Тайната на душата на прамайката Рахил | Раздел Вайехе

Завършвайки жизнения си път, на смъртния си одър в Египет, Яков е посетен два пъти от Йосиф, изпълнявайки мицва на бикур холим, посещение на болните.

При първото посещение Яков инструктира сина си да го погребе в гробницата на неговите прадеди в Маарат Ха-Махпела, докато при втория път дава на Йосиф правото на първенство, като му обявява заповедта си: „Ефраим и Менаше, като Рувен и Шимон , ще бъдат мои (синове)” (Битие 48:5). В същото време, напълно неочаквано, Яков си спомня една отдавнашна случка: „И аз…, когато вървях от Падан, умря Рахил в Ханаанската земя, по пътя, когато имаше още път за изминаване до Ефрат; и я погребах там, по пътя за Ефрат, известен също като Бет-Лехем” (Берейшит 48:7). Каква е причината за тези спомени, защото не е в правилата на Тората да се „отдаваме на носталгия“.

Раши, следвайки мъдреците, дава тук мидраш (символичен коментар), основан на известната хагада (легенда), върху която са възпитани много поколения, намирайки в нея думи на утеха. И ето какво каза Яков на Йосиф: „Въпреки, че те притеснявам да ме заведеш в Ханаанската земя за погребение, въпреки че не направих същото за майка ти. И дори не я заведох в Бет-Лехем, в града, на земята (населената). Знам, че в сърцето ти има (негодуване) към мен. Но знай, че я погребах там според словото (на Вечния), за да бъде в помощ на синовете си, когато Невузарадан ги подложи на изгнаничество. Когато минат оттам, Рахил ще излезе (и ще застане) на гроба си и ще плаче и ще моли за милост за тях, както е писано: „Глас се чува в Рама…“ (Ирмияху 31:14). И Светият, благословен да бъде Той, й отговаря: „има награда за твоя труд, казва Господ, … и синовете ще се върнат в своите предели“ (пак там, 16, 17).

Рамбан, в своя коментар към този пасаж, обръща внимание на граматиката на писането на този стих, намирайки в пшат (коментар, базиран на пряко разбиране) обосновката за тази хагада: „и това е директно написано в Тората: „Рахил умря с мене… по пътя… и погребан съм там, на пътя…”, тоест по пътя, по който ще минат синовете й – там ще я погреба.”

Но въпреки тези коментари, които имат за цел да обяснят разликата между погребението на Рахил и останалите предци и прародители, все пак остава въпросът – защо това е казано по време на второто, а не на първото посещение на Йосиф, в контекста на молбата на Яков да го погреба в Маарат Ха-Махпелах?

Рахил като прототип на „майката на всички майки“

И изглежда, че ключът към разбирането на историята за смъртта на Рахил се крие именно в предишните стихове относно синовете на Йосиф, когато Яков иска да ги види като свои синове, а не като свои внуци, и да ги почете с наследство заедно с другите племена.

Яков подчертава, обръщайки се към Йосиф, че след раждането на всичките му синове, когато Бинямин вече е бил в утробата на майка си, тогава Всевишният му е обещал: „Ето, Аз ще те направя плодовит и ще те умножа, и ще те направя общност от нации” (Берейшит 48: 4). Тоест, създава се усещането, че Яков разбира думите на Всевишния в простия им смисъл, като факта, че в бъдеще ще има още синове. Но, следвайки думите на Раши – „понеже не ми се родиха повече синове, Всевишният ми даде указание, че в бъдеще едно от племената ще бъде разделено. И сега ти давам този дар и затова: „Ефраим и Менаше, като Рувен и Шимон, ще бъдат мои“ (48:5).

И възпроизвеждайки възможен диалог между Яков и Йосиф, можем да си представим, че Яков се изповядва на Йосиф така, опитвайки се да смекчи впечатлението от молбата му за погребение: „И ако ме питаш, защо не изпълних заповедта на Всевишния в обикновения смисъл и не се опитах да продължа да изпълнявам заповедта „плодете се и се размножавайте“, тогава знай, че пожелах раждането на друг син само от твоята майка, Рахил, която обичах толкова много. Но при раждането на твоя брат Бениамин, „Рахил умря от мен“ (48:7). И сякаш нещо беше умряло в мен и затова не можех да имам повече деца от другите си жени.” И затова се стремя да изпълня обещанието на Всемогъщия да създаде друго племе с твоя помощ, тъй като ти си син на Рахил, която „ми умря по пътя“.

„И сега двамата ти сина, родени ти в земята Мицраим (Египет), преди да дойда при теб в Мицраим, те са мои: Ефраим и Менаше, както Рувен и Шимон, ще бъдат мои“ (48:5).

Ясно е, че горното обяснение, базирано на прякото разбиране на текста на Тората ( пшат ), не дава отговор на въпроса за подробно описание на мястото на погребението на Рахил и ни остава необходимостта да прибегнем до цитирания мидраш от Раши. Но взети заедно, коментарите на пшат и драша ни разкриват тайната на душата на Рахил.

Наистина, нашият праотец Яков пренебрегваше оплакванията на Рахил за безплодието й в продължение на много години и дори й се ядоса за грубите й думи: „Дай ми деца! И ако не, аз съм мъртва“ (30:1), както Рамбан коментира: „“ И ако не, аз съм мъртва“ е заплаха за самоубийство от мъка и тъй като това е израз на копнежа на любяща съпруга да го изплаши със смъртта си, той се ядоса.“ Въпреки това, след много години, през значително страдание, Яков беше удостоен да разбере, че Рахил е права.

Всеки човек има някаква „вътрешна точка“, която изразява цялата му душа, и когато тя отсъства, животът му губи смисъл. Така прародителката Рахил представлява образа на „майката на всички майки” и нейната вътрешна същност се изразява в майчинството. И затова нейните оплаквания за безплодие, мъчителни болки по време на раждане и траур за нейните деца станаха символ на изстраданото майчинство във всички поколения на Израел.

И сега, когато Яков осъзнава този вътрешен смисъл, съдържащ се в смъртта на Рахил, той вижда като свой дълг да изпълни нейната воля по два начина: първият е чрез Йосиф, когато двамата му сина ще се считат за равни племена на Израел, а вторият е през избраното място за погребение на Рахил на „високия“ път, така че оттам тя да издигне гласа си, без да престава да оплаква децата си, които отиват в изгнание, докато успее да провъзгласи „и синовете ще се върнат в пределите си.“

„Така казва Господ: Въздържай гласа си от плач и очите си от сълзи. Защото наградата на твоя труд, казва Господ, е, че те ще се върнат от земята на врага. И има надежда за твоето бъдеще, казва ГОСПОД, че твоите чада ще се върнат в своите предели.’” (Еремия 31:15-16)

Равин Ханан Порат

Lilmod.org

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *