В библейския оригинал тази заповед звучи като евер мин а-хай (орган от живо същество – превод от библ.). Това се разбира като забрана за ядене на орган или плът, отделени от животно, в което все още има признаци на живот след клането. В по-широк смисъл това се нарича причиняване на страдание на животно, тъй като в този случай, според закона на Тора, животното все още се счита за живо и е строго забранено да се извършват каквито и да било действия върху него, като да се разчлени трупът му на отделни части с цел последващото им потребление.
Може би, когато се запознаете с тази последна заповед, ще имате един много закономерен въпрос. Предишните шест заповеди са напълно в съответствие с нормите и светогледа, общоприети днес, но как заповедта за забраната за ядене на орган от живо същество се отнася към всичко това? Толкова ли е важно? Няма ли достатъчно проблеми в света на хората, за да се грижим и за животните? Променя ли се вкусът и качеството на месото от няколко секунди, които понякога е необходимо да се изчака поради смъртната агония на животното? Да и самото заглавие звучи малко отблъскващо. Наистина, седмата заповед на пръв поглед е някак мистериозна както по формулировка, така и по съдържанието си и стои отделно от всички останали. Възможен отговор е, че тази заповед е дадена просто на човечеството, за да може да докаже на Всевишния, че изпълнява всичките седем заповеди, не защото са много логични и близки до ума, а същността е, защото самият Създател е заповядал така и сме готови безусловно да приемем всяка негова заповед и да я изпълним. В крайна сметка това доказва лоялност и преданост.
В допълнение, тази единствена заповед, свързана с храната, има за цел да ни научи, че дори такъв процес като яденето на храна може духовно да издигне човека, ако се извършва в съответствие със законите на Тора. Но какво представлява самата забрана?
Вавилонският Талмуд започва своя подход към тази заповед така (Вавилонски Талмуд, трактат Синедрион 59b):
„Казал Рав Йехуда, какво е казал Рав: на първия човек Адам не му беше позволено да яде месо, защото се казва (Берешит 1:29-30): Ето, давам ви всяка трева, носеща семена, която е по цялата земя, и всяко дърво, чийто плод е дървесен, носещ семена, то ще ви бъде за храна. И всички животни на земята … – Но не самите животни на земята за вас. Но когато потомците на Ной излязоха от ковчега, той им позволи, както се казва (Битие 9: 3): Като зелена трева Той ви даде всичко (тревата, която позволи на Адам да яде; отсега нататък той ви даде всичко, дори домашните и диви животни – ком. Раши) 9:4): Може да се помисли, че няма забрана за ядене на орган от живо същество, затова Тора утвърждава (Берешит 9:4): Само плътта в душата, нейната кръв, не яжте. Може да си помислите, че това важи и за шрацим (множество движещи се, роящи се, същества – превод от библ.; т.е. възможно е забраната за ядене на орган от живо същество да важи и за тях – ком. Раши), така пише в Тора (Битие 9:4 ): Само… (т.е. изключва и всички думи „само“, открити в Писанието, означават изключение – коментар на Раши)
На какво основание е направено това заключение? Рав Уна каза – нейната кръв, тоест такова същество, в което кръвта се различава от плътта. Шрацим са изключени, тъй като кръвта им е неразличима от плътта им (затова се казва допълнително за кръвта, защото просто е трябвало да се напише: Плътта в душата му не яжте; т.е. докато има душа в него не яжте самото месо; защо тогава се казва „в душата й нейната кръв“, тъй като знаем, че душата е кръв; но се казва по такъв начин, че да ви научи: такова същество в което кръвта се различава от плътта, тъй като кръвта се нарича душа, а плътта е плът; по този начин шрацимите са изключени от тук, защото кръвта им е неразличима от тяхната плът и кръвта им не може да се нарече кръв – коментар на Раши).“
За начало трябва да се определи биологичната класификация на фауната според Тора. За разлика от съвременната биология, тя представлява четири големи класа:
– шрацим ( множество движещи се, роящи се, същества – превод от библ): това включва всички живи същества, които са само малко над земята, като например сред крилатите – мухи, сред пълзящите – мравки, бръмбари и червеи, сред четирикраките същества – къртица, мишка, гущер и други подобни, както и всички риби (ком. Раши върху Тора, Битие 1:20);
– офот (птици – превод от библ): това са птици;
– хайот (животни – превод от библ): това са всички диви животни;
– бъемот (добитък – превод от библ): това включва всички домашни животни.
Това показва, че, строго погледнато, тази заповед не се отнася за всички видове шрацим. Наистина може да ги ядете дори живи, което, между другото, често може да се види напоследък в различни развлекателни предавания по телевизията. Но с бозайниците и птиците всичко е много по-сложно и трябва да се спрем на това по-подробно.
