Третата заповед – забрана за идолопоклонство

На библейски език поклонението пред идоли се нарича авода зара (чуждо служение – превод от библейски). Понякога Тора използва и други термини – аводат елилим (служене на силите – превод от библейски) и Аводат Кохавим (преклонение пред звездите – превод от библейски). Най-общо казано всичко това може да се определи като служене и преклонение пред всичко друго, но не и пред Всевишния. С други думи, това е признание, че освен Всевишния, има и други сили, които могат да повлияят на нашата съдба. Това се отнася за определени ритуали, възприети в дадени религии, като например коленичене, запалване на свещ, кръстене, поклони и т.н. Всяка тяхна форма, с една или друга интензивност, носи разруха на човешката душа.

Но кой според библейския закон се счита за идолопоклонник? Отговорът на този въпрос може да се намери в Рамбам, който пише (Кодекс на религиозните закони „Мишне Тора“, Закони на царете и техните войни 9:2):

„Потомък на Ной, който е нарушил забраната за идолопоклонство, подлежи на смъртно наказание. Но това е случаят, ако той се е покланял по способ, характерен за този идол. И за всичко, за което беит-дин (съдът) на Израел убива – потомъкът на Ной подлежи на смъртно наказание. И всичко, за което беит-дин (съдът) на Израел не убива – потомъкът на Ной не подлежи на смъртно наказание. Но въпреки факта, че не екзекутират, всичко това е забранено. И не е позволено да се издигне мацева (постройка за извършване на идолопоклоннически ритуали), или засаждане на ашера (специален вид дърво, засадено от идолопоклонниците близо до техните храмове), или правене на фигурки и други подобни за красота.

Всичко това трябва внимателно да се разбере. И така, вече казахме, че забраната за идолопоклонство включва всяко действие, насочено към поклонение на нещо различно от Всевишния. Не всяко идолопоклонство обаче се наказва със смърт. И ето как би изглеждало общото правило.

Четири вида поклонение се наказват със смърт, независимо от това какво конкретно е било почитано. Това са проснат по лице, принасянето на жертви, изгарянето на тамян и възлиянията. Всеки от тези четири вида богослужение може да се извърши само в чест на Всевишния и това може да стане само в Йерусалимския храм. Всеки, който го изпълнява в чест на идол, несъмнено заслужава смъртна присъда.

Всички други видове поклонение се наказват със смърт, само ако съответстват на метода на поклонение, специално приети за този идол. Това е, например, извършване на естествени нужди пред Пеору или хвърляне на камък по Меркулис – такива действия са били характерен начин за обслужване на тези идоли в древни времена. И въпреки факта, че сега те вече не се практикуват, принципът остава същият, само идолите и начините на поклонение са се променили.

Ако човек вярва в нещо или в някого, различно от Всевишния и му каже: „Ти си моят бог“ или друга фраза от този вид, той незабавно получава смъртна присъда.

И накрая има списък с действия, които са строго забранени, но не се наказват със смърт – прегръщане, целуване на идол, метене и миене на пода пред него, миене на идола, помазване и обличане, обуване на идола и всеки друг начин за изразяване на почитта си към него, както е обяснено в Талмуда (Вавилонски Талмуд, трактат Синедрион 60b). Ако обаче някое от тези действия е метод на поклонение, приет за този идол и е извършено точно с цел служене, нарушителят подлежи на смъртно наказание.

Какво означава всичко това на практика? Християните са идолопоклонници, защото техният култ включва поклонение към обикновен човек, екзекутиран от съда на мъдреците, но когото самите те смятат и открито наричат свой бог. Характерният начин за почитане на този идол е „прекръстването“.

