Велико е покаянието – то стига до Трона на Величието
Равин Леви казва: „Велико е покаянието /тшува/ – то достига до Трона на величието /кисе а-кавод/,” както се казва (Осия 14; 2): „Върни се, Израилю, при Всевишния!” (Йома 86а). И мъдреците казаха: „Когато Моисей се издигна на първо ниво, той видя десет хиляди пратеници на Всевишния. Те разгънаха книгата на Тора пред него и прочетоха за сътворението на първия ден, и завършиха, и започнаха да прославят Тора. Той се издигна на второ ниво и видя тъмнината на пратениците на Всевишния и те прочетоха за сътворението на втория ден, и завършиха, и започнаха да прославят Тора и Израел. Качи се на трето ниво и видях множество пратеници на Всевишния да четат за сътворението на третия ден и те свършиха и започнаха да славят Йерусалим.
Издигна се до четвъртия ден и видя безброй пратеници на Всевишния да четат за сътворението на четвъртия ден и те свършиха и започнаха да хвалят Мошиаха. Издигна се до петия и видя много пратеници на Всевишния да четат за сътворението на петия ден. И те свършиха и започнаха да разгласяват бедите на Геином(Ада). Издигна се до шестия и видях там много множества от пратеници на Всевишния, четящи за сътворението на шестия ден. И те свършиха и започнаха да провъзгласяват за Ган-Еден(Рай) и започнаха да се молят на Всевишния да даде на Израел дял в Ган-Еден. Издигна се до седмия и видя срафими и офаними и галгалим, и пратеници на милосърдието, и посланици на безвъзмездната добрина и милостиня, и пратеници на страха и трепета /ретет ве-зиа/. И Моше се хвана за Трона на величието. Те започнаха да четат за създаването на седмия ден „Ва-ехулу“ и завършиха, и започнаха да възхваляват покаянието“, за да ви научат, че покаянието достига „кисе-а-кавод“, Трона на величието, тъй като се казва: „Върни се, Израилю, при Всевишния!
Равин Акива казва: „Седем неща са съществували преди сътворението на света и ето ги: Тора, тшува, Ган-Еден, Геином, Кисе-а-кавод, Храмът и името на Мошиах.“ Защо точно тези седем? Знайте, че светът е създаден главно за човека, защото никой друг не се нуждае от нисшия свят, освен от човека, и той владее над целия нисш свят, над добитъка и над животните, и над птиците, и над рибите, и над влечугите. И тъй като светът е създаден главно за човека, необходимо е, първо, да има Тора, която позволява на света да съществува, както е писано (Еремия 33; 25): „Ако не беше Моят завет ден и нощ, не бих установил закони на небето и земята.“
И тъй като имаше Тора, беше необходимо да има покаяние, защото тъй като в Тора има положителни и отрицателни заповеди и има наказания, които са ясно посочени в Тора, покаянието трябваше да бъде пред света, така че човек да има време и възможност да се покае, ако съгреши. В противен случай светът не би просъществувал дори едно поколение, „защото няма праведен човек на земята, който да върши добро и да не греши” (Еклесиаст 7:20). И щом едно поколение съгреши, трябва да бъде унищожено. Ето защо Тора записва случилото се със Содом, за да уведоми грешниците, че те и всичко, което им принадлежи, трябва да бъдат унищожени. И Е трябвало да има всеобща катастрофа, както беше в Содом. Но Всевишния установи покаянието още преди това и очаква покаяние поколение след поколение.
И тъй като Тора и покаянието бяха на първо място, беше необходимо да има и Ган-Еден и Гейном, и Трона на величието, които са местата, подготвени да възнаградят човека според заслугите му. И тъй като това беше на първо място, беше необходимо да има Храм и името на Мошиах, защото в онези дни земята ще бъде изпълнена със знание и няма да има зли наклонности в хората. И всеки, голям и малък, ще познае Всевишния. И тогава всички ще знаят, че светът е създаден, за да служи на Всевишния. Следователно преди света е имало тези седем неща. „И спасителите ще се изкачат на хълма Сион“ (Авдия 1; 21); „И ще дойде избавител за Сион и за онези, които се покаят от Яков“ (Исая 59:20). Амин и нека има благоволение върху това!
Има седем причини, поради които човек трябва да се покае, когато е млад, когато е още в разцвета на живота си. Първата причина е, че работата над Тора и страха, и добродетелите, и делата, които човек е длъжен да извърши, са много, прекалено много и за това се казва: „Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето” (Йов 11:9). „И денят е кратък“ (Авот 2:15) – защото този свят има много кратък ден; „Като сянка са нашите дни на земята“ (Дивреи ха-Ямим I 29; 15). И мъдреците казаха: „Не като сянката на стената и не като сянката на дървота, а като сянката на летяща птица“ (Берейшит Раба 96:2). „И работниците са мързеливи“ (пак там) – това е човек, в когото се гнезди мързелът.
Сега вижте и помислете! Човек е длъжен да извърви десет парсаота [1] или повече за един ден, а по пътя има препятствия, кал и камъни. А по този път върлуват разбойници и убийци. Но той е длъжен да отиде, защото царят му заповяда така и е невъзможно да не се подчини на царската заповед. Колко рано трябва да стане този човек сутринта, да препаше бързичко кръста си и да тръгне на път! Ето защо трябва да започнете да служите на Създателя възможно най-рано! И дори ако човек направи всичко възможно, той ще постигне само няколко добродетели.
Както казаха мъдреците за написаното, „Защото Той знае нашите зли наклонности“ (Псалми 103; 14): „Например, ако цар даде на слугите си нива и им заповяда да обработват да я пазият и всяка година да носят от нея тридесет мери. И те усърдно обработваха нивата, работеха върху нея, но донесоха от нея само пет мери. Царят им каза: „Какво направихте?“ Те му отговориха: “Господарю наш царю! Нивата, която ни даде, е безплодна. Ние я култивирахме с всички сили, но не донесе повече от това” (Авот де-рабби Натан 16; 3). Така е и с човека: дори да работи с всички сили, служението му е малко. И ако той също каже: „Ще изчакам, докато бъда свободен и ще спечеля достатъчно за нуждите си“, грижите на света не свършват, както са казали мъдреците: „И не казвайте: когато бъда свободен , започвам да уча. Ами ако не се освободиш?“ (Авот 2; 5).
Втората причина: ако човек отложи своето покаяние, докато не събере капитал, той ще иска пари още повече. Както са казали мъдреците: „Няма човек, който да си отиде от този свят и с половината от желанията си. Има сто — иска двеста; достига двеста – иска четиристотин. И така е писано (Еклесиаст 5; 9): „Който обича парите, няма да се насити с пари“ (Кохелет Раба 1; 13; 34). Затова нека човек при никакви обстоятелства не отлага покаянието.
Трета причина[2]: времето лети, а работата е много. Това е дело на Учението и поправянето на душата, и постигането на добродетели като любов, страх и стремеж /двекут/; както се казва: „Денят е кратък, но има много работа“ (Авот 2; 15).
Четвъртата причина: когато човек закъснява да се поправи, злото влечение става все по-силно и по-силно. И сърцето се втвърдява и сега човекът вече е свикнал с нарушенията и лошото поведение. И всички нарушения и престъпления са подобни в неговите очи на това, което е позволено, и той няма да може да се пречисти.
Пета причина: който не иска да се покае възможно най-скоро, вероятно няма да продължи дните си и ще умре, преди да се покае. Затова е предупреждението: „Нека дрехите ви винаги са бели“ (Еклесиаст 9; 8).
Шеста причина: когато човек закъснее да се покае, престъпленията му устаряват в очите му и той забравя скръбта им и не скърби за тях както преди.
Седма причина: когато човек остарее и силата му отслабне, той не получава същата награда за покаянието, както ако се е покаял в дните на младостта си, когато е бил в разцвета на живота си.
Въз основа на тези седем причини, нека човек се опита да поправи душата си пред Върховния Цар възможно най-рано.
И след като е решил да се покае, човек няма да може да го направи напълно, ако не вземе предвид следните седем неща.
Първо: каещият се трябва да знае делата си и да ги помни всички. Защото човек, който не е свикнал от детството да изпълнява заповедите, ще върши престъпления през целия си живот. И мнозина вярват, че човек трябва да се покае само ако е бил с жена на някой друг или с неевреин, или е станал пълен вероотстъпник, или е извършил подобни тежки престъпления. И не знаят, че трябва да се покаят за други престъпления. Човек трябва да се покае във всички случаи: когато е нарушил Закона, нарушавайки положителните заповеди (асе) и отрицателните заповеди (ло таасе), и когато е действал против инструкциите на мъдреците. Нарушаването на постановленията на мъдреците подлежи на по-голямо наказание, защото този, който нарушава постановленията на мъдреците, подлежи на смърт. И всеки, който наруши Закона или постановленията на мъдреците, трябва да се покае.
Сега слушай, сине мой: повечето хора не внимават за греха на празното бърборене, те гледат жените и говорят с тях без нужда. Те не се пазят от молитва без внимание и концентрация (бе-кавана), празни приказки в синагогата, празен смях и лекомислие. Те също така не се опитват да дават милостиня на когото се полага, закоравяват сърцата си, не са щедри и свиват ръцете си в юмрук и говорят грубо на бедните. Те не се пазят от излишни клетви и проклинат ближния или себе си с Името, споменават Името на Всевишния напразно или на нечисто място, или без да си измият ръцете. И отменят часовете по Учението, а това е равно на всичко изброено. Те не се пазят от завистта и омразата, гордостта и гнева и всички зли качества, които се споменават в тази книга.
И също така – небрежност в изпълнението на заповедите, свързани с действието; например измиване на ръцете /нетилат ядаим/; и по въпросите на щетите и при спазването на съботата, както се изисква от Закона. И мнозина се хващат в това и губят много! Защото това е нещо много просто: който не знае заповедите, се хваща и губи на много места. По същия начин човек върши престъпления през целия си ден и не ги осъзнава. Следователно каещият се трябва да знае престъпленията, които е извършил. Откъде може да ги знае? Нека научи заповедите и разбере какво е пропуснал във всяка от тях, какво не е изпълнил и какво е престъпил. Ако не знае какво е извършил, как ще се покае? Само ако знае престъплението, за което се разкайва, както е писано: „Защото зная престъпленията си и грехът ми е винаги пред мен“ (Псалми 51:5).
Второ: дори да знае престъпленията, които е извършил, човек няма да може да се покае за тях, ако не знае твърдо за злото на престъпленията, които е извършил. Защото, ако започне да си мисли: „Какво лошо има, ако се радвах на този свят без блблагословения или отмених Учението? Не е толкова страшно!“. Който мисли така, никога няма да се покае и да се върне [3] с цялото си сърце / бе-лев шалем /. Трябва да знаете: няма нищо по-лошо на света от някой, който не се разкайва от заповедите на Всевишния. Защото голямо е злото на този, който нарушава заповедите на царя от плът и кръв, но колко по-голямо е злото на онзи, който нарушава заповедите на Всевишния!
Трето: този, който е извършил престъпление, трябва да знае и да вярва в дълбините на сърцето си, че за извършените от него престъпления има право на възмездие и наказание с жестоко наказание /диним кашим/. И ако той не знае това, той никога няма да се интересува от покаянието. Едва след като разбере наказанието, той ще се върне и ще се покае, и ще започне да се моли на Всевишния за прошка, както е казано: „Косата ми настръхна от страх от Теб и се страхувам от Твоя съд“ (Псалми 119; 120) .
Четвърто: този, който е извършил престъпления, трябва да знае, че всички престъпления, които е извършил през живота си, големи и малки, и всички зли мисли, и всички празни бърборения, и всичките му дела, от малки до големи, са записани, както в Книга. И пред Всевишния няма забрава, както е писано: „То се пази при Мене, запечатано в съкровищниците Ми“ (Второзаконие 32; 34). И той казва: „Запечатва ръката на всеки човек, за да разбере всеки човек защо го съдят“ (Йов 37:7). Защото, ако човек вярва, че престъпленията му ще бъдат забравено, той няма да се покае и да поиска прошка. Защото мнозина смятат, че след като Всевишният отлага възмездието за престъпленията, това означава, че те ще бъдат забравени и няма да отговарят за тях, както се казва: „Понеже присъдата за зли дела не се извършва бързо, човешките сърца са пълни със зли планове” (Еклесиаст 8; 11).
Пето: човек наистина трябва да знае, че покаянието е пълно изцеление и избавление от извършените престъпления. Защото, ако пациентът не вярва, че лекарството, което му се дава, ще го излекува, той няма да си направи труда да вземе това лекарство. Познавайки ползите от лекарството, той желае бързо да изпита горчивината му и се съгласява да го вземе. И човек, който знае ползите от покаянието, ще започне да желае постигането на степени на покаяние.
Шесто: човек трябва да мисли за предимствата, предоставени му от Всевишния от първия ден на неговото съществуване до днес. Той трябваше да благодари за тези благословии, но не го направи, а дори нарушава заповедите Му. И човек трябва да съпостави наказанието и неговата сладост, и наградата за изпълнение на заповедите, и трудностите за изпълнение на заповедите в този свят, както са казали мъдреците: „Сравнете цената си за изпълнение на заповедта с наградата за нея и печалбата от греха с вредата от него” (Авот 2;1).
Седмо: трябва да може да се укрепите и да издържите до голяма степен, за да избегнете злото, на което сте свикнали. Това е много просто: престъплението, с което човек е свикнал през живота си, изглежда е позволено (Йома 86b) и е много трудно да го изостави. Затова човек трябва много, много да се старае и да си поставя граници, за да се отдалечи от това, с което е свикнал. Трябва да реши с цялото си сърце и душа да се отърве от вредния навик. Нека премахне лошия навик от сърцето си, сякаш никога не е свикнал с него, и нека злото стане отвратително и мерзко за него, както е казано: „И разкъсвайте сърцата си, а не дрехите си“ (Йоел 2: 13).
И когато престъпникът разбере тези седем неща, той ще бъде близо до пътя на покаянието.
И така, в покаянието има много стъпки и вървейки по тези стъпала, човек може да се приближи до Всевишния. И душата може да се очисти напълно, дотолкова, че да няма престъпления, но само след като човек очисти сърцето си. Това е като с изцапаните дрехи – ако ги изпереш малко, мръсотията ще се отлепи, но петната ще останат. Но след щателно изпиране дрехите ще бъдат напълно чисти и бели и така е писано: „Измий напълно греха ми и ме очисти от престъплението ми“ (Псалми 51:4). Затова внимателно измийте сърцето си от престъпление, както е казано: „Измий сърцето си от злото, Ерусалиме“ (Еремия 4:14).
И сега трябва да ви кажа около двадесет неща, които са принципите на покаянието.
Първо: схванете качеството на покаянието и помислете, че голямо наказание очаква този, който престъпи заповедта на Великия цар, както е писано: „Почитайте Всевишния, преди да настъпи мрак“ (Еремия 13; 16). И когато човек мисли за дните на тъмнината, които ще сполетят този, който се бунтува срещу Всевишния, страх ще го обземе и той ще се покае за своите злодеяния. И ще си каже: „Какво направих! Как не се страхувах от Всевишния и как не се страхувах от наказание за моето зло? И как бих могъл в името на моментното удоволствие да не овладея злото си влечение и да не омърся душата си, вложена в мен от извора на светостта? И как бих могъл да заменя великия свят, който стои и съществува вечно, за един малък и ефимерен свят? И как не си спомних за смъртния час, който ще остави пред мен само тялото ми и земята? И нека да умножи мисли като тези в сърцето си. Еремия говори за това: „Никой не се разкайва за злото си, казвайки: „Какво направих?“ “ (Еремия 8; 6). И от това можем да заключим, че всеки трябва да каже: „Какво направих?“
Второ: трябва да оставите напълно престъпността. Това означава, че престъпникът трябва да остави злите си пътища и да реши с цялото си сърце, че няма да тръгне отново по този път. Това е началото на покаянието – изоставянето на злите пътища и мисли и вземането на решение да не се греши повече. И той няма да изпълни злите си планове и ще прекрати злите си дела. Третото е скръбта. Въздишайте с мъка и горчивина в сърцето си. Защото, като е загубил един денарий, човек съжалява, и като е загубил богатство, той скърби и има горчивина в сърцето му; и много, много се измъчва, ако го сполетят други неприятности. Колко трябва да се измъчва и скърби онзи, който се бунтува срещу Великия господар, който е изкривил пътищата си и е извършил престъпления пред Него, който му е показал безвъзмездна милост, хесед! Той трябва да се измъчва и скърби всяка минута!
Знайте, че степента на покаяние и заслугите на покаянието зависят от силата на горчивото съжаление за извършените престъпления. Защото съжалението произхожда от чистотата на най-висшата душа и Всевишният жали човека повече, ако душата му съжалява за извършените престъпления, отколкото когато изкупва вината си чрез много страдания и мъки на тялото. И ето пример за това: царят съжалява повече своите сподвижници, които са родени в двореца и принадлежат към числото на уважаваните благородници, отколкото селяните. Следователно, когато една душа, отделена свише от мястото на светостта, съжалява за престъплението си, Създателят на всичко ще го приеме по-бързо.
Четвъртата е скръб и съжаление, изразени чрез действие. Досега говорихме за съжалението и скръбта в сърцето. Сега – за съжалението и скръбта на практика, както е казано: „Но дори сега“, казва Всевишният, „върнете се при Мен с цялото си сърце, с пост, плач и оплакване“ (Йоил 2:12). Трябва да показвате признаци на съжаление и скръб в облеклото си, да облечете дрехи от груба материя, както е казано: „Затова препашете се с вретище, оплаквайте и плачете“ (Еремия 4:8); и както е казано: „И хората и добитъкът да се покриват с вретище” (Йона 3:8). И съблечете красивите си дрехи, и намалете удоволствията от храна, напитки и почивка.
И мъдреците казаха: „Сърцето и очите са двама посредници на греха”; и така е писано (Числа 15; 39): „И не следвай сърцето и очите си.” Това ще изкупи вината на посредниците. Вината на посредничеството на сърцето е горчивина и съжаление, а вината на посредничеството на очите е сълзи, както се казва: „Очите ми проливаха потоци от сълзи, защото не изпълниха Твоя закон“ (Псалми 119; 136). ). Не се казва „не изпълних“, а „не изпълниха“, тоест очите ми търсеха грях, затова пролях потоци от сълзи.
И когато човек плаче за престъпленията си, нека каже: “Нека моите сълзи угасят огъня на Твоя гняв и нека промяната на живота ми отнеме Твоя гняв от мен; и непокритата трапеза, да се счита за поставен олтар; и непоставено на въглени котле,е като огън, запален на Твоя олтар; и нека кръвта ми изкупи загубата, както той изкупва кръвта по ъглите на олтара; и намаляването на моята тлъстина е като тлъстината на жертвите, които е заповядано да се изгарят на олтара; и гласът на плача ми е като звуците на песните на левитите; и миризмата на моя глад е като миризмата на тамян; и слабостта на моите членове – като част от жертвата; и нека скръбта в разбитото ми сърце разкъса книгите, в които са записани престъпленията ми; и дрехите ми, в замяна на красиви дрехи, могат да се считат за одежди на свещениците; и отказът от миене е като измиването на ръцете и краката в храма. И нека моето завръщане ме върне при Теб и нека бъда желан пред Теб, защото съжалявам за злото на прегрешенията си и повече няма да върша зло пред Теб.”
Петата е безпокойство, тревога /деага/. За да се тревожи човек за наказанието за своите престъпления, защото има престъпления, за които изкуплението започва с покаяние и завършва със страдание, както е казано: „Защото признавам престъплението си и се тревожа за греха си“ (Псалми 38; 19). ). Каква е разликата между скръбта и тревогата? Скръбта е за това, което вече се е случило и отминало, а тревогата е за бъдещето. И нека човек винаги се тревожи: какво ще стане, ако не се е постарал достатъчно по въпроса за покаянието и не е изпълнил мярката му. И нека се тревожи: какво ще стане, ако злата склонност го надвие, както казаха мъдреците: „Не вярвай в себе си до смъртта си“ (Авот 2; 4).
Шестата е срамът. Както се казва: „Посрамих се и се засрамих, защото понесох срама на младостта си” (Еремия 31:18). И така: човек се срамува да извърши престъпление пред хората – а как не се срамува пред Всевишния? И ние вече обяснихме за срама в главата „Портите на срама“.
Седмата е смирение /ахнаа/ с цялото си сърце и унижение /шифлут/. Защото този, който познава своя Създател, разбира колко низък и унизен е този, който престъпва заповедите Му. И Давид, като се изповяда, призна вината си, когато пророк Натан дойде при него и каза: „Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.” (Псалми 51,17). “Сломен дух” е унизен дух /немуха/. От това заключаваме, че смирението е една от основите на покаянието, защото този псалом /мисмор/ е в основата на принципите на покаянието. Смирявайки себе си, човек става желан за Всевишния, както е казано: „И ще погледна към него: към този, който е смирен и разкаян духом“ (Исая 66:2). И висшата степен на смирението, която е необходима по пътя на покаянието, е когато човек смята служенето на Създателя за най-великото и огромно нещо, но не смята себе си за велик праведен човек. И всичко, което прави, ще бъде незначително в неговите очи в сравнение с това, което е длъжен да направи в служба на Всевишния. Затова нека бъде смирен и да служи скромно, и нека не желае почести за добрите си дела.
Осмата е смирението, изразено чрез действие. Това означава да говорите тихо и деликатно с хората. Ако някой ви се кара или ви засрамва за минали дела, замълчете или кажете: „Знам, че съм съгрешил“. И не слагайте красиви дрехи и бижута, както е казано: „Сега свалете бижутата си“ (Изход 33:5). И очите ви винаги да са наведени, както е казано: „А който е с наведени очи, той ще го спаси“ (Йов 22:29). И ето признаците на смирение: мек отговор и тих глас, и очи надолу. Всичко това дава смирение на сърцето, прави човека смирен.
Деветата е да разбиеш похотта. Помислете за факта, че похотта разваля всички действия. Нека човек отхвърли излишествата, дори там, където е позволено, и да следва пътищата на отделение /волята/, задоволявайки се само с необходимото. Нека яде, за да се насити и даде на тялото си да съществува; и същото важи и за съпругата. Защото, следвайки похотта, човек е зает с материални неща и се отдалечава от пътищата на разумната душа – и тогава злата склонност ще го победи, както е писано: „А Иесурун затлъстя и ритна“ (Второзаконие). 32:15); и е писано: „Да не би да се преситя, и се отрека от Тебе” (Притчи 30:9). И така – похотта, присъща на човешкото сърце, е коренът на всички действия. Затова човек трябва да побърза да го поправи, да го насочи по правия път; Обсъдихме това надълго и нашироко по-горе. Има голяма полза от факта, че човек пречупва похотта, защото с това той разкрива пред себе си, че е прям и сърцето му е добро, защото презира природата, която е довела до престъплението. А за този, който се отделя от позволеното, има голяма преграда дори да не докосне забраненото. И ще каже: „Аз не засищам страстта си дори с позволеното! Как мога да докосна това, което е забранено?“
Десетата е да коригирате действията си. Как? Погледнахте жените, забранени за вас – сведете очи; злословил си – учи Закона; и се опитайте да изпълните заповедите с всички части на тялото си, с които сте съгрешили. И мъдреците казаха: „Праведните се поправят от това, което са съгрешили.“ И още мъдреците са казали: „Ако си извършил цял наръч престъпления, извърши цял наръч заповеди/мицвот/ срещу тях. Нозете, които бързаха да тичат към престъплението – нека бързат да тичат към делото на заповедта; ако устните им са говорили неистина, нека небето им говори истината и нека устните им се отворят с мъдрост; ръце, които са пролели невинна кръв – нека се отворят към бедните с щедрост; надменни очи – нека се смирят и нека се снишат; нека сърцето, което е замислило престъпни мисли, да скрие в себе си думите на Учението (Вайикра Раба 21: 5).“
Единадесетата е изследване, анализ на нашите действия, както се казва: „Нека изучим пътищата си и ги изследваме, и да се върнем при Всевишния“ (Ейха 3; 40). Това означава да се изпитате, като разгледате всички престъпления, които сте извършили през всичките си дни. Ползата тук се състои от три аспекта: първо, човек ще си спомни всичките си престъпления и ще се изповяда пред Всевишния, тъй като изповедта е една от основите на изкуплението; второ, той осъзнава броя на извършените престъпления и грехове и по този начин добавя към своето смирение /ахна/; трето, дори да поемете върху себе си да се отстраните от какъвто и да е грях, трябва да знаете какво точно сте извършили, за да поставите ограда за себе си и да се пазите от това, което сте извършили. Защото човек трябва особено да се пази от онези престъпления, към които е свикнал и поради това са по-лесни за извършване – над тях доминира злото влечение. Такъв човек е като оздравял пациент: трябва да внимава за някои неща, за да не се разболее отново. Същото важи и за онзи, който е болен от престъпления – докато се кае, той трябва да бъде много внимателен и да се пази.