Първо, откъде започва прилагането на тази забрана? Отговорът е от шечита (клане на добитък – превод от библ), което трябва да се извърши в съответствие с изискванията на Тора. Няма да се спираме на многото му правила и нюанси. Нека просто кажем, че според библейския закон животното трябва да бъде умъртвено чрез разрязване на по-голямата част от трахеята и хранопровода със специално предназначен за това инструмент. Приложено към народите по света, това правило предполага, че когато е заклано по този начин, животното умира почти мигновено, което означава, че му се причинява минимум страдание. Следователно, от тази гледна точка, шечитата, която днес се извършва в повечето съвременни ферми чрез електрически разряд, по принцип отговаря на изискванията на Светото писание за народите по света в това отношение.
След завършване на шечитата започват да режат самото животно. Тук влиза в действие тази заповед. Забраната за ядене на орган от живо същество означава, че животното е забранено да бъде одрано, докато е в агония, тоест в каквото и да е движение. Човек трябва да бъде особено внимателен, защото понякога продължаващите гърчове не се различават толкова лесно. И едва след като животното най-накрая загуби признаци на живот, може да започнете да режете самия труп.
Забраната за ядене на орган от живо същество се отнася за всяка част от плътта на животно във всеки обем. Зверовете и добитъкът изискват шечита. Забранява се да се режат през цялото време, докато са в агония.
Птицата не изисква Шечита според Рамбам и изисква Шечита според Раавад. И тъй като мненията на законодателите в този случай се разминават, по-добре е да действате според по-строгите от тях и да не започвате да колите птицата, докато е в агония.
Рибите и всички шрацим не изискват никаква шечита. Може да започнете да ги режете веднага след улавяне.
Позволено е да се смуче кръв от рана, както собствена, така и чужда, тъй като според алаха (практически закон – превод от библ) забраната за пиене на кръв от живо същество не важи за народите по света.
Вече отбелязахме по-горе, че в по-широк смисъл тази заповед е забрана на Тора да се причинява страдание на животно. Равин Елияху Ки-Тов обяснява, че става дума за безполезно страдание. Въпреки това, клането на животно не се счита за причиняващо му безполезно страдание: животни, които са годни за храна, се убиват за храна, а вредните животни се убиват, за да се предотвратят щетите, които могат да причинят. В крайна сметка всеки добитък неизбежно ще бъде заклан накрая и всеки звяр в крайна сметка ще умре. Намаляването на дните от живота на животното не му вреди, но е забранено да му се причинява страдание без специална нужда. Не може да обиждате и унижавате животно, да променяте външния му вид – тоест формата, в която Създателят го е създал, защото Хашем създаде всичко в името на Неговата слава и чест и Той цени честта на Своите създания.
Човек трябва да бъде много внимателен и стриктно да спазва тази строга библейска забрана. Не трябва да се причинява напразно страдание на никое животно – нито домашно, нито диво, нито голямо, нито малко. Всички живи същества са равни по отношение на тази заповед. Когато измъчват живо същество за собствено забавление или друга забранена цел, те нарушават тази заповед и в сърцето се настанява жестокост и има повече страдание в света и хората отблъскват милостта и милосърдието на Всевишния от себе си .
Особено трябва да се внимава по отношение на онези животни, които се намират в дома на човека за негово удоволствие или за негови нужди – било то добитък, звяр или птица. Човешкият дом трябва да бъде обител на милосърдието, а не стая за мъчения!
Тората обаче не препоръчва да държите обикновени животни като котка или куче в дома си. Факт е, че животните трябва да живеят в своята среда. Да направите домашен любимец от котка или куче означава да промените природата им, като премахнете животното от естественото му местообитание. Къщата е жилище за човек и не може да я превърнете в плен за животни, дори ако те се чувстват комфортно в нея. В края на краищата да научиш затворник да обича клетката си не е най-хуманното отношение към „нашите по-малки братя“. Въпреки това, ако вече имате домашен любимец у дома, не трябва да го изхвърляте на улицата, след като прочетете седмата заповед. Тъй като, тези, които оставят животното, като преди това са го привързали за себе си, действат още по-лошо. Веднъж поел ангажимент да гледаш животно, не можеш да го нарушиш. Затова е по-добре да не го вземате от самото начало.
Мъдреците многократно предупреждават срещу причиняване на страдание на живи същества, които хората държат в домовете си (Йерусалимски Талмуд, трактат Ктубот 4):
„Човек може да вземе добитък, животно или птица при себе си, само ако вече е приготвил храна за тях.“
Освен това е забранено да започнете хранене, без предварително да сте подготвили храна за вашия домашен любимец (Вавилонски Талмуд, трактат Брахот 40а):
„Казал Рав Йехуда, какво е казал Рав – човек не може да седне да яде, преди да даде храна на добитъка си, както се казва (Дварим 11:15): И ще дам трева във вашето поле за добитъка ви – и едва тогава – ще ядеш и ще се насищащ.“
Автор и източник: 7for70.net
Превод:bneinoah-bg.com