И в края на краищата Рамбам пише за този култ и за исляма (Кодекс на религиозните закони „Мишне Тора“, Закони на царете и техните войни 11:4):

„А за Исус от Назарет, който се представи за Машиах (Месия – превод от библейски), и беше екзекутиран по присъда на съда – пророк Данаил пророкува, както е казано (Даниил 11:14): И самозванци от твоя народ ще си въобразят, че са способни да изпълнят пророчеството и ще претърпят поражение – и може ли да има по-голям провал от това? В края на краищата всички пророци казват, че Машиаха освобождава еврейския народ и го спасява, и връща разпръснатите от него в земята им и укрепва спазването на заповедите. Това също стана причина за смъртта на евреите от меч и прогонването дори на онези, които останаха в земята си, и тяхното унижение. И той замени Тора и заблуди по-голямата част от света, така че те започнаха да се покланят на него вместо на Създателя. Но ние не сме в състояние да разберем намеренията на Създателя, защото нашите пътища не са Негови пътища и нашите мисли не са Негови мисли.

И цялата тази история с Исус от Назарет и с онзи Исмаил (Мохамед – бел. авт.), който дойде след него, се случи само за да се разчисти пътя за истинския Машиах и да се подготви целия свят за служба на Всевишния, всички заедно, като се казва (Цфаня 3:9): Защото тогава ще говоря ясно на народите, така че всички да могат да призовават името на Господа и да Му служат рамо до рамо. Как? Целият свят вече е изпълнен със знанието за окончателното избавление, думите на Тора и заповедите са се разпространили и това знание е достигнало дори до отдалечените острови и е станало известно на много народи, груби по сърце. И те обсъждат тези неща и говорят за заповедите на Тора: някои вярват, че тези заповеди всъщност са дадени отгоре, но в наше време те са невалидни, тъй като не са дадени завинаги; други смятат, че имат скрит смисъл и не могат да се приемат буквално и че „месията“ вече е дошъл, обяснявайки как трябва да се разбират. Когато се появи истинският Машиах, и успее, и се възвиси, и се издигне, тогава всички те веднага ще се покаят и ще разберат, че са наследили лъжи от бащите си и че пророците и бащите им са ги подвели.“

Будистите са идолопоклонници, защото техният култ включва открито поклонение на статуетка във формата на човек. Независимо дали става въпрос за медитация пред този идол, което може да се счита за характерен начин за служене на този идол, или за изгаряне на тамян – във всеки случай този, който прави това, подлежи на смъртно наказание.

Какво означава забраната за издигане на мацева? Мацева е сграда, така че хората да се събират около нея, дори да служат на Всевишния. На практика това са джамии, църкви, будистки храмове и др. Изграждането на такива структури нарушава забраната на идолопоклонството и според едно мнение се наказва със смърт.

Какво означава забраната за засаждане на ашера? Ашера е специален вид дърво, засадено от идолопоклонниците до олтара на идола, за да се събират хората там. В наши дни този обичай почти не се среща.

Какво означава забраната да се правят фигурки и други подобни за красота? Забранени за производство са всякакви фигурки във формата на човек, както и релефни изображения на човек, дори и да са само за украса. Следователно не се правят изпъкнали изображения на човек нито върху дърво, нито върху камък, нито върху гипс, да не говорим за скулптура под формата на човек. Но ако изображението на човек е вдлъбнато или е само контур, тогава това е позволено. Също така е забранено да се извайват изображения на слънце, луна, звезди, съзвездия и ангели, дори ако тези изображения са плоски. Изображения на животни и други живи същества, с изключение на хора, както и изображения на дървета, треви и други подобни, могат да бъдат създавани дори ако са изпъкнали.

Освен това мъдреците ни предупреждават да не правим нищо, което създава впечатление за идолопоклонство. Затова човек, който пусне монета или иска да извади треска от крака си пред изображението на идол, не трябва да се навежда, а трябва да седне, за да покаже, че не отдава никаква почит на идола.

Как предметите на идолопоклонството се унищожават и премахват

Когато праведният Машиах дойде и се разкрие (дано стане скоро, в наши дни), народите по света масово ще започнат да изоставят идолопоклонничеството и фалшивите култове, наследени от техните предци. Тогава законите за унищожаването и премахването на предмети, предназначени за идолопоклонство, както е подробно описано в Рамбам (Кодекс на религиозните закони „Мишне Тора“, Закони за идолопоклонството 8:6), ще станат приложими:

„Как унищожават идоли и всичко, което е забранено във връзка с идолопоклонството – тоест предмети, използвани за поклонение и това, което се принася в жертва? Те или се стриват на прах и се разпръскват по вятъра, или се изгарят, или се хвърлят в морето. „

Това е за случая, когато е невъзможно да се премахне предметът на идолопоклонство и говорим за еврейски идоли – тоест тези, които владеят и се покланят евреи. Но за идолите на народите по света, чието поклонение може да бъде премахнато, законът е по-малко строг и позволява те да бъдат използвани по-късно, тоест да се извлича изгода от тях, например.

Рамбам пише (Кодекс на религиозните закони „Мишне Тора“, Закони за идолопоклонството 8:10):

„Как се премахва поклонението? Идолопоклонникът трябва да откъсне ръба на ухото, или върха на носа, или пръст, или да изравни лицето му, дори ако нищо не е паднало, или да го продаде на еврейски бижутер (за претопяване ) – във всички тези случаи поклонението се счита за премахнато.

И по-нататък (Кодекс на религиозните закони „Мишне Тора“, Закони за идолопоклонството 8:9):

„Когато се премахва поклонението на идол, забраната за използване на предмети, предназначени за този култ, автоматично се отменя. Ако отмяната е направена само за тези предмети, те могат да бъдат използвани, но самият идол остава забранен, както е бил , докато не се премахне. Но тогава това, което са успели да посветят като жертва на идола, е забранено завинаги и премахването на поклонението тук не помага.

Премахването на поклонението може да бъде направено само от възрастен и само от този, който сам е идолопоклонник на този култ. Дори да го е направил по принуда и дори самият идол да не му принадлежи – поклонението се счита за отменено, ако са изпълнени двете условия по-горе.

Освен това Рамбам посочва (Кодекс на религиозните закони „Мишне Тора“, Закони за идолопоклонството 8:12):

„Олтарът на идола, който е повреден, продължава да бъде забранен за каквато и да е употреба, докато не бъде унищожен повече от половината, от ръцете на самите идолопоклонници. Но може да се използва бимусa, който е повреден. Каква е разликата между бимус и олтар? Бимусът е един камък, а олтарът се състои от много камъни […] Как се отменя поклонението на Ашера? Ако идолопоклонник отхапе лист от нея, засади нейна издънка, счупи пръчка за тояга от клоните й или я отсече без полза за дървото, нейното поклонение се отменя. Отсечено за ползаване дърво – самото дърво е забранено, но отсечените клони могат да се използват.“

Магьосничеството е част от забраната за идолопоклонство

Неслучайно Талмудът разглежда магьосничеството като неразделна част от идолопоклонството. В края на краищата, който се занимава с магьосничество, така да се каже, отрича Всевишния, чието признаване се подразбира от заповедта за забрана на идолопоклонството. Черната магия и всичко подобно на библейски език се нарича Шем Тума – тоест мръсотия. Всеки, който го практикува, не само отказва да признае Създателя на света, но и генерира огромни сили от духовна нечистота и мръсотия, за които впоследствие трябва да плати. Но какво е магьосничество? Как се случва това (Вавилонски Талмуд, трактат Синедрион 56b)?

„Равин Йосе казва – всичко, казано за магьосничеството в съответния раздел на Тора, е забранено за потомците на Ной (Второзаконие 18: 10-12): Да няма между вас никой, който да преведе сина си или дъщеря си през огън, гадател, факир(звездоброец), и суеверен, и магьосник, и заклинател, и този, който пита ов, и този, който пита идони, и този, който призовава мъртвите. Защото е мерзост пред Бога всеки, който прави това, и поради тези мерзости Господ, вашият Б-г, ги изгонва пред вас. „И нямаше да ги накажа, ако не им беше забранено.“.“

От гореизложеното следват девет вида мръсотии, които се считат за магьосничество. Нека се спрем и разгледаме подробно всяка от тях.

Този, който води сина или дъщеря си през огъня, е един от най-старите култове за поклонение на идол на име Молох. Начинът да му се покланят беше, че бащата вземал част от потомството си и го посвещавал на този идол, по пътя на превеждане през огън.

