Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Ненавистта не се проявява веднага. Тя зрее в сърцето на човека и чака своя час. Човек трябва да забележи промените в сърцето си и да спре навреме. Натрупването на отрицателни емоции може да навреди не само на самия човек, но и на околните – дори само чрез лоши мисли по техен адрес. Затова Тора не просто съветва да се отдалечим от ненавистта, а я поставя в категорията на забранените неща.
- В Тора е написано („Ваикра“, 19:17): „Не таи ненавист в сърцето си към брат си, открито изобличи ближния си и няма да понесеш грях заради него.“ Оттук се учи, че ненавиждайки ближния, човек нарушава една от заповедите на Тора. Този закон не е ограничен във времето и пространството – той важи както за мъже, така и за жени.
- Този, който ненавижда своя другар (или дори просто познат), лесно може да наруши и други забрани – да отмъщава, да проклина, да клевети и да мами. Ако става въпрос за съдебен изпълнител, обзет от ненавист, той може да наруши забраната „не нанасяй повече удари“ (тоест да наложи по-тежко наказание от предвиденото по закон). Освен това, човек, който ненавижда ближния си, може да създаде незабележимо препятствие за него и така да наруши забраната „не поставяй пречка пред слепия“. Той също може да се отвърне в момент, когато е длъжен да предупреди другия за опасност или за непознат за него забранен акт. Дори добрите постъпки на този, когото ненавижда, ще му изглеждат като нещо лошо.
Ако ненавистта доведе до раздор, ще бъде нарушена забраната „не се уподобявай на Корах и неговата общност“. Ако човек мрази мъдрец от Тора, баща или майка си, своя равин, по-големия си брат, коена, сирак, вдовица или гер (новоприет в юдаизма), списъкът на заповедите, които нарушава, значително се увеличава.
- Ненавистта може да доведе човека до състояние, при което скритото му желание да види падението на своя неприятел става напълно естествено. Не бива да се забравя, че ненавистта не е просто отрицателно качество – тя разрушава вътрешния свят на човека. Ако човек таи ненавистта в себе си, тя постепенно разгаря вътрешен огън, който с времето ще бъде много трудно да се угаси. Този огън или ще стане причина за конфликт, или ще остави дълбока и тежка следа в душата.
- Нужно е този забранителен принцип да се обяснява на децата и те да бъдат научени как да се справят със себе си, когато не могат да изградят добри отношения с другите хора. От страна на родителите би било съвсем неправилно да подкрепят оплакванията на детето за някого с думи като: „Той просто е луд!“ – особено ако го изричат със злоба в гласа и с гневно изражение на лицето.
Яровам от дълго време не разговаря със своя чичо, реб Хаим. Причината е, че според него реб Хаим е постъпил несправедливо при оформянето на документите за наследство. След няколко години на Яровам му се наложило да изпрати децата си в учебно заведение, което се намирало близо до дома на реб Хаим. Той предупредил децата си за нежеланото съседство и им забранил да общуват с чичо си.
В този случай децата не са длъжни да поддържат конфликта. Напротив, те трябва да намалят напрежението, да започнат да навестяват чичо Хаим и да откликват на неговите покани. Заповедта за почитане на баща и майка не се отнася за ситуации, в които това би довело до нарушаване на друга заповед от Тора.
9 септември – 9 март
- Забранено е да се мрази дете, дори ако то нарушава заповедите на Тора. Малко дете до определена възраст се счита за недостатъчно развито и уравновесено, поради което не е задължено да спазва заповедите.
- Не бива да се изпитва омраза към човек, който е далеч от правилното разбиране на Тора не поради равнодушие или поквара, а защото е постоянно зает с работа или е израснал в семейство, отдалечено от еврейските традиции. В Тора е написано „ахиха“ (твоят брат), което означава, че не е позволено да се мрази нито един евреин, който се нарича твой брат и ближен. Разрешено е обаче да се мразят идолопоклонниците.
- Нарушението на тази забрана не е свързано само с конкретни действия. Тиха, неизказана омраза или отказ от помощ, породен от явна или скрита ненавист, също се считат за сериозно престъпление.
