„И глупавият, когато мълчи, се счита за мъдър“
Рабан Шимон бен Гамлиел казва за мълчанието /штика/: „Прекарах целия си живот сред мъдреците и не намерих нищо по-добро за себе си от мълчанието” (Авот 1; 17). Цар Шломо каза същото: „И глупавият, когато мълчи, се счита за мъдър“ (Притчи 17:28). И мъдрецът казал: „Ако говоря, разкайвам се за казаното. И ако мълча, не се разкайвам. И ако се разкая за мълчанието веднъж, ще се разкая за казаното от мен много пъти.” И мъдрецът казал: „Когато говоря, думите властват над мен. Защото, ако кажа нещо недостойно за някого, тези думи ще ме овладеят и ще ме принудят да бъда покорен пред него и да го помоля за прошка. И ако мълча, тогава имам власт над думите, мога да ги произнасям или скривам.
Мъдреците казаха: „Двама адвокати застанаха пред император Адриан, единият защитаваше думите, казвайки, че са добри, а другият защитаваше мълчанието, казвайки, че то е добро.“ Императорът каза на този, който защити думите: „Какво ще кажеш?“ Той отговори: „Господарю мой! Без думи, как управляват царете, как отиват корабите в морето, как отдават последна чест на мъртвите, как прославят невестите, как търгуват? И император Адриан му каза: „Добре казано!“ И той каза на този, който защитаваше мълчанието: „Как възхваляваш мълчанието?“ И той се канеше да говори. Тогава този, който защити думите, се изправи и го удари в лицето. Императорът каза: „Защо го ударихте?“ Той му отговори: “Господарю мой! Защитавах това, което беше мое, защото защитавах думите с думи. Но този иска да защити с това, което е мое, и затова го ударих. Ето какво каза Шломо за факта, че Всевишния не ти е заповядал да седиш и да мълчиш като ням: „Когато говориш много, не можеш да избегнеш греха, но който сдържа устните си, е мъдър“ (Притчи10; 19). ).
„Сдържане на устата“ означава въздържане от говорене за другите. Няма по-достоен от Аарон и Мириам, защото кладенецът се издига и напоява със заслугата на Мириам и облаци от чест обграждат еврейския народ със заслугата на Аарон, но тъй като те дадоха сила на устните си и говориха за Моше, те бяха наказани точно там (Ялкут Шимони, бе-Аалотха 738).
Поради някои неща присъствието на Всевишния напуска еврейския народ, а най-сериозните от тях са кръвопролитието, идолопоклонството и клеветата.
Един ден Рабан Гамлиел устроил празненство и наредил на един слуга да свари кравешки езици. Той сготви някои от езиците меки, други твърди. Първо поднесе на гостите меките, а после им сложи твърдите. Рабан Гамлиел попитал слугата: „Защо го приготвихте по този начин: някои са меки, други са твърди?“ Слугата му отговори: „За да научите, че всичко е от езика: ако иска човекможе да го направи мек или да го направи твърд.“
Един цар имаше няколко съветници и мъдреци, умни и известни. Един ден царят видя, че един от тях, най-умният от всички, седи и мълчи. Царят попитал: „Защо мълчиш толкова много?“ Мъдрецът отговорил: „Намирам, че думите са разделени на четири категории. Първата категория е напълно вредна – това е, когато хората се карат един на друг и използват нецензурни думи. Втората, от една страна, съдържа вреда, а от друга полза – това е, когато човек хвали друг, за да получи полза от него. Но тази похвала ядосва мразещите го и той вреди на хваления. Третата не носи нито вреда, нито полза: например празни думи и спорове за това как е построена такава стена и колко са похарчили за нея, или истории за крале и благородници. Думите от четвъртата категория са напълно полезни: това са разсъждения за Учението и думи за това от какво зависи човешкият живот.”
Но има мъдреци от Тора, които разделят думите на пет категории: първата е заповед; втората е за какво да внимава човек; третата – отвратителните думи; четвъртата – думи за любимия и петата – думи за това, което е позволено. „Заповед” означава да се говори за Учението и страх от Всевишния; „ за какво да внимава”- от лъжесвидетелстване, сквернословие и клюки; „отвратителните думи“ – нещо, в което няма нито престъпление, нито полза, като човешки приказки: говорене за това, което вече се е случило, или за инциденти от живота на царете и много други неща от светските дела. „думи за любимия“ са думи, които възхваляват добрите дела и осъждат лошите, това е възхвала за делата на праведните, така че хората да харесват поведението им и да искат да следват техните пътища.