Как се прави? Процедурата се състоеше от две части. Първо се е палел голям огън. Тогава бащата взема част от децата си и ги предавал на жреците огнепоклонници. Жреците ги връщали на бащата, като по този начин му давали разрешение да ги преведе през огъня. Тази част от ритуала се нарича предаване на Молох. След това бащата водел сина или дъщеря си през огъня – и тази част се е наричала провеждане през огъня. По какъв начин? Клали един ред от стираксово дърво с височина на два легнали ствола, така че огънят да пламти от двете страни и преминавали през него. Бащата държал детето, то отскачало с крака от земята и прескачало през огъня, от едната страна на другата, вътре в пламъка. Само тези, които са извършили и двете части на процедурата по обичайния начин, са били подложени на смъртно наказание. Следователно, ако ги е предал, но не ги е повел, или ги е повел, но не ги е предал, или ги е предал и повел, но не по обичайния начин, не подлежи на наказание. И по същия начин на наказание подлежи само този, който предава част от потомството си, тъй като е написано (Ваикра 20: 3): „Защото от потомството си даде на Молох“ – част от потомството, но не цялото потомство. Под потомство се разбират както деца от разрешена полова връзка, така и деца от забранена, както и собствени деца и внуци, внучки, правнуци, правнучки и др. (Вавилонски Талмуд, трактат Синедрион 64b)

Гадателство е питане с посоха (дълга пръчка с извит горен край) и извършването на други действия за предсказване на бъдещето. Как се е правело? Човек извършва някакво действие, за да влезе в транс и да се освободи от мисли и външни впечатления, събуждайки в себе си повишено свръхсетивно възприятие. След това той успява да предскаже бъдещи събития, като ги възприема, преди да са се случили. Започва да говори какво трябва и какво не трябва да се случва, какво трябва и какво не трябва да се прави и в повечето случаи, прогнозите му се сбъдваха. Гадаенето се извършва по различни начини: някои сортират пясък или камъчета; други се хвърлят на земята и крещят неистово; трети се взират в метално огледало или в пламъка на лампа, докато пред очите им се появят халюцинации, които те тълкуват; трети пък държат тояга в ръката си, или се подпират на нея, или удрят земята с нея, докато изпаднат в транс и започнат да говорят; пети дълго време хвърлят малки камъчета с ивица кожа, служеща за мишена, и следейки внимателно полета им, предсказват; а има и такива, които хвърлят дълъг кожен колан на земята, гледат го напрегнато и предричат.

И астрологичните прогнози също принадлежат към този вид явления, защото астрологичните изчисления и наблюдения служат за събуждане на свръхсетивното възприятие у гадателя. Ето защо прогнозите на двама астролози ще бъдат различни, въпреки факта, че те еднакво владеят законите на астрологията и ги тълкуват по един и същи начин. При всички случай е забранено да се обръщаме към астролози, но не е забранено сами да се занимаваме с астрология с ясното съзнание, че Б-г ръководи звездите и планетите.

Звздоброец/Факир ( Бог е създал звездите за да управлява чрез тях. В днешно време, едва ли някой вярва, че звездите сами по себе си имат сила. Все пак автора обръща внимане на това, да не би някой да се подведе и да се кланя на звезди, планети и т.н. Също така нашият праотец Авраам е бил много добър астролог, така че вероятно думата не е звездоброец, а факир бел. на преводача.) е този, който се занимава с астрологични прогнози, като казва: такъв и такъв ден е благоприятен, но такъв и такъв не е; такъв и такъв ден е подходящ за такова и такова начинание, а такава и такава година или такъв и такъв месец е неблагоприятен за такъв и такъв бизнес. И това е мнението на равин Акива. Но освен това, думата meonen (оригиналната дума на иврит написана в Тора бел. на преводача) съответстваща на това понятие, може да се преведе и като магьосник или фокусник (факир, който причинява оптична илюзия).