- Съществува мнение, че Тора забранява само скритата омраза, защото в този случай човекът, който е обект на ненавист, не може да вземе предпазни мерки. Освен това, когато околните знаят за вътрешната нагласа на даден човек, е много вероятно някой да се опита да промени ситуацията и да го успокои.
Дори на престъпник и злодей, когото е позволено да се мрази (както се обяснява по-долу), не бива да се демонстрира доброжелателност, докато вътрешно се таи неудовлетворение и враждебност. Напротив, необходимо е пред него открито да се изрази тази ненавист.
9. Забраната да се мрази е пряко свързана със заповедта за наставление – „тохаха“, както е казано: „Не храни омраза към брат си в сърцето си, настойчиво увещавай ближния си и не съгрешавай заради него“. Да се обясни и предупреди за забраната – това е същността на „тохаха“. Ако някой ви е причинил неприятности, трябва да се опитате да поговорите с този човек и да му обясните, че така не бива да се постъпва. Тоест „тохаха“ помага на хората навреме да се освободят от отрицателни емоции и дълбоки огорчения, като възпрепятства спонтанното желание да се затворят в себе си и да намразят ближния си.
Въпреки това, не бива човек да бъде засрамван публично, защото е казано: „…и не съгрешавай заради него“. Когато говорите с някого, трябва с всички сили да внимавате тези упреци да не доведат до раздор. Понякога е по-добре да се напише писмо или да се намери посредник – в зависимост от ситуацията. Във всеки случай, преди да се предприемат каквито и да било действия, е добре да се посъветвате с равин.
10 септември — 10 март
- Ако съгрешилият е много ограничен или дори умствено изостанал човек и вие не искате да говорите с него и да му обяснявате в какво е проблемът му, Тора не ви задължава да го правите. А според „мерата на хасидут“ следва да му простите и да не таите злоба.
- Ако човек няма възможност да поговори с този, когото мрази, или не иска да се насилва да го направи (още повече, ако предполага, че упреците няма да бъдат приети, тъй като този човек е убеден в своята правота, упорит и т.н.), има и друг изход: той може от все сърце да прости на своя обидчик. Защото заповедта „тохаха“ е предназначена да премахне омразата, а ако омразата изчезне, то и задължението за „тохаха“ също отпада.
Във Вилнюс съществувал фондът на рави Моше Кремер, дядото на Виленския Гаон. Той бил предназначен за подкрепа на мъдреците, напълно посветили се на изучаването на Тора. В списъците фигурирало и името на рави Елияу (Виленския Гаон), на когото веднъж седмично носели сума, достатъчна да покрие разходите на семейството му.
В даден момент пратеникът, който носел парите, престанал да се появява на прага на дома му. Той просто вземал всичко за себе си, разчитайки, че рави Елияу няма да вдига скандал и да се оплаква. Разбира се, това не могло да остане незабелязано. В дома на рави Елияу настъпила нужда, но когато съпругата му говорела с него за тежкото им положение, той ѝ предлагал да заведе децата при съседите (като временно решение). „Те със сигурност ще се смилият над тях и няма да ги оставят да умрат от глад“ – повтарял отново и отново рави Елияу.
Минало много време, а пратеникът продължавал да присвоява всички пари. И през цялото това време рави Елияу не му казал нито дума. Накрая този човек тежко заболял и преди смъртта си публично признал как в продължение на години е ограбвал великия Гаон.
12. Ако човек открито изразява своята омраза, той не нарушава тази забрана – защото в стиха е казано: „в сърцето си“. Но, разбира се, такова поведение е неприемливо, тъй като противоречи на две основополагащи заповеди от Тора: „Възлюби ближния си…“ и „Не отмъщавай…“.
13. Ако човек не поздравява своите близки поради омраза, той също нарушава забраната „не храни омраза…“, въпреки че не извършва конкретно действие. Той просто нищо не е казал, но въпреки това това се счита за нарушение. Освен това, този човек престъпва заповедта на мъдреците да поздравява ближните си с думата „Шалом!“.
Човек, който поради омраза не е разговарял с ближния си в продължение на три дни, не може да бъде негов съдия. Опасението е, че той няма да бъде справедлив към него и ще отсъди неправилно. Също така, ако неволно го убие, такъв убиец не се изпраща в град-убежище, защото това убийство се смята за умишлено.
Този закон се отнася само за хора, които обичайно се срещат всеки ден. Ако те по принцип не се срещат всеки ден или по друга причина не са общували три дни, този закон не се прилага за тях.
11 септември — 11 март
14. Ако човек таи в себе си злоба и омраза, това може да го доведе до лоши постъпки, например до това, че ще се радва на бедите на ближните си, с което косвено нарушава забраната „не храни омраза…“. Такъв човек не трябва да посещава болен или скърбящ, ако има лоши отношения с него.
15. Съществува мнение, че въпреки омразата на един човек (да го наречем Шимон) към друг (Реувен) и към неговите близки, на Реувен въпреки това му е забранено да мрази Шимон в отговор. Той не е длъжен да търпи случващото се – може да се отдалечи от Шимон или дори да се премести на друго място, но не му е позволено да натрупва отрицателни емоции и омраза към него.
Ако обаче Реувен успее да превъзмогне себе си и продължи да се отнася добре към Шимон, в крайна сметка това може да доведе до тяхното помирение.
В едно малко градче пристигнал човек, който започнал да говори лоши неща за Адмора от Ожеров (автора на „Беер Моше“). Той разпространявал слухове за неговата несъстоятелност и настройвал срещу него вярващите и членовете на общината. Учениците на Адмора не докоснали размирника, но с нетърпение очаквали как ще реагира техният учител. Имало три възможности: Адмор можел просто да замълчи и да не му обърне внимание. Можел да му се скара публично за лошото му поведение или да намекне, че за него тук няма място.
Но се случило нещо неочаквано. Изненадани били не само учениците, но и самият шумен гост. Преди началото на молитвата равинът се приближил до него и с доброжелателна усмивка му предложил да застане като водещ молитвата (хазан) – което се смята за знак на особена почит. Това напълно променило хода на събитията: непознатият започнал да се държи по съвсем различен начин. Впоследствие той станал един от най-близките ученици на Адмора.
16. Ако някой постоянно ви обижда и преследва, открито показвайки своята омраза и желание да ви навреди или причини загуби, и дори след увещаване не съжалява за стореното, то в такъв случай Тора не ви задължава да се отнасяте към него с любов и не забранява да мразите такъв човек в същата степен. В този случай няма значение какви са причините, поради които този човек ви преследва, нито как изглежда това в неговите очи.
17. Погрешно е да се смята, че Тора разрешава проявите на омраза, когато става дума за конкуренти или завистници. Ако завиждате на чуждите успехи, това не означава, че забраната „не храни омраза…“ се отменя. Често се случва конкурентите да не изпитват любов и уважение един към друг, но това не трябва да бъде пример за останалите. Ние трябва да осъзнаем, че всички наши успехи или неуспехи са от Всевишния и че човек не може да си присвои дори и капка от онова, което е предопределено за друг. Затова за завистта, а още повече за омразата, просто няма място.
18. В случай на разногласия в житейските възгледи и мирогледа (както често се случва между представители на различни течения в юдаизма, различни политически партии и т.н.), е позволено да се избягва общуването — тъй като хората правят това не от омраза, а напротив, за да се уважават един друг (макар и от разстояние) и да не предизвикват излишни конфликти.
Ако по някаква причина ви е неприятно да бъдете в близост до друг човек (например, ако има неприятна миризма или не е толкова чистоплътен, колкото вие), не е позволено да се отнасяте към него с презрение и омраза, но е разрешено да избягвате срещи с него, стига това да става незабелязано.
(Всеки човек е длъжен да следи много внимателно за себе си, за да не прави неща, които предизвикват отвращение у другите хора).
