Скъперничеството е качество, достойно за порицание в повечето си проявления.
Скъперничеството /дайканут/ е достойно за укор качество в повечето си проявления. Шломо каза за скъперничеството: „Не яжте хляба на недоброжелателя и не пожелавайте ястията му, <…> „Яжте и пийте!“ „той ще ти каже, но сърцето му не е с теб“ (Притчи 23: 6-7).
Това са характеристиките на скъперника: той трупа пари и не дава милостиня и не щади бедните. И когато прави бизнеса си с друг, той брои всяка стотинка и няма да се откаже от нищо. Той не храни и не облича и няма да даде на никого никаква полза от себе си. И той не вярва на Този, който му дава парите, и е мразен от всички. Той не се опитва да изпълни заповедите и не придобива наставник и приятел и затова остава пуст в смисъла на Учението и заповедите.
Ако той е стиснат в тялото, това е много лошо: той не проявява доброта (хесед) към хората. Но най-лошото е, ако е скъперник на мъдростта си или с книгите си, защото с това не губи нищо. Защото мъдростта е като огъня, който не губи нищо, ако от него се запали свещ или друг огън. И за него е казано: „Който задържа хляб, бива проклет от хората“ (Притчи 11:26). А за щедрите се казва: „Но благословението е на челото на храненика“ (пак там). Простият смисъл на този стих е за хляба и милостинята, а моралът /машал/ се показва от мъдростта.
Но положителното в това свойство е, че скъперникът не си пилее богатството напразно и понякога това предпазва човека от големи престъпления. И тъй като скъперникът живее оскъдно, той няма гордостта, която би могъл да има в щедрия, защото поради прекомерното имущество и удоволствия, на които човек се отдава, той се бунтува срещу своя Създател.
И затова внимавайте в щедростта си: бъдете щедри според възможностите си там, където трябва да бъдете щедри. И където не трябва да бъдете щедри, бъдете скъперници. Нека човек претегли това на везните на Тора и да се поучи от Яков, който беше несравним скъперник, както се казва: „И Яков остана сам“ (Битие 32; 24). И мъдреците казаха, че той забравил малки кани /пахим ктаним / и се върнал за тях. Това ни учи, че за праведните имуществото им е по-ценно от тялото. Защо?
Защото те не вземат това, което принадлежи на другите [1] (Хулин 91a). Вижте това голямо скъперничество: богат човек като Яков се връща за малки кани! А на други места откриваме, че той беше несравнимо отстъпчив. Както учат мъдреците: „В гроба, който изкопах /карити/ за себе си” (Берейшит 50; 5). „Карити“ също означава „кри“, тоест „купчина зърно“. Това означава, че Яков събра цялото сребро и злато, донесено от дома на Лаван, на купчина и каза на Исав: „Вземи това за своя дял в пещерата Махпелах.“ Има ли друг толкова отстъпчив?
Нека това да бъде урок за човека: не пилейте дори стотинка излишно. Но нека бъде много отстъпчив (ватран), когато става въпрос за духовни въпроси, например за милостиня и други заповеди, чието изпълнение е свързано с харчене на пари – например за придобиване на наставник и съученик или за придобиване на книги . За да достигне най-високите нива – да върне душата на мястото на нейната чистота, така че да бъде вързана във възела на живота /црура би-црор ха-хаим/, както е писано: “Нека душата на моята господарят да бъде вързан във възела на живота” (Шмуел I 25; 29) .
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com