За непоследователността на човешката природа и променливостта на психологическото състояние
А) Човек не винаги е в едно и също състояние. Неговото психологическо и емоционално състояние непрекъснато се променя. Понякога е тъжен, понякога е щастлив. Понякога е податлив и отстъпчив, а понякога твърд и непреклонен. Понякога е мързелив, но понякога работи с енергия и ентусиазъм (Minchat Shmuel, no.2).
Разберете причините, поради които настроението ви се променя. С кои хора се държите по един начин и с кои по друг? И още: при какви обстоятелства постъпвате по този начин и при какви обстоятелства постъпвате по различен начин?
Б) Трябва да можем да намираме противоречията и несъответствията в себе си. Например, може да твърдите, че не може да дарите, защото нямате пари, но в същото време харчите огромни суми за нещо, което е осъдително или просто лукс. Може да харчите пари, за да си спечелите почести и високо положение в обществото или просто за спор. Има хора, които твърдят, че им е трудно да учат Тора, но въпреки това демонстрират високо ниво на интелигентност и находчивост, когато става въпрос за изкарване на прехраната (Байт Халеви: Вайгаш).
Как управлявате времето си, когато казвате, че нямате достатъчно време, за да разрешите духовни проблеми или да помогнете на другите?
В) Човек трябва да разбере, че се състои от две части, принадлежащи на два различни свята. Единият компонент е живата душа, а другият компонент е неговата физическа същност. И никой не може да избяга от тази комбинация. Дори и най-праведният не може без материалния компонент. И на най-големия грешник не може да му се отнеме живата душа. Това общо знание, ако се разгледа по-задълбочено, може да разкаже много за самия човек. Разликата между праведния и грешния човек е само разликата в степента, в която се използва един или друг компонент.
Добродетелният човек обръща повече внимание на душата си, докато неморалният човек обръща повече внимание на тялото си. Но няма никой на света, който да е сто процента порочен, защото във всеки човек има нещо добро. И по същия начин никой не е сто процента праведен, тъй като дори най-добродетелният също прави грешки (Торат Авраам, стр.387).
Г) Дори човек, който е успял в добротата и вършенето на добри дела, няма да може напълно да изкорени агресивните наклонности в себе си. И по време на изпитания всички негативни влечения ще се проявят. Да си до голяма степен добродетелен човек изобщо не е същото като добродетелта да бъде доведена до съвършенство. Постигането на идеала във всяка черта на характера изисква значително време и усилия (Торат Авраам, стр.153).
Д) Забележете разликата, когато се молите в група с други и когато се молите сами (Michtav Mi Eliyahu, том 1, стр. 135).
Е) Понякога човек е в състояние да забележи противоречия в себе си. Той може да дава големи суми пари на благотворителни организации и дори да го прави анонимно, като в същото време е нечестен в бизнес сделките. Основната причина тук е, че той е научил принципа на милосърдието от своята среда, но не е възприел отношението на честност от обществото, в което е живял (Michtav Mi Eliyahu, vol.3, p.132).
Ж) Има време, когато човек влиза в контакт с духовната среда и развива възвишен и благороден начин на поведение. Той обаче не е изпитал тези положителни маниери и просто действа като другите хора около него. Така, веднага щом смени обкръжението си, най-вероятно веднага ще се върне към старите си навици. Алтер от Невардок сравнява такъв човек с беден младоженец, който взема назаем модни дрехи за сватбата си. По време на сватбата той беше облечен като богаташ. Но всеки, който знаеше, че тези модни дрехи са взети назаем, разбираше, че веднага след сватбата младоженецът ще върне дрехите на собственика й и отново щеше да остане в дрипите си (Тнуат Хамусар, том 4, стр. 311).
Автор-Рав Зелиг Плискин
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com