19. В гореспоменатите случаи трябва да се внимава да не се наруши заповедта „възлюби ближния си като себе си“ и да се помага на такива хора по същия начин, както на всеки друг. Още повече, че е абсолютно забранено да се обиждат или засрамват. Трябва да се помни, че да обидиш или натъжиш човек е по-сериозно нарушение, отколкото да му причиниш финансови загуби.
20. Разрешено е да се отдалечите от някого, ако това не е поради омраза. Например, ако не виждате полза в общуването, ако има взаимно неразбиране или ако човекът притежава лоши качества на характера (за да не страдате от тях и, още повече, за да не ги възприемете).
Дори и да няма някаква конкретна причина, а просто не ви е приятно в присъствието на този човек, не сте задължени да общувате с него. Въпреки това, трябва да внимавате да не го натъжите или намразите.
(Дори в семейството, например в отношенията между женени деца и техните родители и т.н., понякога възникват ситуации, в които е полезно известно отдалечаване, за да се запази взаимното уважение. Но това трябва да се прави след внимателно обмисляне на всички възможни варианти и задължително след съвет със знаещи равини.)
Хаим и Йеуда често се караха помежду си. Всеки се опитваше да докаже, защо неговият подход или идея са по-верни или представляват единствения правилен вариант. В един момент Хаим реши да прекрати споровете и започна да избягва срещите със своя опонент. Но му се стори, че това ще бъде възприето от Йеуда като проява на скрита омраза, затова той отиде при своя учител, равин Симха. Равинът го изслуша и каза: «Ако правиш това, за да избегнеш конфликт или неприятни емоции, без да изпитваш омраза към събеседника, няма никаква забрана за това. Напротив, в някои случаи това ще бъде най-правилното решение, дори ако става дума за семейство и много близки хора.»
Омраза към злодеите
- Не е забранено да се мрази престъпник и злодей, който, без да обръща внимание на предупрежденията, умишлено вреди на себе си и на другите.
Ако в еврейския съд (бейт-дин) са дошли свидетели, видели нарушението, и тази информация се разпространи публично, тогава и на другите хора не е забранено да мразят нарушителя.
Но, според мнението на Рамбам[2], това правило важи само за случаите, когато свидетелите са предупредили нарушителя и са се опитали да му обяснят, че така не трябва да се прави. Но дори и ако всичко това е било направено, е необходимо да се провери дали престъпникът не се разкая за стореното. Ако той вече се е разкаял, всички са задължени да продължат да го считат за „ахиха“ (близък, брат). И, съответно, забранено е той да се мрази
.Според „Сефер а-Хинух“ забраната за омраза се отменя само ако, след многократни предупреждения, нарушителят продължава да следва своите порочни навици.
- Дори в случаите, когато Тора разрешава да се изпитва омраза към злодея, тази омраза трябва да бъде насочена единствено към неговите лоши постъпки и не повече от това. Не бива да се гледа на всичките му действия и на самия него като на олицетворение на абсолютното зло.
В случаите, когато е позволено да се изпитва ненавист към зъл и подъл човек, не бива да се настройват други хора срещу него, да се разпространява лашон а-ра (порочна информация) за него и още по-малко да му се причинява вреда. Изключение правят миним и кофрим – хора, които не приемат никакви основи на вярата и еврейската традиция и по всякакъв начин се опитват да изкоренят всяко проявление на юдаизма. Онези, които се опитват да отклоняват евреите към друга религия и да отслабят тяхната вяра, принадлежат към категорията на хората, с които е позволено да се води борба с всички възможни средства.
В град Двинск живял евреин на име Левин. Той притежавал малка фабрика за производство на оцет и бил важен и уважаван член на еврейската общност. Левин се молел в синагогата на раби Меир Симха (автора на книгата „Ор самеах“), затова след неговата смърт децата му дошли там, за да четат кадиш за душата на покойния си баща. Един от синовете дори поискал разрешение да води молитвата.
На следващия ден старейшината на синагогата съобщил на присъстващите, че до него стигнал слух, според който един от братята е пушил в Шабат. Става въпрос именно за този брат, който изявил желание да води молитвата.
