„И не се моли повече за този народ, не носи повече хваление и молитва за тях.“
Ермияу, 7
Откъс от книгата на равин Шимшон Пинкус „Врата на молитвата” (с леки съкращения)
1.
Възхвалата на Всевишния е специален вид молитва. Мидрашът казва: „Възможно ли е да помолите Б-г за нещо и веднага след това да си тръгнете? Цар Соломон отговаря на това: „Слушайте хваление и молитва!“ Това означава, че първо трябва да възхвалите Създателя и едва след това да го молите. В началото на всяка молитва мъдреците установиха три благословии, в които евреите възхваляват Създателя. Рамбам обяснява, че рецитирането на тези благословии е част от закона за молитвата, който е задължителен за всеки: „Когато се моли ежедневно, човек е длъжен първо да възхвали Б-г и след това да Го помоли за своите нужди.“ Това означава, че само след предварителни благословии, които изразяват знание и разбиране за величието на Всевишния, може да започне молитвата.
Ако се молите, като първо възхвалите Създателя, тогава вашата молитва е истинска „служба на Б-г“, тъй като само този, който знае за величието на Създателя и напълно се посвещава на Него, е способен да служи. Ако молещият се не усеща къде се намира, пред кого стои и какво прави, тогава действията му не могат да се нарекат „б-г-служение“. В това отношение молитвата е подобна на жертвоприношение, само че се извършва с думи, а не с действия. Жертвата се принася само на Б-г. На най-добрия си приятел можем да дадем всички съкровища на света, за да докажем своята преданост към него. Но жертвата, това е символ на преданост към Б-г. Ние не правим жертви за приятели, защото според закона човек трябва да се грижи за собствения си живот. Забранено е дори да се рискува. Жертвите са посветени само на Всемогъщия, тъй като целият свят принадлежи на Него, Той поддържа живота всяка секунда. Създателят е над всичко съществуващо и жертвата е доказателство за това.
Молейки се на Всевишния, трябва не само да разберем Неговото величие и сила, но и, че животът и всички основни неща са ни дадени от Него и е само в Неговата власт да ни осигури всичко, от което се нуждаем. За всичко това човек възхвалява Създателя по време на молитва. И едва след това иска от Него всичко необходимо.
Но да молим Б-г така, както се моли някой, който притежава нещо, от което се нуждаем, дкакто искаме пари от богат човек или лекарство в аптека – това все още не е божествена служба! Да служиш означава напълно да се подчиниш на Всевишния. Несъмнено всяко обръщение към Б-г се счита за молитва и Той я чува и приема от всеки. Но б-гослужението е на по-високо ниво. За да придадете на молитвата вид на служене на Господаря на света, трябва да внесете в нея съзнание за пълна зависимост от Б-г и готовност за саможертва.
2.
Истинското б-гослужение трябва да се гради върху радостта, която се пробужда в сърцето на човек от възможността да говори със самия Създател. Написано е в Техилим (Псалмите на цар Давид): „Служете на Б-га с радост“. Тора предупреждава за наказание за евреин, „който не служи на Б-г с радост и с цялото си сърце“. Радостта е както необходимо условие за служба, така и признак. Ако човек се моли и на сърцето му е тежко, това означава, че той не служи на Б-г. В крайна сметка правилното разбиране, че Всемогъщият е Създателят на Вселената, осъзнаването на Неговата безгранична милост, която прониква в цялото ни съществуване, не може да не предизвика радост. Освен това човек, който внезапно намери на улицата портфейл, натъпкан с пари, не може да не се усмихне щастливо. Ако изражението на лицето му не се промени от такова откритие, тогава той очевидно не знае какъв предмет е пред него.Така че в богослуженията радостта се разбира от само себе си. За това се казва: „Когато се молиш, радвай се, че имаш възможност да водиш разговор със самия Създател, подобен на Него няма“. И ако не се радвате, това означава, че не сте разбрали, не сте обърнали внимание кой е вашият събеседник. В този случай вашата молитва не е б-гослужение, защото не може да служите, без да знаете на кого служите.
Забележка.
Следствие от горното е един важен закон. Всички хвалебствени думи, които се отнасят до Всемогъщия, не ни говорят за Него самия, защото Той е непостижим, а само обясняват пътя за управление на света, начините за общуване между Него и нас. Всички псалми и хвалебствени думи към Създателя ни говорят за добрите неща, които Той е създал за нас. Следователно хвалебствените редове към Създателя на света са само начинът да осъзнаем Неговата безкрайна милост. Мислейки за величието на Създателя на Вселената, за Неговите безгранични сили, които правят добро за нас и осъзнавайки, че всъщност всичко това добро е създадено само за нас, човек ликува. В крайна сметка самият факт на човешкото съществуване е осъзнаването на влиянието на Създателя върху света, в който всичко е създадено специално за човека. И това несъмнено е повод за истинска радост. Нека помислят за това тези, които още не са почувствали щастие, докато са се молили на Създателя.