Дванадесетата е, че трябва да проучите и да разберете размера на наказанието за всяко от вашите престъпления: за кое какво се полага удари с камшик /малкот/ или смъртно наказание, или карет [4]. И след като осъзнаете мащаба на престъплението, нека изпълните сърцето си с горчивината на признанието и добавите смирение.
Тринадесетата е, че престъпленията, наречени леки, трябва да са сериозни във вашите очи. Например гледане на жени и говорене твърде много с тях или бърборене напразно, или безделие, или споменаване на Името напразно – всичко това и други подобни изглеждат маловажни за много хора и дори за важните хора от това поколение. Но всичко това да бъде много сериозно във вашите очи.
За това има четири причини: първо, човек не трябва да вижда нищожността на престъплението, а трябва да вижда величието на Този, който го е забранил. Пример за това е царят, който наредил на един слуга да донесе вода, защото бил жаден, и наредил на друг да направи нещо не особено необходимо, но заплашил и двамата със смърт за неизпълнение. Разбира се, всеки, който извърши престъпление, се наказва със смърт, защото който открадне един динар, бива обесен, а който открадне хиляда динари също, тъй като всеки от тях е нарушил царския указ. За целия Закон се казва: „Пази всичките заповеди, които днес ти заповядвам” (Второзаконие 27:1), и е написано: „Проклет, който не изпълни този Закон” (пак там 27:26).
Второ, за някой, който извърши „леко“ престъпление, много пъти то става сериозно, защото наказанието се натрупва и расте всеки път. Трето: всеки, който толкова свикне с престъпленията, че те му изглеждат позволени, но той не се пази от тях, се счита от тези, които са отхвърлили Закона; все едно става друговерец. Четвърто: обичаят на злото начало е такъв, че побеждавайки в незначителното, ще победи и в сериозното. Затова мъдреците са казали: „Внимавайте на лесната заповед, изпълнете я като важна“ (Авот 2:1), а също така казват: „Едно добро дело/заповед/ влече друго добро дело/заповед/, един грях поражда друг” (там също 4; 2).
Четиринадесетата е изповедта, както се казва: „И аз изповядах това, в което бях съгрешил“ (Левит 5; 5). И в изповедта трябва да споменете престъпленията си и тези на бащите си. Защо трябва да признавате престъпленията на бащите си? Защото, продължавайки престъпленията на бащите си, той ще понесе наказание и затова е писано: „И те признаха престъпленията си и престъпленията на бащите си“ (пак там, 26; 40). И докато се изповядва, нека много решително да се опита да напусне злите пътища завинаги, защото, ако мисли да се върне в тях, ще стане като някой, който, потапяйки се в миква, държи в ръцете си нечисти неща (товел ве-шерец бе -ядо). Защото изповедта е като миене, а престъплението е като нечистота. И това е разбираемо: измиването не помага на този, който държи в ръцете си нечисти неща.
Петнадесетата е молитвата. Престъпникът трябва да моли Всевишния, да моли да не бъде наказан за всички престъпления, да иска прошка и изкупление и милост. И трябва да се моли на Всевишния да помогне в покаянието и да отвори вратите на пречистването /таара/.
Шестнадесетата е корекция на стореното, за да се коригира всичко, което е направено: ако например сте отнели чужда собственост, върнете отнетото. И това трябва да стане преди изповедта, за да се приеме изповедта. И ако някога сте отнели чужда собственост и сега няма с какво да я върнете, молете се на Всевишния да ви даде възможност да я върнете.
Седемнадесетата е да се стремим към дела на доброта и праведност, както е казано: „Чрез доброта (хесед) и праведност (емет/грехът се изкупва)” (Притчи 16:6). Ако престъпникът не се е покаял и не се е върнал при Всевишния, престъплението му не се изкупва с добри дела, както е казано: „Който не гледа на лице и не взема подкупи” (Второзаконие 10:17). И мъдреците обясниха: „Той няма да приеме подкупи под формата на изпълнение на заповедта за прощаване на престъпление“. А стихът „Чрез доброта и истина грехът се изкупва“ говори за тези, които са се покаяли, защото има и такива престъпления, които покаянието и Йом Кипур само защитават, но не ги изкупват напълно и окончателното изкупление е постижимо само чрез страдание (Йома 86а).
Така доброто защитава престъпника и го спасява от страдание, а също и от смърт, както се казва: „Милостинята спасява от смърт“ (Притчи 10: 2). А също има престъпление обида на Името /Хилул Хашем/, където покаянието и Йом Кипур и страданието защитават, но само смъртта осигурява окончателното изкупление, както се казва: „това беззаконие няма да се очисти от вас докле умрете“ (Исая 22; 14). И когато човек се опитва да се придържа към истината и да подкрепя хората на истината и да ги въздига, а унижава хората на лъжата и ги смесва с мръсотия, това са начините за прослава на Името на Всевишния (Кидуш Хашем). И точно така, когато човек се покае и се събуди за истината, тогава грехът на обидата на Името се прощава.
Осемнадесетата е, че престъпленията на грешника са винаги пред очите му и той не ги забравя, както е казано: „Защото зная престъпленията си и грехът ми винаги е пред мен“ (Псалми 51:5).
Деветнадесетата е да се отдалечите от престъпление, когато се появи възможност да го извършите, когато човек е в самата сила на своята страст /таава/ – И мъдреците казаха: „За кого може да се каже, че покаянието му е достигнало до Трона на Величеството? Един, който е бил изпитан и е излязъл чист по същото време и на същото място, и със същата жена” (Йома 866). Това означава: възниква възможността за престъпление и човек е в самата сила на злото си влечение – но той победи, огъня на злото влечение от страх от Всевишния. И ако не се е сблъсквал с нещо подобно в живота си, нека всеки ден увеличава страха си от Всевишния. И нека прави това през всичките си дни; това е най-високото ниво на покаяние.
Двадесетата е да отблъсне другите от престъпленията, доколкото е възможно, както е казано: „Върнете се и отплатете за всичките си престъпления“ (Езекил 18:30). И се казва: „Увещавай ближния си и няма да понесеш грях за него“ (Левит 19; 17). От това следва, че ако не го увещава, той ще бъде наказан за престъпленията си. И Давид каза за същото нещо: „Ще науча престъпниците на твоите пътища и грешниците ще се обърнат към Теб” (Псалми 51:15).
Има двадесет и четири пречки, които правят покаянието невъзможно. Четири от тях са големи престъпления и Всевишния не помага на този, който е свършил едно от тях, да стигне до покаяние. Тези престъпления са: а) изкушаване на мнозина да съгрешат и също възпрепятстване на мнозина да изпълнят заповедите; б) склоняване на ближния от добър път към лош, като например съблазняване в идолопоклонство (виж Второзаконие 13); в) вижте как синът ви изпада в ерес и не протестирате.
Защото синът се подчинява на бащата и ако бащата протестира, синът може да се откаже от намерението си. И се оказва, че без да протестира, бащата води сина си към престъпление. Такъв е онзи, който, като има възможност да изобличи престъпниците, не укорява и не протестира, а ги оставя да паднат; г) казва си: „Ще извърша престъпление и след това ще се покая“. Такъв е този, който казва: „Аз ще извърша престъпление, но Йом Кипур ще го изкупи“. Много е трудно за всеки, който мисли по този начин, да се покае – той ще върши престъпления завинаги, защото вярва, че ще се покае, а престъплението в неговите очи няма значение.
Пет от тези двадесет и четири препятствия затварят пътя на покаянието: а) на този, който оставя обществото, когато то се покае, и той си казва: “Всичко ще бъде наред! Ще се уредя!” и не съчувства на общото нещастие. Следователно той не е възнаграден с доброто, с което се възнаграждават всички останали; б) на този, който спори и се кара с мъдреците, защото раздорът го води до отделяне от мъдреците – и той не признава пътищата на покаянието; в) на онзи, който се присмива на заповедите, защото ако те са незначителни в неговите очи, той няма да се стреми да ги изпълни – а ако не ги изпълни, с какво ще бъде възнаграден? г) който позори своите наставници, защото това води до изтласкването му и изгонването му от света.
Заточен, той няма да намери наставник, който да му покаже пътя на истината; д) на онези, които не търпят упреци и укори, защото не си оставят никакъв път за покаяние, докато упреците ги водят по пътя на покаянието. На човек се показват престъпленията му, засрамват го и той се разкайва, както е писано: „Помни, не забравяй как разгневи Всевишният в пустинята, <…> ти беше непокорен пред Всевишния“ (Второзаконие 9). :7); „И Всевишният не ти даде сърце да разбираш“ (пак там 29: 3); „Недостоен и глупав народ“ (пак там, 32; 6). И пророк Исая укори евреите и всички пророци укориха евреите, докато не се разкаяха. Следователно всяка общност трябва да назначи мъдър човек, старец, който трепери пред Всевишния от дните на младостта си и когото обичат, за да може да укорява и упреква всички, като ги наставлява да се върнат към покаянието.
Но този, който не търпи укори, няма да дойде при укорителя, няма да чуе неговите наставления и ще остане при престъпленията си, които са му скъпи. Пет от тези двадесет и четири пречки, човек не може напълно да се разкая, защото са престъпления срещу други хора. А престъпникът често дори не знае на кого е направил зло, за да компенсира с добро и да се покае или да поиска прошка и да се покае. Това са престъпниците: а) който ругае обществото, а не конкретно лице и не може да поиска прошка; б) който участва в подялбата на откраднатото.
Той смята, че това не е кражба, казвайки: „Не съм крал!“ Но дори и да иска да се покае и да го върне, на кого ще го върне? Защото той не знае от кого е откраднал крадецът. А също и защото подкрепя крадеца и по този начин го тласка към престъпление; в) който, като намери изгубено нещо, не обяви находката, за да я върне на собственика. И като иска да се покае, той не знае чия е загубата; г) който изяжда добитък /шор/ на бедни, вдовици и сираци. Тези хора са нещастни, никому непознати и никого не познават, скитат се от град на град, а този им изяжда добитъка.
Без да знае на кого принадлежи, той няма да знае кой трябва да бъде компенсиран за това, което е погълнал. И! Казват още, че това се отнася за плячката /обути/. Това означава, че този разбойник притиска бедните за дългове, докато не му дадат земите или имотите си на ниска цена. И не знае, че върши престъпление, защото си казва: „Взимам си моето!“ д) който взема подкупи, за да съди несправедливо, не знае как да компенсира, защото не знае каква е степента на тази несправедливост и колко е значителна. Той също така подкрепя този, в чиято полза е осъдил несправедливо, и по този начин го тласка към престъпление.
А има престъпления, които са невидими и незначителни в очите на мнозинството. И тези, които извършват тези престъпления, не изглеждат за себе си престъпници и затова със сигурност няма да се покаят. Това са следните пет случая от споменатите двадесет и четири: а) когато ядат от трапеза храна, която не е достатъчна за самия домакин, защото това е подобно на грабеж. Например, някой идва в къщата на беден човек и бедният му приготвя много храна, като го прави по неволя, защото се притеснява да поднесе малко. И гостът вярва, че не прави нищо лошо, мислейки, че яде по покана на домакина;
б) когато използват залог на беден човек, дори мотика и рало, като казват: „Не са се изхабили и аз не съм го присвоил“; в) когато човек гледа жени, които му е забранено да гледа. И той смята, че няма нищо лошо в това, като казва: „Нима съм имал полов акт или съм я докосвал?“ Защото той не осъзнава, че когато очите му видят жена, която му е забранена, той извършва престъпление, което може да доведе до забранено действие, както се казва: „Не следвайте сърцата и очите си” (Числа 15; 39); г) когато търсят чест за сметка на срама на ближния си.
