Убиец е този, който умишлено е отнел живота на друг човек, включително този, който е убил плода в утробата на майка (аборт), убил е безнадеждно болен (евтаназия), вързал и хвърлил човек, за да бъде разкъсан от животни, уморил е човек от глад до смърт – ако той е пряката причина за смъртта, тогава се смята за убиец. Също така, когато един човек преследва друг, за да го убие – ако преследваният или някой друг (например полицай) може да спре преследвача само чрез нараняване, а не убиване, тоест например чрез стрелба в крака или рамото, но не го направи и го убие – според закона на Тора той се смята за убиец.
Убийството на човек се счита за разрушаване на целия свят. Този, който пролива кръв, обезобразява Шхина (ясно разкриване на Божественото присъствие – превод от библейски), защото, ако някой убие човек, създаден по образ и подобие на Всевишния, той като че ли нанася удар на самия Всевишен. Кръвта на човек, чийто живот е бил насилствено отнет, не се успокоява, докато не бъде отмъстена, а нейният протест се отразява на цялата вселена. Известно е, че когато Каин убил брат си Авел, Хашем го упрекнал: „Ти проля не само неговата кръв, но и кръвта на бъдещите поколения. Кръвта на неродените му деца вика към Мен и ще вика, докато не настъпи края на всички поколения.“
Грехът на кръвопролитието е толкова ужасен, че изисква строго наказание, дори и да е извършен неволно. Тъй като дори едно неумишлено убийство е причина за някаква нечистота в душата на убиеца. Няма случайни жертви, всички нещастия се случват според Божественото провидение, по причини, известни само на Всевишния. Обикновено настъпилата трагедия изкупва по-ранното престъпление на жертвата и освен това, както свидетелства Талмудът, показва, че самият престъпник е предразположен към такова престъпление (Вавилонски Талмуд, трактат Макот 10b):
„Равин Шимон бен Лакиш започна тази тема така (Шемот 21:13): Но този, който не е злоумишленик, а по волята на Б-г, това му се случи. (Шмуел I, 24:13): Както древната притча казва, от злодеите излизат злодеяния. За кого говори Писанието (и по волята на Б-г това се случи с него -ком. Раши)? За двама души, извършили убийство. Единият е действал неволно, а другият – умишлено .. Но нито на едното, ното на другото е имало свидетели. Светият, благословен да е, ги събира в някой хан. Единият – този, който е убил умишлено, седи под стълбите. А този, който е убил неволно, слиза по стълбите и пада върху него, убива го (но вече в присъствието на свидетели – коментар на Раши ).“
Когато умира, престъпникът, който е действал с умисъл, получава по този начин наказанието, което се дължи за това. Човек, извършил неумишлено убийство, също получава заслужено наказание: свидетели свидетелстват срещу него, но съдът го оправдава.
Това показва, че небесното наказание на убиеца е самият той да бъде убит от някой друг, както е казано (Берешит 9:6): „Който пролее кръвта на човек и човек, ще се пролее кръвта му. “ И от това следва самата забрана за кръвопролитие. Въпреки това, такива частни случаи като забрана за абортите и забрана за убийството на преследвач следват от самата Тора. Нека ги разгледаме по-подробно.
Забрана на абортите. Това произтича от същата фраза като самата забрана за кръвопролитие. В крайна сметка, ако го прочетете малко по-различно, като поставите препинателни знаци по различен начин, това ще му придаде допълнително значение. Ето как са разсъждавали мъдреците (Вавилонски Талмуд, трактат Синедрион 57b):
„От името на равин Ишмаел казаха – също и за плода (ако човек удари бременна жена и това доведе до спонтанен аборт, той подлежи на смъртно наказание за нарушаване на забраната за кръвопролитие – ком. Раши). На какво се основава на равин Ишмаел? Както се казва (Битие 9:6): Който пролее кръвта на човек в човек, неговата кръв ще се пролее. Какъв човек е този, който е в човека? Той каза – това е плода в утробата на майката.“
Забрана за евтаназия. Смята се, че смъртно болен човек е подложен на тест, изпратен от Всевишния по причини, известни само на Него. Да, може да бъде ужасно, дори непоносимо болезнено, но само Творецът решава кога, как и най-важното как ще завърши. Следователно всяко умишлено прекъсване на живота на такъв човек се счита за нарушение на волята на Всемогъщия, а извършването на евтаназия според всички мнения е умишлено убийство, което носи смъртната присъда на Небето.