— Нима можем да допуснем човек като него да води молитва?! — възкликнал старейшината на синагогата.
Темата била оживено обсъждана сред присъстващите, а впоследствие слухът достигнал и до семейството на Левин. Оттогава синът престанал да стъпва в синагогата. Раби Меир Симха забелязал внезапното му изчезване и попитал какво се е случило.
— Причината са слуховете за пушене в Шабат — отговорил старейшината. — Вероятно се е обидил, след като е чул критиките по свой адрес.
— Иди при него и му кажи, че искам да разговарям с него — наредил равинът.
Когато синът на покойния влязъл при раби Меир Симха, той започнал да го успокоява, показвайки му доверие и особено уважение.
— Сине мой, всичко това са лъжливи слухове! Аз съвсем не вярвам, че си пушил в Шабат. Не трябваше да реагираш толкова рязко на празни приказки на лекомислени хора. Продължи да се молиш и да четеш кадиш за душата на баща си!
С тези думи раби Меир Симха го върнал на правия път.
13 септември – 13 март
- В Тора е написано („Шмот“, 23:5): „Ако видиш, че магарето на твоя враг е паднало под товара си, нима ще го оставиш без помощ? Непременно му помогни и разтовари магарето заедно с него.“
От този стих се учи, че когато едновременно се нуждаят от помощ двама души, трябва първо да помогнеш на онзи, когото не харесваш. Тора въвежда това правило, за да помогне на човека да поправи своите качества. Този закон важи за обикновените евреи, към които, както беше споменато по-горе, е забранено да се изпитва омраза. Но когато става дума за раша (престъпник или злодей), не е необходимо да му се помага с предимство. - Човек, който не е изоставил своите порочни навици (например продължава да яде некошерна храна), но признава слабостта си и не отрича основите на Тора, се нарича мумар. Въпреки че не е забранено да се изпитва омраза към него, той все още принадлежи към еврейския народ, и всички задължения, които евреите имат един към друг, се отнасят и за него. Например, трябва да му се помага, да се изкупва от плен, както и на останалите евреи и т.н.
Обаче е забранено да се проявява уважение към хора, които умишлено вредят на другите или нарочно разпалват конфликти, настройвайки евреите един срещу друг. Още повече е недопустимо да им се оказва помощ.
25. В книгата „Хафец Хаим“ са посочени условията, при които е позволено да се изпитва омраза към нарушител:
а) Вие лично сте били свидетел на нарушението или разполагате с всички факти, които доказват, че човекът е извършил нарушението умишлено. Или пък става въпрос за човек, който е известен на всички – но не чрез слухове и клюки! – като редовен нарушител на законите на Тора.
б) Вие сте размишлявали и сте се уверили, че действително става въпрос за действие, забранено от Тора, а не просто за допълнителна строгост (по-строга интерпретация на закона).
в) На нарушителя му е било направено предупреждение и му е било обяснено, че това поведение е неправилно, но той не е обърнал никакво внимание на казаното.
г) Вие сте проверили дали ненавистта към този човек няма да доведе до по-голямо наказание за него, отколкото е предвидено от закона на Тора.
26. Въпреки че има заповед да се изпитва ненавист към престъпника и злодея (тук става въпрос за вътрешното отношение, а не за конкретни действия спрямо тях), в някои случаи Тора не изисква да се отдалечавате от такъв човек:
а) Ако виждате, че имате възможност да повлияете положително върху него и да го накарате да се поправи.
б) Ако този човек ви оказва някакви услуги и не искате да прекъсвате отношенията си с него или да го обидите.
Ако става въпрос за човек, който напълно отрича основите на Тора, не е забранено да го ненавиждате и да се дистанцирате от него. Въпреки това, не сте задължени да губите доходите си заради подобна ситуация, но трябва да бъдете изключително внимателни, за да не се сближавате с такива хора без основателна причина и да не попаднете под тяхното негативно влияние. Освен това е забранено да се ласкаят или да се изразява одобрение към техните възгледи, които отричат основите на Тора.