Човек си казва, че не е съгрешил, защото другарят му го няма, другарят му не се срамува и никой не го е засрамил. Но човек сравнява своите добри дела и острота на ума, и своята мъдрост с делата и мъдростта, и остротата на ума на своя ближен, на своя другар! Но в очите на този, на когото е говорил, този човек е достоен за похвала и уважение, но неговият другар се оказва незначителен; д) когато се подозират достойни и добродетелни хора. Човек вярва, че не греши, казвайки: „Какво му направих? Това не е нищо повече от подозрение! И не знае, че е грешно да подозирате достоен човек в престъпление.
А има престъпления, към които човек постоянно се стреми и му е трудно да се отърве от тях. Затова трябва да се внимава те да не се прилепят към човек; Всичко това са чисто отрицателни свойства. Има пет от тези двадесет и четири: клюкарство, клевета, гняв, злонамереност и обединяване със злодей, защото може да се научи от неговите зли дела. Като постоянно е с злодея, човек вижда действията му и те се отпечатват в душата му. Шломо каза за това: „Който се сприятелява с глупци, ще бъде съкрушен“ (Притчи 13:20). Всичко това и други подобни, макар да спират покаянието, не го правят напълно невъзможно. И ако човек е успял да се покае, значи той е разкаял се човек и има дял в бъдещия свят.
Има два вида престъпления. Първият тип засяга само самия човек и Всевишния. Това се отнася за тефилин, цицит, сука и други подобни. Вторият тип се отнася до взаимоотношенията между хората. Всеки, който прегреши нещо спрямо себе си и Всевишния, трябва да се покае така, че да се случи нещо обратно на престъплението. Например, ако не сте изпълнили положителна заповед /асе/, опитайте се да я изпълните; Ако не сте проявили доброта към хората, опитайте се да продължите да проявявате доброта от момента на покаянието и ако сте нарушили забраната, решете да не я престъпвате отсега нататък и завинаги.
Накратко, който иска да се покае напълно, трябва да води голяма борба в сърцето си. А не както хората понякога си мислят, че трябва да се покаят само онези, които са извършили определени престъпления, например, оженили са се за неевреин, или са прелюбодействали, или са откраднали, или са извършили подобни неща. Това не е вярно, защото има разбойници, които дори не знаят, че са разбойници. Например, някой, който съди съсед, знаейки, че е невинен, но възнамерява да го ядоса, разстрои и да го принуди да плати съдебните разноски. Той няма представа, че това е грабеж. Или този, който принуди ближния си да се закълне, дори в съда, подлежи на наказание (Швуот 39б).
Човек може да извършва престъпления незабелязано много пъти всеки ден и час. Как? Човек трябва да се моли внимателно и да изрича всички благословии съсредоточено (бе-кавана), но само малцина правят това с цялото си сърце. И във всички заповеди намираме много подробности, в които дори великите хора от това поколение и мъдреците не са достатъчно внимателни, защото не обръщат внимание и не изучават заповедите и добрите качества. Затова нека онзи, чието сърце призовава за пълно покаяние, постоянно да изучава тази „Книга на човешките добродетели“.
Той ще открие къде е грешил през всичките си дни и ще започне да размишлява върху това, което чете: дали го е изпълнил или не. И ако намери нещо неизпълнено, нека се опита и работи с всички сили в името на изпълнението. И също така нека постоянно да изучава „Книгата на заповедите“, да я изучава, опитвайки се да разбере всяка заповед според нейните закони. И нека внимава на всяка заповед, за да я изпълни според изискванията. Това е най-големият от път по пътищата на покаянието – да се покаеш за всичко поотделно.
В отношенията между хората има престъпления, които много трудно се коригират и се разкайва за тях. Например, човек, който е свикнал винаги да присвоява чужда собственост, не знае от кого е взел, или не знае къде живее този, или може би е заминал в чужбина, или откраднатите пари са изчезнали и няма какво да се върне. И се случва човек през всичките си дни да свикне с престъпленията, докато му стане привичка, както е казано: „Научиха езика си да лъже, грешат до изтощение” (Еремия 9:4). И се случва човек да извърши кръвосмешение и да роди дете – такъв срам няма да бъде изтрит. И има хора, които са свикнали с лъжи и клевети, има и такива, които съблазняват хората и ги заблуждават, и поради това са извършили забраненото. И има такива, които виждат, че хората вървят по лош път, отклонили са се от правия път и се страхуват да ги упрекнат или се смущават и не показват правия път. За такива се казва: „Той, нечестивият, ще умре за греха си и ще изтегля кръвта му от вас“ (Езекил 3:18).
Много е трудно да се покаеш за това и други подобни, но ето един чудесен начин да поправиш нещата. В началото на пътя престъпникът трябва да направи покаяние, според всички негови условия, да обмисли и разбере всички части на покаянието и трябва да е готов да даде душата си, за да направи всичко, което може, и нека го направи в Името на Всевишния с цялата си сила и с цялото си сърце, явно и тайно, тогава Всевишният ще му улесни пътя на покаянието и ще му покаже правилния път към разкаянието. Например, ако има дете от кръвосмешение, Всевишният ще унищожи това семе и всичко ще бъде забравено, сякаш никога не се е случвало.
Ако отнеме имот, Всевишният ще му даде възможност да компенсира ограбеното, а той ще може да се помири с ограбения и ще му прости. Ако е сторил зло на някого, Всевишният ще се погрижи той да се помири с него и да го обикне, и да му прости, както е казано: „Ако Всевишният благоволи в пътищата на човека, тогава Той ще помири враговете му с него” (Притчи 16; 7). Ако ограбеният се е отдалечил, Всевишният ще го сближи с разкаялия се, за да се помири с него, и той ще му прости. Ако той не знае сметката на имуществото и не познава хората, които са били ограбени, Всевишният ще му даде желание да уреди нещо необходимо за обществото, например да построи мост или да изкопае кладенец, или да построи синагога, или нещо подобно, което обществото изисква, и по този начин целият свят ще се възползва от него, и тези, които той ограби, и други хора (Бейца 29б). И ако ограбеният умре, той може да върне парите на наследниците му (Бава Кама 103a). Ако е причинил телесна повреда или е наклеветил някого, нека отиде на гроба му и в присъствието на минян (десет души) да поиска прошка от Всевишния и от починалия (Йома 87а) и Всевишният ще му прости.
И мъдреците казват, че престъпникът не може да се покае само поради злото си сърце, но Той няма да затвори портите на покаянието за тези, които искат да се доближат до Всевишният, но ще отвори портите пред него и ще му покаже прав път, както се казва: „Всевишният е благ и праведен, затова Той показва пътя на грешниците” (Псалми 25:8) и се казва: „Но ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки от вас ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.” (Второзаконие 4:29), и се казва: „И много близо е това слово до теб, то е в устата ти и в сърцето ти, за да направиш това” (пак там 30:14), и се казва: „Господ е близо при всички, които Го призовават, При всички, които с истина Го призовават.” (Псалми 145; 18).
Всевишният направи голямо добро на хората, като подготви за престъпниците и грешниците път на спасение от тъмнината към светлината, без да затвори портите на покаянието пред тях, въпреки че те извършиха много престъпления, както се казва: „Върнете се, синове отстъпници, и Ще изцеля твоята необузданост” (Еремия 3; 22). Покаянието се приема и ако грешникът се покае поради многото беди, които са го сполетели, а още повече, ако се покае от страх от Всевишния и любов към Него, както е казано: „Когато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после се обърнеш към Господа твоя Бог и послушаш гласа Му,” (Второзаконие 4:30).
Всевишният помага на тези, които се покайват, да се покаят, дори и в това, което е извън силите на човека, и, обновявайки духа на чистотата в тях, им помага да постигнат нива на покаяние и високи степени на любов към Него, както се казва: „И ще се обърнеш към Всевишният и ще се подчиняваш на гласа Му във всичко, както ти заповядвам днес, ти и синовете ти, с цялото си сърце и с цялата си душа“ (пак там 30:2), и това е каза: „И Всевишният ще поднови вашето сърце и сърцето на вашите потомци, за да обичат Всевишния“ (пак там 30; 6). Тоест, Всевишният ще премахне обвивката на греха от сърцето ви и ще ви даде сили да постигнете дори това, което сега не може да направите.
Има четири вида пробуждане за покаяние.
Първият тип: човек се разкайва, защото ясно е осъзнал Всевишния. Такъв е робът, който е избягал от господаря си: като се замисли за добрината, която му е направил, той по собствена воля се връща при господаря си и го моли за прошка, и за това се казва: „Ако се върнеш, Израел“, каза Всевишният, „ще се върнеш при Мен“ (Еремия 4:1), преди да дойде наказанието, и се казва: „Върни се при Мен и Аз ще се върна при теб“ (Малахия 3:7) .
Вторият вид: човек се разкайва, защото е укоряван и засрамван, докато не се покае. Така робът бяга от господаря си и среща друг, верен роб. И той го укорява и засрамва, че е избягал, и го съветва да се върне, като обещава, че господаря ще прости. И избягалият роб се връща при собственика и му се подчинява.
Трети вид: човек вижда наказанията, с които Всевишният наказва онези, които са се отклонили от пътищата Му, и се връща при Всевишния от страх от наказание. По същия начин избягал роб, след като е чул за наказанията, сполетяли онези, които са избягали преди, се връща при собственика си.
Четвърти тип: човек е застигнат от наказания и неприятности и той се разкайва. Ето как избягал роб е настигнат и заловен от разбойници, наказан за бягството и той се връща. Един интелигентен човек ще стигне до покаяние по първия начин и ще се покае от любов към Неговото величие.
Има шест обстоятелства, които подтикват човешкото сърце към покаяние.
Първо: неприятностите сполетяват човека. Той ще се замисли и ще си каже: „Това е само заради престъпленията ми и лошото ми поведение” и ще се върне при Всевишния и Той ще се смили над него, както е казано: „И много беди и трудности ще има сполети го; и ще каже в онзи ден: „Защото Всевишният не е с мен ли ме сполетяха тези беди?“ “ (Второзаконие 31; 17). И това покаяние се приема пред Всевишния – така не се държи човек. Ето някой е съгрешил срещу ближния си и се е покаял, когато се е почувствал зле и се е подчинил, нуждаейки се от помощта на ближния си. Такова покаяние е безполезно, както каза Йифта:
„Защо дойде при мен сега, когато си в беда?“ (Шофтим 11; 7). А една от благословиите на Всевишния е, че Той дори приема покаяние поради нещастие и се смилява над човека, както е казано: „Върни се, Израилю, при Всевишния, защото се препъна в своята вина“ (Осия 14). :2); „Ще изцеля тяхното отстъпление и ще ги възлюбя от милост, защото гневът Ми се отвърна от тях“ (пак там 14:5); и е писано: „Защото, когото Всевишният обича, Той го наказва и утешава, както баща обича сина си“ (Притчи 3:12). Но ако дори в часа на беда човек не се покае, наказанието ще бъде удвоено. Така че царят от плът и кръв наказва този, който е престъпил срещу него, но наказанието не е имало ефект – тогава царят увеличава наказанието и прави игото по-тежко. И Всевишния прави същото, както е писано: „И ако след всичко това не Ми се покориш, тогава ще увелича наказанието ти седмократно срещу греховете ти“ (Левит 26; 18).
Но ето човек, който не иска да мисли, че го сполетяват беди заради престъпленията, които е извършил. Той казва: „Това е нещастен случай!“ И по този начин си навлича голям гняв, защото не вярва, че е наказан за престъпленията си.
Знай и разбере, че наказанията на Всевишния, с които Той наказва човека, са за доброто на човека, за да му покаже двойно добро. Първо, за да изкупи греховете си, както е казано: „Погледни моите страдания и трудности и прости всичките ми грехове“ (Псалми 25; 18). И второ, да го укори и да го върне от лошите пътища, както е казано: „Ако се страхуваш от Мене, ще получиш назидание” (Софония 3:7). И ако човек не се покае поради трудностите, които го сполетяха, горко му, защото той страдаше, но греховете му не бяха изкупени и наказанието за това, че не повярва, че страда за греховете си, беше удвоено.
