнесъл тази фраза, както са разказали Мъдреците (Псахим 56).
Защото от фразата „Благословено да е славното име на Царството Му во веки веков“ може да се разбере, че съществува и реалност на сили и светове, и както писах по-горе в гл. 11, вж. там, и затова праотецът Яков я е казал, съответно на своето ниво. Но нивото и постижението на Моше са самото единство на думата „Един“ в четенето на Шма, както обяснихме, и затова той не е казал „Благословено да е славното име на Царството Му во веки веков“, когато е провъзгласявал Единството на Всевишния.
Затова той е постигал своето пророчество на всички места, където и да се е намирал, напълно еднакво, без никаква разлика, както са казали Мъдреците: „Защо Всевишният е говорил на Моше от храста? За да те научи, че няма място на земята, свободно от Неговото присъствие, защото Той е говорил с него дори от храста“, в съответствие с колосалното ниво на Моше. И само когато е поискал „покажи ми, моля, Своята Слава“ (Шмот 33:18), да постигне същността на този въпрос, внушаващ трепет, и да види как цялата земя е пълна със славата на Всевишния и няма място, свободно от Него – това не му било дадено. Всевишният му отговорил: „не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив“. Но Моше през цялото време е напредвал към това ниво, докато не успял да го достигне и се удостоил с него преди напускането си на света, в максимално възможното съвършенство, достъпно за човек в този свят. Както намираме във Второзаконие, в главата „И ще бъде, ако послушате“ (Дварим 11), че първо е казал „да обичате Господа, вашия Б-г“ и т.н., и веднага след това, в следващия стих – „и ще дам Аз дъжд на вашата земя“, говорейки от името на Бога, Който дава и действа. Защото Моше напълно се е самоотстранил в своите очи от реалността и само Шхина (Божественото присъствие) говори, затова и е казал „и ще дам Аз“. За това са казали и Мъдреците: „Шхина говори от гърлото на Моше“, и както казва Писанието: „уста в уста говоря в него“, не е написано „с него“, а „в него“, буквално вътре в него.
На това ниво в съвършенство не се е удостоил нито един човек освен него от момента, в който е съгрешил Адам, първият човек, и няма да се удостои с него никой човек на земята, докато не дойде Избавителят, дано бъде скоро, в наши дни. Както свидетелства святата Тора (Дварим 34:10): „И не се е издигнал повече пророк в Израил като Моше“.
(И макар това да е казано в минало време, Тора е вечна и се отнася и за следващите поколения, така че след като всяко поколение си отиде от света, ще можем да кажем, че в това поколение не се е издигнал пророк, подобен на Моше, на неговото ниво).
И затова са казали в Тана де-Вей Елияу: „Човек е длъжен да казва: „Кога моите деяния ще достигнат деянията на моите праотци, Авраам, Ицхак и Яков“, но не са казали „ще достигнат деянията на нашия учител Моше, мир нему““.
Но въпреки това, достойно е за всеки истински богобоязлив евреин, поне в часа, когато застава на молитва, да анулира в чистото си сърце, според своите възможности и разбиране, всички сили в света и всички свои собствени сили, сякаш няма никаква друга реалност в света; и да приобщи сърцето си само към Всевишния, Единствения Господар, благословен да е Той. Поне от време на време си струва [да се опитваме да достигнем това ниво при молитва]. Защото в действителност не всички моменти са еднакви по чистота на сърцето, и особено в нашите поколения е почти невъзможно постоянно да се молим на това високо ниво. И вече е казал рав Шешет от името на Рав Елазар бен Азария (Эрувин 65): „Бих могъл да освободя целия свят от задължението да се моли“[1]. Въпреки това, чистият служител на Твореца, който винаги в сърцето си внимава всичките му дела да бъдат желани пред Г-спод, ще може да достигне такова ниво в молитва, поне понякога.
И сега можем да разберем какво са имали предвид Мъдреците в изказването, че „молещият се трябва да обърне сърцето си към Мястото“ (Брахот 31), а също и изказването в трактата Авот: „Когато се молиш, не прави молитвата си рутина, а милосърдие и молба пред Мястото“. Има се предвид, че трябва много да се внимава да не се обръща сърцето в молитва към никоя сфира, дори и еманирана. И не само че не трябва да се насочва мисълта към никоя сфира и висша сила, защото това е служене без истинския Б-г и „отсичане на насажденията“, но е правилно и достойно да се анулират по своя воля с пълно отрицание всички висши и низши сили, а също и всички собствени сили, сякаш не съществуват в реалността. (И не само по време на молитва, но и изучаването на Тора, за да устои както трябва, също трябва да бъде на това ниво, както са казали Мъдреците (Сота 21): „Думите на Тора остават само у онзи, който прави себе си като този, когото го няма“). И да прилепи чистото си сърце в молитва само към Мястото на света, Единствения на света, Безкрайния, благословен да е Той, Който изпълва целия свят и всички светове, и няма място, свободно от Него.
И вж. Рокеах: „Когато казва „Благословен си Ти, Г-споди“, не трябва да се мисли за Славата, видима в сърцето на пророците, и видението на Трона, а само за Г-спод, Той е Б-г на небето и на земята, и в целия свят, Б-гът на праотците“. И разбери.
Коментар
В тази глава авторът завършва обяснението на разликата между пророчеството на Моше и на праотците, и обяснява защо Яков е казал „благословено да е славното Име на Неговото Царство“ след четенето на Шма, а Моше не го е казал. Защото тази формула изразява аспектът „от наша страна“, според който има реалност на сили и светове, а Всевишният властва над тях, и това е „низшето Единство“. Това не се отнася за Моше, чието пророчество е било в аспекта „от страна на Всевишния“, в постижението, че няма нищо друго освен Твореца.
Но цимцум и кав са едно, и „висшето Единство“, за което намеква думата „един“ в Шма, включва в себе си и „низшето Единство“, единството на властта и царството, изразено с формулата „благословено да е славното Име на Неговото Царство“. Затова, както е посочено в глава 11, не е нужно твърде дълго да се задържаме върху думата „един“ в Шма и да мислим подробно за това, че Всевишният властва над всеки детайл на мирозданието. Защото когато сме казали, че Творецът е един и единствен в реалността в аспекта „от Негова страна“ и освен Него изобщо няма нищо, това включва в себе си и единството в аспекта „от наша страна“, „низшето единство“, единството на властта.
По-нататък авторът подчертава, че по правило нивото на Моше няма отношение към нас и нашето служене. И въпреки това, по време на молитва можем да се докоснем до него и, доколкото ни е по силите, да размишляваме върху това, че няма нищо друго освен Твореца.
В тази глава, както и в цялата Трета врата, авторът се съотнася с концепциите на учението на хасидизма, което подчертава идеята за иманентността на Бога, тоест аспекта „от Негова страна“ в неговата терминология, и разпространява тази идея сред обикновения народ. Раби Хаим предпазва от простото и примитивно разбиране на тази дълбока концепция и от практическото ѝ следване без баланса, който се състои в противоположната концепция на възгледа „от наша страна“.
[1] Тъй като хората не са в състояние да се съсредоточат правилно по време на молитва.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com