Продължаваме да разглеждаме аргументите на онези, които отричат свободата на избора. За влиянието на качествата на човека върху изборите, които прави в живота.
Вродени и придобити качества
„Ако имаше нещо там, което би теглило човек, по силата на неговото рождение, по определен път или към определено разбиране, или към определено действие… как би могъл Той да ни даде заповеди“ (Рамбам, законите на покаянието, там).
Това се нуждае от пояснение, защото е ясно, че хората се раждат с различни черти на характера. Абсолютно ясно е, че природата, която човек наследява, влияе върху него, неговата душа и неговите способности и т.н. Как можем да кажем, че всички хора са равни по отношение на свободата на избора. В крайна сметка самият Рамбам пише в законите за морала: „И всички нрави, има такива, които са присъщи на човек от раждането му по природа на тялото му, и има такива, към които природата на този човек се стреми и ги придобива в бъдеще много по-бързо от другите нрави.“ (Глава 1). Рамбам разглежда и влиянието на човека от неговите млади години: „Има качества, които не се дават на човека от раждането, а той ги придобива от други хора“. Тук можем да включим и преживяното в детството, което оставя следи в душата. Рамбам също така разглежда и качествата, които човек е придобил със собствени усилия: „Или сам се е обърнал към тях в резултат на мисъл, посетила сърцето му, или е чул, че някое качество ще бъде полезно за него и трябва да го следва, и го е придобил, като започне да се държи съобразно с него, докато не стане негово постоянно качество“. Всички тези неща, разбира се, определят личността на човека и влияят на способността му за свободен избор.
Рамбам обяснява тези неща много подробно: „Невъзможно е човек поначало да се роди с нравствено съвършенство или с нравствен порок, както е невъзможно да се роди специалист в някакъв занаят. Но може да се роди с природа, способна да възприеме съвършенство или порок, в смисъл, че действията, характерни за едното, са му по-лесни, отколкото тези, характерни за другото. Например, ако характерът на човека клони към сухост, и умът му е ясен, и влага има малко, ще му бъде по-лесно да учи, да помни и да разбира нещата по-добре, отколкото на този, в когото има много бяла жлъчка и много влага в мозъка. Но ако този човек, по природа по-подготвен за учение, остане без никакво обучение и не развие своите способности, несъмнено ще остане невеж. Също така, ако започнат да обучават този, който е груб по природа и има много влага в мозъка, той също ще се научи и разбере, но с трудност. По същия начин можем да намерим човек, чийто характер е по-горещ, отколкото е необходимо, и той ще стане храбрец, тоест предразположен към храброст, ако го обучават на бойни изкуства, той много бързо ще стане отличен боец, а друг, чието сърце е по-хладно, отколкото е нужно, е предразположен към страхливост и ако го учат да се бои, той ще научи това много бързо, но ако го учат на храброст и героизъм, той ще стане храбър воин само с голям труд, но ще стане, ако го възпитават в това, без съмнение“ (Шмона праким, гл. 8).
Рамбам твърди, като законоучител, че всяко качество на характера може да бъде променено, всяко вродено свойство, а още повече придобито или научено, човек е способен да го оформи или промени чрез обучение и многократно практикуване на правилните действия. Разбира се, това зависи от мястото му в скалата на избора, за която ще говорим по-нататък. Всевишният изисква от човека само това, което е в рамките на неговите способности. Всеки човек, в зависимост от своето място на тази скала, има възможност да прави своя свободен избор.
Скала за избор
Нека си представим стълбище и стъпала по него. От дясната страна е системата на доброто, отляво е системата на злото. Всеки човек е на определен етап, където издържа изпитанията на избора. На това място е неговата борба между дух и материя, ум и въображение, истина и лъжа, добро и зло. Под това ниво, както и над него, човек не избира, той е принуден да прави добро или зло. С прости думи, човек не влиза в ежедневна борба с това, което е под или над нивото му. Мъдрецът не се бори с изпитанието на кражбата или оскверняването на Шабат. Невежият не се бори с теста за постоянство в изучаването на Тора и труда да изучава Тора до последни сили.
Точката на избор в тази скала първоначално се установява чрез няколко фактора, някои от които са вродени (наследени от родители, определени от звездите, образование и среда, както ще кажем по-късно), а други са придобити (духовен подем или, напротив, упадък, поради предишните му дела – предишните му избори). Всички те оформят и фиксират духовното ниво на човек, неговото място в скалата на избора.
Оказва се, че заповедта за избор включва две теми: едната е да избере и, разбира се, доброто, в това място, където човек се намира в скалата на избора, а второто е да издигне точката на избор, така че това, което човек е трябвало да избере вчера за добро, днес вече ще бъде принудена постръпка. Това е същността на задължението за непрекъснато израстване на човек, който избира живота.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com
Благодаря за хубавия материал. Но бихте ли пояснила какво се има впредвид под понятията „влага в мозъка“ и „бяла жлъчка“?
Това е мнение на Рамбам, той се е занимавал с медицина. Конкретно това и аз не го разбрах, но и нямам медицинско образование. Има някой неща от Рамбам с които категорично не съм съгласна и може би затова и не съм се задълбочавала в неговото мнение. Превдох го така както е написано по материала на равин Еуд Авицедек.
Все пак попитах ИИ и отговора е следният: „Бяла жлъчка“: Това е древно понятие от хуморалната патология, което се свързва с влажния и студения темперамент. Смятало се е, че излишъкът от нея води до леност, апатия и затруднения в мисленето. Според Рамбам, сухотата и топлината в мозъка създават оптимални условия за умствена дейност. Те осигуряват яснота и фокус. Обратно, влагата и студът, свързани с „бялата жлъчка“, затрудняват мисловните процеси, правейки ги по-бавни и по-малко ефективни.