Който уповава на Всевишния, трябва да знае, че бедите, които са го сполетели, са за негово добро, за да се покаже добро и в бъдеще, както е казано: „Не се радвай на мен, враже мой! Въпреки че паднах, ще стана, макар и да седя в тъмнина, Всевишният е моята светлина” (Михей 7:8). А мъдреците казват: „Ако не бях паднал, нямаше да стана; Ако не седях в тъмнина, нямаше да има светлина. Следователно, ако го сполети някакво бедствие по отношение на неговото тяло, собственост или деца, нека реши да пости и да се покае, точно както общността трябва да пости по време на бедствие, както са постановили мъдреците (Таанит 14б, 19a). Ето защо, когато се случи неприятност, проверете действията си; и ако сте проверили и не сте намерили грях в себе си, тогава това е „страдание от любов“ (виж Брахот 5а).
Второ, когато настъпи старостта и видиш немощта си, ще разбереш как ще свършат дните ти и ще помислиш за края си и ще се върнеш при Всевишния и Той ще се смили над теб. А за тези, които не се покаят в напреднала възраст, наказанието ще бъде двойно, както са казали мъдреците: „Четири / неща / умът не търпи, / и ето ги /: беден човек, който се гордее, богат човек който отказва да даде милостиня, старец, който е прелюбодеец, и обществен водач, който напразно всява страх във всички” [5] (Псахим 113б). И като вижда, че дните му минават, и тялото му се влошава и се влошава, и това е началото на неговото заминаване, тоест той пътува към вечното си жилище, язди и пътува ден и нощ, няма ли да помисли за какво с когото тръгва на това дълго пътуване?
Това може да стане само от липса на вяра! И има хора, които не виждат светлината на покаянието, защото в собствените си очи те са прави и чисти. А пред Всевишния те са много грешни. И като пациент, който не чувства собствената си болест и следователно не мисли за лечение, такъв човек не чувства своите престъпления, не мисли за края на дните си и не се опитва да се подобри. Но има хора, чиито желания, мисли и дела са само в грижата за тялото си; по цял ден са заети с дреболиите на ежедневието, не отделят време за Учението и страха от Всевишният. На какво ниско ниво са! Ето защо този, който се е отдал на страстите си в младостта, трябва на старини да реши да прогони от себе си делата на този свят. Нека постоянно мисли само за страха от Всевишния, нека търси Ученията и заповедите и се стреми към тях!
И трето, нека сърцето ви се събуди за покаяние, когато мъдрите ви наставляват и укоряващите ви укоряват – приемете и слушайте всички назидания. И от момента, в който решите да изпълните думите им, ще бъдете възнаградени с голямо добро. В този момент вие излизате от тъмнината във великата светлина и получавате награди и облаги за всички заповеди и добро поведение – тоест, сякаш сте изпълнили всичко, което сте решили, и сякаш вече сте се поправили, тъй като решихте да се промените.
Щастлив е такъв човек, защото той беше удостоен с голяма благословия в един миг! И ето какво казват мъдреците: „И синовете на Израел отидоха и го направиха (Изход 12:28) – направиха ли го в същия час? Все пак го направиха на четиринадесети нисан! Но тъй като са решили да го изпълнят, за тях е писано, че са го направили” (Мехилта, пак там). И мъдреците казват: „Където делата надделяват над мъдростта, там мъдростта е силна“ (Авот 3:9), както е казано (Изход 24:7): „ще вършим, и ще бъдем послушни“ Обяснението за това е следното: човек, който искрено приема спазването и изпълнението на всички закони от Тора, който измерва действията си спрямо това, което му казват мъдреците, а след това изучава и изследва, и пита мъдреците за правилността на действията си, получава награда дори за онези добри дела и добри качества, за които не знае. Защото той пое върху себе си и реши да изпълни точно както евреите казаха на планината Синай: „ще го направим и ще слушаме“, защото те поставиха изпълнението пред знанието (Шабат 88а).
В противен случай е невъзможно делата да надделеят над мъдростта. По същия начин се казва за Даниил, както е писано: „Не бой се, Даниил, защото от първия ден, когато реши в сърцето си да разбереш и да постиш пред Всевишния, думите ти се чуха“ (Даниил 10). ; 12). От това следва, че когато човек реши да направи добро, веднага бива приет от Всевишния с благоволение. И наказанието се удвоява за този, който не е подтикнат към покаяние от наставленията на онези, които го укоряват.
Четвърто, когато човек изучава Ученията на Всевишния и чете Пророците и Писанията и думите на мъдреците от Талмуда, вижда предупреждения и наказания, разбира ученията, сърцето му се пробужда и той си мисли: „Мога ли да чета Тора като проста книга? Не! Трябва да приема Учението сериозно, да го спазвам и прилагам в съответствие с това, което чета.” Както се казва за Йошияху: „И стана така, когато царят чу думите от книгата Тора, раздра дрехите си“ (Малахим II 22:11). А за Ездра се казва: „Защото всичките хора плакаха, когато чуха думите на Тора“ (Неемия 8:9).
А престъпленията на онзи, който не обръща внимание на думите на Всевишния, ще се умножат, както е казано: „И не се уплашиха и не раздраха дрехите си“ (Еремия 36; 24). И мъдреците казаха: „По-добре би било плацентата (шилия) да се обърне по време на раждането и този, който учи и не изпълнява, да не дойде на света“ (Йер. Берахот 1; 2), и е написано : „Написах му основите на Моята Тора, но те са като непознати за него“ (Осия 8:12), и се казва: „Как можете да кажете: „Ние сме мъдри хора и Тора на Всевишния е с нас”? В края на краищата, /вие се държите така, сякаш е писано напразно” (Еремия 8; 8).
Пето, когато настъпят десетте дни на покаяние[6], всички се пробуждат и всички са изпълнени с трепет преди Деня на Страшния съд. Всеки мисли, че всичките му дела са записани в Книгата и в този час Всевишният изправя на съд всички дела и всичко тайно, добро и зло, защото човек се съди на Рош Хашана, а присъдата се подписва на Йом Кипур (Рош Хашана 16а).
Ето един човек, изправен на съд пред цар от плът и кръв, и той е обзет от голям страх. Той мисли какво да направи, за да смекчи наказанието. Той не мисли за нищо друго, а само за това как да намери извинение за себе си и да се спаси. Колко глупави и безмозъчни са онези, които, без да знаят как ще свърши Съдът, се занимават с всякакви ежедневни дела, вместо да се покаят пред Великия Съдия.
Следователно този, който се страхува от Всевишният, трябва да намали броя на ежедневните си дела. Нека остане в страх и определи време, така че ден и нощ да проверява и изследва пътищата си, и като става рано, размишлява върху пътищата на покаяние. А някои постят и се молят, но не се бунтуват срещу престъпленията, за да се отърват от всичко грозно и отвратително. Не трябва да го правите така! Защото молитвата, постът и изповедта, придържането към едно и също поведение не е пътят на покаянието. Събудете се за пълно покаяние, защото десет дни на покаяние са благоприятно време и в тези дни се чува молитва, както се казва: „Във благодатното време ти отговорих и в деня на спасението ти помогнах“ ( Исая 49:8). И мъдреците казаха: „Търсете Всевишния, когато можете да Го намерите (пак там 55:6) – това е в десетте дни на покаяние, което е между Рош Хашана и Йом Кипур” (Рош Хашана 18а). И мъдреците казаха, че Йом Кипур изкупва заедно с покаянието (Йома 85б). Следователно Тора ни призовава да се покаем и да се очистим пред Всевишния чрез нашето покаяние, както е казано: „Бъдете очистени от всичките си грехове пред Всевишния“ (Левит 16; 30). И Той ще ни прости в този ден, за да ни очисти.
Шесто, нека на човек винаги му се струва, че е близо до смъртта, нека не казва: „Когато остарея, ще се покая“, – няма да умра, преди да остарее. И затова нека бъде винаги готов да се яви пред Всевишния, защото човек не знае своя час. Нека се насърчава да бъде чист, за да върне духа си в чистота на Всевишния, Който му го е дал. И нека винаги проверява делата си, както е казал равин Елиезер: „Върни се в деня преди да умреш!“ Учениците му казаха: „Рабейну! Знае ли човек в кой ден ще умре? Той им отговори: „Толкова по-добре! Нека се покае днес, ако утре умре! Така през всичките си дни той ще бъде в покаяние” (Шабат 153а). И нека се украсява всяка минута, сякаш незабавно се явява пред Великия Цар (вижте Коелет Раба 9; 8; 6). Затова нека винаги се тревожи за това, дори когато е невнимателен и спокоен, нека трепери пред смъртния час, когато ще трябва да даде отговор за всичко. И нека непрестанно да се изповядва със съкрушено сърце и смирение, сякаш на смърт, и нека винаги да остане в него страхът от Всевишния.
Човек трябва да изпълнява нови заповеди всеки ден, тъй като неговият смъртен час ще дойде внезапно и неочаквано. Нека така да прави и тогава няма да му липсва нито една заповед, защото мъдреците са казали: „Който изпълни една заповед преди смъртта, сякаш изпълнява целия закон, и му липсваше само заповедта, изпълнена преди смъртта, и този, който извърши престъпление преди смъртта, сякаш нарушава целия Закон” (виж Коелет Раба 3; 18; 24). Затова нека човек се събуди от съня си и се пробуди, за да се подготви за това, което ще му се случи накрая, да се украси с красотата на заповедите и да бъде готов всеки момент да се яви пред Всевишния.
Има четири вида покаяние: покаяние за случая, покаяние-ограда, противовесно покаяние и написано покаяние.
Разкаяние за случая: ако човек е извършил престъпление с жена или кражба, или някакво друго престъпление, и се е случила възможност да извърши същото престъпление със същата жена, например, и той може да извърши престъплението както преди, и все още е във властта на страстта и похотта на злото влечение, и тя също, и сърцето му гори, и тя е съгласна с него, но той се спира и прекъсва страстта си само от страх от Всевишния – това е пълно покаяние .
Покаяние – ограда: нека не гледа игрите на жени и момичета и нека не гледа в лицето на жена, дори и на жена си, докато тя не се потопи в микве. И също така нека направи ограда във всички заповеди. Рабейну Авраам бен Давид пише: „Видяхме нашите учители, които бяха напълно набожни, но се оградиха по много въпроси. Някои се отделиха от жените си, изпълнявайки заповедта „плодете се и се размножавайте“ и всеки построи ограда за себе си според начина, по който разбира собствената си природа. Защото има хора, които жадуват за едно престъпление и не жадуват за друго.
Например един жадува за разврат, но не и за кражба, а друг жадува за кражба, но не и за разврат. Затова нека всеки поставя огради там, където го надделява злата склонност – ако се стреми към кражба, нека се пази от приемането на залози и посредничеството в делата на другите хора, а също така нека прави огради във всичко. И мъдреците казват, че Авраам се е примирил със злия принцип и се казва за това: „Ако Всевишният е доволен от пътищата на човека, тогава Той ще примири враговете му с него“ (Притчи 16:7). И цар Давид се бори със злата си природа и видя, че тя не беше нежна и кротка, и не можеше да я победи и въстана срещу нея и я унищожи, както се казва: „ И сърцето ми е наранено дълбоко в мене .” (Псалми109; 22).
Тоест, злата склонност на Авраам беше мека, а природата му беше удобна и приятна – нямаше нужда да се бори с нея, както е писано: „Първо Всевишният направи Авраам цар над 243 органа и накрая се възцари на трона му над 248 органа и му добави власт над очите и ушите” (Недарим 326). Но злата склонност на Давид беше силна и твърда и Дейвид трябваше да се бори с нея всеки ден. Виждайки, че не може да устои, Давид я унищожи. Някои смятат, че той я е унищожил с пост, а други твърдят, че за тази цел той напълно се е оттеглил от жените си, защото е видял, че злата склонност го примамва от позволеното към забраненото. Както и да е, но като видя, че злият дух надделя, Давид се зае да го завладее и да се бори с него, докато го победи и унищожи.
