Погледни в душата си. Условия за да разбереш себе си. Знайте своята стойност

А. Невъзможно е да опознаете себе си нито като четете книги, нито като слушате лекции, нито като подражавате на някого. Всеки човек е безкраен свят сам по себе си. И само той самият може да познае този свят. Погледнете се безпристрастно, защото само вие имате достъп до себе си (Алай Шур, стр. 131-132).

Човек може добре да научи принципите и фактите, описани в много книги относно индивидуалните характеристики на характера, и пак да не разбере себе си. Той трябва да бъде честен и смел, за да познае истински същността си. Необходимо е да осъзнаете своите истински мотиви, чувства, недостатъци, грешки и слабости. И ако човек няма необходимата честност и смелост, той ще отрече всяка негативност, свързана с неговата личност. И ще отрича не само пред другите – ще отрича и пред самия себе си! За нас е по-лесно да наблюдаваме тази особеност в другите, отколкото в себе си. Срещали ли сте някога някой да обвинява друг, че е арогантен, раздразнителен или мързелив? И въпреки че всеки обективен човек отвън лесно ще разпознае отрицателните качества в даден човек, той ще отрече тяхното присъствие в себе си.

Принципът, който ще ви позволи да разберете себе си правилно, е да разглеждате всеки свой недостатък като ценна възможност за духовно израстване. Ако си кажете: „Имам такива и такива недостатъци. Какъв ужасен и отвратителен човек съм!“ – Със сигурност ще имате склонност да отричате грешките си. Конструктивен подход би бил: „Страхотно е, че открих този недостатък в себе си. Защото сега мога да работя върху това как да се отърва от него!“

Б. Представете си, че приятелят на един човек и неговият враг обсъждат този човек дълго време. И всеки път, когато приятеля се опита да каже нещо положително за своя приятел, врагът привлича вниманието към неговите отрицателни качества. А представете си, че този, когото двамата обсъждат, стои пред вратата и чува целия този разговор… Каква ще бъде неговата реакция? Ще бъде ли шокиран от омразата на врага си към него или ядосан, че не признава нито една от неговите добродетели, или ще бъде депресиран, защото не е успял да му се покаже в по-положителна светлина? Всеки, който познава добре себе си, спокойно ще каже: „Всички твърдения на моя враг не са новина за мен. Вече знам всичките си недостатъци.” За разлика от тях има хора, вярващи в себе си, които живеят в свят на илюзии относно своя характер. Липсва им смелостта да погледнат честно на себе си. Те не искат да разрушат илюзорната крепост, с която са се обградили (Алай Шур, стр.141).

В) Правилното знание за себе си изисква сериозна самодисциплина. Без това, просто ще бъдете интелектуално слепи. Не можете да използвате знанието, за да разпознаете себе си, защото то ще ви обърка и подведе (Мусар Хатора, стр.40).

Г) Независимо от величието на човек, когато става дума за критика на собствените му действия и възгледи, има области, в които той става по-малък и по-незабележим от всеки, който го наблюдава. Хората са склонни да забелязват недостатъците на другите и да не забелязват своите. Следователно той трябва да намери някой, който според него искрено ще се интересува от неговото благополучие и ще посочи грешките му (равин Елияху Меир Блох; Шиурай Даат, стр.75).

Осъзнайте стойността си и своето величие.

А) Този, който разбира величието, присъщо на всеки човек и следователно собственото му величие, следи да не прави нищо, което е под неговото достойнство или достойнството на високо духовен човек (Синедрион 37а и Раши; Нахалат Йосеф, Тора, стр. .54-55).

Б) Този, който се чувства по-непълноценен, няма да внимава в действията си (Рамбам до Авот 2:13).

Ако вие сами се смятате за неморални и порочни, тогава ще сте готови да извършите всякакви лоши дела и няма да се опитвате да придобиете положителни качества. Отрицателното ви отношение към себе си няма да ви позволи да се изпълните с добродетели (Сефер Хамидот Лехамейри, стр.90).

В) Ако човек не се смята за „значима личност“, той няма да може да се отърве от лошите навици (Равин Аарон от Карлин; Дор Дая, том 1, стр. 167).

Това, което човек мисли за себе си и своите способности, служи като неизбежно изпълняваща се прогноза за него: ако той вярва в своята малоценност, посредственост, незначителност или некомпетентност, всичко това се отразява в действителните му способности. Представата на човека за себе си до голяма степен определя какво той всъщност може да направи. Ако чувствате, че не можете да направите нещо, няма да го направите. Но, от друга страна, ако изглеждате на себе си като талантлив, способен, значим човек, вашето самочувствие ще разкрие във вас силни страни и таланти, които биха останали спящи, ако се смятате за незначителен човек.

Човек е способен да промени самочувствието си. Затова равинАарон от Карлин съветва всеки да се смята за важен, което ще му позволи да се стреми към по-високи постижения. Едва ли всеки човек може да използва всичките си способности. Повечето хора използват само малък процент от потенциала си, въпреки че биха могли да постигнат много повече, отколкото си мислят. Като повишите мнението си за това, което можете да постигнете, ще може да постигнете много повече.

Г) Отрицателните черти в характера на човека се появяват от обезсърчение и липса на добро настроение. Човек с лоши качества не мисли за себе си като за прекрасен човек. Смята, че няма вътрешна сила и възможности за постигане на духовни висоти и добродетели. Само когато човек признае, че има потенциала да постигне най-големите духовни висоти, той ще се стреми към величие (Хашломат Хамидот, стр.3).

Автор-Рав Зелиг Плискин

Източник-toldot.com

Превод-bneinoah-bg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *