А) Изключително важно е всеки ден да отделяте време за саморефлексия. Всеки от нас има способността спокойно и хладнокръвно да обмисли своите цели и действия в този живот. Този тип рефлексия е върхът на творчеството: човек може да създаде напълно нова личност от себе си (Алай Шур, стр.88).
Ако следите внимателно действията си за дълъг период от време, ще може да разберете повечето от индивидуалните си характеристики. В крайна сметка ще разберете кои качества и емоции имат най-голямо въздействие върху вас през цялото време и кои само от време на време, при специални поводи (пак там, стр.145).
Б) Основният принцип е, че във всяко, дори и най-незначителното действие, което извършваме, се проявяват нашите индивидуални характеристики. Например, един независимо мислещ човек ще помисли, преди да предприеме дори най-малкото действие. Той няма да действа по един или друг начин само защото другите го правят (Shiurai Daat, vol.3, p.143).
В) За да разберете себе си, трябва да поискате да погледнете честно на привидно най-незначителните действия и постъпки. Опитайте се да разберете какво говорят за вас самите (Торат Авраам, стр.386).
Г) Всяко действие, което извършвате, има своя източник в личните характеристики. И това се отнася не само за действията, които извършвате с ръцете и краката си, но и за това, което се опитвате да видите и чуете. Дори онези действия, които изглеждат извършени без предварително обмисляне, имат своите корени във вашите лични качества и в допълнение, такива действия допълнително засилват качествата, които са в основата им (Торат Авраам, стр.396).
Д) За какво обичате да говорите най-много? (Сефер хасидим, бр. 291).
Е) Какъв тип хора сте склонни да хвалите и за какви качества? Кого и какво хвалите, говори много за вашия характер.
Равин Авигдор Милър често илюстрира тази идея с историята за трима евреи, присъстващи на третата съботна трапеза в синагогата. Един похвали думите от Тора, изречени от техния равин, друг похвали красивото пеене, а трети похвали само храната. Какво точно хвалят ни говори много за тях самите.
Ж) Имате ли навика да споделяте своите провали или добри събития и явления с хората? (Пачад Ицчок, Igrot Uktovim, стр.202)
З) Внимавайте за какво говорите. В края на деня направете списък на хората, с които сте говорили този ден. за какво говорехте Колко от това, за което говорихте, беше продуктивно и колко беше загуба на време? Колко от това, за което говорихте, причини вреда? (Chovot Halevavot 9:5).
И) Ако трябва да направите определен брой неща, обърнете внимание – кои от тях искате да направите първо и кои се опитвате да отложите за по-късно? От начина, по който подреждате приоритетите, можете да определите истинското си ниво (Rabbi Yeruchem Leibovich; Daat Torah: Bereishit, p.61).
К) Всеки от нас има скрит мързел и желание да отложи нещата за по-късно. Единствената разлика е степента, в която всеки човек страда поради това качество. Всеки, който честно се вгледа в себе си и разбере какъв е всъщност, ясно вижда, че притежава качеството мързел в невероятно големи количества (Chochmah Umussar, vol.2, p.86).
Знайте какво можете да направите, без да се насилвате. Помислете за тези неща, когато се опитвате да оправдаете бездействието си, обяснявайки, че не можете да ги направите. Изяснете си какво всъщност бихте могли да направите, ако не сте мързеливи. Това включва желанието да научите нещо, което в момента не знаете.
В кои области вършите нещата веднага и бързо и в кои отлагате и отлагате? Колкото повече искрено се интересувате от нещо, толкова по-висока е скоростта на изпълнение (Torat Yitzchok, p.54).
Л) Как се държите, когато сте ядосани? Когато човек е ядосан, той разкрива някои аспекти на своята личност, които са скрити в него, когато е спокоен (виж: Ерувин 65b; Райшит Чохма: shaar haanavah, гл.5).
M) Колко време и колко пари отделяте за другите хора? (Торат Ханефеш, стр.104).
Н) Ако имате избор за книги, кои избирате да прочетете? (Сефер хасидим, бр. 291). Когато други хора са около вас, може да се опитате да им направите добро впечатление. Какъв би бил изборът ви, ако нямаше никой наоколо?
О) Същността на покаянието е да идентифицирате причините, поради които сте постъпили погрешно. Много често сериозен фактор за извършване на дадена постъпка е следенето на поведението и действията на другите, особено когато те се опитват да ви повлияят и да ви подтикнат да се държите неадекватно (Ор Йохаил, том 3, стр. 43).
Опитайте се да осъзнаете колко често действате според това, което другите ви казват, без да се замисляте дали е трябвало да действате така или не.
П) Как се държите, когато сте весели и радостни? Има определени аспекти на човешката личност, които се проявяват най-ясно, когато наблюдаваме човешкото поведение в моменти на радост (Pachad Yitzchok, Igrot Uktavim, p.323).
Бъдете наясно с мислите си
А) Когато започнете да се самонаблюдавате, за да се разберете по-добре, е важно да не лепите етикети на себе си и качествата си. Опитайте се да разберете по-добре собствения си начин на мислене за дълъг период от време. Какви мисли възникват в главата ви непрекъснато, през деня и ноща, когато сте будни и когато спите, съзнателно или несъзнателно? И едва след като разберете характеристиките на тези мисли, можете да имате повече или по-малко правилна представа за себе си (Алай Шур, стр.158-159).
Б) Всеки, който иска да разбере себе си правилно, трябва да си спомни детството си, в което се е формирала неговата личност. Важен ключ към самопознанието са ранните впечатления на човека. Опитайте се да направите списък с първите си спомени, когато сте били дете. Какви игри обичахте да играете? Какви мисли за онези години е запазила паметта ви? Какво обичахте, какво ви доставяше удоволствие? Какви бяха страховете ви? Впечатленията, които детството оставя в съзнанието ви, ще станат важен фактор в по-късните години и можете да научите много от тези спомени (Алай Шур, стр.159).
Активни или пасивни сте в спомените си? Щастливи ли са или тъжни? Какви черти от характера ви се проявиха през тези години? Какви бяха отношенията ви с другите? Какви чувства ви връхлитат по време на подобни спомени? Какво мислите за себе си като дете? Какво е мнението ви за хората около вас? Какво предпочитахте – да получавате или да давате? Ранните ви спомени болезнени ли са или приятни?
В) Запитайте се: „Какво ме притеснява?“ Ако основните причини за вашите притеснения са парите и желанието да печелите почести, това е знак, че нямате духовно ръководство. Човек, който има духовни нагласи, ще бъде загрижен да осигури на душата си достатъчно духовна храна (Chochmah Umussar, том 1, стр. 147).
Г) Какви са основните ви стремежи в живота? За какво обикновено мислите, когато не полагате специални усилия да мислите за нещо конкретно? (виж: Michtav Mi Eliyahu, vol.1, p.89).
Автор-Рав Зелиг Плискин
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com