Тази година празника Ханука започва от вечерта на сряда, 25 декември 2024 г. – четвъртък, 2 януари 2025 г.
Повечето от нас знаят, че празникът Ханука отбелязва спасяването на народа на Израел от духовно унищожение от ръцете на гърците. Но малцина осъзнават, че през времето на Ханука е било запазено не само съществуването на израелския народ, но и на цялото човечество!
За да разберем това, трябва да погледнем света на онова време от гледна точка на потомците на Ной.
Както ни е известно, събитията около Ханука се случват приблизително през 165 г. пр.н.е.
По времето на Матитиаху, сина на Йоханан, Хасмонейския – първосвещеник, и неговите синове, нечестивото Елинско царство се надигна срещу Твоя народ, Израел, за да го принуди да забрави Твоята Тора и да наруши Твоите закони. Но Ти, с великата Си милост, застана на тяхна страна в час на беда. […] И до ден днешен Ти прослави великото и святото Си Име по целия свят, а на Твоя народ, Израел, изпрати голямо спасение и избавление.
В онези исторически времена по-голямата част от човечеството почиташе големите богове на различни пантеони, подобно на индуистката религия днес. Например, в Римската империя основно се покланяха на изкуствено създадените гръцки богове от техния пантеон, като зевс, в чиято чест гърците издигнали статуя и олтар в Йерусалимския храм. Навсякъде по света хората могат да си спомнят как нациите някога са били възпитавани в идолопоклонство.
Но това не винаги е било така.
Според устната традиция, по-малко от 2000 години преди времето на Макавеите, по-голямата част от човечеството се покланяло само на Всевишния и спазвало ученията на Тора (като седемте закона, дадени на Ной). Въпреки това, чрез серия от грешки и философски заблуждения, човечеството се отклонило от истинския път и преминало към идолопоклонство. Малцина останали верни на първоначалната ни вяра. Ако това бе продължило, ученията на Всевишния и Неговата Тора щяха да бъдат изгубени завинаги.
Затова, в името на Любовта и Милостта, Всевишният благословил създаването на план за спасение.
Всевишният видял един от своите останали слуги, който, въпреки че се придържаше към идолопоклонството, всъщност се беше върнал в пътя на Всевишният. Този човек имал умението да предаде Тора на децата и внуците си, запазвайки тези знания за останалото човечество. Както е казано в Тора: „От Авраам ще произлезе велик и силен народ, и в него ще се благословят всички народи на земята, защото Аз го избрах, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да ходят по пътя на Всевишния, вършейки правда и съд.“
Всевишният обгрижвал и защитавал този народ, докато семето на Авраам се разраснело и укрепнело в нация, способна да съхрани историята и да отстоява Истината на Всевишния и Тора. Както е казано в Тора: „Видяхте какво направих на египтяните, и как ви носих като на орлови криле и ви доведох при Себе Си. И така, ако слушате гласа Ми и спазвате завета Ми, ще бъдете Мой народ от всички народи, защото Моя е цялата земя; и вие ще бъдете Мое царство от свещеници и свят народ.“
Един ден, в бъдеще, цялото човечество ще бъде готово да се върне към Всевишния. И когато това се случи, съкровищницата на изгубените знания трябва да бъде готова. Както е показано на пророците:
„И в последните дни планината на дома на Всевишния ще бъде поставена начело на планините и ще се издигне над хълмовете, и към нея ще потекат всички народи. И ще отидат много народи и ще кажат: Елате, да възлезем на планината на Всевишния, в дома на Бога на Яков, за да ни научи на пътищата Си и да ходим в Неговите пътеки; защото от Сион ще излезе законът и словото на Всевишния – от Йерусалим.“
Еврейският народ ще пази и защитава Тора през поколенията, като единствения път за връщане на човечеството към Всевишния. Както „светлина за народите“, Израел призовава: „Хвалете Всевишния, всички народи, прославяйте Го, всички племена, защото велика е Неговата милост към нас, и Неговата истина е вечна. Хвалете Всевишния!“
С тъжна ирония гръцкото царство се зае с мисията да унищожи еврейската нация, въпреки всичко, което еврейският народ прави за другите нации. Освен това те се опитаха да го унищожат не физически, а духовно! Те бяха много близо до това окончателно да прекъснат единствения път за завръщане на човечеството към Всевишния, като разрушиха храма в Йерусалим и забраниха еврейските обичаи с надеждата да препятстват еврейския народ да запази Тора. С тези стандартни мерки гърците успяха!
Но Всевишния се намесил и попречил на усилията им. Той укрепи малка група от Макавеи, които успяха да победят цар Антиох и неговата армия и да прочистят и осветят отново храма в Йерусалим. Правейки това, Всевишния съхрани единствения път на човечеството, запазвайки свещената Тора за всички нас – въпреки че народите по света по онова време не знаеха как истински да оценят любовта и милостта на Всевишния, показани към тях и на нас. Както казаха пророците: Така [еврейският народ] много народи ще преведе в изумление; царете ще затворят устата си пред Него, защото ще видят това, което не им е казано, и ще знаят това, което не са чули .
В светлината на всичко това, помислете за думите, които традиционно се пеят по време на Ханука, според старите традиции:
На водача на Негинот – песен. Нека Всевишният бъде милостив към нас и ни благослови, озари ни с лицето Си завинаги. За да бъде познат Твоят път на земята и Твоето спасение да бъде познато на всички народи. Народите ще Ти благодарят, Господи, всички народи ще Ти благодарят. Народите ще се радват и ще пеят хваления, когато Ти съдиш народите справедливо, [когато] поведеш народите по цялата земя завинаги. Народите ще Ти благодарят, Господи, всички народи ще Ти благодарят. Земята даде своята реколта – Всемогъщият, нашият Всемогъщ [Бог], ще ни благослови. Всемогъщият ще ни благослови, така че да се боят от Него по всички краища на земята.
Затова на празника Ханука е обичайно да благодарим на Всемогъщия за запазването на Светата Тора, която съществува с нас през последните няколко хиляди години, и скоро ще видим деня, когато пътят му ще бъде известен на земята, и ще намери своето спасение сред народите.
И Той ще бъде милостив към нас и ще ни благослови. Честита Ханука!
Автор: р. Яков Шарф
Източник: monoteism.org