Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Покойник трябва да бъде погребан задължително преди настъпването на нощта.
1. Заповедта да се погребе покойник е една от заповедите на Тора, както е казано в „Дварим“ (21:23):
„Не оставяй тялото му през нощта… погреби го в същия ден.“
Ако няма близки роднини, всеки евреин е длъжен сам да се заеме с това, дори да заема висок пост или да е в напреднала възраст.
Тази заповед се нарича хесед шел емет – истинска добрина, защото покойникът не може да върне нито благодарност, нито услуга. Това е напълно безкористен акт.
2. Покойник трябва да бъде погребан задължително преди настъпването на тъмнината. Смята се, че душата страда, ако тялото не бъде погребано навреме. Разрешено е да се отложи погребението само ако има основателна причина, свързана с почитта към починалия – например, за да бъде докаран ковчегът, специално погребално облекло или за да пристигнат роднини.
В Израел за правилния ред на погребението се грижи хевра кадиша („свято братство“) – погребалното общество. В диаспората обаче такива общества не винаги съществуват, затова често семейството трябва само да проследи всичко.
Такава случка станала, когато раби Исраел Салантер живеел в град Ковно. Починала бедна жена, без никакви средства. Започнал спор кой трябва да се заеме с погребението. Погребалното братство на Слободка казало, че това е задължение на жителите на Ковно, а те на свой ред отговорили, че и хората от Слободка трябва да поемат отговорност.
Точно тогава рав Салантер се молел сутрешната молитва. Бил завършил Шма и се канел да започне Амида – молитва, по време на която не бива да се прекъсва. Като чул за какво се спори, той свалил тфилин, повикал учениците си и казал: „На тази жена няма кой да ѝ направи погребение, затова всички други заповеди отстъпват.“ И заедно с учениците си отишли да я погребат.
3. Когато има нужда от участие в погребение, се прекъсва изучаването на Тора. Ако обаче вече има достатъчно хора, които да се заемат с погребението, не е нужно да се прекъсва ученето.
Но ако е починал велик мъдрец, всички прекъсват ученето и го изпращат в последния му път. Ученето в хедер (начално религиозно училище) не се прекъсва дори когато се погребва голям мъдрец на Тората.
4. В малко населено място, където няма хевра кадиша, всички жители са длъжни да прекъснат работата си, докато не бъде организирано всичко необходимо за погребението.
Ако обаче такова братство съществува, работата се прекъсва само по време на самото изнасяне на покойника.
14 декември – 13 юни
5. Човек, който види погребална процесия и не се присъедини поне за няколко крачки (около два метра), нарушава забраната „не пренебрегвай бедните“. Заповедта да се съпровожда покойник има за цел да облекчи страданието, което душата изпитва при напускането на този свят. В този момент човекът е истински беден – той няма вече нищо, затова тази добрина е толкова важна.
6. Няма задължение да се придружава покойник чак до гроба, но е необходимо да се уверите, че в края на процесията ще останат поне десет човека. Те ще кажат кадиш и специалните благословии.
Рав Йосеф Хаим Зонненфелд, който живеел в Йерусалим, винаги участвал в процесиите при погребението на мъдреци на Тора. Той вървял чак до Елеонския хълм и не си тръгвал, докато не затворят гроба.
През 1900 година, в навечерието на седмия ден от Песах, имало погребение на един от мъдреците. По същото време от Йерихон към Йерусалим се придвижвали около 30 000 мюсюлмани в шествието „Наби Муса“. Евреите вече били почти стигнали Елеонския хълм, когато забелязали огромната тълпа и се изплашили. Решили, че само най-младите ще останат с покойника и бързо ще го издигнат на хълма.
Рав Зонненфелд отказал да се върне и тръгнал с тях. Когато арабите били вече съвсем близо, той се качил на една ограда и подал знак на шейха да спре. Изненадващо, шейхът веднага спрял шествието и се приближил. Казал, че го е направил от уважение към възрастния равин. Рав Зонненфелд му благодарил, и групата успяла да завърши погребението.