И порицавайки злите до такава степен, че те ще станат недостойни и отвратителни в очите на хората и споменът за тях ще бъде изтрит, а хората ще се отдалечат от тях и няма да бъдат като тях. „Позволените думи“ е делови разговори с цел печелене на пари, въпроси за облекло, храна и напитки и други нужди. Но е достоен за похвала този, който говори малко дори за това. Според мъдреците повечето от това, за което хората говорят, е ненужно, а още повече това, което съдържа големи забрани, като присмех, ласкателство, лъжа и клевета.
В няколко случая мълчанието е полезно. Това се отнася за човек, който е бил засегнат от присъдата на Всевишния (мидат а-дин), като Аарон, защото се казва: „И Аарон мълчеше“ (Левит 10; 3). И като чуеш хората да те засрамват, мълчи! Велика добродетел е да мълчиш, когато те засрамят! И също така се приучете да мълчите в тоалетната, това е част от скромността /цниут/.
Изисква големи усилия необходимостта да се мълчи в синагогата, да се въздържате от разговори дори за Учението и, разбира се, за други неща,това е необходимо, за да се съсредоточите върху молитвата. Когато е сред мъдрите, човек трябва да мълчи и да слуша думите им. Защото, когато човек мълчи, той чува това, което не е знаел, а когато говори, знанието му не се увеличава. Но ако нещо не е ясно, питайте, защото мълчанието в такива случаи е вредно. Цар Шломо казва: „Има време да мълчиш и време да говориш“ (Еклесиаст 3; 7). Понякога думите са добри, а понякога мълчанието е добро. И мъдрецът казал: „Ако не си намерил някой, който да те научи как да се държиш, мълчи, за да не кажеш някоя глупост.“
Лесно е езикът да говори, затова трябва да го натискате, да не му позволявате да говори. Многословието е като тежко бреме, но бремето на многословието е по-тежко от многото мълчание. Ако чуете какво казва друг, замълчете и изчакайте, докато той приключи, защото „който отговаря, преди да е изслушал, е за негова глупост и срам“ (Притчи 18:13).
Който е свикнал да мълчи, избягва много грехове: ласкателство и подигравка, клевета, лъжа, сквернословие и ругатни, защото ако му се карат и проклинат, а той отговаря, тогава му добавят двойно повече. И мъдрецът каза следното: „Чувам лоши неща за себе си и мълча“. Той беше попитан: „Защо?“ Той каза: „Ако отговоря на тези, които ме ругаят, може да чуя нови проклятия, дори по-лоши от тези.“ И той каза: „Ако глупак спори с мъдър човек, а мъдрият мълчи, тогава неговото мълчание съдържа важен и основен отговор на глупака.
Защо? Защото от мълчанието на мъдрия човек глупакът страда повече, отколкото ако му отговори.” И за това е казано: „Не отговаряй на глупавия според глупоста му“ (Притчи 26:4). И още нещо: на такъв човек може да се довери тайна – тъй като не е свикнал да говори много, той няма да разкрие това, което му е поверено. И още нещо: той не е свикнал да клюкарства и за това се казва: „Животът и смъртта са във властта на езика“ (пак там, 18; 21). Защото с езика си човек може да направи по-лоши неща, отколкото с меча си: той може да убие друг, който е далеч от него, но мечът убива само този, който е наблизо (Ерхин 15б). Затова на човека са дадени две очи, две уши, две ноздри, но една уста – за да говори по-малко. Мълчанието подобава на мъдрите хора, а още повече на глупаците (Псахим 99б). Оградата на мъдростта е мълчанието (Авот 3; 13). Най-доброто лекарство е мълчанието (Мегила 18а).
Но понякога мълчанието е вредно, както е писано: „Отговаряй на глупака според глупостта му, иначе той ще бъде прав в собствените си очи“ (Притчи 26:5). Ако видите, че глупаците се подиграват с думите на мъдрите, не мълчете, отговорете, посочете им грешката им, за да не са прави в собствените си очи. Ако видите, че човек върши престъпление, протестирайте и го укорявайте. И Шломо каза: „Мекият отговор отклонява гнева“ (пак там 15: 1) и каза: „Мекият език ще счупи кост“ (пак там 25: 15). Затова се приучете да говорите кротко и меко. И нямайте навика да говорите грубо. И пазете се от езика и го пазете като зеницата на окото си, защото „езикът на безумния е негова гибел, а устата му са примка за душата му“ (пак там 18:7), и е писано: „ Който пази устата си и езика си, пази от беди душата си” (пак там, 21; 23), а се казва: “Да мълчиш! И това ще ти се счете за мъдрост” (Йов 13:5). И е по-добре, ако в компанията на приятели ви кажат: „Говори! Защо мълчиш?” – отколкото ако проговориш и думите ти станат тежко бреме за приятелите ти и ти кажат: „Мълчи!”
Трябва да опитате да си гарантирате, че вашите думи не засрамват никого ненужно или обидят случайно. Ако видите осакатен човек, който се срамува от увреждането си, или децата или съпругата му са осакатени, или има лоши слухове за семейството му, внимавайте да говорите за това нараняване или тези слухове, дори и да нямате него впредвид, а говорите за друг човек със същата травма. Защото така или иначе той си мисли, че говорите за него и се срамува. Ако някой е направил нещо осъдително, но съжалява за това и се е покаял, трябва да внимавате да не говорите за това пред него. Дори за забавление не му казвайте: „Как можа да го направиш? Защо не внимава? Трябваше да направиш нещата по друг начин!“
Ако някой ви каже нещо, което вече знаете, мълчете, докато не свърши, защото може би ще добави нещо в историята си, което не сте знаели. Освен това той изпитва удоволствие да ти го разкаже. И дори да знаете предварително, че той няма да ви каже нищо ново, мълчете, докато спре да говори. Ако двама души са се скарали и след това са се помирили, никой не трябва да казва: „Ти ми направи това и това, и аз направих това и това с теб!“ Дори и да не са мислили да се карат отново, но понеже единият казва на другия: „Ти ми направи това!“, другият ще отговори: „Напротив! Цялата грешка беше ваша!” и кавгата ще се възобнови и дори да не се възобнови, ще бъде неприятно за този, който наистина е виновен.
Който седи мълчаливо пред мъдреца, понякога заслужава награда, ако иска да разбере, а понякога заслужава наказание, защото си мисли например: „Защо да му говориш за това, ако не може да отговори правилно! В сравнение с мен той не знае нищо.“ Трябва да сте много внимателни за това , за което мъдреците са казали: „Седем признака на глупака и същия брой признаци на мъдреца: умният човек не разсъждава в присъствието на по-възрастен по години и знания; не пречи на речта на събеседника; не бърза да възразява; пита между другото; отговаря последователно: на първия първо, на втория по-късно; ако не е чул нещо, казва: „не съм чул“; признава истината. За глупака всичко е обратното” (Авот 5; 7). Мъдрецът каза: „Речта на мъдрия и разумния е като сол в храната, а думите на мъдрия са красиви, като диаманти в златен обков,“ – „Но мъдростта на бедния човек е презряна и думите му не се слушат“ (Еклесиаст 9:16). От това следва изводът: ако не те слушат, иди при този, който слушат, и тури думите си в неговата уста, за да го слушат. И мълчи.
Човек поставя врата на входа на къщата си: затваря я, когато е необходимо, и я отваря, когато е необходимо; И пазете се да отваряте устата си и пазете езика си, точно както пазите сребро, злато и скъпоценни камъни в ковчеже в стаята си и ограждате ковчежето с няколко огради, така пазете устата си. Виж, древните са били толкова предпазливи от празното бърборене, че са били хвалени за това, че никога през целия си живот не са произнесли нито една празна дума (Сука 28а). И това е чудесен начин да се молите съсредоточено, защото в повечето случаи е невъзможно да се концентрирате върху молитвата поради празни думи, заседнали в главата ви. Мълчанието е и начинът да придобиеш страх от Всевишния, защото сърцето на празнословещия няма да придобие страх от Всевишния.
Сега е необходимо да се обясни за четири категории хора, които няма да бъдат достойни за присъствието на Всевишния (Шехина): това са присмивачи, както се казва: „Той се оттегли от присмивателите” (Осия 7:5 ); лъжци, както е писано: „Който говори лъжа, няма да се яви пред Мене” Псалми 101; 7); ласкатели, както е писано: “Ласкател няма да мине пред Него” (Йов 13:16); злословещ, както е писано: “Ти мразиш всички, които вършат беззаконие” (Псалми 5:5); „Ти си праведен, о, Всевишни, злото не може да съществува до теб“ (Сота 42а).
И сега трябва да разберете техните дела и да знаете на какви групи са разделени, защото когато разглеждате въпроса на части, има голяма полза за задълбочено разбиране на въпроса.
Подигравката /лейцанут/ е разделена на пет части. Първата включва хора, които очернят другите, както се казва: „Седиш и говориш за брат си, хулиш сина на майка си“ (Псалми 50; 20). Този, който прави това, се нарича присмехулник / лъжец /, както е писано: “Надменен злодей – присмивач / лец /е неговото име – действа със зла гордост” (Притчи 21; 24). Значението на този стих е: “арогантен нечестив човек, присмивач” – подигравката съдържа две лоши качества; едно нещо е, че присмехулникът е злодей и извършва престъпление злонамерено, тоест той заговорничи срещу другиго в нещо, от което той няма никаква полза, причинявайки големи вреди и щети.
Защото хуленето на другия го прави отвратителен и ненавистен в очите на хората, а това е границата на злобата. Той действа по-лошо от разбойник и крадец, защото когато човек краде и ограбва, действията му не съдържат някакво специално сърдечно зло, тъй като крадецът и разбойникът има предвид собствената си изгода, като иска да увеличи капитала си. Този, който хули хората, няма никаква полза от това и това е от злото му сърце. Присмехулникът е арогантен и високомерен, той е горд – затова хули хората. А бедният духом знае своите недостатъци, не се присмива на хората, не ги хули, както присмивателите, които седят и казват: „Еди-кой си е направил това-онова” и му се смеят.
Втората група включва тези, които се подиграват и презират хората, защото не са успели в богатството и честта – подиграват се на бедните не защото им намират недостатъци, а защото ги презират. Това се случва поради гордост, а понякога и поради преситеност към удоволствието и спокойствието, както се казва: „Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.“ (Псалми 123; 4). Ето доказателство, че проспериращите се подиграват с евреите! И понякога, поради голямото си благоденствие, те се присмиват на праведните и пророците, както е казано: „Станах всекидневно за посмешище, всички ми се подиграват“ (Еремия 20:7).
И се казва: „Който се смее на бедните, хули своя Създател“ (Притчи 17:5). Тоест, някой се подиграва на бедния човек, защото е беден, и смята, че е беден, защото не е достатъчно умен, а богатият е богат, защото е умен, както се казва: „Моята сила и силата на моята ръката ми донесе това богатство” (Второзаконие 8; 17), – този присмивач хули Създателя, защото всичко е от Всевишния, както е писано: “Богати и бедни се срещнаха; Всевишният ги създаде всички” ( Притчи 22:2). Затова присмивателят се подиграва на творението на Всевишния.
Трето: осмиване на неща и действия, без желание да се унижи този, за когото се говори, но пренебрегване на това, което не трябва да се пренебрегва, и пренебрегване на действия, които могат да бъдат полезни. Такъв присмехулник се смята за умен и всяко начинание, което не е негово, му се струва глупаво и той му се подиграва. Понякога това свойство води до ерес, когато е за забавление над заповедите, както е писано: „Горделивите ми се подсмиваха много; Но аз не се отклоних от Твоя закон“ (Псалми 119; 51).
Такъв присмивач не се вслушва в назиданието, както се казва: „Не изобличавай присмивателя, защото той ще те намрази” (Притчи 9:8) и се казва: „Който укорява нечестивия, получава срам” (пак там. 9:7). Тъй като такъв човек, подигравайки се на делата на другите, смята себе си за умен, няма надежда да коригира това качество, както се казва: „Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.” (Притчи 26; 12).
Четвъртият тип включва тези, които постоянно се занимават с празни приказки и бърборене, като онези, които се скитат по улиците. Търсят с всички сили нещо, на което да се посмеят, защото нямат друго занимание, освен да седят да се гаврят с хората и с хорските работи. Това съдържа два вида зло: първото е, че многото говорене води до грях (Авот 1; 17), а второто е, че говорещият и присмивателят не изучава Закона. И това съдържа пътищата на смъртта, защото той не обръща внимание на факта, че докато седи и се подиграва, той може да учи, да направи добро дело, да спечели живот в бъдещия свят.
Петият тип е този, който се смее на действия и неща не защото пренебрегва тези действия, на което се смее – не, той се смее за радост и заради смеха. Понякога виното води до това, както се казва „Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник” (Притчи 20:1).
Знайте, че човек трябва да се грижи подигравката да не се вкорени в него, защото води до факта, че човек абдикира от отговорностите си пред Всевишния. За това той ще получи наказание, ще го сполети страдание, мяра за мяра, както е казано: „И сега не се подигравайте, за да не се умножат страданията ви“ (Исая 28; 22). И мъдреците предупредиха учениците си срещу подигравките, дори случайни и непостоянни (Авода Зара 18б). Наложи се да предупреждават учениците си, защото мнозина изпадат в подигравка и присмех случайно.
Който се подиграва и се смее на тези, които спазват заповедите, той е склонен към ерес, което означава, че не вярва в заповедите. Прилича на някой, който се присмива на царската заповед – ще оцелее ли? И този присмехулник води и до греха на всички останали, на цялото общество. Защото този, който пази заповедите, ще се откаже, а други, страхувайки се от присмех, също няма да спазват заповедите.
Но можете да се смеете на идолопоклонниците. И можете да се смеете на грешниците, за да ги предпазите от грях. Когато се смеят на грешниците, другите няма да съгрешат и по този начин ще бъдат възнаградени с Ган-Еден (Рай).
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com