3.
Само молитвата, основана на абсолютна вяра, може да даде истинска радост. Вярата е най-важното качество, необходимо за молитва. Да вярваме, че светът има Създател, че Той е същата жива, осезаема реалност като целия видим свят около нас, не е всичко. В крайна сметка собствената представа, че Б-г съществува, не е вяра, а просто осъзнаване на факт, който е очевиден за всеки, който не е сляп. Начинът, по който целият свят възпява Създателя, само глухият не може да чуе! И въпреки че има много слепи и глухи, тези, които имат зрение, го виждат абсолютно ясно! Огледайте се и се убедете, че Всемогъщият съществува! Това е очевидно, за това не е нужна вяра! Тогава какво се нарича вяра?
Най-простото обяснение на тази концепция се крие в осъзнаването на факта, че силата и възможностите на Всемогъщия са абсолютни и неограничени и на никого не е дадена възможност да Го опознае напълно. И ако на човек му е тежко на сърцето, защото според него няма решение на проблемите му, това означава, че вярата му е недостатъчна. В края на краищата, ако беше убеден, че Властелина на света е всемогъщ, че Неговите възможности са неограничени и Той има отговори на всички въпроси, той би бил далеч от отчаянието.
Да дадем пример. Някой е тежко болен. Според лекарите той няма шанс да се възстанови. Той е съкрушен и в пълно отчаяние. Но щом такъв човек чуе, че в града е дошъл известен професор по медицина, в сърцето му веднага се надига радост и пламва надежда, още преди да е разбрал дали ще има възможност да получи консултация от това светило. А онзи, който дължи голяма сума пари и скърби, че няма как да ги изплати, като чуе, че братовчед му е намерил голямо съкровище, се радва безкрайно на съмнителната възможност да получи дял от него. Каква радост трябва да изпитаме, знаейки точно кой може да ни помогне! Колко трябва да се радва сърцето ни, защото винаги имаме надежда за безмерната помощ на Създателя!
Случва се дори праведници, попаднали в трудна ситуация, да изливат сърцата си към Б-г в духовна молитва: „Боже мой, колко ми е трудно, защото няма изход!“ Може да ни се струва, че това е чудесна молитва, изпълнена с любов към Всевишния, но всъщност това са думи на човек, който се отрича от вярата! Как можеш да кажеш на Б-г, че няма изход?! Ако в сърцето на човек има истинска вяра, той усеща безкрайността и всемогъществото на Твореца и си мисли: „Ти можеш всичко, което означава, че за всичко има решение!“ Нека дадем друг пример. Човек има нужда от голям заем. Той решава да се срещне с директора на банката, за да му обясни сложността на ситуацията си и нуждата от помощ. Лицето е убедено, че кратка лична среща е единственият начин за решаване на въпроса за получаване на кредит. Но срещата е невъзможна – директорът е в отпуск. И така, разстроен от неуспеха, човек се връща у дома без нищо. Качва се в автобуса, говори със седящия до него за проблема си и изведнъж се изяснява, че негов съсед е същият банков директор. Каква радост се събужда в сърцето му. Това е голям късмет! Чудо! Но ако се замислим, ще разберем, че всяка сутрин, влизайки в синагогата, трябва да се радваме не по-малко, защото Създателят, с когото сега говорим, е Този, който винаги може да ни помогне във всичко!
4.
Радостта е просто и естествено състояние на душата, която е слязла на земята от висшите светове, цялата реалност на която е само доброта, хармония и удоволствие от святостта. Същността на тяхната природа е радостта.
Основното, което е написано в еврейските книги за ангелите, е историята на техните песни и химни. Пеенето е тяхната природа, защото те непрекъснато се радват на Създателя на света. Човешката природа също е радостна, защото душата е близо до Твореца, а желанието за постоянна наслада е естествено. Дори самата мисъл за Всевишния, за близостта с Него е вече връзка с Него. Именно там, където се намира мисълта на човека, се намира неговата същност в този момент. Следователно, когато по време на молитва мислим за Създателя и говорим с Него, ние наистина напускаме този свят и сме близо до Всевишния. Ние добавяме гласа си към песента на ангелите, изпитваме удоволствие от усещането за връзка с Всевишния и се радваме на това. Ето какво пише Рамбам: „Как да постигнем любов и страхопочитание? Когато човек се замисли върху чудесните дела и творения на Създателя, види безкрайната мъдрост, съдържаща се в тях, душата му веднага се устремява към познанието за величието и добротата на Всевишния и както е казал цар Давид: „Душата ми жадува за Теб.“ Мислейки за величието на Б-г, той изпада в трепет. И радостта го обзема, защото това е естественото състояние на душата, щом се доближи до святостта, тя се връща към своята природа. „Щом заговоря за Б-г, сърцето ми се изпълва с любов към Теб!“
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com