След това трябвало да изчакат всички поклонници да минат, и едва вечерта, когато в синагогите вече била започнала празничната вечерна молитва, се върнали в Йерусалим. Това бил последният ден от Песах (вечерта на Йом Тов).
7. В наши дни е прието жените също да присъстват на погребения, но трябва предварително да бъдат предупредени, че не е желателно да влизат на самото гробище.
8. В някои общности е прието, че синовете не участват в погребението на баща си, но присъстват на погребението на майка си.
9. Изключително важно е да се говори за покойника и да се оплаква. Тази част от траурната церемония се нарича еспед. Обикновено се избира човек, който може да развълнува останалите и да събуди в тях истинска тъга. Говори се за добродетелите и добрите качества на починалия – разрешено е леко да се украсят, но не и да се преувеличават или измислят. Груби преувеличения или приписване на неща, които не са истина, могат да причинят страдание на душата на покойника.
15 декември – 14 юни
10. Еспед (траурна реч) се прави и за починали жени, дори когато присъстват мъже и мъдреци на Тора.
11. Ако е починал мъдър човек в Тора или неговата съпруга, еспед е разрешено да се изнесе в синагога или в бейт мидраш (учебна зала).
12. Еспед се прави и за деца. Ако детето е от бедно семейство (или ако родителите са вече възрастни) — започвайки от 5-годишна възраст. Ако е от богато семейство — от 6 години нагоре.
По време на еспед се разказва за добрите постъпки или качества на детето. Ако е било прекалено малко и хората не знаят какво да кажат за него — разказват за добродетелите на неговите предци или роднини.
13. Забранено е да се скубе косата или да се драска кожата в знак на траур по починал, дори тялото му да е на друго място. Но според някои мнения, е позволено да се удря човек с ръка по знак на голяма болка (дори до кръв), когато скърби за голям праведник или мъдрец.
14. Разходите по еспед се поемат от наследниците. Ако самият човек приживе е помолил да не му се прави еспед, неговото желание трябва да бъде уважено.
15. Забранено е да се приближава човек в цицит и тфилин или със свитък на Тората в ръце (дори навит) на разстояние по-малко от четири амот (приблизително 2 метра) от гроб или от тяло на починал. Ако нишките на цицит и тфилин са скрити под дрехите, това е разрешено. Също така е забранено да се казват задължителни молитви или да се чете Тора в близост до гроб или тяло на починал. Изключение се прави, ако се чете нещо в негова чест — например хидушей Тора (негови новаторски идеи по Тората).
16. Ако има преграда, е позволено да се учи и да се моли дори в рамките на четири амот от гроб.
Извън това разстояние няма никакви ограничения, дори човек да вижда гроба пред себе си.
17. В еврейския закон се отдава голямо значение на уважението към тялото на починалия.
Дори след смъртта, особено в първите дни, душата на човека остава свързана с тялото.
Затова еврейската традиция строго забранява аутопсията, освен при крайна необходимост – например, ако може да се спаси човешки живот. Дори тогава трябва да се направи консултация с равин. В наши дни обикновено не е необходимо да се прави аутопсия, за да се определи причината за смъртта. Това често се прави с образователна цел – за обучение на студенти по медицина и млади лекари.
18. Според еврейския закон единственият приемлив начин за погребение е полагане в земята.
Кремацията и подобни методи са строго забранени, тъй като нанасят огромни страдания както на тялото, така и на душата на починалия.
[1] Кадиш — кратка възвишена молитва, възхваляваща Твореца и изразяваща надежда, че Неговото Име ще се възвеличи в целия свят. Чете се по време на молитви, след изучаване на Тора и от скърбящи.
[2] Ама — мярка за дължина, приблизително 0.5 метра. Четири амот = около 2 метра.
Източник – toldot.com