Гладът е най-добрият начин да победите злия дух. Когато е гладен, човек намалява удоволствията и наслажденията, получавани от храната и напитките – нека се наслаждава само на вкусната миризма. Трябва да се миете по-рядко с гореща вода, защото горещата вода е приятна за тялото. И нека малкото храна да е добре приготвена и правилно подправена, за да се хареса на човек и душата да приеме и да се насити с малко количество от нея. И нека количеството храна да е малко по-малко от необходимото на човек, за да не засища напълно похотта си. И за да не се напива, нека не пие неразредено вино. И мъдреците казаха за това: „Ако се наслаждавате на храната, спрете се“ (Гитин 70а).
Има две положителни страни в това: първо, храната няма да навреди, и второ, по този начин се овладява злото влечение и се постига победа над похотта. Човек трябва да действа по същия начин във всички съществуващи случаи на удоволствие – да не се наслаждава напълно. И няма нужда да казваме, че човек трябва да се предпазва от вредни за него храни. Който яде нещо, което му е вредно, като има възможност да се прехранва с друга храна, извършва престъпление срещу тялото и душата си, защото се отдава на похотта си и не се грижи за тялото си. Това е пътят на злото начало, което ни води от пътя на живота към пътя на смъртта. И нека всеки „жив и говорещ“, тоест човек, знае, че злото начало няма друг начин, освен да започне с позволеното му и уловките му започват с разрешеното. И ако човек внимава с уловките, друго пазене няма да му трябва.
Това е пътят на този безполезен съветник: първо той примамва човек да направи това, което е позволено, насища похотта, а след това, като го е научил да насища похотта и е внушил в душата желанието постоянно да желае ситост, той примамва човека към лека забрана и от лека към сериозна. Следователно пазете се от позволеното, направете ограда, за да намалите похотта за позволеното – тогава, ако изведнъж искате да се наситите на забраненото, можете да си кажете: „Забраних си позволеното и дори още повече, че няма да си позволя това, което е забранено!“ И тъй като казвате това на себе си, обещава ви се, че ще се отдалечите от такава мисъл и още повече от подобно действие.
И не постете прекомерно, да не би сърцето ви да отслабне и мозъкът да се обърка в този случай, загубата ще бъде по-голяма от печалбата, защото няма да може да изучавате Закона и да се молите и ще бъдете безделни от слабост; и дори докато изучавате Закона, вие няма да можете правилно да се задълбочите и разберете изучаваното, тъй като Учението може да бъде придобито само с радост (Шабат 30b).
Не се лишавайте от полагащото ви се забавление и наслада от заповедите, но нека очите ви бъдат отворени срещу злото влечение – пазете се от пълното засищане на похотта. И ако сърцето ви отслабва от малкото количество храна, тогава е по-добре да ядете два пъти на ден по-малко, но не пълнете стомаха си наведнъж. И ако не може да ядете два пъти, тогава нека имате такова лекарство /миркахат/, което радва сърцето – яжте малко от него и го укрепете. И ако видите, че според вашата природа трябва да постите ден или два в седмицата, тогава постете според това, което сте решили за себе си. Защото този, който пости според нуждите си, се нарича светец, но при условие, че постът не го принуждава да прекъсва изучаването на Учението и Заповедите.
Какви огради следва да бъдат направени, според вашето положение, всеки може да познае сам по себе си. И най-важният пазител е да пазите очите си, за да не гледате това, което не ви принадлежи. И ако гледате по-малко собствените си неща, ще ви нарекат скромен и срамежлив. Разказват за безръка жена и нейния съпруг: той не забеляза до смъртта й, че тя е безръка. И казаха за него: колко скромен е този човек, че не разпозна собствената си жена (Шабат 53b). И ако спасиш очите си, ще спасиш сърцето си. И ако сърцето и очите са спасени, тогава всичко е спасено.
Потивовесно покаяние е: според удоволствието, което сте получили от престъплението, накарайте себе си да страдате, като постите и намалите храната и напитките. И трябва да лежите по такъв начин, че да намалите удоволствието и наслаждението.
Написано покаяние: който е извършил сношение с жена, която не се е очистила след менструация /нида/, за което наказанието се наказва с “карет”, както и който е извършил престъпления, за които е предвидено смъртно наказание или такова с камшик. – нека реши да съжалява за стореното и да си причини болка, според написаното в Тора. И така „Рокеах” пише как човек трябва да си причини страдание за определени престъпления. И също така в Талмуда откриваме, че Амораимите, мъдреците от онези времена, са били свикнали да постят, те са постили дори за много малък грях, дори грях с една проста дума; каза един от тях: „Срамувам се от думите ви, Бейт-Шамай!“ и за това той постеше, докато зъбите му почернеха (Хагига 22b).
И също така се разказва, че Рав Хисда попитал Рав Ун: „Трябва ли ученик, който се нуждае от учител, да стои пред учителя?“ Рав Уна каза: „Хисда, Хисда! Нямам нужда от теб“. И поради това те са постили дълго време (Бава Меция ЗЗа). И ние също намираме казаното за Давид: присъствието на Всевишния сякаш го напусна в продължение на двадесет и две години и всеки ден той плачеше и поръсваше хляба си с пепел, както е писано: „Ядох пепел като хляб, и напои виното ми със сълзи” (Псалми 102; 10). И той се молеше така: “Владетелю на света! Приеми пълното ми покаяние пред Тебе, за да бъдат възнаградени престъпниците с бъдещия свят, както е казано: „Ще науча престъпниците на Твоите пътища и грешните ще се върнат при Тебе“” (пак там, 51; 15). Нека всеки се научи на покаяние от Давид! И ние също намираме казаното за Адам, който видя, че заради него цялото човечество е осъдено на смърт. Той пости сто и тридесет години и се оттегли от жена си и се опаса с пояс от смокинови листа (Ейрувин 18б).
И ако човек се покае, но се върне към злото, тогава дори след като направи това много пъти, той винаги може да се покае. Но с него трябва да се работи по-строго от преди. И в Ерусалимския Талмуд е написано: „Който е бил злосторник през всичките си дни и се е покаял, Всевишният го приема“. Равин Йоханан каза: „Не само това, но дори повече: всичките му престъпления се считат за негови заслуги“ (Йер. Пеа 1: 1). А в главата „Йом акипурим” е обяснено: ако се покаете от любов, умишлените престъпления стават заслуги; ако са от страх, тогава умишлените престъпления се считат за неумишлени (Йома 86б). Само онези, които умрат в своето нечестие, нямат дял в бъдещия свят и ще бъдат наказани в Геином завинаги. Но ако си се покаял, нищо не може да устои на разкаянието!
И нека човек не си мисли: „Аз съгреших и подтикнах други към грях – не мога да се покая!“ и отказва да се покае. В никакъв случай не трябва да мислите така! Защото в главата „Хелек” се казва: „Дори Еров, който съгреши и подведе други към грях, каза Всевишният: „Покайте се!” Но той не искаше (Синедрион 102а). Учете се от Ахав, царят на Израел, който ограбваше, отнемаше и убиваше. Но той повика цар Йосафат, цар на Юда, и го биеше с камшици всеки ден три пъти.
Ахав застана и легна с пост и молитва пред Всевишния и не се върна към предишните си действия и покаянието му беше прието, както се казва (Млахим I 21; 29): „Тъй като Ми се подчини, Аз няма да донесе неприятности в дните му“ (Пиркей де-рабби Елиезер, глава 43).
И в Псикте се казва: „Ако Ахав обикновено ядеше в три часа, този ден той ядеше в шест, а ако обикновено ядеше в шест, този ден ядеше в девет.“ Какво означава „И той вървеше тихо“ (Млахим I 21; 27)? Равин Йехошуа бен Леви каза, че е ходил бос (Псикта де-рав Казна, глава „Шува“; виж също Шир а-Ширим Раба 1; 5, 36). И нека всички се учат от него. И още нещо: идете и се поучете от Менаше, сина на Езекия, който извърши всички най-отвратителни престъпления и Всевишният прие покаянието му. И равин Йоханан също каза: „Който каже, че Менаше няма дял в отвъдното, обезсърчава онези, които се връщат при Всевишният.” В йешивата равин Йоханан бил научен: „Менаше се покайваше тридесет и три години и Хашем го прие” (Синедрион 103а).
А в наше време, когато хората са много слаби телесно, какво да прави човек, който през целия си ден е грешил с клевети и всички лоши качества, през целия си живот не е спазвал основните заповеди, защото не е виждал тези, които са ги спазвали за да се учи от тях и през целия си живот не се е притеснявал да се моли и да произнася съсредоточени благословии /бе-кавана/, а също и относно всички заповеди – как ще издържи страданието, съответстващо на стореното от него? В крайна сметка човек, който не следи действията си, има безброй престъпления, а дори не знае за тях! Затова е необходимо да се покаже пътя на тези, които искат да се покаят.
Значи има разлика между хората. Ако един ученик е обременен с различни страдания и гладуване, той няма да може да изучава Закона и да коригира лошите си качества. Затова човек трябва да облекчи неговия пост и страдание и да го инструктира да практикува Закона с голяма ревност. И също така се казва:
„Ако човек е извършил престъпление и е подложен на смърт, какво трябва да направи, за да остане жив? Ако сте свикнали да учите един лист, нека учи два; ако сте свикнали да учите една глава, нека учи две” (Вайкра Раба 25:1). От това следва, че с по-голямо старание в изучаването човек може да постигне изкупление. Нека върши добро и справедливост – така престъпленията му ще бъдат изкупени, както е казано: „Чрез милост и правда грехът се заличава“ (Притчи 16:6). И нека се опита да изпълни всички заповеди, както трябва, и нека се опита да гарантира, че всеки е достоен за духовно добро, и нека се опита да осигури безвъзмездна доброта на хората, да се моли внимателно и съсредоточено, покорно и със съкрушено сърце . И нека се опита да се помоли на Всевишния за прошка на всичките си грехове. И нека се лиши от необмислени забавления и празненства, и празни разговори, и празни новини. И също така нека се лиши от всички удоволствия. И нека помисли и правилно да претегли какво е в състояние да извърши и какво може да понесе, като едновременно с това изучава Учението и заповедите. И нека винаги се старае да държи сърцето си покорно пред Всевишния и нека пости поне веднъж седмично.
И в този ден трябва да се освободите от всичките си дела, да се оттеглите и да помислите как да се доближите до Всевишния. И нека изпитва горчивина, защото дълго упорстваше, бунтувайки се срещу Великия цар. И нека плаче и съжалява с разбито сърце, и многократно моли и хвали Всевишния. И нека бъде бичуван с камшици три пъти на този ден и когато бъдат бичувани, нека каже: „ Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание” (Псалми 78; 38). И всеки път, когато бъде бичуван, нека го каже три пъти. И нека прави това през всичките дни, докато получи милостта на Всевишния.
И ако един престъпник, готов да се покае, не може да учи, или има много деца, или е невеж, или въпреки че знае как да учи, той не може да се насили да спази всичко, което се казва в тази книга – такъв човек трябва да действа строго, тоест да понася тежки мъки. И мъчението е различно от човек на човек, защото има много здрави хора и има слаби. В края на краищата, когато Синедрионът беше в Йерусалим, в Лишкат ха-Газит[7], и те отсъждаха случаи, които бяха наказуеми със смърт и бичуване, те ги осъждаха на бичуване в съответствие със здравето на наказания (Макот 22а) – същото трябва да се направи сега, тоест в съответствие със състоянието на човешкото здраве. Има и такива хора, че ако страданието им се влоши, те ще оставят всичко и няма да искат да се покаят. Следователно мъдрецът трябва да разбере ситуацията на човека и според това, което е разбрал, да посочи на грешника какво трябва да направи, за да се покае[8].
Сега трябва да опишем различните страдания, съответстващи на всяко престъпление.
Този, който е бил с жена нееврейка, трябва да пости и да се бие с камшици, да не яде месо и да не пие вино поне четиридесет дни или да пости три дни, ден и нощ, веднъж в годината в продължение на три години. И ако след покаянието се върне към своето зло начало, нека се отнася към себе си по-строго от преди. През лятото го оставете да отиде в мравуняк и да седне сред мравките без дрехи, а през зимата да си направи дупка в лед и да седи до носа. И ако отново се върне към злото си начало, нека се отнася към себе си още по-строго от преди.
