За пътищата на изучаване на Тора, за изучаването ѝ заради самата нея и за вътрешния аспект на Тора
Подобно на това, както при избора на професия човек трябва да се ръководи от критерии за чисто (така че тя да не е свързана с кражба или забранени неща) и лекота [така че да не отнема прекалено много време и сили], както е написано в трактата Брахот 63а, така и в изучаването на Тора трябва да се търси учение, което да бъде достъпно, за да не надхвърля възможностите на човека и той да не го изостави, и чисто, така че в него да няма лична изгода.
Също така, децата не бива да се претоварват с учение [извън мярката], а трябва да се обучават с удоволствие и да им се дават дребни монети [за успехи], защото човек възприема учението само когато то протича в спокойна атмосфера и с удоволствие. Необходимо е преди всичко децата да научат цялото Петокнижие, така че да го знаят почти наизуст.
Първо трябва да се напълни умът с Писанието, Мишната (дори ако човек не може да обясни мишна, нека я научи цялата), Вавилонския и Йерусалимския Талмуд, Тосефта, Мехилта, Сифра, Сифри и всички барайти. Едва след това трябва да се пристъпи към пилпул [детайлно сравнително изучаване на привидни противоречия] заедно с другарите по учение, и именно в това се разкрива величието на Тора.
Онзи, който нарушава реда на обучението и се опитва първо да усвои техниката на пилпула, без да познава добре дори една мишна, ще загуби дори малкото, което е запомнил в детството си.
Този, който учи законите в съкратена форма, в крайна сметка ще забрави всичко.
Мъдрецът изпитва удовлетворение по време на учението, защото изпълнява заповедта на Твореца, дори ако все още не познава напълно предмета. Той постоянно повтаря наученото и открива в него нов смисъл. А глупецът не намира удовлетворение, докато не завърши книгата, затова бърза да я приключи възможно най-бързо и така не постига успех в обучението.
Онзи, който дава изтънчени обяснения на простия смисъл и иносказания, които не съответстват на истината на Тора, само за да се хвали, ще получи голямо наказание.
Както е изгодно да се купи евтина стока, която в бъдеще ще поскъпне, така е и с Тора: въпрос, който малцина изучават, – вникни в него и го изучи, защото в крайна сметка ще те питат за него.
По-добре е да се учи малко, но постоянно да се повтаря и да се знае в съвършенство, отколкото да се усвоява голям обем материал, без той да бъде добре разбиран.
Написано е (Авот 3:11): „Онзи ще съхрани мъдростта, у когото страхът от греха предшества мъдростта.“ Защото човек, който се бои от греха, търси в изучаваното знание за правилния път. А природата на човека е такава, че нещо, което е търсил дълго и с голямо усилие, му става скъпо и остава в паметта му. А онзи, който не се страхува от греха, дори ако учи многократно, не придобива нищо, защото не цени намереното, и „това, което човек не е задължен да прави, той не помни“.
Когато човек се учи от учител, не бива да му казва своите открития в Тора (за да се хвали), а трябва да се старае постоянно да възприема Тора от него, както е написано (Мишлей 11:2): „Със смирените е мъдростта.“
Както в материалния свят е необходимо храната да бъде добре сдъвкана, за да се усвои правилно, така и в изучаването на святата Тора е нужно старателно да се изследват нейните тънкости, за да се изведе законът по истинския му смисъл. И ако човек не се труди над това, той няма да открие правилния закон. За това е казано (Авот 3:21): „Ако няма брашно – няма Тора“ – тоест няма същност на Тора.
Прецизното изучаване на Тора помага за изправяне на лошите качества на характера и за извършването на добри дела.
Както в материалния хляб има слама, трици и други примеси, и зърното трябва да премине през няколко етапа на обработка, преди да се превърне в хляб, така е и с Тора, за която е казано: „Дойдете, яжте от Моя хляб“ (Мишлей 9:5). В това се състои целият труд в изучаването на Тора – да се изведе ясна алаха.
За това е казано: „Тръни и бодили ще ти ражда тя, и ще ядеш полската трева“ и „С пот на челото си ще ядеш хляба си“ (Берешит 3:18).
Човек, който изучава Тора заради самата нея, е подобен на онзи, който яде чист хляб и се насища, защото такова учене го удостоява с истината на Тора и тя се запазва в ръцете му. Както е казано (Мегила 66): „За да се съхрани наученото, е нужна помощ от Небесата.“
А този, който учи Тора не заради самата нея, прилича на човек, който яде слама и трици, и дори от това не се насища. За това е написано (Теилим 19:10): „Страхът пред Б-г е чист, стои вечно“, което показва, че изучаването на Тора със страхопочитание към Б-г има две достойнства: то е чисто по време на ученето и остава завинаги.
В казаното в (Песахим 50б): „Нека човек винаги се занимава с Тора, дори и не заради самата нея, защото от това ще стигне до изучаване на Тора заради самата нея“, се има предвид човек, който няма определена цел в изучаването на Тора, а го прави, защото е бил приучен към това.
Но това не се отнася за онзи, който учи главно с цел да постигне почести.
Същото важи и когато ецер а-ра (злото начало) подбужда човека изобщо да не учи. Ако този човек реши да изучава Тора заради самата нея, но не може да издържи битката с ецер а-ра, нека започне да учи, дори и не заради самата Тора, защото от това постепенно ще стигне до истинското ѝ изучаване.
По-добре е човек да учи малко, но заради самата Тора, отколкото да учи много, но да бъде изпълнен с недостойни мисли – например за почести и други подобни.
Има четири вида изучаване на Тора не заради самата нея:
а) за да му даде Всевишният живот;
б) за да достигне величие;
в) за да се хвали;
г) за да предизвика завист у другаря си.
Първият от тях не е тежък и е близък до святостта. Затова, ако евреин каже: „Тези пари давам за благотворителност, за да оцелее синът ми и за да се удостоя с Бъдещия свят“ – той е напълно праведен. А останалите три съответстват на завистта, страстта и почестите [и затова са рязко отрицателни].
Написано (Авот 1:3): „Не бъдете като слуги, които служат на господаря заради получаване на награда, а бъдете като слуги, които служат на господаря не заради награда.“
На пръв поглед мишната изглежда странно съставена: първо във формата на предупреждение – „не бъдете“, а след това като съвет – „а бъдете“, като всъщност една и съща мисъл е повторена два пъти.
Смисълът в това е, че има три вида действия:
а) когато човек учи с цел да постигне някаква външна изгода: „Ще уча, за да ме наричат рав“, тоест за богатство и почести;
б) когато учи заради своя Творец – за да намери благоволение в Неговите очи и да получи добра награда в Бъдещия свят;
в) когато човек е изпълнен със страхопочитание към Б-г и учи, защото така е заповядал Ашем, без никакви странични подбуди.
Затова първо е казано във формата на предупреждение и отрицание – „не бъдете“, което се отнася за първия вид. А за третия вид е казано: „а бъдете“ – постарайте се да достигнете до това, да учите без никакви странични подбуди.
В Ган Еден има три вида наказания: този, който учи заради награда, има там „балдахин“, но се обгаря от „балдахина“ на другаря си, който е учил заради самата Тора. Този, който е учил, за да го наричат „рав“, тоест заради почестите, там ще се срамува от самия себе си. А този, който е учил, за да нарани своя другар, ще бъде опозорен от другите.
При праведниците дори храненето и другите телесни функции са святи, защото всичко правят в Име Небесно. Но има хора, при които дори изучаването на Тора и добрите дела са единствено за самохвалство. Те произхождат от „ерев рав“ (различни народи, присъединили се към синовете на Израел при Изхода от Египет) и принадлежат на Гейном.
Да се изучава Тора постоянно и с готовност в Име Небесно е много трудно. Но човек трябва да се учи от тези нечестивци, които учат Тора с огромно усърдие, но не заради Небесата, и също така да учи с цялото си сърце заради Небесата. За това е казано (Йов 35:11): „Който ни учи повече от земните зверове“, тоест – от злодеите, които с делата си приличат на скотове.
Когато ецер ара подтиква човека да учи с цел да постигне [материални] удоволствия или да получи пост на равин, и той не може да му се противопостави, по-добре в такива моменти да изучава книги по мусар, докато ецерът не го остави, и тогава да започне да учи Тора.
