„Няма признаци на безпокойство в хората с голяма душа.“ „Всевишният дарява пророчество на всеки мъдър човек в Израел, който има истинско познание за Учението и който въздиша за славата на Всевишния и на евреите, която е намаляла, и желае, и жадува, и очаква славата на Ерусалим, и Храма, и Изкуплението, за да може то да дойде скоро, и събирането на изгнаниците.“ Затова нека се тревожи и плаче за Учението, което е забравено, и нека въздиша за онези, които се боят от Всевишния, които са презирани и скърбят за това, че благочестието намалява, и за Израел, народа на Всевишния, които са стъпкани. И нека издигне Ерусалим до върха на радостта си и тогава нека бъде достоен да види радостта на Ерусалим, както е писано (Исая 66:107): „Веселете се с нея в радостта, всички, които скърбят за нея.“
Безпокойството /деага/ е лошо качество в повечето си проявления. То се разкрива върху лицето на човека, както е написано: „И аз ги видях, и ето, те бяха неспокойни“ (Битие 40; 6); и е написано: „Защо изглеждаш зле? Ти не си болен” (Неемия 2; 2). И мъдрецът казал: „Не намирам никакви признаци на безпокойство в хора с голяма душа.“
Безпокойството за нуждите на този свят – получаване на нещо! – е много осъдително. Тя липсва при тези, които се доверяват на Всевишния и вярват в Него.
Безпокойството и скръбта разрушават сърцето; те са болест на тялото. И най-лошото безпокойство е безпокойството на този, който желае престъпления, стреми се към греха. Не намирайки пълно удовлетворение на желанията си, той се тревожи и съжалява. Защото всеки, който се грижи за нуждите на този свят, е много далеч и от Учението, и от заповедите, и от молитвата. И затова трябва да се опитате да подобрите и премахнете това качество от себе си. Няма нужда да говорим надълго и нашироко за злото, което носи това качество, защото тревожността съдържа противоположността на всички ползи, които носи радостта.
Но се вгледайте внимателно, помислете и ще разберете, че и в безпокойството има добри пътища. Както е казал пророкът: „За какво тъгува живият човек? /Нека се оплаква от греховете си” (Ейха 3; 39). Престъпникът трябва да увеличи скръбта в сърцето си и да въздъхне със сърдечна болка и горчивина, че се е разбунтувал срещу Създателя на всичко. Защото е неприятно за човек, който е загубил няколко монети, но ако е загубил цялото си имущество, душата му скърби; и за бедите – болката му завинаги и скръбта в сърцето му. Какво е да съжаляваш и да въздишаш, че се издигна и въстана срещу Всевишния, а не си спомни добрините и благата, които ти показа!
Знайте, че етапите на покаянието зависят от силата на скръбта. Защото скръбта идва от чистотата на духа, от най-висшата душа. Ето защо тя заслужава благоволение повече от множеството телесни страдания. И затова скръбта и безпокойството се приемат пред Всевишния. Пример за това е царят, който бил ядосан на благородниците, близки до двора. Предпочита да се смили и съжали за тях, отколкото за незначителни хора, които са далеч от него. Затова Всевишният ще се смили над душата, която съжалява и се тревожи за своите грехове. И така Давид каза: „Всичките ми желания са пред Теб и скръбта ми не е скрита от Теб“ (Псалми 35:10).
Сълзите идват от безпокойство и скръб и портите на сълзите не са заключени [1], както е писано: „Чуй молитвата ми, о, Всевишни, и чуй вика ми, не бъди глух за сълзите ми” (Псалми 39) :13); и е писано: “Потоци вода изливат очите ми, защото не спазиха Твоята Тора” (Псалми 119; 136). И е писано: „Защото говоря за вината си и съм натъжен от греха си“ (Псалми 38:19). Нека човек винаги скърби за това, което е престъпил, и нека се тревожи за бъдещето, и нека постоянно се страхува, че не е направил това, което трябва да направи за покаяние.
И е писано: „Блажен е човекът, който винаги се страхува“ (Притчи 28:14). И дори ако тази минута и този час той е напълно чист и съвършен праведен човек, нека се страхува, че може да съгреши. И ние четем за Яков – въпреки че Всевишния му каза: „И ще те защитя, където и да отидеш“ (Битие 28; 15), Яков все още се страхуваше, че грехът ще му повлияе[2]. И Давид каза: „Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни В земята на живите – бих премалнял.” (Псалми 27:13), въпреки че е знаеел в себе си, че е благочестив праведен човек! – се страхуваше, че грехът ще му повлияе и той няма да дойде в земята на праведните (виж Брахот 4а).
И нека човек винаги се тревожи, че службата му ще се окаже неприятна на Всевишния – ами ако е от онези, за които е казано: „Кой ви поиска да тъпчете дворовете Ми!“ (Исая 1; 12). Затова нека увеличава усилията си всеки ден! Един мъдрец видял някакъв човек в тревога и му казал: „Ако тревогата ти е за този свят, нека Всевишният намали тревогата ти. И ако вашата загриженост е за бъдещия свят, нека Всемогъщият добави към вашата загриженост. Безпокойството по въпросите на Тора е полезно, защото благодарение на това човек постоянно ще се страхува дали не е забравил нещо от това, което е научил, както е писано: „Търси в него и то ще те издигне“ (Мишлей 4: 8).
Безпокойството е полезно и когато човек се притеснява да не пострада поради кавга и това го предпазва от ненужни разправии. Но когато станете да учите през нощта, не се тревожете за нищо и не се страхувайте да станете от леглото. И нека си мисли толкова хората ходят сами през нощта и няма нищо страшно. И нека се уповава на Всевишният, нека стои и не се страхува. И също така, ако един учен и благочестив човек живее далеч от града, нека не се страхува да отиде да учи, както мързеливият човек, който каза: „Има лъв по улиците, в средата от площада ще ме убие!“ (пак там, 22; 13). Но нека си мисли, че повечето хора се разхождат и нищо не им става; По същия начин, нека не се забавя поради страх, защото нищо не се случва с онези, които са заети да изпълняват заповедите (Псахим 86).
И в заключение: нека всички тревоги и всички скърби и грижи да бъдат насочени към Името на Всевишния. Ако някой ваш близък умре, нека човекът да скърби, да плаче и да се разстройва, защото може би е умрял, защото сте съгрешили, защото заради греховете на бащите умират деца (Шабат 32б), и сякаш го е убил. И нека се покае и си постави граници и ограничения, за да не греши отново, и нека се моли на Създателя.
Ако е умрял добър човек, праведен и добродетелен, нека съжалява и плаче за него, а Всевишният приема и събира тези сълзи в съкровищниците Си, както се казва (Псалми 56:9): „Събери сълзите ми в съда Си и ги преброй” (Шабат 105б). И ако се случи глад, чума или други бедствия като тях, човек трябва да се тревожи: дали не неговите грехове са довели до това нещастие? Наруши клетвата един Ахан и толкова много праведни хора умряха (Йеошуа 7; 5). Нека се върне при Всевишния според силите си!
Четем, че Елияху не е говорил с равин Джошуа бен Леви, защото лъв е изял човек близо до града (Макот 11а), тъй като равин Джошуа бен Леви е трябвало да се моли да не се случи нещастие в неговия район. Затова винаги трябва да внимавате с това! И също така четем, че когато в дните на Давид гладът продължи три години, Давид потърси причината, тоест греха, причинил глада, и откри, че гладът е дошъл заради него (Евамот 78b). Следователно, при всяко нещастие, човек трябва да се тревожи: дали това нещастие е дошло заради него?
И ако някой има щастие и мир, тогава нека се тревожи: няма ли да похарчи в този свят това, което е предназначено за света на бъдещето? И ако някой е беден и измъчван от страдание, нека се безпокои, да не би бедността и страданието да се окажат само резултат от неговите грехове, а главното наказание да бъде запазено за бъдещия свят; ако се е оттеглил от изучаването на Тора поради бедност и страдание, нека се тревожи още повече. Ако е мъдрец, който познава Закона, тогава нека внимава действията му да съответстват на неговата мъдрост; ако не е мъдрец, нека се тревожи за това, защото не може да достигне дълбочината на благочестието. Ако е уважаван и почитан, то нека внимава да не се радва на почести – нека се грижи тези почести да не се окажат единствената му награда. И ако той е мъдрец, презиран от обществото, нека се радва на това, но нека се притеснява, че презрението към него пречи на хората да слушат неговите упреци и наставления.
Има и добро в безпокойството и въздишките, както е написано в четвърта глава на Тана де-вей Елияу Раба: „Всевишният дава пророчество на всеки мъдър човек в Израел, който има истинско познание за Учението и който въздиша за славата на Всевишния и за славата на евреите, която е намаляла, и желае, и копнее, и очаква славата на Ерусалим, и Храма, и Изкуплението, за да може да дойде скоро, и събирането на изгнаниците. ” Затова нека се тревожи и плаче за Учението, което е забравено, и нека въздиша за онези, които се боят от Всевишния, които са презирани и скърбят за това, че благочестието намалява, и за Израел, народа на Всевишния, които е стъпкан.
И нека издигне Ерусалим до върха на радостта си и тогава нека бъде достоен да види радостта на Ерусалим, както е писано (Исая 66; 107): „Веселете се с него в радостта, всички, които скърбят за него.“ Нека Всевишният ни благоволи със Своята милост да бъдем сред онези, които ще видят отварянето на Шехина, както е писано: „Защото със собствените си очи ще видят завръщането на Всевишния в Сион“ (Исая 52:8 ); и се казва: „И славата на Всевишния ще се яви и всяка твар ще види, че устата на Всевишния са говорили“ (пак там 40:5).
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com