Всеки, който хаби семе, трябва да пости четиридесет дни, но не непременно последователно, и да седи през всичките тези четиридесет дни през зимата във вода толкова време, колкото е необходимо, за да се свари и изяде едно яйце. И да не яде месо и да не пие вино и освен събота и празник да не яде нищо люто. И нека си мие косата рядко през тези четиридесет дни, два или три пъти. А ако е прегърнал или целунал жена си по време на менструацията й /нида/, нека гпости четиридесет дни.
Който е бил с жена си по време на менструацията й, трябва да пости четиридесет дни подред и да се бичува всеки ден, да не яде месо и да не пие вино и освен в събота и празник да не яде нищо люто. И нека не се мие през всичките тези дни и нека се изповядва всеки ден. Който е целунал или прегърнал някоя от другите жени, нека пости в понеделник и четвъртък, и пак в понеделник, и нека се отдалечи от входа на нейния дом. Всеки, който е извършил скотоложство, трябва да пости и да не се мие четиридесет дни и да не гледа животни по време на чифтосване.
Нека убиецът отиде в изгнание за три години и да бъде наказан с камшик във всеки град и да каже: „Аз съм убиец!“ И да не яде месо, и да не пие вино, и да не се подстригва, и да не се бръсне, и да не пере дрехите си, и да не се мие. Но нека си мие косата и брадата веднъж месечно. И нека окове ръката, с която го уби, за врата си, и да ходи бос, и да оплаква престъплението си, и да пости всеки ден, докато изгнанието му свърши. И след това го оставете да пости една година в понеделник и четвъртък. Ако му се скарат, нека мълчи. И през тези три години на изгнание да не ходи на празненства и увеселения. Докато е в изгнание, нека легне на прага на синагогата и нека минувачите го прекрачват, но без да го настъпват.
Нека вероотстъпникът /мешумад/ съблече красивите си дрехи и да скърби, и да плаче, и да съжалява през всичките дни на живота си. И нека смири духа си и гордостта си и да се изповядва три пъти всеки ден. И да не яде месо и да не пие вино, освен в събота и празник. И нека се измие малко и да си мие косата един-два пъти в месеца. И нека не ходи на увеселения и сватби, а само на церемонията по сватбени благословии /шива брахот/. И нека се оттегли от идолите и онези, които им се покланят.
И нека да не общува с монаси и свещеници и да не бъде там, където говорят за ерес, и да се отдалечи от домовете им и да няма никаква полза от тях. И когато се покае, трябва веднага да се потопи в микве. И нека приеме болката и страданието за престъпленията си, защото той отхвърли основните принципи и наруши съботата, и беше с неевреи, и извърши престъпления, които се наказват с наказанието „карети“ и смъртното наказание – следователно му се полага голямо страдание и голямо покаяние.
Който е бил с жена на друг мъж или сгодена за друг, я е направил забранена за съпруга и,тъй като тя се е съгласила. За това се наказва със смърт. Следователно, такъв трябва да изтърпи жестоко страдание, подобно на смъртното наказание. Оставете го да седи на снега или леда два или три пъти всеки ден през зимата. А през лятото нека седи сред мухи или пчели, или нека изтърпи други жестоки страдания, равни на смърт. И нека се изповядва всеки ден, като плаче и въздиша. И цяла година да не яде месо и да не пие вино, освен събота, празник и Пурим. И да не яде топла храна, и да не се мие, освен в събота вечер и празници.
И нека не присъства на никакви забавления и зрелища, освен на тези, където се чуват сватбените благословии. И нека не си угажда с нищо. И нека го бият с камшици всеки ден, нека спи на земята или на дъска без възглавница или матрак. Само събота и празник да спи на слама с възглавница под главата. И всичко това, докато арогантността и страстта не излязат от него. И нека живее тъжен живот и носи космена риза на тялото си. И нека не говори за похотта, и нека не гледа жените, техните дрехи и бижута, дори когато не ги носят, и нека не слуша песните им, и нека не е в женска компания по какъвто и да е начин, и дори с жена си по време на менструация, да не остава сам, както и с никоя жена, която му е забранена.
Всеки, който се е заклел лъжливо или е нарушил проклятие (херем), трябва да получи наказанието с камшик няколко пъти през живота си и трябва да се изповядва в продължение на дълъг период от време. И тогава нека се пази да се кълне дори в истина, нито в Закона, нито в душите на своите предци. Но може да се закълне в живота си. И да се закълне да изпълни заповедите (виж Недарим 8а). И нека се пази от произнасянето на Името на Всевишния напразно и нека трепери, когато споменава Името Му. И нека се пази от празна благословия и ако по погрешка е произнесъл благословия напразно, нека тогава да каже: „Благословено е името на Неговото почитано царство завинаги” /Барух шем квод малчуто ле-олам ва-ед/.
И който приучава устата си и устата на децата си да споменават името на Всевишния в банята и на нечисто място и да приемат името на Всевишния напразно, горко на тях и на душите им, и на децата им които са научили езика си на това. Нека да пази децата си, и онези, които му се покоряват, да не изговарят напразно Името на Всевишния. И ако този, който се покае, трябва да се закълне пред заемодател, дори в истината, той трябва да пости на този ден всяка година.
Ако някой е свикнал да бърбори в синагогата, да се подиграва и да се държи лекомислено, от времето, когато се покае, нека се пази да говори за каквото и да било всеки ден в синагогата, дори и по време на молитва, и нека седи в голям страх и се моли съсредоточено и със смирение. И нека пости четиридесет дни подред или не подред, и нека получи наказание с камшик по непубличен начин всеки ден от поста.
Ако е откраднал или е взел лихва, нека ги върне и поиска прошка. И нека да пости четиридесет дни и да се изповядва всеки ден по време на пост. И нека се пази от приемането на залози и от приближаването до чужди имоти. И нека върши добро с тялото и имота си и да дава от имота си на тези, които работят върху Учението и се боят от Всевишния. А който е вземал лихва, по-добре да не взема лихва, дори и от неевреи, ако е възможно.
Който изобличава ближния си, прави ближния си омразен в очите на владетеля, клевети го, отнема имуществото му и убива ближния си, жена му и децата му, които са на негова издръжка – нека възмезди ближния си за всичко, с което е навредил, и нека моли ближния си за прошка. И нека получи наказание с камшик и да пости повече от две години и да се изповяда през всичките дни на живота си, защото се смята, че е убил ближния си, жена му и децата му и е извършил много други престъпления, и затова нека го смаже духът му. И ако няма с какво да плати, нека изпрати приятелите си при ближния си да молят за прошка. А той да спести пари и да ги плати на ближния или наследниците си.
Клюкарят е като споменатия по-горе и за него няма изцеление, докато не измоли прошка от оклеветения. И нека пости в продължение на четиридесет дни или повече, и да получи наказанието с бичове всеки ден на пост, и да се изповядва през всичките дни от живота си. И нека неговото занимание бъдат заповедите и установяването на мир между хората и между съпруг и съпруга.
Няма изкупление за всеки, който е ударил ближния си и го обижда с материални и словесни обиди, докато не умиротвори ближния си. И Йом Кипур изкупва само престъпленията срещу човека и Всевишния, но не и спрямо човека и неговия ближен. Следователно е необходимо е да сключите мир с ближния си. Който вдигне ръка срещу ближния си, без дори да го удари, се нарича злодей (Синедрион 58b), нека поиска прошка и ще му бъде простено. Който е опозорил ближния си, като го е накарал да пребледнее, нека пости четиридесет дни или повече, като получава наказанието с удари с камшик всеки ден от поста, и нека се изповядва през всичките дни на живота си.
Който е оскърбил ближния си, нека публично да поиска прошка и да получи наказание с камшик и да пости четиридесет дни, като се изповядва тайно всеки ден на пост. Нека този, който е обидил прозелита, да го помоли за прошка и да получи наказание с камшик, и да признае, и да пости всеки ден. Който обиди ближния си, нека доведе три пъти трима души, както е писано: „Ще погледне на хората и ще каже: „Съгреших и изкривих правотата, но не трябваше да го сторя“ (Йов 33:27). ). И няма нужда да се иска прошка повече от три пъти. И ако обиденият умре, нека нарушителят събере минян (десет души) на гроба му и да каже: „Съгреших срещу Всевишния и този човек, като го оскърбих” (Йома 87а).
В началото нарушителя нека да отиде при обидения човек и да каже: „Аз те обидих!“ И ако обиденият не приеме извинението, нека нарушителят да доведе трима души и да поиска прошка в тяхно присъствие. Това, ако не го е опозорил публично, пред хората. И ако е опозорил публично, тогава не е достатъчно да поиска прошка насаме. Но нека този, от когото се иска прошка, да не бъде жесток и упорит. И ако е обидил и наклеветил, няма прошка за него до века; само ако нарушителят и клеветникът пости и насаме получава бичове четиридесет дни или повече.
Поругаването на името /хилуль а-Шем/ е изключително тежко престъпление. Какво е обида към Името? Равът казва: „Например, ако отида до месаря и купя месо и не платя веднага.“ Трябва да се разбере, че това може да доведе до известно смекчаване на забраната за кражба и други хора ще вземат пример и ще се отнасят към това с още по-голяма несериозност. Равин Йоханан казва: „Ако измина разстояние от четири лакти, без да изучавам Закона и без тефилин.“ Защото другите ще го приемат несериозно и ще последват примера, а още по-малко ще се стараят в ученето. Ицхак де Вей Раби Янай казва: „Този, чиито сподвижници се срамуват да говорят за него“, тоест срамуват се от недостойните неща, които се говорят за него.
И хората вземат неговите действия като пример и твърдят, че ако еди-кой си е направил това, тогава такива престъпления са позволени, въпреки че това са най-тежките престъпления (Йома 86a). Равин Абау казва от името на равин Ханина: „По-добре е да извършиш престъпление тайно и да не обиждаш името публично“, така че хората да не приемат подобни действия като пример (Кидушин 40a). И равин Ели Старшии казва: „Ако човек види, че злата склонност го надделява, нека отиде там, където не е познат, и се облече в черно, и се покрий в черно, и правете каквото иска, но да не обижда името публично” (там).
И Рабейну Хананел обяснява (Моед Катан 17a): „Това по никакъв начин не означава, че му е позволено да извърши престъпление! Но се има предвид, че трябва да се предприемат действия срещу злото влечение, което желае забраненото и копнее да задоволи похотта си. А фактът, че човек отива на друго, далечно място и се облича в черни дрехи, ни позволява да се надяваме, че това ще сломи гордостта му и той ще се подчини и спре пред престъплението. Но това не означава, че той действително има право да извършва престъпления.
Гореспоменатите действия помагат да се прекъсне злото влечение и да се спре човек от извършване на престъпление, както каза равин Ели, защото умората по пътя и крайпътните заслони и черните дрехи помагат да се прекъсне злото влечение и да се спре човек да извърши престъпление.“ И те казват: „За всеки, който не се грижи за честта на своя Създател, би било по-добре да не се ражда в света“ (Хагига 11b). И се казва в Гемара: „Рав Йосеф каза: „Той е, който извършва престъпление тайно, както каза равин Ицхак: „Който извърши престъпление тайно, така да се каже, „изтласква“ присъствието на Всевишния”” (пак там 16а).
Поругаването на името е престъпление, което води до лоши последици, защото от човека извършил злодеянието може да даде лош пример. И всеки човек трябва много, много да се страхува от това престъпление. Защото обидата към Името се съдържа в много действия и няма мярка за това, тъй като всеки, който презира поне една заповед, омаловажава честта на Всевишния и се нарича хулител на Името – други ще вземат пример от него и ще умерят усилията си в по-голяма степен от него. Затова човек трябва да бъде много, много внимателен в действията си, за да не даде лош пример: малко да се старае и да счита духовното за маловажно.
Ако човек умишлено е извършил престъпления, които се наказват със смърт, тогава покаянието и Йом Кипур ще изкупят половината, а страданието ще изкупи другата половина. Но ако заради този човек името е било оскърбено, покаянието не може да го защити, и Йом Кипур не може да изкупи, и страданието не може да завърши изкуплението; но заедно те защитават и смъртта завършва изкуплението (Йома 86а). Нека всеки човек се пази от оскърбление на Името, нека се отдалечи от грозното и от това, което е подобно на грозното (Хулин 446). И основното в покаянието за обидата на Името е да признаете публично своите престъпления. И нека каже на хората: „Не вземайте пример от мен, защото съгреших, прегреших и се разбунтувах, и с глупостта си оскърбих Името.“ И нека пости многократно и нека се изповядва всеки ден до смъртта си.
