Всевишният „изпълва всички светове и обгръща всички светове“. Това са два аспекта на разкриването на Б-га в света.
Но за да разберем защо е казано: „По образа на Всесилния (Елоким)“, защо е споменато именно това Име, а не някое друго от Имената на Б-га, трябва да се обясни значението на Името „Всесилен“. То е следното: Б-г притежава всички съществуващи сили – както е обяснено в Тур (Орах Хаим, гл. 5).
А какво означава, че Той се нарича „Притежател на силите“? Това, че качествата на Всевишния не са подобни на качествата на човек от плът и кръв. Когато човек строи сграда – например от дърво – той не създава сам дървесината. Той взима вече съществуващи трупи и ги използва за строежа. И когато построи сградата според желанието си, дори и да напусне мястото – сградата ще продължи да съществува.
Но по отношение на Твореца не е така. Както при сътворяването на всички светове – когато Той ги е създал от нищо със Своята безкрайна сила – така и оттогава, всеки ден и всяко мигновение, цялото им съществуване, ред и реалност зависят единствено от това, че Той продължава да оказва върху тях постоянно влияние със Своята сила и светлина. А ако Той оттегли от тях дори за миг Своето влияние – веднага всички те биха престанали да съществуват.
Както формулирали Мъжете на Великото събрание (в сутрешната молитва): „Който обновява по Своята доброта Първосътворението всеки ден, постоянно“ – тоест постоянно, всяко мигновение. Доказателството им е от Псалм 136: „Създаващ великите светила…“ – не е казано „който е създал“, а „създаващ“.
Бележка на автора. Това обновяване е невидимо за очите[1]. Но четирите Висши Основи[2] – корените и източниците на всичко (както е казано в Зоар, Ваера 23б, че те са основата на цялото мироздание и неговата същност) – които са отразени в четирите букви на Името Хавая, тяхното съединение и комбинации във всеки момент са напълно непостижими. И Той ги обновява всяко мигновение според Своята Воля.
А как се комбинират те всяко мигновение? Това са 1080 комбинации от буквите на Името и неговите огласовки, които се сменят в рамките на един час – и всеки час е с различни комбинации. Също така комбинациите през деня не са същите като тези през нощта. И нито един ден не е подобен на друг. Затова и е казано именно: „обновяващ Първосътворението“[3].
Затова Той се нарича „Всесилен“ (Елоким) – Притежател на всички сили. Той е Притежателят на всяка индивидуална сила във всички светове, Той им дава сила и енергия всяко мигновение. Те се намират в пълна зависимост от Него, а Той винаги може да промени тяхното състояние и да им даде нов ред – според Своята воля[4].
Бележка на автора. Макар че името Елоким (силен, бог) е общо за всички притежатели на сили в света – и всички управители, горе и долу, се наричат елоким, както се казва в (Псалми 96:5) „боговете на народите“, (Миха 4:5): „защото всички народи ще вървят всеки в името на своя бог (елоким)“ – виж също Зоар (Ваикра 8, Балак 208) относно израза „и дойде Бог (елоким)“, използван в Писанието за Авимелех, Лаван и Билам. Там се има предвид духовният егрегор, назначен над тях да ги управлява. Също така и земните съдии се наричат елоким. В Саба (96) се казва: „Едно име от всички останали имена се разпространи и раздели на множество пътища и пътеки, и се нарича елоким… и това име се раздели на служители и поставени, които управляват останалите народи…“
Но нито един от тях няма сила от самия себе си – само толкова, колкото Всевишният е установил да им даде сила и енергия, за да властват във вселената. И затова Той се нарича „Бог над боговете“ (Псалми 136:2), както и е казано (Шмот 18:11): „Защото Господ е велик над всички богове (елоким)“, „и всички богове (елоким) ще Му се поклонят“. Дори и идолопоклонниците Го наричат „Бог на боговете“ (Даниел 2:47).
Затова идолите се наричат „други богове“ – тоест тяхната сила не произтича от самите тях, а от по-висша сила, а тази висша сила черпи своята сила от друга, още по-висока, и така нататък – до Истинския Владетел на всички сили – Всевишния.
Затова е казано (Йермияу 10:10): „А Господ е Бог (Елоким) истинен“ – защото Той е Единственият, Който действително притежава силата на всички, и всички черпят силата си от Него. За това се говори и в (I Царе 18:39): „И паднаха по лицата си и казаха: Господ – Той е Бог.“
Коментар
Както подробно обяснява авторът в Третите Врата, Всевишният „изпълва всички светове и обгръща всички светове“. Това са два аспекта на Неговото разкриване в света. От една страна – от гледна точка на човека – светът е реална, пълноценна действителност, в която има различие на места, сили и степени на святост, а Всевишният управлява и властва над нея. Този аспект е свързан с Името Елоким (Всесилен).
Но от гледна точка на Всевишния, Той изпълва всички светове и сякаш те въобще не съществуват спрямо Него. Този аспект е символизиран с Името Авайе (הוי“ה).
Авторът обяснява в нашата глава, че човек е сътворен по образа на Елоким (Всесилния). Човек в никакъв случай не прилича на Б-га в онзи аспект, в който – от Негова гледна точка – Той изпълва световете и ги анулира; а само в онзи аспект, в който светът съществува като реална действителност, а Той го управлява. Именно в този аспект човек може в някакъв смисъл да се уподоби на Всевишния чрез изпълнението на заповедите – както ще бъде обяснено в следващите глави.
[1] Защото обновление означава, че има промяна в сравнение с онова, което е било преди.
[2] Първоначалното място, където Всевишният като че ли се свързва с мирозданието, се намира в тези четири Висши Основи. Виж по-нататък: Врати 2, глава 6 – в първия коментар; Врати 3, глава 10; коментар към Врати 2, глава 5.
[3] Тоест в корените на творението съществува постоянно обновление, но не на онова равнище, на което се намираме ние. На нашето ниво реалността изглежда постоянна, непрекъсната и последователна. В Третите Врата се обяснява, че и нашата реалност във всяко мигновение възниква от нищото.
[4] Създателят подрежда мирозданието във всяко мигновение и променя начина на управление. Понякога Той подчертава и засилва едно Свое качество, а понякога – друго. При човека също съществува нещо подобно – възприятието на реалността може да се промени в зависимост от емоциите: понякога всичко изглежда прекрасно, а понякога – напротив, въпреки че реалността обективно не се е променила.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com