Следователно в Талмуда има и други мнения. Равин Меир вярваше, че в Писанието се има предвид особен вид магия, при която се излива семенната течност на седем мъже и се прекарва получената течност върху очите, след което се пристъпва към магьосничество. Мъдреците разбират под това човек, който затваря очите на другите и показва, че е направил някакво чудо, а всъщност не е направил нищо. Това се отнася до многобройните уловки и трикове, които, съчетани с удивителната сръчност на ръцете на факира, пораждат илюзорно възприятие. Така че често виждаме как факир взема въже пред хората, увива го в края на дрехите си и след това изважда змия оттам; или хвърля пръстен във въздуха и след това го изважда от устата на зрителя, стоящ пред него. Всички подобни действия, широко известни сред народите по света, са забранени. А вредата от дейността на факира е много значителна, тъй като той „краде ума“, тоест заблуждава публиката – на хората им се струва, че се случват явления, които не могат да се случат в действителност, и те свикват да приемат въображаемото за реално.

Суеверен е този, който вярва в знаци, казвайки: „Парче хляб падна от устата ми – днес трябва да се пазя от загуби; тоягата падна от ръцете ми – няма да отида на такова и такова място днес, защото ако отида, все едно нищо няма да излезе; синът ми ме вика зад гърба; гарван грачи в моята посока; елен пресече пътя ми от север на юг, когато вървях от изток на запад; змия пропълзя отдясно или лисица мина отляво – това е лош знак, днес няма да напусна дома си, защото ако изляза, ще стана жертва на измамник. (Вавилонски Талмуд, Трактат Синедрион 65b) И също така, всеки, който слуша вика на невестулка, чуруликане на птици, риба и казва, че ще бъде така и така; и всеки, който си прави знаци и казва, че ако се получи така и така, ще направя нещо, а ако не се получи, няма да го направя. Но ако човек каже: „Къщата, която построих, стана добър знак за мен; жената, която взех за жена, е благословена – от момента, в който я взех, станах богат“ – това не е забранено. В края на краищата, такъв човек не променя постъпките си и не избягва действието, но прави нещо познато, което вече се е случило – това може да се направи.

Магьосник е човек, който практикува всякакъв вид магия. Когато Всемогъщият дарява праведните със способността да вършат чудеса, Той същевременно дарява човечеството със способността да практикува магьосничество с помощта на силите на нечистотата. В същото време хората имаха свободата да избират между светлината и тъмнината. Участието в магьосничество се счита за бунт и отричане на силата на Небето. Въпреки това, само този, който действително извършва магьосничество, се счита за магьосник. Този, който се преструва, че прави магии, но всъщност не прави нищо – това не се счита за магьосничество.

Заклинател е човек, който казва различни магически думи, докато държи определен предмет в ръката си и извършва някакво действие, например, дори само да сочи с пръст. До там, че сред тях се смята, че ако се каже определена фраза над змия или скорпион, те няма да навредят, или ако човек говори, нито змия, нито скорпион могат да му навредят. Това включва и произнасянето на различни заклинания и заговори, предназначени да помогнат или да навредят.

Питащият ов е този, който докато стои изгаря определена ароматна субстанция, при това държи в ръка миртова пръчка и я люлее, и произнася определени заклинания, докато чуе някой да му говори с много тих, сякаш недоловим за ухото глас, възприеман в мислите и отговарящ на въпроса му из под земята; или някой, който взема човешки череп, кади го с тамян и прави определени движения, докато чуе нещо като много тих глас, излизащ от черепа и отговарящ на поставения въпрос.

Питащ идони е този, който взема определена птича кост в устата си, кади тамян и прави други неща, докато не изпадне в транс и започне да говори неща, които са на път да се случат.

Викащият мъртвите е този, който гладува, а след това отива на гробището и остава там за нощта, така че насън да му се яви мъртвец и отговори на въпроса; или който облича определени дрехи, произнася заклинания, кади с тамян и си ляга сам, така че да му се яви някой покойник на насън и да му говори.

Смъртната присъда на Небето заслужава този, който е посветил от потомството си на Молох и ги е превел през огън, магьосник, питащият ов и идони. Всички, които практикуват останалите видове магьосничество по-горе, както и всички, които се обръщат към тях, нарушават забраната за идолопоклонството, но не биват екзекутирани.

Автор и източник: 7for70.net

Превод:bneinoah-bg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *