Злослови този, който говори за достойните порицавайки недостатъците на своя ближен, дори и да говори истината.
Злослови този, който говори за достойните порицавайки недостатъците на своя ближен, дори и да говори истината. А който говори лъжа за ближния си, се нарича клеветник. И се нарича злословник, този който казва: „Някой направи това и това и аз чух това и това за него“, и в същото време съобщава нещо негативно. За него е казано: „Всевишният ще унищожи всички злословнически устни и високомерни езици“ (Псалми 12:4).
Мъдреците казват: „Злословещият, като че ли отрича основите, както е казано (Псалми 12:6): „Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?“ “ (Ерхин 15б). И такъв човек се смята за отричащ основите, защото той прави голямо зло на ближния си, като разваля репутацията му в очите на хората и причинява щети, въпреки че няма полза за самия злословещ. Този, който е свикнал да злослови, е отхвърлил повеленията на Всевишния, тъй като извършвайки безполезни за себе си престъпления, той става по-лош от крадец и прелюбодеец, стремящ се към собствените си удоволствия и наслаждения. И никое неподчинение към Всевишния не може да се сравни с това!
И още мъдреците казват: „Злословието / лашон ха-ра / е равно на идолопоклонничество, кръвосмешение и кръвопролитие” (пак там). Изглежда много изненадващо, че злословието е равно на тези престъпления: в крайна сметка всеки от нас е длъжен да премине през смърт, без да го е извършил. И се казва: „Идолопоклонството е сериозно престъпление, тъй като този, който го признава, отрича целия Закон”; и се казва: „Който предаде себе си, като се покланя на идоли, се счита за предател по отношение на целия Закон“ (Хулин 5а).
Обяснението е следното: злоезичният повтаря своята глупост по десет пъти на ден, позори и засрамва хората и освен това вреди на този, за когото говори. Дори лекото престъпление става тежко, ако човек го извърши няколко пъти подред. Един косъм е мек и слаб; много косми заедно се превръщат в здраво въже. И злословието е равно на споменатите три престъпления, тоест този, който е престъпил веднъж заради великото изкушение на злото начало, а не този, който върши престъпления през цялото време, който напълно е предал и напуснал еврейския народ.
Трудно е да се покае онзи, който говори злословия, защото той е свикнал да злослови и е приучил езика си на лъжи. И още нещо: в неговите очи престъплението изглежда леко, защото той ще каже: „Аз нищо такова не съм направил! Не съм казал нищо повече от една проста дума!” И той няма да обърне внимание на огромната вреда, която е причинил, и няма да се покае. А дори да се покае, покаянието му не е пълно, защото той не осъзнава размера на престъплението си.
И трябва да поиска прошка от хората, които е наклеветил, а той дори не помни колко са. И се случва злословника да е говорил за някого и да е причинил зло и вреда, но дори не се знае кой е виновникът, защото злословието е скрито и удря тайно, но злословника удря с езика си дори тези, които са далеч от него. И престъпникът се смущава да признае, че е причинил вреда. А понякога злоезичния злослови за семейната репутация и вреди на бъдещите поколения и за това няма прошка за него. Защото мъдреците казват: „Който злослови семейната чест, никога няма да му бъде простено“ (Йер. Бава Кама 8:7).
Който е свикнал да злослови, понякога роптае срещу Всевишния, както е писано: „Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.” (Псалми 73:9). И няма наказание подобно на наказанието за този който роптае против Всевишния. И мъдреците казват: „Нашите бащи изпитаха Всевишния десет пъти и всички те бяха осъдени само за злословие, както е казано: „Както Ми говорехте, така ще направя и на вас““ (Бамидбар 14; 28) ; и се казва (Деварим 1:34): „И Всевишният чу вашите думи, разгневи се и се закле” (Ерхин 15а).
И изучаването на Тора не защитава тези, които злословят. Доег ХаАдоми не беше защитен от знанието и мъдростта не му помогна, защото той злословеше (Сота 21а). И въпреки че се казва: „Престъплението гаси заповедта, но не унищожава Учението“, както се казва (Мишлей 6; 23): „Защото заповедта е свещ, а Учението е светлина“ ( Сота 21б), това е, което се казва за този, който извършва престъпление случайно, а не за този, който отхвърля предупрежденията и забраната.
И мъдреците казват: „Евреите са обичани заради гласа си, както е казано: „Нека чуя гласа ти, защото гласът ти е приятен“ (Шир ха-Ширим 2:14) и са мразени заради гласа си, както се казва (Еремия 12:8) „Той издигна гласа си против Мен и затова го намразих.” И за това се казва: „Животът и смъртта са във властта на езика“ (Мишлеи 18:21), и се казва: „И онези, които го пазят, ще вкусят от плодовете му“ (пак там), т.е. , който „обича езика“ обича да говори непрекъснато, за него има добър и верен съвет: яж плодовете му. Нека, не говорят напразно, но да говорят само за Учението и да носят мир, и да учат да се върши добро, и да насочват хората към добро, и да ги отстраняват от злото, и да бъдат ревностни за истината, защото има много заповеди, които могат да бъдат изпълнени с езика. Това означава: „И животът зависи от езика“.
Злословещите са разделени на шест части.
Първата: онези, които говорят зло за хората, казвайки, че са направили това или не са направили онова. А понякога одумват достоен и чист човек – тогава лъжат и клеветят. Законът ни предупреждава да не вярваме на клевета и злословие, защото може би е лъжа, както се казва : „Не разпространявайте фалшиви слухове“ (Шмот 23: 1). Злословника бърза да повярва на злословието. Знайте, че този, който слуша злоезичен и се съгласява със злословещият, тогава той е като него, защото всеки, който чуе, че той е слушал и се е съгласил, ще каже: „Съгласен е, значи е истина! ” И дори той да не се е съгласил, а само да е слушал и вярвал на злословието, тогава и другите ще повярват. И с това той насърчава клеветника, защото ако беше крещял на злословника, той щеше да спре да говори. А тъй като слуша и показва, че му харесва казаното, той насърчава клеветника. Като казахме „не слушай празни слухове“, заповядано ни е да не вярваме на клевета, да не приемаме злословието като истина и да не презираме този, който е наклеветен.
Втората: тези, които говорят правдиво, но отрицателно; например, когато говорят насаме, те напомнят за негативните действия на своите предци – те нарушават написаното в Закона: „Не се обиждайте един друг“ (Вайкра 25; 17), а това се отнася до словесната обида (Бава Меция 58б).
Третата: публично опозоряване на човек с престъпленията на предците му. Мъдреците казаха за това: „Който публично кара ближния си да се изчерви, той няма дял в отвъдното“ (Авот 3; 11).
Четвъртата: онези, които публично говорят за отвратителните дела на предците на своя ближен, но в негово отсъствие, за да го засрамят в очите на хората и да го опозорят, за да направят да го мразят другите – и за това се казва: „ Сборището от злословници няма да бъде достойно да бъде пред Всевишния” (Сота 42а).
Петата: злоезични, говорещи за предишните престъпления на онези, които са се покаяли. Това е голяма вина и за нея се дължи голямо наказание, защото ако престъпникът се е покаял, тогава дори престъпленията му стават добри дела. Но клеветникът го опозорява с престъпления, превърнали се в добри дела. И той поставя пред него изкушение, което го кара да мисли: „Той ме опозори и аз ще опозоря него!“ И ще започне раздор и кавга и поради това цялото му покаяние ще изчезне и той ще се върне в предишното си състояние.
И освен това тези, които чуят как разкаялият се обезчестява, няма да искат да се покаят – така клеветникът затваря портата на покаянието. Знайте, че е по-добре да не го разкривате публично, ако видите, че ваш ближен е нарушил тайно Закона – може би се е покаял и е напуснал злия път. Това може да се разкрие само на смирен мъдрец, който няма да посрами престъпника, надявайки се той да се покае. И трябва да се отдалечите от престъпника, докато не стане известно, че той се е покаял. И ако човекът, който е извършил престъплението, е учен /талмид-хахам/, който отбягва греха, човек трябва да е сигурен, че се е покаял (Берахот 19а). Злото начало го е надвило един път, но той се разкая.
А който злослови, ще получи наказание за вредата и срама, които е причинил на ближния си, и наказание за това, че се е радвал на срама на ближния си, защото е казано: „Обичай ближния си като себе си“. И точно както обичаш собствената си чест, трябва да обичаш и честта на ближния си и е писано: „Който се радва на нещастието на ближния си, няма да се очисти“ (Мишлей 17:5). Вината на този, който казва истината, е в известен смисъл по-голяма от вината на клеветника: когато говори позорна истина за ближния си и ближният му става за смях в очите на хората, въпреки че се е покаял и престъплението е простено. А за думите на клеветника знат че са лъжливи и няма да им повярват предварително. Но в повечето случаи клеветата носи по-тежко наказание от истината.
Шестата група включва онези, които злословят за събирачите на милостиня, но те са достойни хора и събират честно и също толкова честно раздават събраното, като дават на онези, които се боят от Всевишния. А за тях злословят, че крадат милостиня и проявяват пристрастие, и дават на когото искат, и твърде много на близките си – това е клевета и наказанието за това е непостижимо. Защото това ще доведе до факта, че достойните ще напуснат, а недостойните ще бъдат назначени вместо тях. Така злоезичния лишава от доброто онези, които дават милостиня, и ограбва достойните бедни. Защото недостойните няма да пощадят достойните бедни!
Така злословещият нарушава службата на Всевишния и опозорява слугите на Всевишния и техните деца и роднини. Защото той не само не ги уважава, но и им прави зло. Освен това лишава други хора, които се страхуват от Всевишния, от възможността да станат събирачи на милостиня. Защото ще си помислят: „Защо да правим нещо, за което ще бъдем заподозрени, както заподозряха този и този? Но този и другия се страхуват от Всевишния!“
И мъдреците казват: „Клеветата убива трима: този, който говори, този, който вярва на говорещия, и този, за когото се говори“ (Ерхин 15б). A който вярва на казаното, получава по-голямо наказание от този, който говори. Не можеш да живееш до тези, които клеветят, още по-малко да седиш с тях и да слушаш речите им, а присъдата на нашите бащи в пустинята е подписана само за злословие.
Този, който злослови за своя ближен, придобива високомерие и се счита за праведен, което означава, че в злословието също се съдържа такова зло. Защото злоезичния си мисли: „Този направи това и това, но аз не съм постъпил така!“ – той си приписва заслуги и става самодоволен. Ако е направил добро дело и си е приписал заслугата, това би било лошо само по себе си, а още повече, когато той е извършил голямо престъпление злословейки и дори си приписва заслуга за това. А още повече е грешно, ако човек злослови за вдовици и сираци – те така вече страдат, а той ги обижда.
Някой пита друг: „Къде мога да намеря огън?“ И той отговаря: „Само в къщата на еди-кой си, където постоянно се вари месо и риба“ – дори това е злословие.
Вижте колко трябва да се внимава в думите! Защото дори човек да не мисли, че злослови, може да се окаже, че е злословие.
Има още и „прах от злословие“. Например казвайки: „Не говорете за този, не искам да ви казвам какво знам за него.“ И също всичко подобно. А мъдреците също казват: „Нека никой не говори за достойнствата на ближния си, защото той може от положително да премине към отрицателно“ (пак там). Защото, говорейки за добродетелите на някого пред ненавистник на този човек, можете да чуете: „Вие го хвалите, но той прави това и това!“ И за това е казано: „Ако някой благослови ближния си със силен глас рано сутринта, това ще му се счита за проклятие“ (Мишлей 27:14). Но пред тези, които обичат този човек, това е възможно, както е писано в Мишна: „Рабан Йоханан бен Заккай имаше петима ученици <…> той определи заслугите им /по този начин/” (Авот 2; 8).
Същото важи и за този, който злослови заради шега и от лекомислие, тоест не от злоба. Шломо каза за това в своята мъдрост: „Както престорено безумен хвърля огън, стрели и смърт, така е и човек, който мами ближния си, казвайки: „В края на краищата се шегувах“ (Мишлей 26; 18-19). Същото важи и за измамно злословещият, тоест невинно, сякаш не осъзнавайки, че клевети, и когато го упрекват, казва: „Не знаех, че това са действията на еди-кой си и че това е злословие”. Или някой разказва нещо, което преминава от един към друг и причинява вреда на неговия ближен, неговото тяло и имущество, или дори ако това само разстройва неговия ближен или го плаши, това е клевета.
Преразказът на тайни е същото – човек не може да разкрие тайна без разрешение (Йома 4б). Но всичко, което се казва в присъствието на трима души, е известно на всички и ако един от тримата го е разказал, това не е злословие (Ерхин 16а). Но ако има намерение да го публикува по-широко, това е злословие. И ако този, който е разкрил тайната, моли тези, които са чули, да не я казват, дори и да я е казал публично, това е злословие. Това е подобно на това, което се случи с ученика, който разкри казаното в бейт мидраш преди двадесет и две години: равин Ами го отстрани от бейт мидраша, като каза: „Този разкрива тайни“ (Синедрион 31а).
Преразказването на клюки /рехилют/ е друго подобно престъпление. Кой е клюкар? Това е този, който събира различни сведения от един, а след това преминава към друг и трети, като казва: „Този каза това и това, слушах за такова и такова. ” Въпреки че всичко, което казва, е истина, този човек унищожава света. А Законът ни предупреждава за това, както е писано: „Не бъди клюкар сред народа си“ (Вайкра 19; 16). Какво е клюка? Това е разкриване на вашия ближен за нещо, което е казано за него в тайна. И е написано: „Откъде знаем, че на съдията, когато излиза от съда, е забранено да говори: „Аз съм за теб, но моите другари решиха, че ти си виновен. Какво да правя, като са мнозинство!”. Защото се казва: „Не обикаляй като клюкар сред народа си” и се казва (Мишлей 11; 13): „Който ходи в клюки, разкрива тайни” (Синедрион 31а).
Много, много внимавайте със злословието! Чрез него вие се опозорявате, тъй като произходът на онзи, който злослови ближния си, е съмнителен. Защото собствената му вреда е постоянно в сърцето му и той я изпуска на езика си. Всеки човек е изпитан и се отличава с това, за което говори. Как? Ако мъж хвали жените и постоянно говори за тях, знайте, че той преследва жени. Ако непрекъснато хвали добрата храна и вино, той е лакомник и пияница. И така е във всичко. И доказателство за това е написаното: “Колко обичам Твоята Тора!” Цял ден се поучавам в нея” (Псалми 119; 97).
Тоест, защото обичам Тора, говоря за нея. Защото човек изпитва нужда да говори за това, което обича с цялото си сърце. Злоезичникът непрекъснато търси човешките недостатъци и говори за тях и по този начин е като мухите, които винаги седят на мръсно място – ако човек има краста, мухите напускат чистата част на тялото и се стремят да кацнат на засегнатото място. По същия начин злонамереният човек не забелязва доброто в човека и говори само за лошото. Ето един случай: някой вървял с мъдрец през полето и видял воняща мърша. Човекът каза: „Как смърди тази мърша!“ И мъдрецът казал: „Какви бели зъби има това животно!“ Мъдрецът укорил този човек и казал: „Защо говориш за лоши неща? Говорете за нещо достойно за похвала!“ Защото човек винаги трябва да говори за това, което е достойно за похвала в този свят.
Виждаш, че човек казва или прави така, че може да се говори за него както отрицателно, така и положително за думите и делата му – ако наистина се страхувате от Всевишния, вие сте длъжни да го съдите в положителна посока, дори ако този въпрос е наклонен към негативното повече от положителното. И ако той е обикновен човек, който се страхува от престъпления, но понякога се спъва, трябва да разрешите съмнението и да се насочите в положителната посока.
И мъдреците казаха: „Който не осъжда другите и съди по положителен начин, Всевишният ще го съди по положителен начин и няма да го осъди” (Шабат 127б). Това е заповедта „направи!“ /“асе!”/ в Закона, както се казва: “Съди ближния си с истина” (Ваикра 19; 15). Но ако въпросът клони към отрицателното, нека бъде като съмнение в очите ви и не решавайте в отрицателна посока. Но ако повечето от действията и думите на този човек са зли и знаете, че в сърцето му няма страх от Всевишния, тогава решете действията и думите му по негативен начин.
Ако някой е разкрил твоето престъпление, не казвай: „Той разкри моето престъпление и аз ще го разкрия!“, защото е казано: „Не отмъщавайте и не злобейте“ (пак там, 19; 18). И също така не се хвалете: „Той разкри моето престъпление, но аз няма да разкрия неговото престъпление“, защото с тези думи разкривате само половината от него. Това е велик принцип в служенето на Всевишния. И ако някой не се страхува от Всевишния, като отхвърля повеленията на царството на Всевишния, и не се пази от престъпление, за което околните знаят, че е престъпление, тогава да се упрекват и правят престъпниците отвратителни в очите на хората е изпълнението на заповедта, така че всеки да чуе и отхвърли престъпника и да се отдалечи от престъпленията.
Както е казано: „Измамникът е мерзост за праведния“ (Мишлей 29:27), и се казва : „Страхът от Всевишния е да мразиш злото“ (пак там 8:13) и се казва: „Синът на праведния човек, който става злодей, може да бъде наречен „злодей“, син на злодей ”, а синът на нечестивия, който става праведен, може да бъде наречен „праведен, син на праведния”” (Синедрион 52а). И само по този начин може да се позори, в името на Всевишния. Но този, който се кара с него и възнамерява да го смъмри само за своя собствена изгода, но не и в името на Всевишния, не трябва да разкрива престъплението му. И също така, ако този, който разкрива престъплението, също е престъпник: той не трябва да разкрива престъплението на друг престъпник, защото той разкрива тайните на друг не за негова полза, а се казва: „От многословието само вреда“ (Мишлей 14). ; 23).
Злословенето може да бъде добро дело, но в някои случаи. Например, ако двама злодеи се заговорят да извършат зло, тогава може да ги доведете до кавга чрез клевета и те ще се мразят един друг и ще си навредят, и по този начин няма да има зло за добрите хора. Добро дело е да се говори зло за прелюбодеец и прелюбодейка, за да не вършат престъпления. А понякога не трябва публично да опозорявате дори пълен злодей, ако има страх, че той напълно ще напусне юдаизма. Може да говорите зло за онези, които подхващат кавги, както е казано (Малахим I 1:14): „И ще дойда след вас и ще подкрепя думите ви“ (Йер. Грах 1:1).
Тъй като много неща зависят от езика, трябва да сте много внимателни и да следите езика си. Затова Давид каза: „Пази езика си от зло” (Псалми 34; 14).
А мъдреците казват: „Имало едно време един който викал на улицата: „Който иска еликсира на живота, да дойде при мен и да го купи!“ Дошли да купят. А той взе книгата на Псалмите и им показа написаното в нея: „Който желае живот, който обича дълъг живот, за да види добро, пази езика си от зло“ (пак там). И като видя това, равин Янай го доведе в къщата си и го нахрани, даде му нещо да пие и му даде пари. Учениците дойдоха и попитаха: „Не знаехте ли този стих досега?!” Той им каза: „Знаех, но не обърнах много внимание и когато прочетох този стих, не го прочетох правилно. И този човек ми го подари ”(Ваикра Раба 16; 2).
Следователно този, който е свикнал с устата си да ласкае и да се подиграва, и да клевети, и да лъже, и да бърбори напразно, но иска да не прави повече това, да се подчини и покае, трябва да издигне голяма и здрава ограда за себе си. Що за ограда е това? Той трябва да се отдалечи от бившите си приятели и съучастници, от които се е научил да се подиграва и ласкае, клевети и лъже. И ако се доближи до тях, той няма да може да действа по различен начин и да се спре навреме.
Защото те ще започнат да говорят с него и ще се върнат към предишните си пътища, но той няма да може да устои да говори, както е свикнал. Много, много е необходимо да свикнете с тишината, за да се научите да отваряте устата си по-малко. По-добре е да седиш в стаята си и да учиш повече! И нека се присъедини към благочестивите, които говорят само за Учението и страха от Всевишния. И нека се привиква по този начин дълго време и тогава ще намери лек за болестта си.
Писано е: „Смъртта и животът са във властта на езика, но онези, които го обичат / пазят /, ще вкусат плода му“ (Мишлей 18; 21). Случи се царят на Персия да се разболее. Лекарите казаха, че само млякото на лъвица ще му помогне. Един от тях казал: „Ще ти донеса лъвско мляко, ако искаш, но ти ми дай десет кози“. Царят заповядал да му дадат десет козела. Дадоха му ги и той отиде в леговището на лъва, а там лъвицата хранеша малките си. На първия ден той й хвърли отдалеч коза и лъвицата я изяде. На втория ден той й хвърли друга коза, като се приближи. И така, докато не привикна лъвицата към себе си.
И след като се сближи, успя да вземе малко мляко от нея. И тръгна да се връща. Спирайки за почивка той заспал и видял насън, че органите на тялото му се карат. Краката казват: „Няма органи като нас! Ако не бяхме отишли, той нямаше да донесе млякото!“ И ръцете казват: „Няма такива нас! Ако не бяхме действали, нищо нямаше да се случи!“ Сърцето каза: „Няма друг като мен! Ако не бях посъветвал какво да прави – каква е ползата от вас? Очите казаха: „Няма такива като нас между вас! Ние показахме пътя, леговището и лъвицата!“ Езикът каза: „Няма друг като мен! Защото, ако не бях казал това, което казах, кой щеше да го направи?“ Всички органи му казаха: „Как смееш да ставаш като нас! Лежиш зад две стени в тъмното, нямаш кости като другите органи!“ Езикът им казал: „Днес ще се съгласите, че аз владея над всички!“ И човекът запомни съня си.
Отишъл при царя и му казал: „Господарю мой царю! Ето малко кучешко мляко за вас! Царят се ядосал и заповядал да го обесят. По пътя към бесилката всички органи на тялото му започнали да плачат. Езикът им казал: “Казах ви, че сте нищо в сравнение с мен! Ще признаете ли, че съм крал над вас, ако ви спася? Те му казаха: „Да!“ Езикът казал на палачите: „Върнете ме при царя! Може би ще успея да се спася!“ Доведоха го при царя. Той каза: „Защо наредихте да ме обесят?“ Кралят каза: „Защото ми донесе кучешко мляко.“
Той каза: „Каква разлика има за вас? Това ще бъде вашето лекарство! И освен това лъвицата се нарича куче. Те взеха млякото и го опитаха, провериха го и казаха, че е лъвско мляко. И царят се излекува от болестта си. И той заповяда да помилват осъдения и му даде царски дарове. Тогава органите на тялото казаха на езика: „Сега сме съгласни с теб!“ Това означава, че „смъртта и животът са във властта на езика“. Ето защо Давид каза: „Ще пазя пътищата си, за да не съгреша с езика си” (Псалми 39:2).
Вижте, езикът е най-добрият начин за принасяне на жертва, както е казано: „Ще възхваля името на Всевишния с песен и ще Го възвелича с благодарност, и това ще бъде по-добре за Всевишния от бик, отколкото теле с рога и копита” (Псалми 69; 31-32) .
Разберете и разпознайте същността на езика: всички човешки дела, лоши и добри, зависят от него. Човек може да извърши безкрайно много тежки престъпления с езика си, това включва изобличаване и клюки, подигравки, ласкателства, лъжи, и други подобни, изброени по-горе. Това са все тежки престъпления и няма полза за никой, който ги говори.
Но с езика си човек може да извърши безкрайно много добрини. А има такива, които казват: „Как да направим добро? Нямаме пари да дадем милостиня на бедните!“ Те не знаят, че до тях е много близо източника на добрите дела /заповедите/, изворът на живота в този и в онзи свят е техният език. И това е, което Давид каза: „Кой иска да получи живот в този и в бъдещия свят?“ Те му казаха: „Човек не може да има и двете.“ Той им каза: „Много е лесно: за човек, който желае живот.“ Те му казаха: „Кой може да купи живот?“ Той им каза: „Пазете езика си от зло“ (Псалми 34; 13).
Нека човек приучи езика си да говори за Учението и за страха от Всевишния и да наставлява хората, и децата си да пазят и изпълват, да утешават скърбящите, да подкрепят бедните, да им говорят добри думи на утеха, да говори истината и да се научи да пее и да слави Всевишния, – тогава той ще бъде обичан от хората и скъп на Всевишния и наградата му ще бъде голямо добро, запазено за праведните.
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com