- Най-голямо внимание трябва да се обръща на отношенията в собствения дом. Ненавистта и другите отрицателни емоции могат да нанесат сериозна вреда както на съпрузите, така и на техните деца. Известно е, че лошите отношения между съпруга и съпругата пряко влияят на тяхното спазване на заповедите. Ненавистта и скандалите водят до угасване на любовта, която ги е свързвала в началото, и правят съвместния им живот непоносим. С времето съпрузите започват да се отнасят един към друг с презрение.
28. Децата, които растат в такава семейна среда, няма да получат необходимата основа и вътрешна устойчивост, които изграждат качества като спокойствие, уравновесеност, доброжелателност и доверие. Липсата на тези ценности ще бъде сериозна пречка за духовното и Божественото развитие на детето.
Ако съпругата се държи нескромно и възникнат подозрения за връзка с друг мъж, не е забранено на съпруга да изпитва омраза към нея. В такъв случай е препоръчително да се дистанцира от нея и да се разведе. Ако подозренията се потвърдят, съпругът е длъжен да прекрати брака с такава жена.
14 септември – 14 март
Безпричинна омраза
- Този, който изпитва омраза към ближния без основателна причина, може да си навлече множество беди. Мъдреците са казали, че такава омраза се приравнява към трите най-тежки забрани на Тора – идолопоклонство, проливане на кръв и прелюбодеяние. Именно заради безпричинната омраза между евреите е бил разрушен Вторият Храм.
В Талмуда е написано, че омразата и скандалите могат да доведат до сериозни последствия, като например спонтанен аборт при жена или ранна смърт на деца.
- Ако забележите, че някой изпитва омраза към вас, опитайте се да разберете истинската причина. Поискайте прошка и направете нещо добро за него, за да изгладите конфликта. Често най-лесният начин е да се обърнете към общи приятели, които да ви помирят. В някои случаи може да е необходимо да потърсите съдействие от равин или от бейт-дин (еврейски съд), за да разрешите спора.
- Ако въпреки усилията ви помирението не се получи и този човек продължава да ви мрази, приемете това като изпитание, изпратено от Всевишния, и потърсете собствените си грешки. Щом възприемете този човек като посланик на Всевишния, ще ви бъде значително по-лесно да му простите.
Съществува мнение, че не е позволено да мразите този човек, дори ако външният му вид и поведението му предизвикват във вас подобни чувства.
- Ако сте нарушили забраната „не храни омраза в сърцето си…“ (Левит 19:17), но вашият ближен не е разбрал за това, няма нужда да му искате прошка и да споделяте какво сте мислили или какво сте планирали да направите, защото това може само да доведе до конфликт. Въпреки това това не ви освобождава от задължението да се разкаете пред Всевишния за своите мисли и намерения.
Въпреки че мислите и подбудите на човека често остават скрити за околните, те не могат да бъдат скрити от Всевишния. На нас са ни дадени заповеди, които изискват да се научим да управляваме своите мисли и емоции. Мъдреците казват: „Кой е достоен да бъде наречен истински герой? Този, който умее да се овладява и не следва своите лоши подбуди.“
Разбира се, за човека е изключително трудно да работи върху своите качества, особено когато животът му е изпълнен със стрес, трудности и лишения. Въпреки това сме длъжни да отделяме време за вътрешна работа, за да се приближим до Всевишния и да изпълняваме Неговите заповеди в съвършенство.
[1] Адмор (адмур) – съкращение от ивритската абревиатура אדמו“ר (Адонену, Морену ве-Рабену), което означава „наш господар, учител и равин“. Това е почетно наименование, с което обичайно се наричат лидерите на хасидските общности.
[2] Раби Моше бен Маймон (Рамбам) – велик законоучител от епохата на ранното Средновековие, оставил след себе си огромно наследство. Сред неговите най-важни трудове е „Яд Хазака“, където са събрани и систематизирани практически всички закони на Тора. Освен този фундаментален труд, Рамбам е автор на коментари към Мишна, множество респонси, писма и други произведения.
Източник – toldot.com