Забранено е хвърлянето на човек за да го разкъсат зверове. Както според прякото значение на тази фраза, така е недопустимо и организирането на всякакви забавни зрелища, които могат да доведат до кръвопролитие и, не дай Боже, загуба на човешки живот. Тоест гладиаторски битки, рицарски турнири и т.н. Това включва и забрана за изтезания и като цяло причиняването на каквото и да е физическо страдание на човек, освен ако това не е оправдано от някаква по-висша цел, като например хирургическа намеса за запазване на здравето или спасяване на живота.
Забранено е да се уморява човек от глад. Ясно е, че става дума за човек, който е бил в нечия пълна зависимост. И все пак, просяк, който иска милостиня на многолюдно място в центъра на града – изглежда зависим от другите и може да попадне в тази частна категория, ако абсолютно никой от минаващите не му даде. Затова винаги трябва да давате милостиня, ако минавате покрай хора, които я искат, така че, не дай Б-г, да не се окажете косвено замесени в смъртта им.
Забраната да се убива родеф (преследващият друг човек, с цел да го убие – превод от библейски). Хуманизмът няма нищо общо с това. Това е ясна забрана на Тора, която забранява убийството по принцип, включително убийството на човек, който преследва друг за да го убие, а вие, да речем, присъствате в същото време и може да спасите преследвания, убивайки преследвача. Или самият преследван може да се опита да спаси живота си по този начин. Тогава какво да правим? Как да се спасим, без да нарушаваме забраната за кръвопролитие? Казано е в Талмуда (Вавилонски Талмуд, Трактат Синедрион 57а):
„Равин Йонатан бен Шаул казва: който преследва ближния си, за да го убие, той може да се спаси за сметка на един от неговите органи (преследваният се спасява за сметка на един от органите на преследвача, т.е. например, като му отреже крака – ком. Раши), и не се спаси (а го убива веднага – коментар на Раши) – подлежи на смъртно наказание за него.“
Тоест, Тора казва, че е необходимо да се действа незабавно в такава ситуация, ако е възможно, но първо трябва да се опитате да неутрализирате злодея само чрез нараняване и едва след това, ако това не го спре, да го убиете. И това трябва да се има предвид особено от служителите на правоприлагащите органи, като полиция, специални части и т.н. В крайна сметка това е жизненоважна ситуация и за човек, чиято работа е свързана с риск за живота, е по-добре да не си навлича смъртната присъда на Небето – налагането на която струва живота.
Но какво ще кажете за войните, ще попитате вие? Добър и много практичен въпрос. В края на краищата, според историческата статистика, през последните три хиляди години от своето съществуване нашият свят е преминал без въоръжени конфронтации … Колко мислите? Около двадесет години. И какво да направите, ако е необходимо да убиете, иначе ще ви убият? Авторитетните равини дават такъв отговор на този въпрос. Проблема е, че между потомците на Ной по принцип не би трябвало да има войни. Всички войни са били и се водят между зли езичници, някои от които са били по-праведни, а други по-малко. Ясно е, че хората, които нарушават основната забрана за идолопоклонството, не са се стремели особено да спазват други заповеди, включително забраната за кръвопролития.
Освен това вече казахме, че войните между народите възникват в резултат на систематично нарушаване на седемте заповеди. Всевишния като че ли тласка един срещу друг всички онези, които заслужават смъртната присъда на Небето от меч, и така всички умират „от меч“. Ако вие, като примерен ноахид, все пак се окажете в центъра на военни действия, тогава трябва да имате предвид, че забраната за кръвопролитие остава в сила дори по време на война. С други думи, трябва, доколкото е възможно, да се стремите само да нараните врага и само ако няма друг начин да неутрализирате нападателя, да го убиете.