За всяко престъпление, извършено умишлено или неволно (например докосване на свещ в събота или запалване на свещ, забравяне или незнание за съботата), човек трябва да се изповяда или да пости поне два дни, понеделник и четвъртък. И за всички престъпления, големи и малки, трябва да се пости. Има две ползи от това. Първо, постът изкупва; второ, ще ви спре да извършвате престъпления. Защото той ще си помисли: „Ако направя това, ще трябва да постя!“ И се спри пред престъплението!
Това е най-голямата защита срещу всички престъпления – да се глобиш с милостиня или да се нараниш, ако съгрешиш. И правете това по отношение на всички обичайни престъпления, които са омраза и завист, и злорадство, и празно бърборене, и клевета, и разсеяност по време на благословия и молитва, например казване на благословия- без мисъл и концентрация, и подобни. Трябва да се проверявате за това често всеки ден! И ако срещнете нещо подобно и извършите престъпление, побързайте да съжалявате и скърбите и признайте за всяко престъпление, което сте извършили. И с разкаяно сърце побързайте да поискате прошка от Всевишния.
Изповедта е велико нещо, защото мъдреците са казали: „Когато осъденият на смърт е на десет лакътя от мястото на екзекуцията /скила/, му казват: „Признай си!“ И всички осъдени на смърт се изповядват, защото всеки, който се изповяда, получава дял в бъдещия свят.” И намираме за Ахан, че Исус Навин му каза: „Сине мой, отдай почит на Всевишния и направи признание пред Него, и ми кажи какво си направил, не го крий от мен.“ И Ахан отговори и каза: „Наистина съгреших срещу Всевишния и направих това и това“ (Исус Навин 7: 19-20). И откъде знаем, че неговото признание е изкупило престъплението, което е извършил? Защото се казва: „И Исус Навиев каза: „Защо ни погуби? Всевишният ще те погуби в този ден” (пак там, 7; 25), – в този ден, тоест в този свят си унищожен, но не си унищожен в отвъдния свят. И ако някой не знае как да се изповяда, тогава му казват: „Кажи: нека смъртта ми бъде изкупление за всичките ми престъпления“ (Синедрион 43b).
Ако човек е нарушил една от заповедите в Тора, положителна или отрицателна, умишлено или неволно, той е длъжен да се изповяда пред Всевишния, когато се върне на добрия път и се покае за престъплението си, Там се казва: „Ако мъж или жена извършат някой от човешките грехове, извършвайки престъпление срещу Всевишния, и тази душа е виновна, нека изповядат греха, който са извършили“ (Числа 5; 6-7), това е устно признание. И всички онези, които принасят изкупителната жертва на „хатат” или „ашам”, и тези, които са наказани със смърт или удари с камшик, не се изкупват чрез смърт или удари с камшик или жертва, докато не се покаят и изповядат. И ако някой е наранил ближния или е нанесъл щета на имота му, не му се прощава, дори да е възмездил щетата, докато не си признае и се покае, и не даде обет да не прави това занапред.
И как да си признае? Нека каже: „Моля Ти се, Всевишни, съгреших, престъпих, разбунтувах се пред Теб и направих това и това. И сега се разкайвам и се срамувам от действията си и никога повече няма да повторя това!“ Това е основата на изповедта. А този, който се изповядва много и продължава да се изповядва, е за похвала.
Това е и основата на изповедта: „Но ние съгрешихме“. В изповедта[9] е много добре да споменете подробно престъплението си, например, ако сте яли мърша /невелот/ и месо от болни животни /трефот/ или други забранени неща, тогава когато той каже „Съгреших /ашамти/ ”, нека каже „Ядох забраненото /ахалти/”; и ако е съгрешил чрез разврат, тогава, казвайки „предадох /багадти/“, нека каже „Извърших развратно сношение /баалти/“, и нека спомене дали е било с нееврейка или с еврейка, която не се е очистила след менструация /нида/; и ако е откраднал, тогава, казвайки „ограбих /газалти/“, нека каже „откраднах от този и този и ограбих този и този“; и ако той наклевети друг, или даде на някого лош прякор, нека каже за това:
„Говорих лошо за другите“; и ако напразно е пролял семето, тогава, когато става дума за „направих други към престъпление /хейвейти/”, нека каже „Напразно пролях семето /хуцейти/”; а ако е извършил кръвосмешение, то когато става дума за „умишлено извърших престъпление /задти/”, нека каже „Извърших кръвосмешение /занити/”; и ако е нарушил съботата, тогава когато става дума за „взех чуждо /хамасти/” нека каже „наруших съботата /хилалти/”; и ако се е насочил към чуждото, нека каже: „Аз съм се насочил към чуждото /хамадти/.”
И така в цялата азбука, за всяка буква, нека направи самопризнание за престъплението, което е извършил. И нека каже със сълзи: „Нека остави нечестивият пътя си, и човекът на греха – помислите си, и нека се върне при Всевишния и Той ще се смили над него, при нашия Бог, защото Той многократно прощава“ (Исая 55:7). И това ще му помогне! И в края на изповедта – „Отстъпих от Твоите заповеди и Твоите добри закони и това не ми дава нищо. Но Ти си справедлив във всичко, което дойде при мен, защото правиш това, което е истина, но аз съгреших.” И тогава нека каже: „Престъпих повелителните и забранителните заповеди, престъпих онова, което се наказва с наказание „карет” и смъртно наказание, престъпих Писменото Учение и Устното Учение, забравих Твоето Велико Име, забравих игото на Твоето царство и страх, и Ти си прав във всичко, което дойде при нас.
В Йерусалимският Талмуд се казва: „Как се изповядва? „Господарят на световете! Аз съм вършил зло пред Теб и съм поел по лош път. Няма да правя това отново! Нека бъде Твоята воля, о, Всевишни, Боже мой и Боже на бащите ми, да изкупиш всичките ми престъпления и да ми простиш всичките ми грехове” (Йер. Йома 8:7).
Нека човек се покае за всичките си престъпления и всичките си лоши качества. А някой, който се разкайва за лошите си качества, се изисква огромно усилие (хизук), защото човек вече е свикнал с тези качества и му е трудно да се отдалечи от тях. И за това се казва: „Нека нечестивият остави пътя си и човекът на греха мислите си” (Исая 55:7). И нека каещият се да не мисли, че е далеч от редиците на праведните поради греховете и престъпленията, които е извършил. Това е грешно! Той е обичан и мил пред Създателя, благословен е Той, сякаш никога не е грешил. Освен това го очаква голяма награда, защото той е вкусил вкуса на престъплението и се е отдалечил от него, и е победил злото си влечение. Мъдреците казаха: „Където стоят покаялите се, съвършените праведници не могат да стоят“ (Брахот 34b). Защото нивото на тези, които се покайват, е по-високо от нивото на тези, които никога не са съгрешавали, защото те побеждават злото си влечение повече от тези, които не са съгрешавали.
Всички пророци призовават към покаяние. А евреите могат да бъдат избавени само чрез покаяние (Синедрион 97b). И Тора обещава, че евреите ще се покаят в края на своето изгнание и ще бъдат незабавно освободени, както се казва: „ Когато дойдат на тебе всички тия неща, благословението и проклетията, които положих пред тебе, ако ти си ги припомниш всред всичките народи, между които Господ твоят Бог ще те изгони, и се обърнеш към Господа твоя Бог и с цялото си сърце и цялата си душа послушаш, ти и чадата ти, гласа Му, според всичко що днес ти заповядвам, тогава Господ твоят Бог ще те върне от плен, ще ти покаже милост, и пак ще те събере от всичките народи, между които Господ твоят Бог ще те е разпръснал.” (Второзаконие 30; 1-3).
Вижте колко велик е смисълът на покаянието! Покаянието е велико, защото приближава човека до Всевишния, както е казано: „Върни се, Израилю, при Всевишния” (Осия 14:2), и е казано: „И ти се върна при Мене” (Амос 4:6) и се казва: „Ако се върнеш, Израилю, ще се върнеш при Мен” (Еремия 4:1). Това означава, че ако се покаеш, ще се прилепиш /тидбак/ към Всевишния. Покаянието сближава далечните хора: точно вчера беше този човек отвратителен пред Всевишния, мразен, отвратителен и далечен, но сега е обичан и мил, и близък. Всевишния премахва престъпленията и приближава тези, които се покайват със същите думи; това се отнася както за индивидуално, така и за обществото. Както е писано: „И там, където е казано: „Вие не сте мой народ“, ще им се каже: „Синове на живия Бог““ (Осия 2:1). За Йохания, когато той беше престъпник, беше казано: „Запиши този човек бездетен, нещастен човек в дните си” (Еремия 22:30).
„Ако ти, Каняу, сине на Йоаким, цар на Юда, имаше запечатан пръстен на дясната Ми ръка, тогава щях да те изтръгна и оттам“ (пак там 22; 24) – и тъй като той се разкая в изгнание, се казва за неговия син, Зоровавел: „В онзи ден,“ словото на Всевишния, „ще те взема, Зоровавеле, сине на Шалтиил, мой слуга“, словото на Всевишния, „и ще те направя като печат” (Агей 2:23).
Колко високо е нивото на покаянието! Този човек беше отделен от Всевишния, както се казва: „Защото вашите грехове създадоха разделение между вас и Всевишния“ (Исая 59: 2). Той викаше, молеше се, но те не му отговориха, не приеха молитвата му, както се казва: „Умножавайте молитвите си, но аз няма да чуя“ (пак там, 1; 15). И той изпълни заповедите, но те му ги хвърлиха обратно в лицето, както е писано: „Кой поиска да тъпчете дворовете Ми?“ (пак там 1: 12), „Някой от вас би ли затворил вратите?“ (Малахия 1: 10), „Добавете всеизгарянията си към жертвите си и яжте месо“ (Еремия 7: 21).
И днес той се приближи до Всевишния, както се казва: „И вие, които се приближихте до Всевишния” (Второзаконие 4:4). Той крещи, моли и веднага се чува, както се казва: „И ще стане така, че преди да си се обадили, аз ще отговоря“ (Исая 65; 24). И той изпълнява заповедите и те се приемат с радост и милост, както е казано: „Защото Всевишният е доволен от твоите дела“ (Еклесиаст 9:7), и нещо повече, Той изглежда ги желае, както е казано: „И Той ще бъде угоден на Всевишния.” дар на Юда и Ерусалим, както в дните на древността и както в предишните години” (Малахия 3:47).
Тези, които са се покаяли, обикновено са много смирени и не са горди. И ако глупаците ги засрамят с предишните им дела и им кажат: „Вчера направихте това и това и казахте това и това“, нека не чувстват обидите, а да слушат и да се радват. Те знаят, че тяхна заслуга е, че ако се срамуват от предишните си действия, нивото им се повишава. Но да кажеш на каещия се човек: „Помни предишните си дела! или да се спомене това пред него, за да се засрами, е голямо престъпление и за това се казва (Левит 25; 17): „И не се обиждайте един друг“ (Бава Мециа 58б).
Покаяният човек трябва да търси добри дела и да се оттегли от мислите на този свят. И се опитайте да следвате плана на Всевишният и да намерите убежище под сянката Му. И да носите игото на Учението на Всевишния, и да търпите обиди от безумци, и срам, и да бъдете като глухи, слепи и мъртви, както е казано: „Заради Тебе понесох срам, < …> и направих вретище моите дрехи, <…> – но моята молитва е към Теб, о, Всевишни, във времена на благоволение” (Псалми 69; 8-11-14).
[1] 1 парса е равна на 4 км.
[2] Първата причина се съдържа в самия човек, а третата е в работата.
[3] Думата “тшува” означава “покаяние” и “завръщане”.
[4] Ранна смърт без потомство.
[5] Тоест, той изисква подчинение, но не помага, когато се изисква неговата помощ и напътствие.
[6] Между Рош Хашана и Йом Кипур.
[7] Специална стая близо до Храма, където се е събирал Синедрионът.
[8] Следното не е актуално днес. Вижте също в книгата. Я. И. Каневски (Стайпелер) “Каряна де Игарта” гл. 16.
[9] Това се отнася до азбучната изповед, открита в сидура и мачзора за Йом Кипур.
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com