Ако учителят има „лошо око“ (айн раа) и преподава само от странични подбуди – заради пари и други подобни неща, не бива да се учи от него, защото поради това ученикът може да загуби дори и онова, което вече е научил. И обратното: ученик-злодей може да обърка учителя, дори ако той учи в Име Небесно.
Мъдреците казаха: „Святият, благословен Той, дава мъдрост само на онзи, в когото има мъдрост“ (Брахот 55а), защото Висшето благословение не слиза върху празна вещ. Причината за това е известна: поради своята финост то не може да се спусне върху предмет от този свят, а само върху нещо, което е близко до него по духовна чистота. Затова, колкото повече човек се очиства духовно, толкова повече се удостоява с мъдрост, както е казано: „Дава мъдрост на мъдреците“ (Даниел 2:21).
И за това е казано (Брахот 40а): „Но празното не задържа“, тоест ръката на Всевишния е отворена за всички, но онзи, който сам не се учи, не може да получи изобилието от мъдрост свише. И това е, за което е написано (Дварим 11:13): „Ако слушаш“ – отдолу – „ще чуеш“ – отгоре.
Душата на всеки мъдрец се възнася всяка нощ във Висшата Йешива, за да постигне там онова, което е невъзможно да се постигне наяве. И в това е цялата цел на сътворението на съня.
Откритията, които човек намира в Тора според нейния прост смисъл, трябва да съответстват на нейния скрит смисъл. И когато на мъдреца се разкриват тайните на Тора, той разбира, че дори онова, което е открил в младостта си, също е истина и вярно [според скритата част на Тора]. И докато човек не разбере тайните на Тора, дори простият ѝ смисъл не му е ясен.
Първото нещо, което трябва да се учи, са законите и тяхното изпълнение, защото те са като хляб, който насища сърцето на човека. А след това вече може да се занимава с изучаването на тайните на Тора, които се уподобяват на вино и масло. Този, който обърка реда, няма да преуспее, защото ще загуби всичко.
Агадот (повествователната част на Талмуда) и мусар (нравоученията) са необходими на всички, както парите са нужни както на бедните, така и на богатите.
Всеки има възможност да постигне Тора според това, на което са го учили в утробата на майка му. А този, който е можел да постигне тайните на Тора, но не се е старал да ги разбере, получава сурово наказание.
От момента, когато Храмът беше разрушен, цялото добро се смеси със злото. Затова използването на практическата кабала е тежко престъпление, сравнимо с греха на Първия човек, който яде от плода на дървото на познанието за доброто и злото.
Само онези, които в съвършенство са усвоили приетите и специални каванот и ихудим във всички заповеди, и знаят как всяко име произлиза от Четирибуквеното Име на Всевишния, както и различните му варианти с различни огласовки и т.н. – всяко със своята кавана – [могат да се занимават с практическа кабала], и това е ползването на „дървото на живота“. Но това не може да се каже за използването на кабала за лични нужди, което представлява ползване на „дървото на познанието за доброто и злото“.
В агадот (повествователните части на Талмуда и Мидрашите), които на пръв поглед изглеждат като празни думи, са скрити всички тайни на Тора. На това намеква стихът (Йешая 53:5): „А Той беше наранен заради нашите престъпления“. [Гемара (Сота 14а) отнася този стих към Моше Рабейну. В резултат на греха при водите на Мерива беше постановено, че святостта на Тора, дадена от Моше, трябва да бъде принизена. Тя ще се въплъти в думи, над които ще се присмиват насмешниците на поколенията. Моше молеше да бъде отменено това постановление, но безуспешно. На това намеква смъртта и погребението на Моше извън границите на Еретц Израел.]
Вътрешният аспект на Тора е жизнеността на вътрешния аспект на тялото, а именно – нефеш (низшата душа). А външният аспект на Тора е жизнеността на външния аспект на тялото.
Ецер ара не е в състояние да подтикне към грях онези, които се занимават с тайните на Тора.
Автор – Равин Елияху миВилна Виленский Гаон
Източник – toldot.com