Забрана за самоубийство. Това винаги стои отделно, но въпреки това, според закона на Тора, самоубийството се счита за специален случай на забраната за кръвопролитие. Единствената разлика е, че човек не убива друг, а себе си. От Библията е известно, че Небето съди такъв човек по същия начин, както всеки друг убиец. В крайна сметка той не е свободен да се разпорежда със своя живот по същия начин, както не е свободен да се разпорежда с живота на другите. Затова му се търси сметка за проливането на собствената му кръв. И пише Рамбам (Кодекс на религиозните закони „Мишне Тора“, Закони за траура 1:11):
„На съзнателния самоубиец не му правят тържествено погребение, не спазват траур и не му организират помени. Те обаче приемат съболезнования, както по време на погребението, така и у дома, и правят всичко, което е проява на уважение към живите. Кой се смята за съзнателен самоубиец? Не този, който се е качил на покрива, паднал и умрял, а този, който казва: Това е, качвам се на покрива! И го видяха веднага след тези думи да се качва на покрива в гняв или в отчаяние и след това падна и умря – такъв човек най-вероятно е съзнателен самоубиец. Но този, който е намерен удушен и обесен на дърво, и този, който е намерен убит със собствения си меч в гърдите, се третира като обичайно починал, устройте му погребална церемония и не го лишавайте от нито един от атрибутите на уважение към починалия.
И е ясно, че самоубилия се умишлено в някоя от горните и всички други подобни на тях категории подлежи на смъртно наказание. Но какво се прави с роцеах (непреднамерен убиец – библейски превод)?
Рамбам обяснява (Кодекс на религиозните закони „Мишне Тора“, Закони на кралете и техните войни 10:1):
„Потомък на Ной, който неволно е нарушил една от седемте заповеди, е свободен от наказание. С изключение на неволния убиец – последният има право да го убие кръвен отмъстител, който няма да бъде екзекутиран за това. […] Но съдът няма да екзекутира неумишления убиец.“
Преводът на фразата гоел адам (кръвен отмъстител – превод от библейски) не дава правилна представа за тази тема. Тук се има впредвид не роднина на жертвата, жадуващ за възмездие, а самата кръв на убития. Талмудът казва, че ако човек няма кръвен отмъстител, тогава, в съответствие със закона на Тора, съдът трябва да представи такъв (Вавилонски Талмуд, трактат Синедрион 45b). Разрешението, дадено на отмъстителя да убие човек, извършил неумишлено убийство, беше по-ефективно от цял отряд полиция, тъй като страхът за живота му го кара да преосмисли живота си, рано или късно да направи искрено покаяние и да коригира нечистотата на душата си.
Между другото, забраната за кръвопролитие включва забрана за осъждане на невинен човек на смърт (отнася се за съдиите) и забрана за извършване на косвени убийства чрез даване на фалшиви показания, умишлено извършване на услуга, която ще доведе до смъртта на някого, или пазене на тайна, чието разкриване може да спаси човек от смърт.
Освен това, според Кабала – книга, разкриваща тайните на Вселената – това включва и забраната за зера леватала (напразно изпразване на семето – превод от библейския). Писано е (Берешит 2:18): „Не е добре за човека да бъде сам“. Библията споменава този грях в историята за двамата сина на Юда, сина на Яков, които Всемогъщият уби, защото по този начин избягваха да създадат деца (Битие 38:2-10). Освен това Тора не прави разлика между онанизма и употребата на контрацептиви. И в този, и в другия, и във всички подобни случаи човек причинява ужасна вреда на душата си, което се отразява и на самия него, и на неговото благополучие, и на семейството му. Мъдреците посочват, че човек, който наруши тази забрана, се поставя в положението на изгнаник и губи своето състояние. Писанието говори за това (Исая 1:15): „И когато протегнете ръцете си, ще отвърна очите Си от вас и колкото и да се молите, не чувам, ръцете ви са пълни с кръв“ – тези страховити думи на Всевишния са отправени към тези, които пропиляват семето си, като ги оприличава на истински „убийци“.
Има и още една категория – това е забраната за „убиване“ на някого с помощта на собствения език или опозоряване публично. Такива действия са равносилни на убийство. И въпреки че не подлежат на смъртно наказание, все пак богобоязлив човек ще се опита да ги избегне. Човек трябва да внимава дори да смути човек, така че той да се изчерви или, обратно, да пребледнее – това също е вид убийство.
Автор и източник: 7for70.net
Превод: bneinoah-bg.com